№ 89020
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20211110130247 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.
146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „ФИРМА“ ЕООД срещу К. Ц. Н., с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо
989,40 лв., от която: 353,03 лв. – главница, 95,07 лв. – договорна лихва
(договорно възнаграждение) за периода от 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г.,
383,86 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 30,00 лв. –
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 87,03 лв. – лихва за
забава за периода от 16.05.2019 г. до 03.12.2020 г., 40,41 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 03.12.2020 г. до 27.05.2021 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузите за допълнителни услуги.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се
отнасят към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни
услуги, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не
представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото
заплащането на тези възнаграждения е предварително, дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услугите, като е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения
между страните договор, доколкото в споразумението за предоставянето им е
посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените
допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта
1
му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една от тях. Съгласно
приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е
уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на
база реално използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с
нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно
конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с
пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място
предвидените услуги представляват действия по управлението на кредита,
поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена
изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли в частта, в която се
претендира сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл.
410 от ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски само
пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 14,54 лв. за
държавна такса и 29,09 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ************,
против К. Ц. Н., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от 383,86 лв. –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и сумата от 30,00 лв. –
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането по Договор за
потребителски кредит № 30034410848, сключен на 16.01.2019 г., между
страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2