№ 447
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора Емил Цв. Галипонов и
като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600953 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. А. В., служебен защитник на
подс. Ю. С. Д. срещу присъда № 18/12.06.2025 г. по нохд № по описа на ОС,
Кюстендил. С посочения по-горе съдебен акт подс. Ю. С. Д. е признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 26, ал. 1 НК и е осъден, при условията на чл. 54 НК,
на 11 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подс. Д. е бил
задържан. В бланкетната жалба са наведи доводи за неправилност на
присъдата, постановена при съществено нарушение на процесуални правила, в
противоречие с материалния закон и несправедливост на наложеното
наказание. Моли за изменяване на присъдата и намаляване размера на
наказанието.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК първоинстанционната присъда е
обжалвана и от подс. Ю. Д.. Изразява недоволство, че в хода на досъдебното
производство не е активно защитаван от служебния защитник, а в съдебната
фаза не е бил достатъчно информиран за възможността да сключи
споразумение. Излага твърдение, че на инкриминираната дата е употребил
значително количество алкохол и психотропни хапчета и няма спомен за
извършеното и не е сигурен, че той е автор на деянието. Навежда опасения, че
1
като стар познайник на органите на реда може да е „нареден“ като
изкупителна жертва. Поддържа оплакване, че разпознаването е извършено без
участието на служебния му защитник. Моли за назначаване на нов служебен
защитник, тъй като се смята за сериозно ощетен от липсата на адекватна
правна помощ. Моли за снизхождение и обективно решение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимия и на
неговия защитник. Счита присъдата на ОС, Кюстендил, за правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Намира, че
приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от показанията на
пострадалите свидетели Р. Н. и Г. М., от показанията на св. М. П., от видео-
техническата експертиза и извършеното разпознаване, от обясненията на
подсъдимия от 01.01.2025 г., приобщени към доказателствения материал чрез
прочитане по реда на чл. 279, ал. 1, т. НПК. От СППЕ се установява, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е разбирал свойственото
значение на извършеното, можел е да ръководи постъпките си. Изразява
съгласие с мотивите към съдебния акт относно авторството на деянието.
Преценява наложеното наказание за правилно определено и справедливо с
оглед особеностите на конкретния казус, съобразено с обществената опасност
както деянието, така и на самия деец.
Защитата на подсъдимия изразява позицията на последния, че той няма
никакъв спомен за извършеното, въпреки заключението на експертите. Счита,
че не е отчетено като смегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
неговото здравословно състояние. Сочи неизпълнение от прокурора на
определение на съда за превеждане на подсъдимия в болницата в гр. Дупница,
довело до драстично влошаване на здравословното му състояние. Моли за
намаляване размера на наказанието, за да му се даде възможност да се лекува.
Подсъдимият Д. поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума моли за намаляване на присъдата или да бъде
осъден справедливо.
САС, като обсъди доводите във въззивните жалби на подсъдимия и на
служебния му защитник, устно развитите становища на страните в открито
съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка
служебно и изцяло на правилността на атакуваната присъда, в рамките на
правомощията си по чл. 314 НПК, намира жалбите за неоснователни, поради
което следва да бъдат оставени без уважение. Първоинстанционната присъда,
като правилна, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде
потвърдена. Съображенията за това са следните:
От цялостния анализ на доказателствената съвкупност, надлежно
приобщена и проверена, при съблюдаване на предписаните в НПК правила, в
хода на производството пред ОС, Кюстендил, както и от събраните от
настоящата инстанция, по почин на съда, гласни, писмени и веществени
доказателства, се извеждат следните констатации от фактическо естество:
2
Подсъдимият Ю. С. Д. е роден на *** г. в гр. Кюстендил. Български
гражданин. С начално образование. Безработен. Извършител на множество
престъпления против собствеността – предимно по чл. 196, ал. 1 НК, на
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК и против правосъдието – по чл. 297, ал. 1
НК. Осъждан на лишаване от свобода ефективно. Наказанията били
изтърпявани съответно на 31.08.2013 г., 28.10.2017 г., 12.11.2021 г., 13.04.2023
г.
На 03.05.2024 г. изтърпял наказанието по нохд № 88/23 г. на РС,
Кюстендил, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК в размер на 2 години лишаване от
свобода. Наказанието по посоченото дело било кумулирано с осъждането по
нохд № 762/2022 г. РС, Кюстендил, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК
от една година лишаване от свобода и определено едно общо наказание от две
години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
След излизането от затвора се установил в дома на своя приятел, св. В.
Л., в ***.
Подсъдимият системно употребявал психоактивни вещества със
седиращ /отпускащ, замъгляващ съзнанието/ характер – хероин и седативни
медикаменти.
Вечерта на 31.12.2024 г. подс. Д. и св. Л. се намирали в дома на
последния на посочения по-горе адрес и консумирали алкохол. Подсъдимият
имал ясно, осъзнато намерение да употреби алкохол с цел да се опие. От
личен опит знаел какъв ефект може да очаква от употребата на значително
количество алкохол и точно този ефект бил търсен.
Подс. Д. се намирал в състояние на обикновено, непатологично
алкохолно опиване.
Около 20.30 ч. подс. Д. казал на св. Л., че „отива да прави пари“. Бил
облечен със сиво яке с качулка, с червена лена по средата. Излязъл от къщата.
Около 21 часа подс. Д. се намирал на ***.
Влязъл в двора на св. Р. Н. и св. Г. М., находящ се на същата улица, № 6.
В ръцете си носел брадва с дървена дръжка. Насочил се към приземния етаж,
прозорците на който светели.
В този момент св. Н. чула шум в двора. Отворила входната врата на
жилището, оставена незаключена, тъй като очаквали пристигането на гост.
Забелязала подс. Д., непознат за нея мъж, облечен с яке и с качулка на главата,
който стоял пред нея с брадва в ръка. Изплашена от видяното св. Н. го
попитала кого търси. Подсъдимият казал, че търси С. и пристъпил към нея.
Свидетелката отрекла да има С. в къщата и отстъпила крачка назад.
Подсъдимият си проправил път, като я бутнал леко и влязъл в къщата.
Св. Н. също влязла в стаята, в която се намирал св. М., инвалид със
100% загуба на трудоспособност, седнал в инвалидна количка, парализиран и
с ампутиран долен крайник. Св. М. видял изплашената св. Н.. Възприел и
3
подсъдимия, който продължавал да бъде с качулка на главата и с брадва в ръка.
Попитал го какво прави в дома им. Подсъдимият не отговорил. Забелязал
оставения върху нощно шкафче до леглото на свидетеля мобилен телефон
марка „Honor“, модел „LLY- LX1“. Подсъдимият взел телефона и го поставил
в джоба си. Действията му били забелязани от св. М., който не можел да му се
противопостави физически. Обърнал се за помощ към св. Н., като извикал:
„Виж, този ми взе телефона!“. За да парира по-нататъшната му съпротива
подс. Д. му казал да мълчи, вдигнал брадвата и му нанесъл удар по главата с
металната част откъм дръжката. От раната кръв не потекла веднага.
Силно изплашена от поведението на подсъдимия и в опит да
предотврати по-нататъшно физическо посегателство върху св. М., св. Н.
застанала между двамата мъже. В този момент раната на св. М. започнала
обилно да кърви, поради което той си придвижил в кухнята и потърсил кърпа
и салфетки.
От вида на кървящата рана и размахването на брадвата св. Н. изпитала
още по-силна уплаха от подсъдимия.
Държейки в ръце и размахвайки брадвата, той й заповядал да дава
всичко, каквото имат. Св. Н. се подчинила. Изразила съгласие той да вземе
всичко, каквото желае, само да не ги наранява.
Подсъдимият дръпнал с ръка от врата на св. Н. златната верижка, на
която бил закачен златен медальон с елипсовидна форма с лика на Св.
Богородица. Като го откъснал от врата й го прибрал в джоба си.
Заповядал й да му даде пръстените си. Изплашена от действията на
подсъдимия свидетелката предприела исканото от нея поведение. Свалила от
ръцете си златен пръстен с елипсовиден червен камък /синтетичен рубин/,
сребърен пръстен с четири квадратни камъка /синтетичен цирконий/,
посребрен пръстен с голям кръгъл камък /цирконий/ и ги дала на подсъдимия,
който ги поставил в джоба си.
Подсъдимият поискал да получи парите, които свидетелите имали с
думите „давайте парите!“. Започнал да отваря и да търси в шкафове и в
чекмеджета пари. Св. Н. извадила от чекмедже на нощно шкафче портфейла
на св. М., в който се намирала сумата от 100 лв. и оставила парите на масата,
които подсъдимият прибрал в джоба си.
Подсъдимият продължил да търси пари и в останалите шкафчета и след
като не намерил, напуснал дома.
Прибрал се в жилището на св. В. Л. в ***. Казал му, че има пари и му
дал 20 лв. да купи цигари. Извадил от джоба си мобилен телефон, черен на
цвят и го дал на малолетния внук на св. Л.. От вътрешния джоб на якето си
извадил найлоново пликче, което показал на св. Л. и му казал, че има злато,
което ще продаде.
След подадения от пострадалите сигнал в РУ, гр. Кюстендил, на
местопроизшествието пристигнал полицейски екип, в който бил и св. М. П.,
4
служител в сектор „Криминална полиция“.
При извършения оглед на местопроизшествие в спалното помещение
били намерени разхвърлени по земята найлонови торбички, върху малка
масичка – кафяво кожено портмоне, празно. Върху леглото имало разпилени
вещи, между които и салфетка, напоена с кръв. В кухнята, върху маса, била
намерена друга салфетка, напоена обилно с кръв.
Разследващите установили, в контейнер за смет на ул. „Камчия“, срещу
магазин „Димекс“, най-отгоре, върху изхвърляни черни торби за смет, брадва
с дървена дръжка, по острието и дръжката на която, нямало видими следи от
биологичен произход.
По описание от пострадалите и след анализ на записите на камерите за
видеонаблюдение полицейските служители установили, че мъж, който
отговаря на така посочените външни белези, облекло, посока на движение,
пресича ул.“Овощарска“ и влиза по ул.“Банска“ в кв. „Изток“.
При извършеното претърсване и изземване в обитаваното от св. Л. и от
подс. Д. жилище последният показал на разследващите пликчето, в което
поставил отнетите златни накити – в гардероба, на втората полица, за която св.
Л. разяснил, че се ползва от подсъдимия. На дивана било намерено мъжко яке
в тъмно сив и светло сив цвят, с качулка, в средата на която се наблюдавал
червен кант с бял надпис.
На 01.01.2025 г. св. Л. предал доброволно мобилен телефон марка
„Honor“, черен на цвят, с ИМЕИ: 868305061674267 и 868305061721274, за
нуждите на разследването.
От заключението на вещите лица д-р В. С. и д-р П. Х. по комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че
подсъдимият Д. има нормално развит интелект, който му дава възможност да
разбира свойството и значението на извършеното от него. Не били установени
убедителни данни за оформена зависимост от алкохол и/или психоактивни
вещества. Налице били данни за вредна употреба /злоупотреба/ на алкохол,
която водела до опиване с характеристики на просто алкохолно опиване, при
което се наблюдавали количествени нарушения в яснотата на съзнанието,
включително ограничения във възприятията и способността да регистрира и
запаметява обстоятелства от обективната действителност. Вечерта на
31.12.2024 г. бил повлиян от действието на значително количество алкохол,
както и от приема на психоактивни вещества със седиращ ефект, като изразен
седативен ефект /довел до състояние на сънливост/ бил отбелязан в периода
след 21.30 – 22 ч. за около един час. Въпреки частичната амнезия, имал
запазен спомен за хронологията на събитията от вечерта и нощта на 31.12.
срещу 01.01.2025 г. Не било установено качествено нарушение на
способностите му да разбира естеството /същността/ на случващото се, да
осъзнава и контролира поведението си и да дава достоверни обяснения за
случилите се събития през този период от време. Заключили, че подсъдимият
манипулира, изопачава, прикрива истината, с намерение да обслужи своя
5
личен интерес, по-конкретно да избегне по-тежко наказание. Тази стратегия за
„справяне“ с проблемната ситуация и избягване /редуциране/ на
неблагоприятни за него последици се квалифицирала като незряла
/инфантилна/.
От заключението на вещото лице Р. Й., изготвила съдебно-оценителната
експертиза се установява, че пазарната стойност към 31.12.2024 г. на мобилен
телефон марка „Honor“, модел „LLY- LX1“, черен на цвят, с ИМЕИ:
868305061674267 и 868305061721274 е 267 лева.
От заключението по съдебно-оценителната експертиза на вещото лице
П. В. е видно, че общата стойност на обследваните накити от злато и сребро,
предмет на престъпление, е 1629.32 лв.
От заключението на вещото лице С. Б., изготвил дактилоскопна
експертиза е видно, че по представената за изследване брадва с дървена
дръжка с размери 43 см дължина и 13 см дължина на режещата част не било
установено наличие на дактилоскопни следи както по дървената дръжка, така
също и по металната част на брадвата.
От видео-техническата експертиза на вещото лице В. П., изследвала
кадрите от охранителни камери за инкриминираната дата и час, е видно, че в
обхвата на камерите преминавало лице, облечено в сиво яке в два нюанса, с
качулка на главата, по средата на която се виждал по-светъл орнамент, което
пресичало ул. „Овощарска“ и продължавало движението си по ул. „Банска“.
От заключението на вещото лице д-р Н., изготвил съдебно-медицинска
експертиза се установява, че пострадалият М. получил контузия на главата,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на меките черепни покривки в
челната област и натъртване на меките тъкани около нея, като за лечението й
били налагани хирургични шевове. Това увреждане причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК/, както и болка и
страдание. Срокът за пълно възстановяване при нормално протичащ
възстановителен процес бил около 3 седмици.
Описаното увреждане било причинено от действие на твърд тъп
предмет /по механизма на удар с или върху такъв/ и било възможно да е
получено по времето и начина, описани от пострадалия.
Така изложените фактически констатации апелативният съд приема за
безспорно установени въз основа на собствен доказателствен анализ на цялата
доказателствена съвкупност, съгласно императивните норми на чл. 13, чл. 14 и
чл. 107 НПК, на базата на пълно, обективно и всестранно изследване на
доказателствата, събрани от основния съд, както и на новосъбраните такива по
свой почин, в хода на проведеното, при условията на чл. 316 и чл. 317 НПК,
въззивно съдебно следствие, без да допуска игнориране на нито едно
доказателство.
Дистанцира се от фактическите констатации на предходната съдебна
инстанция, като доказателствено неподкрепени, че подс. Д. намерил
6
портфейла на св. М. и извадил съдържащата се в него сума от 100 лв. Прие за
установено, че постр. Н. извадила от портфейла на св. М. сумата от 100 лв. и
оставила банкнотите върху масата, в каквато насока са нейните обяснения в
съдебно заседание от 20.05.2025 г. и тези на св. М. в съдебно заседание от
12.06.2025 г., заявил: „Жена ми му даваше всичко, каквото поиска“.
Въз основа на така установеното от фактическа страна апелативният съд
постанови правен извод за обективна и субективна съставомерност на
деянието на подс. Ю. С. Д., като осъществяващо признаците на престъпния
състав на чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“, вр.
с чл. 26, ал. 1 НК, затова защото на 31.12.2024 г., в гр. Кюстендил, в условията
на опасен рецидив и на продължавано престъпление, с две деяния, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 1996,32 лв. както следва:
отнел чужди движими вещи на обща стойност 367 лв. /банкноти с общ
номинал от 100 лева и 1 бр. мобилен телефон марка „Honor“, модел „LLY-LX1
“ с ИМЕЙ:868305061674267 и 868305061721274 на стойност 267 лева/ от
владението на Г. Д. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила;
отнел чужди движими вещи на обща стойност 1629.32 лв. /златен
медальон с елипсовидна форма с лика на Св. Богородица на стойност 379,60
лева, златен пръстен с елипсовиден червен камък /синтетичен рубин/ на
стойност 700,40 лева, златна верижка на стойност 509,60 лева, сребърен
пръстен с четири квадратни камъка /синтетичен цирконий/ на стойност 14,72
лева, посребрен пръстен с голям кръгъл камък /цирконий/ на стойност 25 лева/
от владението на Р. Р. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване.
Апелативният съд намира, че от обективна страна подс. Д. е осъществил
елементите на престъпния състав на съставното престъпление грабеж по чл.
199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“, вр. с чл. 26, ал. 1
НК.
Безспорно установено е, от доказателствата по делото, че на 31.12.2024
г., в гр. Кюстендил, обективно подсъдимият Ю. Д. употребил принуда под по-
тежката й форма на физическо насилие - посегателство върху телесната
неприкосновеност на св. М., изразяващо се в нанасяне на удар по главата с
хладно оръжие - метална част откъм дръжката на брадва, причинил разкъсно-
контузна рана на меките черепни покривки в челната област и натъртване на
меките тъкани около нея.
Използваната от подсъдимия принуда била насочена към пострадалия
св. М., като владелец на мобилния телефон, предмет на престъпление и целяла
преодоляване, неутрализиране на съпротивителната му реакция чрез
пречупване на волята му. Тя била упражнена с цел окончателно установяване
на собствена фактическа власт върху телефона с поставянето му в джоба на
дрехата си, с което и актът по неговото отнемане бил довършен.
Принудата под формата на сила, с насоченост противозаконно отнемане
7
на сумата от 100 лв., довела до сломяване съпротивата и на св. Н. срещу
отнемането на инкриминираните вещи. Тя не смеела да се противопостави на
подсъдимия Д. и му предала сумата от 100 лв., владяна от св. М..
Законосъобразно е установена и обективната връзка между упражнената
принуда, като средство за окончателно установяване на фактическа власт от
подсъдимия върху мобилния телефон на св. М., както и наличната такава за
реализирането на престъпния резултат по противозаконно отнемане на сумата
от 100 лв.
За да осъществи престъпното отнемане на движими вещи, собственост
на св. Н., върху които нямал фактическа власт, подсъдимият упражнил
кумулативно принуда в двете й форми /упражняване на физическа сила при
издърпване и скъсване на синджира на златното колие от шията й, физическо
въздействие, насочено към прекъсване на фактическото държане на вещта от
владеещото го лице и психическо насилие чрез замахване с брадва и заповед
да даде всичко, което имат, което съставлява заплашване по смисъла на
легалната дефиниция по чл. 198, ал. 2 НК, с непосредствено деяние, което
създало основателен страх у пострадалата, че може да се осъществи веднага/.
Именно под непосредственото въздействие на така упражнената по
отношение на нея принуда, пострадалата св. Н. свалила и предала на
подсъдимия всички накити, които носела върху себе си.
Налице е изискуемата функционална връзка между двата акта,
съставляващи изпълнителното деяние на грабежа – принудата и
противозаконното отнемане на чужди вещи. Използваната от подсъдимия
физическа и психическа принуда спрямо св. Н. служила като способ, начин,
улесняващ настъпилия резултат – отнемането на инкриминираните накити от
благородни метали.
Чрез тези свои действия подс. Д. прекъснал фактическата власт на
собствениците върху процесните вещи и осъществил своя фактическа власт
върху тях, с което престъплението е довършено.
Законосъобразна е констатацията на първостепенната съдебна
инстанция, че е налице въздигнатият в разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 4 НК
квалифициращ елемент – грабежът да представлява опасен рецидив.
Правилно ОС Кюстендил е съобразил осъждането на този подсъдим по НОХД
№ 88/2023 г. по описа на PC Кюстендил, на две години лишаване от свобода
при първоначален строг режим, за извършено тежко умишлено престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл.
20, ал. 2 НК, като не е изтекъл и визираният в чл. 30, ал. 1 и ал. 2 НК пет
годишен срок от изтърпяването на това наказание на 03.05.2024 г.
Обсъжданото престъпление е осъществено при условията на усложнена
престъпна дейност - продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
НК, включващо две отделни деяния, реализирани по отношение на две
пострадали лица – св. М. и св. Н., през непродължителен период от време, на
една и съща дата и място, при една и съща обстановка и еднородност на
8
вината /пряк умисъл/, като последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
Обоснован, като почиващ на доказателствата по делото, е изводът на
първоинстанционния съд за субективна съставомерност на изпълнителната
дейност на подс. Д., като осъществена при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Приетите за установени релевантни факти сочат на форма на вина пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната
страна на престъпния състав, а именно: че употребените от него по отношение
на пострадалите сила и заплашване са с цел и насоченост да преодолеят
съпротивата на последните, като по този начин се улеснява отнемането на
вещите, върху които те имат фактическа власт и преминаването им в негова
фактическа власт, с което настъпва и престъпният резултат.
Налице е от субективна страна и намерение у дееца за противозаконно
присвояване на вещите, което в настоящия казус е и реализирано, изводимо от
последващите отнемането действия на разпореждане с тях /отнасянето им в
дома на св. Л., поставянето им на рафт, който само подсъдимият ползва,
предаването на телефона на внучето на св. Л., предоставянето на св. Л. на
парична сума/.
Неоснователен е поддържаният от подсъдимия довод, че няма никакъв
спомен и не е съзнавал извършеното от него. От заключението по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се
установява, че на инкриминираната дата подсъдимият се намирал в състояние
на обикновено алкохолно опиване, като бил повлиян от приема на
психоактивни вещества със седиращ ефект, отбелязан в периода след 21.30 –
22 ч. Въпреки частичната амнезия имал запазен спомен за хронологията на
събитията. Не се установявало качествено нарушение на способностите му да
разбира естеството на случващото се, да осъзнава и контролира поведението
си, както и да дава достоверни обяснения за случилите се събития през този
период от време. Наред с това авторството на деянието е несъмнено
установено както от гласните доказателствени източници – показанията на
пострадалите лица /разпознали категорично подсъдимия в съдебно заседание
и последователно посочвайки го като лицето, досежно което дават показания/,
на св. П., на св. Л., но и от обективните данни по видео-техническата
експертиза, изследвала кадрите от охранителни камери за инкриминираната
дата и час, установили посока на движение и външни белези на облекло,
които съвпадат с тези на подсъдимия, от комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, от съдебно-медицинска експертиза, както и от
писмените доказателствени източници - протоколите за оглед на
местопроизшествие и за претърсване и изземване в неотложни случаи и
фотоалбуми към тях, протокол за разпознаване, комплексната съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, както и от приобщените, чрез
прочитането им в съдебно заседание, обяснения на подсъдимия от ДП. По
9
тези съображения, несподеляемо е оплакването на подсъдимия, че като стар
познайник на органите на реда може да е „нареден“ като изкупителна жертва.
Атакуваната присъда не е необоснована. Въззивният съд констатира, че
приетите за установени от ОС, Кюстендил фактически положения се
подкрепят от наличния доказателствен материал. Първостепенният съд е
подложил на детайлен анализ и е извършил цялостна проверка на събраните в
хода както на съдебното, така и на досъдебното производство по делото
доказателства. Въззивният съд намира, че липсват пороци в дейността на
първата съдебна инстанция по проверката и оценката на събраните
доказателства.
Решаващо значение за формиране на изводите на ОС, Кюстендил
относно инкриминираната деятелност и нейния извършител имат както
показанията на пострадалите, така и намиращите се в пълно съответствие с
тях останали доказателствени източници.
При обсъждане достоверността на показанията на пострадалите лица
/тези, депозирани в условията на непосредственост в съдебно заседание на
20.05.2025 г. от св. Н. и в съдебно заседание на 12.06.2025 г. от св. М. и пред
разследващ полицай от 01.01.2025 г., приобщени при условията на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2 НПК/, които не са упражнили процесуалните си права по чл. 74
и чл. 86 НПК и не са се конституирали като страна в процеса, САС не намери
тяхна възможна заинтересованост. Отчетe, че независимо от особеното психо-
емоционално състояние, в което са се намирали към момента на
осъществяване на престъплението, показанията им не са компрометирани и
представляват годен доказателствен източник. При извършената задълбочена
и детайлна проверка за достоверност и съпоставка с други доказателствени
източници – показанията на св. П. и св. Л., протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване в неотложни
случаи, протокол за разпознаване и способи на доказване /съдебно-
оценителни експертизи, съдебно-медицинска експертиза, видеотехническа
експертиза/ се извежда обоснован извод, че те не се конфронтират и
изключват, а се подкрепят изцяло по съдържание. Ето защо, при липса на
проява на действителна заинтересованост, правилно ОС, Кюстендил е приел
показанията на пострадалите Р. Н. и Г. М., като основен източник на преки
доказателства в процеса, за достоверни, логични, последователни и ги е
поставил в основата на присъдата си, който подход се утвърждава изцяло и от
новоприобщената доказателствена съвкупност от САС - комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, показанията на св. П.. По този
начин крайният резултат на доказателствения процес - приетите за установени
факти, сочещи на съставомерност на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 26, ал. 1 НК не е изграден
единствено от кредитирани показания на пострадалите Н. и М., а на обстоен,
пълен и точен анализ чрез взаимното им съпоставяне и кореспонденция с
данните от всички доказателствени средства.
10
Правилно първостепенният съд се е доверил на показанията на св. В. Л.,
съставляващи пряк доказателствен източник и които възпроизвеждат негови
лични възприятия за поведението на подсъдимия Д. непосредствено преди
извършване на деянието /консумираните от същия наркотични вещества,
обективираното с думи намерение за престъпно добиване на парични
средства/, както и поведението му след инкриминираното деяние
/признанието, че има пари и злато, което ще продаде, посочването в гардероба
на пликчето със злато, предоставянето на черен мобилен телефон на внучето
му/. Ето защо и като подкрепени от годната доказателствена съвкупност
/протоколите за оглед на местопроизшествие и за претърсване и изземване, за
разпознаване, заключението по видео-техническата експертиза досежно
времето, посоката на движение и външните белези на установеното в записа
лице от мъжки пол, облечено с описаните от св. Л. връхни дрехи,
заключенията по съдебно-оценителните експертизи, по комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, показанията на св. Н., св. М., св. П./
съдът не намира основания да ги игнорира и ги кредитира изцяло.
САС цени доказателствената информация, изводима от показанията на
полицейския служител - св. М. П. /дадени пред първостепенния и настоящия
съд/, който въпроизвежда непредубедено и безпристрастно фактически данни
във връзка с извършените от него действия непосредствено след получаване
на сигнала за извършен грабеж по установяване самоличността,
местонахождението, задържането на подсъдимия, на предмета на
престъпление - доказателствена информация за пряко възприети факти за
инкриминираното деяние и неговия извършител. Като констатира корелация с
останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност,
апелативната съдебна инстанция, така както правилно е подходила и
предходната такава, ги цени при разкриването на фактологията на деянието.
При формиране на изводите си относно приетите за безспорно
установени факти обосновано ОС, Кюстендил се е позовал не само на
гласните доказателствени източници, но и на намиращите се в пълно
съответствие с тях обективни данни от заключенията по съдебно-
оценителните експертизи, /установили стойността на отнетите вещи/,
видеотехническа експертиза /анализирала кадрите от записите на видеокамери
относно часовия диапазон, място и посока на движение, облекло, действия на
заснетото лице/, съдебно-медицинската експертиза /относно вида, медико-
биологичните признаци и механизма на нанесеното на св. М. телесно
увреждане/, дактилоскопна експертиза /изследвала намерената в близост до
жилището на пострадалите оставена в контейнер за отпадъци брадва/, като
изготвени компетентно, добросъвестно и неоспорени от страните. Съдът
съобрази и депозираното пред настоящата инстанция заключение по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, както и
разясненията на експертите в съдебно заседание на 12.12.2025 г. досежно
липсата на данни за психическо заболяване на подсъдимия. Вещите лица са
категорични, че въпреки частичната амнезия, замъглено съзнание и частично
11
нарушена способност да регистрира обстоятелствата от реалността
пълноценно /в периода между 21-21.30 ч. и малко преди полунощ в нощта на
31.12.2024 г. срещу 01.01.2025 г./ поради алкохолно опиване, не е установено
качествено нарушение на способностите на подс. Д. да разбира естеството
/същността/ и значението /последиците/ за него самия и за околните на
случващото се на инкриминираната дата, да осъзнава и контролира
поведението си и да дава достоверни обяснения за случилите се събития.
Съдът кредитира изцяло експертното заключение на вещите лица д-р П. Х. и
д-р В. С., като изготвено от експерти, чиято професионална компетентност и
добросъвестност не намери основание да постави под съмнение.
ОС, Кюстендил е приел за годен източник на доказателствени сведения
приобщените по реда на НПК писмени доказателства и ги поставил в основата
на приетото за установено по фактите.
Мотивирано е кредитирал приобщените по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3
НПК обяснения на подсъдимия Д. от 01.01.2025 г., дадени в присъствието на
защитник, след задълбочен и всестранен анализ както поотделно /достатъчно
подробни, конкретни и съгласувани/, така и във взаимовръзка с останалите
доказателства, установил е тяхна пълна доказателствена подкрепа и
обосновано ги е приел за годен източник на доказателствени факти.
Проверката на съдопроизводствените действия на първата инстанция не
установява основателност на възражението на подсъдимия за нарушаване на
правото му на защита поради провеждане на разпознаването на 01.01.2025 г.
без присъствието на защитник.
САС не констатира претендираното нарушение на правото на ефективна
защита, тъй като органите на досъдебното производство са приложили
стриктно регламента на чл. 169-171 НПК при извършеното разпознаване.
Наред с това подсъдимият е бил уведомен за правото му на адвокатска защита
незабавно, още при задържането му на 31.12.2024 г., в 22.45 ч. Същият
писмено е декларирал, че не желае адвокатска защита по свой избор, нито
такава от служебен адвокат /л. 121, т. 2 ДП/, поради което и адвокат не е
присъствал при провеждането на обсъжданото следствено действие по
събиране на доказателства на 01.01.2025 г., в 13.30 ч., преди привличането му
като обвиняем. Органите на досъдебното производство са гарантирали
ефективното упражняване на правото на подсъдимия до достъп до адвокат,
поради което не е накърнено изискването за справедливост на производството.
Доказателствената и аналитично-оценъчна дейност на ОС, Кюстендил
се преценява от въззивния съд за извършена в съответствие с процесуалните
изисквания, свързани с основните принципи на наказателния процес по чл. 13
и чл. 14 НПК, както и с общите положения за доказване по чл. 107 НПК,
гарантиращи равенство на процесуалните средства за участие и защита на
страните в процеса.
Няма основание да се счита, че първостепенната съдебна инстанция е
отдала приоритет на доказателствени източници, обслужващи обвинителната
12
теза и неоправдано да е игнорирала доказателства, които оправдават
подсъдимия или смегчават отговорността му, в каквато насока е лансираната
от подсъдимия теза. ОС, Кюстендил е извършил обстоен и всеобхватен
анализ, съпоставка и оценка съобразно действителното му значение, на целия
доказателствен материал, като разобличаващите подсъдимия Д. в
инкриминираното деяние доказателства са проверени и оценени наред с
всички доказателства. Ето защо, САС преценява, че са спазени изискванията
на чл. 14, ал. 1 НПК - доказателствата са интерпретирани съобразно
действителното им съдържание, а изведените факти правилно са отнесени към
приложимата правна норма.
Неоснователно е оплакването на подсъдимия и неговия защитник за
явна несправедливост на отмереното, при условията на чл. 54 НК, наказание
от 11 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Апелативен съд, София преценява, че наложеното на подс. Д. наказание
от 11 години и 6 месеца лишаване от свобода, в размер близък до средния,
предвиден в закона за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 26, ал. 1 НК, не е явно несправедливо, тъй като
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
При определяне на санкционните последици по вид, размер и начин на
изпълнение ОС, Кюстендил е преценил всички значими за
индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на
тежестта на престъплението и на личната опасност на дееца.
Правилно е отчетено като смегчаващо отговорността обстоятелство
самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на досъдебното
производство. Въззивният съд преценява, че относимо смегчаващо
обстоятелство за правилно отмерване обема на наказателна принуда е и
стойността на предмета на престъпление от 1996,32 лв., съставляващ
причинена имуществена вреда за пострадалите, който незначително превалира
двукратния размер на установената минимална работна заплата за страната от
933 лв., съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г.
Неоснователно е защитното оплакване за несъобразено здравословно
състояние на подсъдимия при отмерване на наказателната санкция.
Разпореждането на съдия-докладчикът от 21.07.2025 г. за конвоиране на
подсъдимия за консултация със специалист хирург е след постановяване на
присъдата. Същото е комуникирано незабавно до Затвора, Бобов дол, за
изпълнение. По делото не са налични доказателства, не се представят и пред
настоящата инстанция такива, удостоверяващи утежнено здравословно
състояние на подсъдимия, което на самостойно основание да обосновава
счегчаване на наказанието.
Споделя се оценката за включване в кръга на отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства характеристиките на
осъществената престъпна деятелност – начина на отнемане на вещите /в
тъмната част на денонощието, след употреба на алкохол, довела до състояние
13
на обикновено алкохолно опиване, при предварителна подготовка чрез
набавяне на оръжие за нападение/, както и интензитета на употребената сила и
заплашване /чрез употреба на брадва, по отношение на лице в инвалидна
количка, в беззащитно и особено уязвимо положение, което изключва
упражняване на физическа съпротива, проявеното упорство и извършване на
всички действия по претърсване на места, където обикновено се държат пари/,
тъй като грабежът засяга както имуществената сфера на жертвите, така и
свободното формиране на волята и поведението им. Правилно е съобразена
предходната съдимост на подсъдимия за престъпления против собствеността,
ефективно изтърпени наказания лишаване от свобода /извън осъждането,
което обуславя квалифициращия признак опасен рецидив/.
Обективната и внимателна оценка на индивидуалната тежест и
характер, и по съвкупност, на комплекса от смегчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, съотнесени към степента на
обществена опасност на конкретното деяние и неговия извършител и целите
по чл. 36 НК, обуславят и според настоящата съдебна инстанция,
действително отмерване на наказателната принуда, съобразено с критерия за
справедливост, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Наложеното на подс. Д. наказание в размер на 11 години и 6 месеца лишаване
от свобода, в размер по-близък до средния, предвиден в закона за вмененото
му престъпление, не се явява явно несправедливо, поради което претенцията
на защитата и на подсъдимия за неговото намаляване, като неоснователна,
въззивният съд остави без уважение.
Съобразно предписанията на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и
„б“ от ЗИНЗС правилно е определен първоначалният строг режим на
изтърпяване на наказанието.
Законосъобразно на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето,
през което подс. Д. е бил задържан.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
подсъдимия следва да бъдат възложени направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на 2261,40 лв.
Мотивиран от всички изложени по-горе съображения, въззивният съд
направи извода, че първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК,
Апелативен съд, София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/12.06.2025 г. по нохд № 181/25 г. по
14
описа на ОС, Кюстендил.
ОСЪЖДА подс. Ю. С. Д. да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт – Висш съдебен съвет, направените по делото разноски в
размер на 2261,40 лв.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на
РБългария в 15-дневен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15