Решение по дело №1001/2023 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 210
Дата: 23 май 2024 г.
Съдия: Светослав Николаев Николов
Дело: 20231850101001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Костинброд, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850101001 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ срещу
З. В. К., от гр. Костинброд, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
установителни искове за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от общо 892,91 лв., от които:
1. сумата от 259,27 лв. задължение за предходен период формирано
както следва:
1.1. сумата от 97,68 лв., дължими за период 25/02/2020-24/03/2020 г.,
от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
16.03.2020 г. сума в размер на 29,40 лева, представляваща абонаментна такса
и потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 11,99 лв. вноска
по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1
4G 2019 Black. По допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер **** от 18.11.2019 г., сума в размер на 48,20 лв.,
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги, както и
сума в размер на 8,09 лв. по договор за лизинг от 27.07.2018 за HUAWEI Y6
2018 Dual Black.
1.2. сумата от 79,25 лв., дължими за период 25/03/2020-24/04/2020 г.,
1
от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
16.03.2020 г. сума в размер на 20,78 лева, представляваща абонаментна такса
и потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 11,99 лв. вноска
по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1
4G 2019 Black и сума в размер на 4,49 лв. за Застраховка. По допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
18.11.2019 г.. сума в размер на 33,9 лв., представляваща абонаментна такса и
потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 8,9 лв. по договор
за лизинг от 27.7.2018 за HUAWEI Y6 2018 Dual Black.
1.3. сумата от 73,57 лв., дължими за период 25/04/2020-24/05/2020 г.,
от които по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
16.03.2020 г. сума в размер на 18,99 лева, представляваща абонаментна такса
и потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 11,99 лв. вноска
по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1
4G 2019 Black и сума в размер на 4,49 лв. за Застраховка. По допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
18.11.2019 г.. сума в размер на 30,01 лв., представляваща абонаментна такса и
потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 8.90 лв. по договор
за лизинг от 27.7.2018 за HUAWEI Y6 2018 Dual Black.
1.4. сумата от 8,77 лв., дължими за период 25/05/2020-24/06/2020 г.,
представляващи частична вноска по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за
TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black.
2. сумата от 247,89 лв., дължими лизингови вноски за периода
25/06/2020-25/07/2020 г., от които сума в размер на 239,8 лв. по договор за
лизинг от 16.3.2020 г. за TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019
Black и сума в размер на 8,09 лв. по договор за лизинг от 27.7.2018 за
HUAWE1 Y6 2018 Dual Black.
3. сумата от 385,75 лв., представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги, формирани както следва: по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер **** от 16.03.2020 г. сума в размер на 56,83 лева,
по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 18.11.2019 г., сума в размер на 101,29 лв.,
представляващи три месечни такси, както и сума в размер на 220,40 лева за
TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black, сума в размер на 7,23
2
лв. за HUAWEI Y6 2018 Dual Black, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг, както и дължима законова лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.07.22 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.22г. по ч.гр.д.№824/22г. по описа на КРС.
Ищецът твърди, че ответника е сключил с него договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **** от 16.03.20г. и договор за лизинг от същата
дата за Tablet Samsung Galаxy Tab A10.1.4G 2019 black, както и
застрахователна полица №10101367 от 16.03.20 г. за застраховка на
устройството. Твърди се, че ответникът е бил сключил и допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен номер **** от
18.11.2019 г. и договор за лизинг от 27.07.2018 г. за Huawei Y6 2018 Dual
Black.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите,
поради което са били прекратени едностранно от ищеца на 20.07.2020 г. /за
договора за лизинг- чл. 11, ал.1 от ОУ на договора, а за договора за мобилни
услуги т. 19б от ОУ/.
Твърди, че към 25.07.20 г. ответникът е имал задължения за
предходни периоди в размер на 259, 27 лева, както и дължими лизингови
вноски за периода от 25.06.20 г. до 25.07.20 г. в размер на 247, 89 лева.
Навеждат се твърдения, че като последица от неизпълнението са
начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в
общ размер на 385, 75 лева.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът - чрез
упълномощения от негова страна адв. Т., депозира отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва, че е било налице облигационно взаимоотношение между
страните, както и това, че не са били връчени документи, с които са били
определени дължими задължения от страна на ответника.
Съдът, след преценка на доводите на страните, включително и тези
изложени в допълнителни молби от ищеца, и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 824/22 г. по описа на РС-
Костинброд, по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът/ответникът по
настоящото дело/ да заплати на заявителя/ищеца по делото/ общо сума в
размер на 892, 91 лева, ведно със законната лихва от подаването на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените в хода на заповедното производство разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е
подал възражение по реда на чл.414 ГПК, поради което е указано на заявителя
да предяви иск за претендираните вземания, както и е било направено.
Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже съществуването на
договорни отношения между страните с посочения предмет, да докаже, че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на лихвата за забава възлиза именно на
спорната сума.
По делото е представен Договор за мобилни услуги от 16.03.2020 г.,
заедно допълнително споразумение за мобилен № **** от 18.11.2019 г.,
договор за лизинг от 16.03.20 г. за TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G
2019 Black, застрахователна полица от 16.03.20 г., както и от договор за
лизинг от 27.07.2018 г. за HUAWEI Y6 2018 Dual Black, от които се
установяват поетите от страните права и задължения, и въз основа на които
ищцовото дружество е обусловило издаването на приобщените по делото
фактури сред които е и фактура от 25.07.20 г. за обща сума в размер на 892,91
лева, поради неизпълнение от ответника на задължението си за погасяване на
сумите по сключените от него съглашения.
Представени към процесните съглашения като писмени доказателства
по делото са и приложения-ценови листа, подписани от абоната, в които са
инкорпорирани декларации-съгласие от последния, че е получил подписан от
оператора – ищец в настоящото производство, екземпляр от общите му
условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
и/или общите условия за взаимоотношения с потребителите на фиксирани
телефонни услуги.
4
Писмено ответникът е заявил съгласието си, че приема тези общи
условия, като декларация - съгласие е приложена при подписване на всяко
едно от гореупоменатите съглашение за мобилни услуги. Това води до извод
за съда, че приложимите общи условия валидно са обвързали ответника и са
действали по отношение на него в процесния период, за който се претендират
вземанията по фактурите.
Приобщени са фактура 25.03.20 г., на стойност 97,68 лева, фактура от
25.04.20 г. на стойност 176,93 лева, фактура от 25.05.20 г. на стойност 250,50
лева, фактура от 25.06.20 г. на стойност от 259,27 лева, както и фактура от
25.07.20 г. на стойност 892,91 лева, като всичките са с получател ответника.
От обсъдените писмени доказателства безспорно се установява, че
между страните е съществувало облигационно отношение с предмет
предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер **** от 16.03.20 г. с
избран абонамент на стойност от 20,99 лева, като договорът е с уговорен срок
на действие за 24 месеца. Процесният договор за мобилни услуги, заедно с
приложеното по делото допълнителното споразумение, както и лизинговите
договори са сключени между страните в настоящото производство, по своята
правна природа представляват ненаименовани и консенсуални, двустранни и
възмездни договори, по силата на които в момента на сключването им и за
двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключените ненаименовани договори попада
под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този
договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя – настоящ
ответник, тъй като писмено ги е приел, както вече беше обсъдено по-горе.
В производството по делото не е оборена формалната
доказателствена сила на така сключените между страните договори,
представляващи частен диспозитивен документ, поради което следва да се
приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от страните,
сочени като техни автори.
Съгласно представените общи условия на задължението за плащане
5
на уговореното възнаграждение възниква след получаване на процесните
мобилни услуги от абоната. Обстоятелството, че операторът е изпълнил
своите договорни задължения точно в качествено и времево отношение
подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в
правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК.
В договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към
тях са посочени конкретни номера, посредством които потребителят се
идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените активни
СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват достъп на
потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен
достъп до мрежата чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е
изпълнил задълженията си по договорите, поради което се явява изправна
страна по същите. Съобразно поетите задължения със сключените договори е
издал на ответника фактури за месеците от процесния отчетен период и за
всеки предоставения номер. Ответникът от своя страна не е изпълнила своите
задължения – за заплащане изцяло на дължимите месечните абонаметни такси
и услуги по договорите за мобилни услуги. Независимо от обстоятелството
дали ответникът е провеждал повиквания и е използвала мобилните услуги, за
които ищцовото дружество е предоставило достъп, или не е провеждал
такива, то той дължи таксите за този достъп до далекосъобщителната мрежа
на ищеца. В случая се установи по делото, че такъв достъп е предоставен.
Въз основа на изложеното съдът достигна до извод за основателност
на предявения установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с
оглед на всички предпоставки, които по правилото на чл. 154 ГПК бяха в
разпределени в доказателствена тежест на ищеца, и които бяха установени
при условията на пълно и главно доказване от него, доколкото от своя страна
ответникът не се установи погасяване на задълженията си по процесните
фактури. В този смисъл се явяват и неоснователни наведените от ответника
възражения, за това, че не е било налице облигационно правоотношение
между страните по делото.
По иска за лизинг съдът намира, че за основателността му в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните са налице облигационни правоотношения по валидно сключени
договори за лизинг, със съдържанието, посочено в исковата молба, че е
6
изпълнил задълженията си да предаде лизинговите вещи на
лизингополучателя, както и че е настъпила изискуемост на задължението на
ответника да заплати уговорените лизингови вноски.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил
задълженията.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за лизинг за две устройства- един мобилен
телефон и таблет. От договорите се установява, че мобилният оператор е
предоставил на ответника процесните устройства на лизинг на
преференциална цена, като е посочена и стандартната цена на устройството
без абонамент и размерът на отстъпката. Съдът приема за доказано
предаването на вещта по договора за лизинг с оглед изричната уговорка по
споразумението и договора в частта, в която е описано, че с подписването им
е предоставено устройството на ответника.
Доказателства за плащане не са ангажирани от ответника, който носи
тежестта на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема този факт за недоказан.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковете, с които се
претендират суми по договори за лизинг за изцяло основателни.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за неустойка:
За основателността на претенцията за неустойка в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги и лизинг поради виновно
неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на уговорените
неустойки. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил задължението си.
С оглед твърдяното в исковата молба основание за начисляване на
неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя и релевираното възражение в
отговора на исковата молба следва да се отбележи, че така направената
7
уговорка за неустойка се явява валидна.
Безспорно ответникът е физическо лице и като такова има качеството
потребител по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
този нормативен акт. ЗЗП следва да намери приложение към горепосочените
договори и доколкото ищецът е търговец по смисъла на §. 13, т. 2 от ДРЗЗП, а
договорите са сключени след влизане в сила на ЗЗП (обн., ДВ, бр. 99 от
9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.). Така по отношение на същите
приложение намират правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП - чл. 143 и
сл. ЗЗП.
От представения по делото като писмено доказателство договор за
мобилни услуги се установява, че неустоечната клауза е валидно уговорена,
тъй като в тях е посочено, че при непогасяване на задълженията си по
съглашението, ищцовото дружество ще упражни потестативното си право на
предсрочното му прекратяване, както и правото си да начисли неустойка.
Видно от установеното по делото от ищцовото дружество по отношение на
размера на претендираните от него вземания, се установява, че неустойката в
общ размер на 385,75 лева не излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като нейният размер не надвишава
значително този на дължимата главница, т. е. същата не противоречи на
добрите нрави, което прави уговорката валидна /съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3 - за съответствието на тази уговорка със закона
съдът следи служебно/.
От така приетата за доказана фактическа обстановка, съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер от 385 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
8
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер
от 505 лв. (за държавна такса - 25 лева и за адвокатско възнаграждение – 480
лева с ДДС), поради което същите следва да се възложат в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК установителни искове, че З. В. К., ЕГН**********, дължи на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК***** /с предишно наименование „Теленор България"
ЕАД/, сумата в общ размер на 892,91 лв., от които:
1. сумата от 259,27 лв. задължение за предходен период формирано
както следва:
1.1. сумата от 97,68 лв., дължими за период 25/02/2020-24/03/2020 г.,
от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
16.03.2020 г. сума в размер на 29,40 лева, представляваща абонаментна такса
и потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 11,99 лв. вноска
по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1
4G 2019 Black. По допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер **** от 18.11.2019 г., сума в размер на 48,20 лв.,
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги, както и
сума в размер на 8,09 лв. по договор за лизинг от 27.07.2018 за HUAWEI Y6
2018 Dual Black.
1.2. сумата от 79,25 лв., дължими за период 25/03/2020-24/04/2020 г.,
от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
16.03.2020 г. сума в размер на 20,78 лева, представляваща абонаментна такса
и потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 11,99 лв. вноска
по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1
4G 2019 Black и сума в размер на 4,49 лв. за Застраховка. По допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
18.11.2019 г.. сума в размер на 33,9 лв., представляваща абонаментна такса и
потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 8,9 лв. по договор
за лизинг от 27.7.2018 за HUAWEI Y6 2018 Dual Black.
9
1.3. сумата от 73,57 лв., дължими за период 25/04/2020-24/05/2020 г.,
от които по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
16.03.2020 г. сума в размер на 18,99 лева, представляваща абонаментна такса
и потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 11,99 лв. вноска
по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1
4G 2019 Black и сума в размер на 4,49 лв. за Застраховка. По допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
18.11.2019 г.. сума в размер на 30,01 лв., представляваща абонаментна такса и
потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 8.90 лв. по договор
за лизинг от 27.7.2018 за HUAWEI Y6 2018 Dual Black.
1.4. сумата от 8,77 лв., дължими за период 25/05/2020-24/06/2020 г.,
представляващи частична вноска по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за
TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black.
2. сумата от 247,89 лв., дължими лизингови вноски за периода
25/06/2020-25/07/2020 г., от които сума в размер на 239,8 лв. по договор за
лизинг от 16.3.2020 г. за TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019
Black и сума в размер на 8,09 лв. по договор за лизинг от 27.7.2018 за
HUAWE1 Y6 2018 Dual Black.
3. сумата от 385,75 лв., представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги, формирани както следва: по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер **** от 16.03.2020 г. сума в размер на 56,83 лева,
по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 18.11.2019 г., сума в размер на 101,29 лв.,
представляващи три месечни такси, както и сума в размер на 220,40 лева за
TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black, сума в размер на 7,23
лв. за HUAWEI Y6 2018 Dual Black, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг, както и дължима законова лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.07.22 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №358/ 30.09.22 г. по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№824/22 г. по описа
на КРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. В. К.,
ЕГН**********, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК***** /с
10
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, сумата от 385 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 505 лв. – разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
11