№ 3952
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110125653 по описа за 2021 година
П. В. П. е предявил срещу Прокуратурата на Република България искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 24000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, несигурност,
притеснение, опозоряване на името му причинени от неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение за извършено деяние по чл. 346, ал. 2, т.
3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, производство по което е било приключило с влязло в сила оправдателно
решение, ведно със законната лихва от 13.01.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че наказателното производство било образувано срещу
него на 12.01.2015 г., когато бил задържан, а на следващия ден ответникът му
повдигнал обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал.
1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, въз
основа на което е било проведено наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда от 03.05.2018г. по н.о.х.д. № 9498/2016г. по описа на
СРС, НО, 100 състав, потвърдена с Решение от 30.11.2018 г. по в.н.о.х.д. №
4626/2018г. на СГС, II въззивен състав. Поддържа, че вследствие на водения
срещу него наказателен процес е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в сериозно безпокойство, несигурност, притеснение,
опозоряване на името му и притеснение за бъдещето, включително и на
неговото семейство. Посочва, че в резултат на причинения стрес се влошили
отношенията му с жената, с която живеели на семейни начала и се влошило
здравословното му състояние. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата си молба и
1
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа,
че искът за неимуществени вреди бил недоказан, като не били представени
доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Посочва се, че ищецът
вече бил осъждан, поради което претенцията му за причинени вреди за
оронване на името била неоснователна. Оспорва се причинната връзка между
заболяването и ищеца и повдигнатото му обвинение. Оспорва в условията на
евентуалност размера на предявения иск за неимуществени вреди като
прекомерно завишен с оглед претърпените вреди. Според ответника
изложените в исковата молба обстоятелства не сочат необичайно претърпени
неудобства, а освен това производството е приключило в разумен срок.
Посочва, че търпените неимуществени вреди били със занижен интензитет.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата си молба, в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение от ответника за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр.
ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
въз основа на което е било проведено наказателно производство, приключило
с влязло в сила оправдателно решение.
Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него
наказателно производство, като същият е бил привлечен за обвиняем за
извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, приключило с влязло в сила
решение от 30.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 4626/2018г. на СГС, II въззивен
състав.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.01.2015 г. с
постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ
79/2015 г., по описа на 01 РУП СДВР, е привлечен ищецът, за четири
престъпление, а именно: чл. 346, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; чл. 346,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; чл. 346, ал. 2, т. 3
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С постановление от 16.02.2015 г.
постановено по досъдебно производство № 1584/2015 г. по описа на СРП и №
79/2015 г. по описа на 01 РУП СДВР частично е отменено производството за
привличане на обвиняем от 12.01.2015 г. срещу ищеца по отношение на
първите три деяния, като производството следва да продължи единствено по
отношение на четвъртото деяние. На 14.05.2016 г. е внесен обвинителен акт
срещу ищеца за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като в обвинителния акт
2
е посочено, че по отношение на ищеца е наложена мярка за неотклонение
„гаранция в пари“ в размер на 300 лв. Производството по делото е
приключило с постановена оправдателна присъда от 03.05.2018г. по н.о.х.д.
№ 9498/2016 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, потвърдена с решение от
30.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 4626/2018 г. на СГС, II въззивен състав, които
обстоятелства са отделени като безспорни по делото. От представената по
делото справка за съдимост се установява, че ищецът е осъждан съгласно
влязло в сила на 11.03.2008 г. определение, с което е одобрено споразумение,
по силата на което ищецът се е признал за виновен за престъпление по чл.
129, ал. 2, пред. 3, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, като е осъден
на три месеца лишаване от свобода, като изпълнение на наказанието на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Също така с
влязло в сила на 15.01.2020 г. определение, с което е одобрено споразумение,
по силата на което ищецът се е признал за виновен за престъпление по чл.
270, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, като е осъден на глоба в размер на 1500 лв. По
делото е представена справка с рег № И-29311 от 15.10.2021 г.от НСлС, в
която е посочено, че след извършена проверка в ЦИССС по отношение на
ищеца имало данни за образувано досъдебно производство, а именно ДП № 2
от 2019 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като в справката е
посочено и процесното наказателно производство, така и наказателното
производство, по което ищецът се е признал за виновен за престъпление по
чл. 129, ал. 2, пред. 3, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК. По делото
е представено и писмо с рег. № 513000-60012 от 15.10.2021 г., съгласно което
в автоматизираните информационни фондове на МВР разполагали със
информация по отношение на ищеца съгласно която за същия е посочено, че
имало заявителски материал за извършването на пет деяния /без процесното/
и имало две полицейска регистрации.
От представената по делото заповед за задържане на лице от 12.01.2015
г., се установява, че ищецът е бил задържан на 12.01.2015 г. в 03.30 часа за
срок от 24 часа.
В хода на производството като свидетел по делото е разпитана Калина
Спиридонова, чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, доколкото свидетелят се явява сестра на ищеца. Свидетелят посочва, че
имали близки отношения с ищеца и знаела за процесното дело, което било за
отнето МПС, като ищецът бил задържан за 24 часа през м.януари 2015 г. и
делото приключило през 2018 г. Посочва, че след задържането ищецът се
сринал емоционално, тъй като не бил задържан то този момент и се притеснил
много, защото имал дете на 7 и трябвало да се грижи за семейството. След
задържането много се влошили отношенията с жената, с която живеел на
съпружески начала, като имал проблеми и от финансово естество, тъй като му
трябвали средства да си плати гаранцията и за адвокати. Посочва, че се
обострили се отношенията с жена му и към онзи момент се разделили с нея,
като и досега не са им много добри отношенията, но заради детето се виждат,
като от време на време живели заедно, но в следствие на задържането, жена
му, неговите приятели и близки нямали доверие в ищеца. Твърди, че ищецът
много се затворил в себе си и не говорил с никой. Имал и здравословни
3
проблеми, за което имал решение на ТЕЛК, заради катастрофа и претърпял
множество операции на крака, с метални пластини и пирони, като тогава му
извадили и далака. Свидетелката твърди, че катастрофата била претърпяна от
ищеца през 2015 г. при падане от мотор, като след катастрофата на няколко
пъти лежал в болница, като през 2015г., в „Софиямед“ му оперирали крака.
Ищецът бил известно време на домашно лечение, но се получило усложнение,
като ищецът направил белодробна емболия и тогава пак бил в „Софиямед“ и
около една седмица бил неподвижен. Твърди, че решението на ТЕЛК било
издадено заради травмите от катастрофата. Посочва, че не знае преди 2015 г.
и след тази година да е имало наказателни дела водени срещу ищеца и нямал
осъдителна присъда. Посочва, че и към настоящият момент при ищеца се
наблюдавало притеснение и не можел да спи.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях
между страните в производството отношения, а по силата за законова
разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни
органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова
предпоставките за възникването се уредени в закона като същите не може
да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата
. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на
причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат
обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на
виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е
установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.
Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата или разследващите органи са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
4
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да
бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
– ищецът е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, като
съдебното производство е приключило с оправдателна присъда.
Постановяване на оправдателна присъда спрямо ищеца поради това, че
деянието не е извършено от него обосновава извод за незаконност по смисъла
на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на
длъжностните лица на Прокуратурата на Република България по повод
образуваното предварително производство, привличането на ищеца като
обвиняем и налагането на мярка за неотклонение, внасяне на обвинителен акт
в съда, поддържане на обвинението. Незаконността на обвинението
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в
лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от
ответника Прокуратура на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
вр. чл. 4 от ЗОДОВ, поради което неоснователни се явяват оплакванията
ответника Прокуратура на Република България за липсата на елементи от
фактическия състав за претърпените неимуществени вреди. Ищецът не е
ангажирал доказателства да е преживял психически и емоционални
страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на
обвиняване в престъпление.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. При установена връзка
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
5
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Задължително се отчита тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото
за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за
процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението
му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.
В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че
на ищеца е повдигнато обвинение в извършено умишлено престъпление,
което се явява „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, като
спрямо ищеца е приложена и мярка за процесуална принуда – „парична
гаранция“ в размер на 3000 лв. Наказателното преследване срещу ищеца е
осъществено от 12.01.2015 г., когато ищеца е привлечен за пръв път като
обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК до 30.11.2018 г., когото е влязла в сила оправдателната
присъда. С оглед критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС,
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно
сложност на делото, поведение на обвиняемия/подсъдимия / проведени са
единадесет съдебни заседания пред СРС видно от приложената справка от
ищеца/и поведение на компетентните органи, съдът приема, че в конкретния
случай наказателното производство е приключило в разумен срок.
Настоящият състав намира, че с оглед показанията свидетеля
Спиридонова не се установява ищецът да е преживял психически и
емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при
наличие на обвиняване в престъпление. Като съдът не кредитира показанията
на свидетеля Спиридонова, в частта, в която посочва, че задържането на
ищеца за двадесет и четири часа е влошило отношенията с жената, с която
живел на семейни начала, доколкото на първо място в тази си част
показанията на свидетеля представляват изказване на лично мнение и оценка,
а не представляват свидетелство за обстоятелства възприето непосредствено
от същия. И на следващо място свидетелят сам посочва, че всъщност от време
на време живели заедно и впоследствие се били разделили, поради което
същото не се явява в причинно следствена връзка с това събитие. Съдът не
кредитира и показанията на свидетеля и в частта, в която посочва, че при
ищеца се наблюдавало притеснение и не можел да спи, доколкото въпреки, че
Спиридонова посочва, че била много близка с ищеца, същата не знае преди
6
2015 г. и след тази година да е имало други наказателни дела водени срещу
ищеца, както и за наличието на осъдителна присъда. От представените по
делото доказателства е видно, че ищецът е бил осъждан два пъти /като за
едното деяние му е наложено наказание „лишаване от свобода“/ и срещу него
има образувани и други наказателни производство, поради което може да се
направи извод, че свидетелят всъщност няма преки, непосредствени и
задълбочени наблюдения върху живота на ищеца. Съдът намира, че по делото
не беше доказано и влошаване на здравословното състояние на ищеца
вследствие на наказателното производство. Действително по делото са
представени един брой експертно решение на ТЕЛК и епикриза от УМБАЛ
„Софиямед“, като същите касаят претърпени от ищеца ПТП-та на 09.07.2011
г. и 19.05.2015 г. В този смисъл са и показанията на свидетеля Спиридонова,
която посочва, че влошеното здравословно състояние на ищеца и настъпилите
усложнения било в резултат на претърпяна катастрофа през 2015 г. С оглед на
горното не може да се направи извод, че заболяванията на ищеца са в
причинна връзка с наличието на наказателно производство. Ищецът не е
ангажирал доказателства да е преживял психически и емоционални
страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на
обвиняване в престъпление. На следващо място при определяне на размера на
обезщетението настоящият състав взе предвид, че ищецът е бил задържал за
срок от 24 часа, като на същият му е взета мярка за процесуална принуда, а
именно „парична гаранция“, така и неговите характеристични данни. Ищецът
вече е бил осъждан два пъти, като едното деяние е за „тежко“ умишлено
престъпление и е наложено наказание „лишаване от свобода“, което
изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК което е видно от
свидетелството за съдимост. Също така по делото са налични справки от
НСлС и СДВР, от които се установяват данни за образувано досъдебно
производство срещу ищеца, заявителски материал за още пет деяния и две
криминални регистрации. С оглед на гореизложеното не се установява
претърпените от ищеца вреди да се единствено във връзка с процесното
производство. Осъществяването на престъпление, за което е осъден на
лишаване от свобода по друго наказателно производство също е повлияло на
доброто име, честта и достойнството на ищеца, поради което обезщетението
за накърняването на тези неимуществени блага от процесното незаконно
повдигнатото обвинение в престъпление трябва да бъде намалено.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, интензивността на упражнената репресия, съпътстващи мерки
за процесуална принуда, задържането със заповед по ЗМВР, степента на
засягане на емоционални, личния и професионалния живот на увредения,
данните за личността му – предходни осъждания, съдът намира, че в
разглеждания случай за претърпените болки и страдания от психическо
естество, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3800 лева общо, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с
предназначението на обезщетението да поправи претърпяната лична болка и
7
страдания от незаконното преследване, които са установени по делото, ведно
със законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на гореизложеното предявения иск за обезщетяване на
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 24000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да му бъдат присъдени сторени разноски, като се претендират сумите
от 10 лв. за платена държавна такса и както и 1000 адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде оставено без
уважение. С оглед частичната основателност на исковата молба на ищеца
следва да му бъде присъдена сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса и
сумата от 158.33 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на П. В. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. София, ул. „Борис I“ № 61, вх. А, оф. 8, чрез адв. В.К., по
предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата от
3800 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се
в стрес, безпокойство, несигурност, притеснение, опозоряване на името му
причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено деяние по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и
т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, производство по което е било
приключило с влязло в сила оправдателно решение, ведно със законната
лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за претърпените неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 3800 лв. до пълния предявен размер от 24000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на П. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Борис I“ № 61, вх. А, оф. 8, чрез адв. В.К., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 168.33 лв., представляваща сторените разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8