Р Е
Ш Е Н
И Е
№351 23.10.2023 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№408 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на О.К.А. *** против Заповед №23-1030-000402/06.06.2023
год. на ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с
която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на О.К.А. за срок от шест месеца. Жалбоподателят
оспорва заповедта, като счита същата за незаконосъобразна, като издадена в
нарушение на материалния закон. Неправилно е прието, че в момента на управление
на МПС, синът му е бил с отнети контролни точки. Заповедта въз основа на която
са отнети изцяло тези точки, е връчена на сина му К.О. К. на 14.06.2023 год. –
десет дена след извършването на проверката. По тази причина същият не е знаел
за тази заповед на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара
Загора и не е имал вина за установеното административно нарушение. Направено
искане за отмяна изцяло на оспорения акт.
Ответникът, ВПД Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не се
явява, а в депозираното писмено становище по делото излага доводи за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и
относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №23-1030-000402
от 06.06.2023 год. на ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Пловдив, на жалбоподателят О.К.А. е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца. В същата
се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за
издаване на заповедта се сочи, че на 04.06.2023 год. при проверка в гр. Пловдив бул.“Цар Борис III обединител“ кръстовище с
ул.“Патриарх Евтимий“, около 22.40 часа е установено, че МПС Мерцедес С320 ЦДИ
с рег.№ ***, собственост на О.К.А. е управлявано от лицето К.О. К. на което са
отнети всички контролни точки и е
изгубил правата си на водач на МПС по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП и
е издадена ЗППАМ №23-1284-000451/31.05.2023 год. Съставен е акт №GA 985915/04.06.2023
год.. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема
наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от шест месеца.
Заповедта е връчена на О.К.А.
на 22.06.2023 год., а жалбата е входирана в деловодството на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив на 28.06.2023 год. При така установените факти,
съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен
интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна,
по следните съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени
доказателства за компетентност на ответния административен орган – заповед
№8121з-1524/09.12.2026 год. на Министъра на вътрешните работи и заповед
№8121к-4646/23.05.2023 год. на Главния секретар на МВР, с която Р.К.П. е
назначен за Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на
водачите“ в сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полоция“ при Областна
дирекция на МВР - Пловдив. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че
ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК,
като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание
чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета,
раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание
по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното
административно нарушение не съществува между страните. Не е спорно, че на
посочената дата и място МПС, по отношение на което е прекратена регистрацията,
е управлявано от сина на жалбоподателят – К.О. К.. Спорният момент, е дали към
датата на проверката водача е бил с отнети контролни точки или не.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна
на неправоспособния водач К.О. К.. Тези обстоятелства не се оспорва от страна
на жалбоподателят, а и не са представени доказателства, че водача е бил
правоспособен към момента на установяване на административното нарушение.
Противното на изложеното в жалбата, оспореният административен акт е мотивиран,
като е посочено словесно извършеното административно нарушение, изразяващо се
управление на МПС от лице, което е неправоспособно – отнети са всичките му
контролни точки. В подкрепа на това е представената справка за нарушител на
водача на лицето К.О. К.. Видно е, че по отношение на същия са налице множество
влезли в сила наказателни постановления, с които се отнемат и съответните
контролни точки, в зависимост от тежестта на установеното административно
нарушение. Следва да се има в предвид, че отнемането на контролните точки,
става с влизането в сила на съответното наказателно постановление, и отнемането
на всички контролни точки води до задължението на водача да върне сам СУМПС в
съответната служба – чл.157, ал.4 от ЗДвП. Едва след това, ако не изпълни това
свое задължение, се пристъпва към издаването на заповед да налагане на ПАМ –
отнемане на СУМПС по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП.
Определянето на
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, са уредени с приетата
Наредба №І-з2539/17.12.2012 год. на Министъра на вътрешните работи. Което означава, че към 04.06.2023 год. на К. К.
в резултат на влезлите в сила наказателни постановления са отнети всичките му
39 контролни точки и същият е загубил правоспособността си и за него е било
налице задължението да върне доброволно своето свидетелство за управление на
МПС. Няма данни по делото, а и такива не се навеждат от жалбоподателят, че К. К.
е преминал курс за възстановяване на отнетите му контролни точки. В този
смисъл, с цитирания в оспорената заповед, индивидуален административен акт -
заповед на началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Стара Загора, се постановява
отнемането на СУМПС по принудителен ред, но не постановява отнемането на
контролни точки. Както и по-горе бе отбелязано, контролните точки се отнемат
само въз основа на влезли в сила наказателни постановление, като във всяко едно
от тях се съдържа информация относно броя на отнетите контролни точки. Ето
защо, заповедта на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР е ирелевантна за
отнемането на контролните точки на водача К., поради което и връчването й след
датата на проверката не представлява основание за отмяна на оспорената ПАМ.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. В
конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното
нарушение, че административният орган е приел наличието на последната хипотеза
на законовата разпоредба.
В хода на съдебното
производство не е оспорена истинността на събраните по административната
преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на
жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно
чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес.
Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и
следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват
си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2
от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на
административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен
от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по
чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата,
при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени
и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При
съставянето му, нарушителят К. не е имал възражения по съставянето му.
На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е
издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа
страна в мотивите му.
Съдът намира, че поведението е
било правилно квалифицирано от наказващият орган, както и че са налице
предпоставките за налагането на ПАМ. Срокът на действието на ПАМ е от шест
месеца до една година, с което се е съобразил и административният орган.
При това положение, настоящият
съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара
Загора, дванадесети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на О.К.А.,*** против заповед
№23-1030-000402/06.06.2023 год., издадена от ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Пловдив, като
неоснователна.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: