№ 40355
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110113600 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Ц. Б. С. е предявил срещу „Кинти БГ“ ЕООД (след уточнение в молба от
26.01.2025 г.) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключен между страните по –
горе договор за потребителски кредит № 280462/12.12.2024 г. поради
противоречие на закона и добрите нрави. В условията на евентуалност ищецът
предявява отрицателен установителен иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 и
пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10 от горния
договор, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит №
280462/12.12.2024 г., сключен с ответника, съгласно който ищецът е следвало
да върне получената сума от 500 лв. на три вноски, при лихва от 32.80 лв., при
ГПР 49,65% и ГЛР 38,95 %. Поддържа, че клаузата в чл. 10 от горния договор
е предвиждала неустойка с обезщетителен характер, възникваща в случай, че
в срок от 3 дни от сключване на този договор ищецът не представи
обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице. Сочи, че
ответникът му е начислил неустойка в размер на 149,85 лв., като по този начин
общото задължение по споменатия договор е било в размер на 682,65 лв.
Излага доводи относно нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност –
нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка, описана по – горе, поради
противоречието с разпоредбите на чл. 33 ЗПК и чл .143, ал. 1 ЗЗП.
Ответникът признава предявения отрицателен установителен иск, като
счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноските да се
възложат в тежест на ищеца.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно
1
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния
договор за предоставяне на заем с посоченото в исковата молба съдържание
на оспорената клауза, което противоречи на императивна законова разпоредба
и/или на добрите нрави.
Предвид твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем
договор за потребителски кредит № 280462/12.12.2024 г., по силата на който
ищецът е получил в заем сумата от 500 лв., като съобразно клаузата на чл. 10
от договора, която е нищожна, се дължи плащане на неустойка поради
неизпълнение на задължение на ищеца за представяне на обезпечение в срок.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.11.2025 г. от 09:40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
2
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3