Решение по дело №1064/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 57
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Тоньо Мирчев Тонев
Дело: 20205500601064
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 март 2020 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

Номер №  57        /08.07.             Година 2020             Град Стара Загора

       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Старозагорският окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на трети юни, две и хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА

                                                                           ТАТЯНА ГЬОНЕВА

Секретар  МИНКА ДИМИТРОВА

Прокурор  ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА,

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ ВНОХД  № 1064 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по Глава ХХІ от НПК.

Обжалвана  е присъда № 40/04.03.2020 г. по нохд № 257/2020 г. на Старозагорски районен съд, с която В.Н.Н.,  ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.12.2019 г. в гр. Стара Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества –  марихуана (канабис, коноп) с нетно тегло 0,27 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 15,5 % тегловни процента на стойност 1,62 лева и марихуана (канабис, коноп) с нетно тегло 0,39 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 18,1 % тегловни процента на стойност 2,34 лева, всички наркотични вещества на обща стойност 3,96 лева, поради което на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 във връзка с чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца при първоначален „строг” режим съобразно чл.57, ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, както и на „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК при изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца на подсъдимия В.Н.Н. съдът е приспаднал времето, през което същият е бил задържан по същото наказателно производство, считано от 22.12.2019 год., като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е постановил,  отделно от наложеното му по обжалваната присъда наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, подсъдимият В.Н.Н. да изтърпи при първоначален „строг” режим съобразно чл.57, ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, определено и наложено му на основание чл.25 от НК с определение по ЧНД № 333/2019 год. на Районен съд Стара Загора за деянията, предмет на осъжданията му по НОХД № 2981/2018 год. и НОХД № 211/2019 год. – двете  на Районен съд-Стара Загора.

 Според жалбата, подадена от защитника на подсъдимия – адв.В. Д., присъдата е „неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо“. 

В допълнително писмено изложение защитата е обосновала своите претенции, като основен акцент в тях е становището, че е налице маловажен случай на противозаконно държане на наркотично вещество (марихуана), което рефлектира и върху справедливостта на определеното наказание.

Според защитата обществената опасност на деянието е по-ниска от стандартната за престъплението по чл.354а, ал.3 от НК и пречупена през призмата на чл.93, т.9 от НК,  сочи на маловажен случай на престъпното деяние. В подкрепа на това становище са цитирани и няколко съдебни и няколко тълкувателни решения на ВКС. Молбата е за „отмяна на присъдата и постановяване на нова“, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление  по чл.354а, ал.5 от НК.

В лично подадена жалба от подсъдимия В.Н. се изразява становище за незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, тъй като при съдебното разглеждане на делото е отсъствало вещото лице, както и свидетелите. В тази връзка подсъдимия счита, че е бил „лишен от справедлив процес“.

Пред въззивната инстанция беше представен трудов договор от 09.07.2019г. между „APOLMONT STEEL s.r.o“(Чехия) като работодател и  В.Н.Н., в качеството на работник, който беше приет като писмено доказателство.

Представителят на Окръжна прокуратура-Стара Загора застъпва становище, че жалбите са неоснователни, което се основава на точните  и пълни мотиви на първоинстанционния съд защо за съда случая не е маловажен. В тази връзка според прокурора първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия отново подчертава, че за него и неговия подзащитен случая е маловажен с оглед ниския грамаж (малко количество) и стойност на наркотичното вещество – 3,96 лв. Предишните осъждания на подсъдимия В. Н. не са препятствие, за да се приложи чл.354а, ал.5 от НК, като това искане е  подплатено с аргументи от цитираните в допълнителното изложение решения на ВКС.

В личната защита подсъдимия, като поддържа казаното от неговия защитник и признавайки вината в извършване на престъплението, описва в детайли обстоятелствата свързани с неговото задържане и предшестващите ги отношения със своите родители. В последната си дума В. Н. моли съда за снизходителност.

Пред първоинстанционният съд производството е разгледано по реда на Глава ХХVІІ от НПК -  Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, т.е. подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като е констатирал, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от събраните в хода на ДП доказателства,  е приел за установена следната фактическа обстановка:

В периода 2009 г. -2019 г. е бил осъждан четири пъти – всички за умишлени престъпления от общ характер.

На 21.12.2019 г. около 15.30 ч. свидетелите – полицейски служители в група „ООР“ при Първо РУ към ОД на МВР – Стара Загора – С.Д.С.и Г.Д.Г.били изпратени на адрес гр.Стара Загора, бул.“***“ № *** по сигнал за нарушаване на обществения ред. Пристигайки на адреса полицаите заварили подсъдимия В. Н. сам на площадката на 12-тия етаж.  Свидетелите забелязали, че на пода била поставена сива на цвят картонена кутия  и върху нея се виждала суха зелена тревиста маса. Върху кутията имало и черна опаковка с надпис „ОСВ“ съдържаща хартиени свивки за цигари. Подсъдимият обяснил на полицейските служители, че тревистата маса е марихуана, която бил купил за лична употреба и в момента я подготвял за свиване на цигара. Едновременно с това им обяснил, че в сака си, който бил оставен на етажната площадка, имал още малко марихуана. За времето от 16.50 ч. до 17.30 ч. на 21.12.20219 г. дежурна оперативно-следствена група от РУ на МВР Стара Загора в условията на неотложност извършила оглед на местопроизшествието. С протокол за оглед са иззети и сухата зелена тревиста маса, която се намирала върху картонената кутия, както и от тъмнозеления сак със лого „Пума“ е иззето прозрачно полиетиленово пликче с размери 6,5 х 3,5 см, в което също се съдържала суха зелена тревиста маса. При тестване с полеви наркотест и в двата случая сухата зелена тревиста маса реагирала положително на канабис (марихуана).

В хода на разследването била изготвена и извършена физикохимична експертиза № 678/2019 г. според която представената за изследване суха зелена тревиста маса, иззета от картонената кутия с протокол за оглед от 21.06.2019 г.  представлявала марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло 0,27 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 15,5 % тегловни процента, а представената за изследване суха, зелена растителна маса, съдържаща се в полиетиленовото пликче, иззето с протокола за оглед на местопроизшествие от 21.12.2019 год., представлявала марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло 0,39 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 18,1 % тегловни процента. За нуждите на експертизата било изразходвано цялото количество марихуана от двата изследвани обекта, без остатък.

Марихуаната е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 год., ратифицирана от Република България. Тя е включена в списък № 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Съгласно Приложение № 2 на ПМС № 23 от 29.01.1998 год. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството цената на 1 грам марихуана, без изискване на процентното съдържание на активен наркотичнодействащ компонент, е 6 лева.

 Фактическа обстановка е установена от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.283 от НПК (определение № 1476 от 22.12.2019 год. по ч.н.дело № 3943/2019 год. на РС-Стара Загора, протокол за оглед на местопроизшествие от 21.12.2019 год., протокол за разпит на обвиняемия от 22.12.2019 год., протокол за разпит на св.С.Д.С.от 21.12.2019 год., протокол за разпит на св.Г.Д.Г.от 21.12.2019 год.,протокол за извършена експертиза № 678 от 22.12.2019 год., справка за съдимост рег. № 5416 от 23.12.2019 год. на РС-Стара Загора, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия от 22.12.2019 год., справка от Унифицирана информационна система на Прокуратурата на Р България, писмо № 5233 от 31.12.2019 год. на РП-Стара Загора, определение № 1490 от 24.12.2019 год. по ч.н.дело № 3510/2019 год. на РС-Стара Загора, протокол за разпит на св.Н.Р.Н. от 14.01.2020 год., албум от 29.12.2019 год.), както и от приетите в хода на съдебното следствие като писмени доказателства справки за съдимост на подсъдимия, преписи от бюлетините му за съдимост и справка за търпените от него наказания. Съдът е приел, че събраните доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради което не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.

 

При установената по безспорен начин фактическа обстановка съдът е приел, че със своето деяние на инкриминираната дата 21.12.2019г. подсъдимия В.Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.354а,ал.3, т.1 от НК.

Съдът е  отхвърлил развитата от защитата теза за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 от НК и от тук искането за преквалифициране на деянието по  чл.354а, ал.5 от НК.

Основен аргумент на първоинстанционния съд за да приеме, че деянието на подсъдимия В.Н. е съставомерно по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е обстоятелството, че деянието  предмет на настоящото производство е извършено в изпитателен срок на наложено наказание лишаване от свобода.

Окръжния съд прие за безспорна установената от районния съд  фактическа обстановка, към която няма възражение и от страните по делото.

Настоящият състав на въззивната инстанция, счита, че действително се касае за маловажен случай на държане на  наркотично вещество, ако и деянието по настоящото производство да е извършено от подсъдимия В. Н. в изпитателния срок на отложено за изпълнение наказание лишаване от свобода. За да стигне до този извод съдът отчете следното:

Маловажен случай на престъпление е дефиниран в чл.93,т.9 от НК. За да се приеме, че едно престъпно деяние представлява маловажен случай  се изисква наличието на поне едно от двете условия – липса или незначителност на вредните последици или наличие на „други смекчаващи вината обстоятелства“, които предпоставят по ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Макар в този текст(чл.93,т.9 НК) предпоставките да са свързани със съюза или, който обикновено изключва едновременното наличие на определени факти, в конкретния случай той има уточняващо значение, т.е. възможно е наличие и на двете предпоставки – липса или незначителност на вредните последици и наличие на други смекчаващи обстоятелства, водещи до извод за по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия.

Настоящия случай е именно такъв – налице са и двете предпоставки, за да се приеме, че е налице маловажен случай на държане на високорисково наркотично вещество, каквато е марихуаната.

Степента на обществената опасност представлява количествена изразеност на елементите от състава на престъплението. Най-вече степента на обществената опасност варира в зависимост от причинена вреда на обекта на посегателство-реална щета или заплаха - опасност от причиняване .

Родов обект на престъплението по чл.354а НК е здравето – било на обществото, било на отделната личност.

Предметът на престъплението в конкретния случай – държаното от подс.В. Н. високорисково наркотично вещество – 0,66 грама марихуана, на стойност 3,96 лева, само по себе си говори за ниска степен на обществена опасност на деянието, респ. на незначително увреждане на обществените отношения, породено от ниския потенциал това количество наркотично вещество да доведе до реално засягане здравето на подсъдимия. Видно от заключението на физико-химическата експертиза(л.27 ДП) „за анализ бе изразходвано цялото количество коноп от двата обекта, без остатък“, което само по себе си говори за нищожността на количество наркотично вещество. Макар да е в списъка на високорискови наркотични вещества, марихуаната не е от категорията на  т.н. „тежки“ наркотици(„hard drug) и от държаното от подс.В.Н. количество марихуана едва ли могат да се изготвят повече от две дози.

От друга страна въззивната инстанция прие наличие на смекчаващи обстоятелства, на  които първоинстанционният съд не е придал правно значимо внимание в достатъчна степен, а други-трудов договор, не са му били известни. Общоприето е, че наличието на смекчаващи обстоятелства свидетелстват за по ниска степен на опасност на виновното лице, респ. на обществената опасност на деянието. Дали ще намери приложение разпоредбата на чл.93,т.9 НК или съответно чл.55 НК се определя от съда във всеки конкретен случай на основание всички материали от делото, отнасящи се, както към деянието, така и към личността на виновния. На пръв поглед двете норми на НК са несъвместими тъй като първата касае категорията на престъплението, докато чл.55 НК намира приложение при  определяне на наказание за извършено престъпление, когато са налице определени предпоставки, свързани със смекчаване на отговорността на дееца, т.е. обстоятелства свързани с личността на виновното лице. Така или иначе и при преценка налице ли е маловажен случай по чл.93,т.9 НК се отчита наличие на смекчаващи обстоятелства, отразяващи се на материалния признак на престъплението, а именно върху степента на обществената опасност.

По принцип престъплението по чл.354а НК е с висока степен на обществена опасност, но в настоящия случай, с оглед възможността при държаното количество наркотично да се постави в реална опасност здравето на подсъдимия или общественото здраве, съдът прие, че деянието е с незначителни вредни последици, т.е. само по себе си е с ниска степен на обществена опасност. Не без значение за степента на обществена опасност на деянието са и обстоятелствата, при които престъплението е разкрито – пред заключената входна врата на дома на родителите на подсъдимия, които не са го допуснали да влезе,  в навечерието на Коледните празници, за които се прибрал от Република Чехия.  И това, че подсъдимият В. Н. е извършил деянието предмет на настоящото производство в изпитателния срок на предишно осъждане за държане на наркотично вещество, не може да елиминира минималното количество и стойност на открития в подсъдимия наркотик марихуана.

На първо място самият първоинстанционен съд при определяне вида и размера на наказанието е приел, че наказанието следва да се определи „при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства“, като в тази насока е отчел „малкото количество и ниска стойност на нарк.вещество“ като  смекчаващи обстоятелства и като отегчаващо единствено обремененото съдебно минало на подсъдимия. Въззивната инстанция прие като смекчаващи обстоятелства наличие на малолетно дете на подсъдимия и трудов договор от 09.07.2019 г. между него и „APOLMONT STEEL s.r.o“(Чехия), което е белег на демонстрирано отговорно поведение- желание да се откъсне от средата, в която живее, да започне  порядъчен живот и да осигури средства за издръжка на детето си.

Гореизложеното даде основание на окръжния съд да приеме, че извършеното от подс.В.Н. деяние представлява маловажен случай на държане на високорисково наркотично вещество – марихуана, поради което и преквалифицира престъплението като такова по чл.354а,ал.5 вр.ал.3,т.1 предл.2  от НК. В тази връзка присъдата следва да се измени като се приложи закон за същото, но по леко наказуемо престъпление – чл.337,ал.1,т.2, предл.първо и трето НПК.

За това престъпление - чл.354а,ал.5 вр.ал.3,т.1 предл.2 от НК законодателят е предвидил наказание глоба до 1 000 лева.

При наличието на превес на смекчаващи обстоятелства съдът прие, че наказанието следва да е под средния размер и за това определи наказание глоба в размер на 450 лева.

Изменението на присъдата с определяне на наказание различно от лишаване от свобода, а именно глоба в размер на 450 лева автоматично изисква отмяна на присъдата на първоинстанционният съд в частта, в която е постановено В.Н.Н. да изтърпи на основание чл.68,ал.1 НК наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг режим, определено на основание чл.25 от НК по ЧНД №333/2019 год. на РС-Стара Загора за осъжданията му по НОХД №2981/2018 год. и НОХД №211/2019 год.- двете на РС-Стара Загора.

Тъй като наказанието глоба е различно от лишаване от свобода, а разпоредбата на чл.59,ал.1 от НК е свързано с изпълнение на наказание лишаване от свобода, то присъдата и в тази й част следва да се отмени.

 

В останалата част присъдата като правилна и законосъобразна беше потвърдена от окръжния съд.  

 

Водим от това и на основание чл.337,ал.1,т.2 и чл.338 от НПК, окръжният съд

 

                      Р       Е    Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 40/04.03.2020 г., постановена по нохд № 257/2020 г. на Старозагорски районен съд, както следва:

 

ОТМЕНЯ присъдата, в частта, в която подсъдимият В.Н.Н., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.12.2019 г. в гр. Стара Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества –  марихуана (канабис, коноп) с нетно тегло 0,27 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 15,5% тегловни процента на стойност 1,62 лева и марихуана (канабис, коноп) с нетно тегло 0,39 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 18,1% тегловни процента на стойност 2,34 лева, всички наркотични вещества на обща стойност 3,96 лева, поради което на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 във връзка с чл.54 от НК и осъден на „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца при първоначален „строг” режим съобразно чл.57, ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, както и на „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Н.Н., с ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.12.2019 г. в гр. Стара Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества –  марихуана (канабис, коноп) с нетно тегло 0,27 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 15,5 % тегловни процента на стойност 1,62 лева и марихуана (канабис, коноп) с нетно тегло 0,39 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 18,1 % тегловни процента на стойност 2,34 лева, всички наркотични вещества на обща стойност 3,96 лева, като случая е маловажен, поради което и на основание чл.354а, ал.5 във вр. ал.3, т.1, предл.2 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), която да се заплати  на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора.

 

ОТМЕНЯ присъдата, в частта, в която на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е постановил при изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца на подсъдимия В.Н.Н. да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по същото наказателно производство, считано от 22.12.2019 год., като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

 

ОТМЕНЯ присъдата и в частта, в която на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е постановил,  отделно от наложеното му по обжалваната присъда наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, подсъдимият В.Н.Н. да изтърпи при първоначален „строг” режим съобразно чл.57, ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, определено и наложено му на основание чл.25 от НК с определение по ЧНД № 333/2019 год. на Районен съд Стара Загора за деянията, предмет на осъжданията му по НОХД № 2981/2018 год. и НОХД № 211/2019 год. – двете  на Районен съд-Стара Загора.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част. 

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    1.

                                                                ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    2.