№ 794
гр. Русе, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20234520202053 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Х. Т. С. от гр.Бургас е подал жалба против наказателно постановление
№38- 0006081/18.09.2023г., издадено от директора на РД „АА”- гр.Русе, с
което на основание чл. 177, ал.3, т.1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с
чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и
иска отмяната на наказателното постановление. Алтернативно иска
намаляване на наложеното му наказание, което според него е несправедливо
високо.
Ответникът по жалбата не изпращат представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице с право за това процесуално действие.
1
На 14.07.2023г., около 1.52 часа, жалбоподателят управлявал товарен
автомобил, марка „Даф”, категория N3 с рег.№А0099РА с две оси и
прикачено към него полуремарке, марка „Вилтон”, категория О4 с рег.
№А0724ЕМ в гр.Русе. С дадения състав от ППС С. извършвал обществен
превоз на товар – рапица от с.Дълбок извор, обл. Пловдив до гр. Мартен,
обл.Русе, видно от пътен лист № 0023945/13.07.2023 г. и товарителница №
0042651/13.07.2023 г., като общата маса на дадения състав от МПС и товара
била 47 860кг.
Тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и
непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства и води на
следните правни изводи:
С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 177,
ал.3, т.1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, тъй като на 14.07.2023г. в гр.Русе управлявал пътно
превозно средство- товарен автомобил, марка „Даф”, категория N3 с рег.
№А0099РА с две оси и прикачено към него полуремарке, марка „Вилтон”,
категория О4 с рег.№А0724ЕМ с три оси с маса 47860кг, която надвишава с
7860кг нормите за максимална допустима маса за процесното МПС от 40000кг,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството в
Наредба № 11 от 3.07.2001г. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства допустимата максимална маса за състав от ППС с моторно
превозно средство с две оси и ремарке с три оси, общо пет оси, каквото е и
процесното ППС, е 40 т, а в случая съставът е бил с маса 47860кг, която
надвишава с 7860кг цитираните норми. От обективна страна категорично се
доказва превишаването на стойностите за максимално тегло от представената по
делото кантарна бележка, подписана от въззивника. Показанията на кантарната
бележка, с които С. се е съгласил безусловно с подписването й, са напълно
достатъчни да докажат нарушението, тъй като нормативната уредба, касаеща
процесните обществени отношения, не изисква установяването на масата на ППС
специално средство, каквото би могло да бъде и везна, както твърди
жалбоподателя. Такова условие във фактическия състав на установяване на масата
би следвало да бъде изрично посочено и би се явило и признак от обективната
2
страна от състава на нарушението, както е в чл. 35 от Наредба № 11/03.07.2001г.,
където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция "Митници) със
средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, която касае
влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС, за които е заплатена такса и
е издадено разрешително, какъвто настоящият случай не е. Разпоредбата на чл.
166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП дава възможност на упълномощените от министъра на
транспорта информационните технологии и съобщенията служби да ползват
технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос,
което е уредено като още един начин за установяване на тези стойности, едно
право на органите, а не тяхно задължение. Установяването на допустимата
максимална маса на едно ППС може да стане с всички възможни и допустими
доказателства и доказателствени средства, вкл. и с частен документ каквато е
кантарната бележка, удостоверяваща измерването от техническо средство кантар
на изпращача на товара. От субективна страна жалбоподателят е извършил
нарушението при пряк умисъл- той съзнавал, че управлява претоварено МПС,
като предвиждал обществено опасните последици от това си поведение и искал
настъпването им. При индивидуализацията на наказанието на жалбоподателя за
извършеното от него нарушение е следвало да бъде отчетено, като смекчаващо
вината обстоятелство ниското му трудово възнаграждение, а като отегчаващи
обстоятелства- предходните му нарушения по ЗДвП и високата стойност на
надвишаване на нормите за масата на управляваното ППС, равняващо се на една
пета от допустимата максимална маса, което прави превоза изключително опасен
за другите участници в движението, като и за пътя. При тези индивидуализиращи
вината обстоятелства, превес сред които имат отегчаващите такива, на въззивника
е следвало да бъде определено наказание над средата на предвидения размер, а
именно 2000лв., в какъвто смисъл наказателното постановление следва да се
измени.
В хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. И двата акта от тази фаза на процеса са издадени при
спазване на абсолютно всички правила за това. Формираните на тази фаза от
процеса обвинения позволяват пълна защита, като елементите им са пределно
разбираеми. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления
се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
3
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на
правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Видно от цитираните правни норми, ИА "Автомобилна администрация" е
оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата
за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №38- 0006081/18.09.2023г.,
издадено от директора на РД „АА”- гр.Русе, с което на Х. Т. С. от гр.Бургас на
основание чл. 177, ал.3, т.1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000лв., като намалява
наказанието глоба на 2000лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4