ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500545 по описа за 2021 година
Производство по чл. 279 вр. чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна
жалба на „ Б.Н.П. П. П. Ф. С.А. П. „ АД – Ф., рег. № .... чрез клона „ Б.Н.П. П. П.Ф. С.А.,
клон Б. „, ЕИК ... срещу Разпореждане № 260 911 от 18.05.2021 г., пост. по в.гр.д. №
110/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е върната като процесуално недопустима
депозираната от дружеството касационна жалба вх. № 264 543/27.04.2021 г. срещу
постановеното по делото въззивно Решение № 260 121/29.03.2021 г..
Поддържаните оплаквания са за неправилност на разпореждането, искането – за
неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване ход на касационната жалба вх.
№ 264 543/27.04.2021 г..
Ответникът по частната жалба АЗ. М. ЯШ., ЕГН - ********** е депозирал отговор за
неоснователност на същата.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е
допустима и ще се разгледа по същество.
С Решение № 260 246/25.11.2020 г., пост. по гр.д. № 3669/2019 г. на Районен Съд –
Пазарджик е Отхвърлен предявеният от АЗ. М. ЯШ. срещу ответното дружество
отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено между
страните че Я. не дължи на дружеството сумата 7 097, 79 лв., включваща главница и
възнаградителна лихва по сключен между тях Договор за потребителски паричен кредит №
...... г. поради нищожност на договора, претендирана алтернативно на основанията по чл. 22
вр. чл. 10 ал. 1 и чл. 11 т.т. 9 и 10 от ЗПК и е Уважен насрещния осъдителен иск на
1
дружеството срещу Я., за сумите 5 631, 09 лв. главница и 349, 86 лв. възнаградителна лихва,
произтичащи от същия договор.
С въззивно Решение № 260 121/29.03.2021 г. по в.гр.д. № 110/2021 г.
първоинстанционното решение е отменено като неправилно и е постановено: Прогласява
нищожността на процесния договор на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. т. 9,10 и 11 от
ЗПК и Отхвърля насрещния иск на дружеството срещу Я.. В решението е посочено същото
да е окончателно на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК – търговски спор с цена на исковете
под 20 000 лева.
Въпреки това дружеството – ищец по насрещния иск и настоящ частен
жалбоподател, е депозирало касационна жалба, която с разпореждането – предмет на
настоящата въззивна проверка, е върната като процесуално недопустима на основание чл.
280 ал. 3 т. 1 от ГПК– търговско дело с цена на иска под 20 000 лева, решението по което не
подлежи на касационен контрол.
Поддържа се в частната жалба изводът на съда делото да е търговско да е неправилен,
тъй като кредитополучателят по процесния договор Я. има качеството на потребител и с
оглед това му качество делото е гражданско, а не търговско, макар и процесния договор да е
търговска сделка. Позовава се на практика на ВКС – ГК в този смисъл. Като допълнителен
аргумент в насока че делото не е търговско се сочи и че то е разгледано от районен и
окръжен съд по правилата на общия исков процес, а не по правилата на Глава 32 на от ГПК /
Производство по търговски спорове / и като така и двете инстанции и в частност въззивния
съд са вече приели същото да е гражданско.
В отговора се поддържа че сключения между страните договор, на който те основават
правата си по иска, е несъмнено търговска сделка, следователно спорът за действителността
на този договор, както и за задължения, произтичащи от него, съответно и образуваното по
този спор дело са търговски - чл. 365 т. 1 от ГПК , без значение че кредитополучателят няма
качеството на търговец, като в конкретния случай се явява и потребител по смисъла на § 13
т. 1 от ДР на ЗЗП. Разглеждането на делото по правилата на общия исков процес не променя
търговския му характер.
Жалбата е неоснователна.
Установено е и няма спор между страните че процесния договор е търговска сделка и
спорът с предмет неговата действителност и произтичащите от него задължения на страните
е търговски по смисъла на чл. 365 т. 1 от ГПК. Качеството потребител на кредитополучателя
не променя търговски характер на делото. Според настоящия съд разпоредбата на чл. 113 от
ГПК е от значение за това качество на страната в аспекта специалната местна подсъдност,
специална защита на потребителя и специален ред за разглеждане на определена категория
потребителски искове, но не и във връзка с преценката дали спорът е граждански или
търговски.
Процесуалните правила на Глава 32 от ГПК / Производство по търговски спорове / са
приложими само ако делото е родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. В
случая делото е родово подсъдно на районен съд, поради което не е гледано по реда на
Глава 32, а по общия исков ред, което също не променя извода то да е търговско.
Следователно правилно депозирана срещу въззивното решение касационна жалба е
върната като процесуално недопустима с обжалваното разпореждане и същото се
потвърждава.
2
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 260 911 от 18.05.2021 г., пост. по в.гр.д. № 110/2021
г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в
едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3