№ 56
гр. Враца, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:Гергана Р. П.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. С.
като разгледа докладваното от Гергана Р. П. Административно наказателно
дело № 20241420200986 по описа за 2024 годИ.
„***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя И.
П. Н., е обжалвало Наказателно Постановление №06-2300165 от 19.12.2023г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което на дружеството в качеството му на
работодател, за извършено нарушение на чл.215 ал.1 КТ вр. чл.31 ал.1 и Приложение №3 от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбИ. ДВ бр.50/2004г. му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляда/
лева, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 и във вр. чл.414 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си навежда доводи, че Наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Навеждат се доводи за допусната техническа грешка при изписване на месеца,
за който се изплащат дължимите от работодателя суми, като вместо м. юли, сумата от
2289.43 лв. от 04.07.2023 г. била преведена с основание „заплата юни 23 г.+ командировка“.
Поддържа се, че жалбоподателят бил изпълнил задължението си да заплати изцяло
трудовото възнаграждение на бившият си служител, както и дължимите командировъчни
пари. Отделно от това се твърди, че в конкретният случай е налице трудово правен спор, в
които АНО се намесвал неправомерно, като се моли за отмяната на наложеното НП и се
претендират разноски.
Ответникът по делото чрез процесуален представител юрисконсулт К. в съдебно
заседание и с писмено становище излага съображения за неоснователност и необоснованост
на депозираната жалба, и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Делото е гледано от състав на РС, и с решение от 25.03.2024 г. по АНД№ 36/2024г. НП
е отменено, поради допуснато процесуално нарушение – в НП не било конкретизирано
мястото на извършване на вмененото нарушение.
С решение от 24.10.2024г. по КАНД №305/2024 г. АС Враца е отменил решението на
1
РС Враца, и върнал делото за ново разглеждане с дадени указания за разглеждане спора по
същество. АС Враца е приел, че АНО не бил допуснал соченото от РС процесуално
нарушение, и мястото на извършване на нарушението било конкретизирано и отразено както
в АУАН, така и в НП.
При новото гледане на делото страните поддържат становищата си, изразени при
първоначалното гледане на делото. При новото гледане на делото по искане на
жалбоподателя е назначена и изслушана специализирана счетоводна експертиза.
Районен съд - гр. Враца, като взе предвид наведените с жалбата доводи и
съображения, съобразявайки становищата на страните, и след анализ на събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна: На 23.11.2023г. от
инспектори на ДИТ гр. Враца била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на търговско дружество „***“ ЕООД гр. Враца. В хода на проверката от
служителите на ДИТ Враца - инспекторите Т. И., В. С.-П. и св. Ц. Н. било установено, че със
Заповед №10/07.07.2023г. работодателят „***“ ЕООД гр. Враца бил командировал работника
*** да извърши транспортен курс в чужбИ. за времето от 08.07.2023 г. до 02.08,2023 г. за
срок от 26 дни с право на дневни командировъчни в размер на 50 евро на ден в чужбИ. и 40
лева на ден в България ,или общо за командировката 2 484,70 лв. дневни. Сред изрично
поискване с призовка работодателят не представил платежни документи, с които да
удостовери, че е изплатил на работника *** тези дневни командировъчни пари на ден за
времето на транспортния курс в чужбИ. за периода от 08.07.2023 г. до 02.08.2023 г. В хода на
проверката било установено и ,че трудовото правоотношение на работника *** е прекратено
със заповед №109/07.09.2023 г. на основание чл.330 ал.2, т.6 от КТ, считано от 07.09.2023 г.,
като по този начин съгласно чл.228 ал.3 от КТ било прието, че нарушението е извършено на
01.11.2023г. в гр. Враца, според отразеното в съставения КП от 29.11.2023г., обективизиращ
резултатите от проверката, извършена на 23.11.2023г. За така констатираното нарушение,
против жалбоподателя търговско дружество „НИКОЛОВИ-ТРАНС“ ЕООД гр. Враца , в
качеството му на работодател от св. Т. И. и в присъствието на останалите двама свидетели
бил съставен АУАН №06-2300165 от 29.11.2023г., за допуснато нарушение по чл.215 ал.1 КТ
вр. чл.31 ал.1 и Приложение №3 от Наредба за служебните командировки и специализации
в чужбИ. - ДВ бр.50/2004 г. Отразено е в акта, че със Заповед №10 от 7.07.2023г.
работодателят "***"- ЕООД гр. Враца е командировало работника *** да извърши
транспортен курс в чужбИ. за времето от 8.07.2023г. до 2.08.2023г. за срок от 26 дни с право
на дневни командировъчни в размер на 50 евро на ден в чужбИ. и 40 лв. на ден в България
или общо за командировката 2484,70лв.дневни. След изрично поискване с призовка от
15.11.2023г. работодателят не представил платежни документи, с които да удостовери, че е
изплатил на работника тези дневни командировъчни пари на ден за времето на транспортния
курс в чужбИ. от 8.07.2023г. до 2.08.2023г. Отразено е в акта, че трудовото правоотношение
на работника *** е прекратено със Заповед № 109/7.09.2023г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от
КТ. Прието е, че работодателят е нарушил чл.215 ал.1 от КТ във връзка с чл.31 ал.1 и
Приложение №3 от Наредба за служебните специализации и командировки в чужбИ. ДВ.
бр.50 /2004г. Отразено е също, че нарушението е извършено на 01.11.2023г. в гр. Враца,
предвид разп. на чл.228 ал.3 КТ. Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила
в присъствието на упълномощено лице на жалбоподателя, който го подписал, като в
графата за възражения не е посочено такова. В срока за възражения по акта, на 05.12.2023г.
от управителя на жалбоподателя е постъпило възражение против акта, в което посочил, че
оспорва съставеният Акт с №06-2300165 от 29.11.23г., че е изплатил всичко дължимо на
работника, но в платежните документи е допуснал технически грешки при отразяване
основанията за плащане. Така изложените във възражението аргументи не са възприето от
наказващият орган за основателни, и въз основа на горепосочения АУАН било издадено и
обжалваното НП№06-2300165 от 19.12.2023г., с което при идентична фактическа обстановка
за описаното нарушение по чл.215 ал.1 от КТ във връзка с чл.31 ал.1 и Приложение №3 от
2
Наредба за служебните специализации и командировки в чужбИ. ДВ. бр.50 /2004г. на
основание чл.399 и чл.416 ал.5 и във вр. чл.414 ал.1 от КТ на работодателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.
Така установената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. По делото са представени и приети следните относими и
допустими писмени доказателства, които не се оспорват от страните, а именно: АУАН № 06-
2300165 от 29.11.2023г.; НП№06-2300165 от 19.12.2023г. , пълномощно, копие от разписка,
протокол за извършена проверка от Д ИТ-Враца ПР 2343792/29.11.2023, копие от трудов
договор № 147/05.04.2022 г., заповед за прекратяване на трудов договор, справка от ТД на
НАП, допълнително споразумение към трудов договор, копие от заповед за командировка,
авансов отчет и пътен лист, пл. нареждания.
По делото са събрани и гласни доказателства, като са допуснати до разпит
служителите в "Инспекцията по труда“ Враца, извършили проверката, и имащи качество на
актосъставител и на свидетели при констатиране на нарушението и съставяне на акта.
Показания на разпитаните свидетели са непротиворечиви и последователни и потвърждават
отразеното в АУАН, съставения констативен протокол и НП.
При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира от правна
страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 ЗАНН, и е
процесуално допустима. И АУАН, и Наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, в рамките на техните правомощия и предписаната от закона форма. И
двата акта – АУАН и НП съдържат задължителните реквизити, визирани в чл.42 и чл.57
ЗАНН. Не са допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна на НП. Спазени са
предвидените в чл.34 ЗАНН срокове. Формално не са налице пороци от външна страна,
които да са основания за отмяна на НП.
Настоящият състав, обаче, приема, че НП е незаконосъобразно на друго основание –
не е установено жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Напротив,
установено е обратното по категоричен начин.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя в тази насока по делото, както се
изложи, е назначена и изслушана специализирана счетоводна експертиза, чието заключение
неоспорено от страните се възприема и от съда като обективно и компетентно, която е дала
заключение, че за периода от 01.01.2023г. до прекратяване на трудовото правоотношение с
работника Др. ***, на последния са изплатени всички дължими трудови възнаграждения и
командировъчни пари, включително и процесните дневни командировъчни пари в размер на
2484,70 лв., предмет на настоящето административно-наказателно производство. Според
вещото лице дължимите суми по трудово правоотношение за периода 01.01.2023г.-
02.08.2023г. възлизат на 4337,24 лв., а командировъчните пари съгласно командировъчните
заповеди за същия период възлизат на 13895,24 лв., или обща сума за получаване 18232,48
лв. Съгласно банковите преводи от жалбоподателя, направени по банков път на името на ***
за периода 01.01.2023г.-31.08.2023г. възлизат на 29172,70 лв., от която с основание “работна
заплата и командировки“ – 18250,70 лв. и с основание „служебен аванс“ - 10022,00 лв.
Трудовото възнаграждение за м.08.2023г. в размер на 52,96 лв. е изплатено на *** на
28.11.2023г. Преводите за работна заплата за м.май и м.юни 2023 г. се дублират във
формулиране на основанието. За периода 01.01.2023г.-31.08.2023г. са налице 8 банкови
превода с основание „работна заплата за месец и командировка или служебен аванс“. Според
в.л. има допуснати грешки при формулиране на основанията и няма конкретно
разграничение на основанието, т.е. каква част от превода е за работна заплата и за кой месец
и каква част от преведената сума е за командировка. За месец юли 2023г. чистата сума за
получаване от *** като трудово възнаграждение е 608,89 лв. По командировъчната заповед
от 07.07.2023 г. за командироване на *** за периода 08.07.2023 г.-02.08.2023 г. общата
3
полагаща се сума за периода на командироване съгласно Наредбата за служебните
командировки в чужбИ. и съгласно отразеното в самата заповед възлиза на 2484,79 лв., или
обща сума за получаване за същия период/трудово възнаграждение и командировка/ -
3093,68 лв. За м.юли 2023г. жалбоподателят е превел на *** обща сума в размер на 5019,43
лв., от която 2289,43лв. с основание „работна заплата за м.юни 2023г.и командировка“ и
2730 лв. – с основание „служебен аванс“. Част от дължимото възнаграждение при
командироване е предоставяно под формата на служебен аванс преди отпочване на самата
командировка, като така се е процедирало по отношение на всички работници съгласно
вътрешните правила за организация на работната заплата към жалбоподателя, като за
периода 01.01.2023г.-02.08.2023 г. работникът *** е представял след всяка командировка
авансови отчети, и е отчел сума в общ размер 7917,09лв. За периода 08.07.2023г.-
02.08.2023г. *** е отчел с авансов отчет от 02.08.2023г. сума в размер на 2818 лв. В с.з. в.л.
поддържа даденото заключение и е категорично, че за периода 01.01.2023г. до прекратяване
на трудовия му договор, на *** е изплатено всичко дължимо – и трудово възнаграждение, и
обезщетение за ползван отпуск, и дължими командировъчни пари, вкл. и тези по последната
командировъчна заповед от 07.07.2023г., независимо от некоректното вписване на
основанието за съответните преводи. Служебните аванси според в.л. съвпадат с преводите
по дата и онова, което работникът е отчел /авансови отчети/.
Настоящият състав възприема изцяло заключението на вещото лице, от което по
категоричен начин се установява, че жалбоподателят е превел на *** дължимата сума по
командировъчната заповед от 07.07.2023г. Като краен резултат жалбоподателят е изпълнил
задължението си към работника, като му е заплатил всичко дължимо – и трудово
възнаграждение, и командировъчни пари. При това стечение на обстоятелствата отразеното
в акта и НП не отговаря на обективната действителност, тъй като жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение – издължил се е изцяло към *** като краен резултат.
Неправилното посочване на правното основание в преводите на жалбоподателя и
недостатъчното им конкретизиране според настоящия състав не е основание за търсене на
административно-наказателна отговорност от жалбоподателя, тъй като за ангажиране на
последната не е достатъчно да се има предвид отразеното правно основание в преводите,
което може да се дължи освен на допусната техническа грешка и на неправилно водене на
счетоводството, а крайният резултат по същество, който е категоричен, че жалбоподателят е
изпълнил изцяло задължението си към работника за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение и командировъчни пари. АНО преди да се произнесе по преписката не е
изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.52 ал.4 ЗАНН като не е проверил фактите и
обстоятелствата по преписката, свързани с възражението против съставения акт.
Настоящият състав намира, че при така изложеното не следва да се ангажира
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като липсва извършено
нарушение. НП се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се
явява основателно. Ответникът по делото следва да заплати на жалбоподателя разноски в
размер на 700 лв., от които 400 лв.- адвокатско възнаграждение и 300 лв.-възнаграждение за
вещо лице.
Водим от горното, и на основание чл.63 ал.2 т.1 ЗАНН, ВрРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 06-2300165 от 19.12.2023 г., на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което на „*** , със седалище и адрес
на управление: обл. ***, представлявано от управителя И. П. Н., в качеството му на
работодател, на основание чл.399 вр. чл.416 ал.5 и във вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда
4
/КТ/,за извършено нарушение на чл.215 ал.1 КТ вр. чл.31 ал.1 и Приложение №3 от Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбИ. ДВ бр.50/2004г. му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя
„***, със седалище и адрес на управление: обл. ***, представлявано от управителя И. П. Н.
направените по делото разноски в размер на 700 лв., от които 400 лв.- адвокатско
възнаграждение и 300 лв.-възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четирИ.десет/ дневен срок от
уведомяването пред Административен съд – гр. Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5