Присъда по НЧХД №1149/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НЧХД 1149 по описа за 2024 год. на Варненския районен съд –
ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.

Срещу подс.Д.М.Г. –ЕГН**********, във ВРС е постъпила частна
тъжба от И.К.З., с която се претендира извършването на престъпление, за
което са изложени факти и е квалифицирано като такова по чл.148 ал.1т.1вр.
чл.146 ал.1 от НК.
Във връзка с внесената във ВРС тъжба, на 18.03.2024г. във ВРС е
образувано НЧХД № 1149/24г. ,срещу подс.Г..
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител приема за
безспорно доказана вината на подсъдимата, а именно, че на 21.09.2023г., в
хода на провеждано друго съдебно заседание в РС-Варна, умишлено и с цел за
пореден път да нанесе обида на частния тъжител е изрекла поредица от думи,
изрази, всеки от които съдържа в себе си думата „измамник“.Излагат се
аргументи в подкрепа на становището, че отправянето на тези изрази не е било
с цел упражняване право на защита по другото дело, а съставлява отделно
укоримо деяние.Повереникът счита, че защитната теза и правото на свободно
изразяване не следва да бъдат в разрез с други конституционни правата,
каквито са честта и достойнството на българските граждани.Сочи се, че
обидните изрази са възприети веднага от частния тъжител, който се е
почувствал засегна, възразява се срещу становището на защитника на
подсъдимата, че за съответното деяние Г. е била наказана и се моли съдът да
се произнесе по частната тъжба и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ч.т. Златен изцяло се присъединява към становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимата счита, че Г. не е осъществила процесното
деяние от обективна и субективна страна, не е целяла да унижи тъжителя, а се
е чувствала негова жертва по гражданското дело и за това е употребила
изразът „измамник“, но за този израз вече е била осъдена и не следва за едно
деяние да бъде осъждана два пъти, акцентира се върху влошените
взаимоотношения между страните и се иска подсъдимата да бъде призната за
невиновна и да бъдат присъдени направените по делото разноски.Прави и
възражение за прекомерност.
Подс.Г. не се признава за виновна по предявеното й с частната тъжба
обвинение, дава обяснения във връзка със същото, а в последната си дума
моли съдът да се произнесе според своето убеждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1

Ч.т. З. и подс.Г. били бивши съпрузи, като биели страни по различни
граждански дела.
Във връзка с иск, депозиран от ч.т. З., срещу подс.Г., във ВРС било
образувано гр.д. № 20213110116964 по описа за 2021 г. на Районен съд Варна.
При провеждането на открито съдебно заседание на 13.04.2023 г. по
гражданско дело № 20213110116964 по описа за 2021 г. на Районен съд Варна,
присъстващата в качеството си ответник Д.М.Г. отправила към частния
тъжител изразът: „Измамник си бил винаги“, като във връзка с горното на
18.08.2023г. във ВРС била депозирана частна тъжба от И.К.З. срещу Д.М.Г. и
било образувано НЧХД с кратък № 3517/2023г. по описа на ВРС за
престъпление по чл.148 ал.1т.1вр. чл.146 ал.1 от НК.
При провеждането на открито съдебно заседание на 21.09.2023 г. но
НЧХД №3517/2015г. на Районен съд Варна, присъстващата в качеството си
подсъдима Д.М.Г., се възползвала от правото си да даде обяснения,
разказвайки за съвместния си живот с частния тъжител, за раздялата им, за
последвалото влошаване на взаимоотношенията им, за проблемите, които е
претърпяла, като в хода на обясненията си подсъдимата заявила и следното:“
Аз каза, че той е измамник, но не само измамник, тук говорим за една голяма
жестокост, за мен това е човек, за който вие щи си направите заключенията“ „
Това е, което искам да кажа и за това го нарекох измамник“," Това е З. , меко
казано измамник", „ Той не е само измамник……". В съдебната зала
присъствали съдия ***, секретарят на състава ***, адв.М.К. от АК Варна и
адв. Д.П. от АК Варна и др. лица.Процесните изрази били отразени в
изготвеният протокол от съдебното заседание.
Приемайки, че тези изрази са унизителни за честа и достойнството му,
ч.т. З. депозирал втора частна тъжба срещу подсъдимата, въз основа на която
било образувано настоящото НЧХД № 1149/24г. по описа на ВРС.
В съдебно заседание по искане на защитата бе проведен разпит в
качеството на свидетел на ***, която потвърди, че е отразила в съдебния
протокол обясненията на подсъдимата, чийто разказ е бил доста
емоционален.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като макар и
емоционални, същите са последователни, непротиворечиви и липсват
доказателства, които да ги оборват.
Съдът напълно кредитира и показанията на св.Р., тъй като същата по
никакъв начин не е заинтересована от изхода на делото.
Видно от приобщената по делото справка за съдимост, към датата на
деянието подс.Г. е била с чисто съдебно минало, но с присъда на ВОС по
ВНЧХД №851/2024г. Г. е била призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.148 ал.1т.1вр.чл.146 ал.1 от НК, като е била освободена от
наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000лв.
2

Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от
обясненията на подсъдимата, от показанията на св.Р., протоколи от съдебни
заседания, справка за съдимост, присъда на ВОС и от останалите писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че подсъдимата Д.М.Г. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на чл.148 ал.1т.1вр.чл.146 ал.1 от НК, тъй като на 21.09.2023г. в
гр. Варна казала нещо унизително за честа и достойнството на И.К.З. в негово
присъствие и публично в открито съдебно заседание по НЧХД № 3517/2023 г.
по описа на РС - Варна, 36-ти наказателен състав.
Изпълнителното деяние на престъплението „обида“ се изразява в
казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие, като законът не уточнява и не ограничава
обидното действие или бездействие, като е достатъчно чрез него да се унизява
честта или достойнството на друго лице, то да е казано или извършено в
негово присъствие, независимо от начина и формата на казаното и
извършеното.
За да е осъществен от субективна страна състава на престъплението,
деецът следва да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия
са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети
от това лице, като цели това или му е безразлично.
Съгласно мотиви към присъда на ВОС по ВНЧХД №851/24г. по описа на
ВОС по идентичен казус, правото на лична защита на подсъдимата в хода на
друго съдебно производство се е изразявала единствено и само в правото и да
организира процесуалното си представителство и да ангажира доказателства
опровергаващи претенцията на тъжителя. Според становището на състава на
ВОС, ако се приеме, че правото на лична защита включва в себе си и
възможност да се изказват негативни оценки за личността, честта и
достойнството на друго лице /за неговите физически, психически, морални,
сексуални и др. качества/ то с тези мотиви би могло спокойно да се зачеркне
престъплението обида от НК, доколкото отправянето на подобни реплики
включва в себе си и своего рода лична оценка /мнение/ на извършителя спрямо
пострадалия.
Всяко лице има право да изказва мнение, което е и право на личността да
се реализира в социалната реалност, но наказателната отговорност за обида и
клевета са юридическите гаранции закрилящи достойнството на личността.
Обидата е предела на правото за изказване и разпространение на личното
мнение на едно лице за друго. Гарантираното от Конституцията право на
изразяване и разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи
ограничения в случаите когато с реализирането му се накърняват правата и
доброто име на другиго - чл.39 ал.2.
3

В случая частният тъжител е наречен от подсъдимата „измамник",
няколкократно в с.з. по НЧХД №3517/2023г. по описа на ВРС. Думата
„измамник" по своето семантично значение се отнася до лице, което лъже и
мами за да извлича лична изгода и безспорно е израз на негативна оценка за
личността на частният тъжител. Изразът има унизителен характер съобразно
приетите в обществото етични норми и може да накърни честта и
достойнството на лицето спрямо което е употребен. Подсъдимата е
злоупотребила както с правото си на мнение, така и с правото си да защити
законните си права в съдебния процес, като е накърнила правата и доброто
име на частния тъжител.
Обидата е била нанесена в присъствието на частният тъжител, поради
което от обективна страна е осъществен състава на чл.146 ал.1 от НК.
Налична е и квалификацията по чл.148 ал.1 т.1 от НК, тъй като обидата е
нанесена публично в открито съдебно заседание и по този начин е станала
достояние не само на частния тъжител, но и на неограничен кръг лица
доколкото делото не е било разглеждано при закрити врати. Съдът е публична
институция и съдебните процеси са открити за неограничен кръг пълнолетни
лица. От протокола на съдебното заседание се установяват лицата
присъствали и участващи в процеса до които със сигурност са станали
достояние думите на подсъдимата.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на
деянието, неговите обективни признаци - че обижда частният тъжител,
предвиждала е обществено опасните последици - че думите и ще бъдат
възприети от пострадалия и е целяла тяхното настъпване - да засегне и унизи
ч.т. З. пред всички присъстващи в съдебната зала.
Престъплението е довършено доколкото противоправния резултат -
унижението е настъпил автоматично като неизбежна последица на обидното
съдържание на използвания израз и неговото възприемане от пострадалия
като такъв.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимата към датата на деянието.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че обидният израз не
е отправен еднократно, нито пък е отправен само в процесното съдебно
заседание.
Предвид горното, наказанието следва да бъде определено при условията
на чл.54 ал.1 от НК, тъй като не са налице предпоставки за приложение на
чл.55 от НК и при баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Предвид възрастта на подсъдимата и баланса между
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че
наказание „Глоба“ в размер на 1000лв., което към минимално предвиденото от
съответната правна норма, би въздействало предупредително, възпитателно
и възпиращо и на дееца и на останалите членове на обществото и с това биха
4

били изпълнени целите и на индивидуалната и на генералната превенция.
Въпреки, че подсъдимата е била с чисто съдебно минало към датата на
деянието, към момента на постановяване на настоящата присъда подсъдимата
вече е била освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба за идентично престъпно деяние, поради
което са налице отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК.Съгласно
разпоредбата на чл.148 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимата и
кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“, което да бъде
изпълнено чрез обявление в кметството по местоживеене.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи направените по делото
разноски от ч.т. в тежест на подсъдимия, като разноските за адвокатско
възнаграждение са съответни на оказаната правна помощ.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:
5

Номер на акта:	8
Дата:	9 януари 2025 г. (в сила от 25 януари 2025 г.)
Съдия:	Валя Цуцакова

Дело:	20243110201149
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 март 2024 г.

Присъда по НЧХД №1149/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите