Решение по дело №69065/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 април 2025 г.
Съдия: Даниела Евтимова Павлова Радева
Дело: 20241110169065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7643
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110169065 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетното дете К. Н. Н., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител В. П. Ш., ЕГН
**********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Н. Г. Н., ЕГН
********** , за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на
ненавършило пълнолетие дете, от 170,00 лв. на 637,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /29.10.2024 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е
задължен по силата на влязло в сила съдебно решение на РС-Перник по гр.д.
№ 7059/2015 г., да заплаща месечна издръжка в размер на 170,00 лв. месечно.
Сочат се увеличени нужди на детето с оглед изминалия период от време.
Сочат се нужди за облекло, храна, образование, лечение и други, свързани с
отглеждането му. В съдебно заседание поддържа исковата молба, претендира
присъждане на разноски.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът,
оспорва иска изцяло при твърдения за липса на нужди на ищеца, които да
обосновават размер на издръжката в претендирания размер, както и липса на
1
възможности за заплащането на такава от ответника предвид наличие на
алиментни задължения към друго ненавършило пълнолетие дете и с оглед
размера на получаваните доходи от ответника. В съдебно заседание поддържа
отговора на исковата молба, претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в
този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се
обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на
издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две
величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е
налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по делото
удостоверение за раждане, че ищцата К. Н. Н., ЕГН **********, е малолетна
към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезания по делото, като нейни родители са В. П. Ш., ЕГН **********, и Н.
Г. Н., ЕГН ********** . Следователно ответникът, като баща на ищцата по
делото, е задължен да й дава издръжка.
Съгласно решение № 1/21.01.2016 г., постановено по гр.д. № 7059/2015 г. по
описа на РС-Перник, III състав /приложено по делото/, ответникът е задължен
да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 170,00 лв., считано
от 19.10.2015 г. От определяне размера на издръжката на ищцата са изминали
повече от девет години, като към датата на устните състезания същата е на 13
2
години. Съдът намира, че израстването на ищцата в периода от определяне
предишния размер на нейната издръжка само по себе си води до увеличаване
на необходимите средства за издръжката й.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи,
здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо
да се обосновава специално. Отделно от това, ищцата е в училищна възраст,
като посещава допълнително и занимания по френски език.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее,
но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По делото се установява наличие на алиментни задължения на ответника към
друго негово дете, ненавършило пълнолетие - Денис Николаев Н., роден на
15.08.2018 г. /удостоверение за раждане, приложено към отговора на исковата
молба/. Видно от постъпила по делото справка от НАП, за ответника има
данни за деклариран начислен облагаем доход в периода м. 01.2024 г. - м.
11.2024 г. в размер на около 1010 лв. от правоотношение с “Ви Ар Гараж”
ЕООД, както и за деклариране придобиване на следното имущество: земя и
сграда в с. Долно Ряхово, ул. Осма № 7, автомобил Бюрстнер с ДК №
СВ9718ЕВ, автомобил Мицубиши Аутлендър с ДК № СВ4655ТМ и автомобил
“Ситроен Ц4 1.6 И” с ДК № СА4047АК. Видно от представени по делото
извлечения, за майката на ищцата има данни за деклариран начислен облагаем
доход в периода м. 01.2024 г. - м. 10.2024 г. в размер на около 2270 лв. от
правоотношение с “Домко” ООД, както и за деклариране придобиване на
3
следното имущество: апартамент 31 в гр. София, ж.к. “Люлин”, бл. 506, вх. Б,
ет. 3, и автомобил “Фолксваген Голф” с ДК № СВ2021РМ.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с
оглед възрастта й и установените по делото потребности на същата,
установеният по делото размер на доходите на ответника, намира, че искът се
явява основателен до размер от 400,00 лв. месечно, до който размер същият
следва да бъде уважен, като съответно, бъде отхвърлен за разликата над
уважения размер от 400,00 лв. до пълния предявен такъв от 637,00 лв.
месечно. Съдът намира, че посоченият размер на месечната издръжка на
ищцата отговаря както на нуждите й от издръжка, така и на възможностите на
ответника да заплаща такава.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2024 г.,
до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото
на ищеца се следват такива с оглед уважената част от иска, а на ответника – с
оглед отхвърлената част. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцовата страна разноски, направата на които се
установява в размер на 600,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 295,50
лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответната страна
разноски, направата на които се установява в размер на 800,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 406,00 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
331,20 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса,
поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва
4
да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата
месечна издръжка от Н. Г. Н., ЕГН **********, определена по силата на
решение № 1/21.01.2016 г., постановено по гр.д. № 7059/2015 г. по описа на
РС-Перник, III състав, в полза на К. Н. Н., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител В. П. Ш., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. Г. Н., ЕГН **********
, да заплаща на К. Н. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка В. П. Ш., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 29.10.2024 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 400,00 лв. до пълния предявен такъв от 637,00 лв.
месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Г. Н., ЕГН **********, да заплати
на К. Н. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. П. Ш., ЕГН **********, сума в размер на 295,50 лв.,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Н. Н., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител В. П. Ш., ЕГН
**********, да заплати на Н. Г. Н., ЕГН **********, сума в размер на 406,00
лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. Г. Н., ЕГН ********** , да
заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 331,20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6