Решение по дело №935/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. М. А., [държава], с посочен в жалбата съдебен адрес (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец): РПЦ – Харманли, [жк], срещу Решение №2672/21.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателката била изложила подробно своята история пред административния орган, но последният не я бил възприел правилно.

Твърди се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че не му е заявено за жалбоподателката да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице за жалбоподателката, и тя не можела да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Органът бил приел, че спрямо жалбоподателката не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността й. Поради възникналите нови обстоятелства след свалянето на Б. А. от власт, тя изпитвала опасения за живота си и не можела да се върне в [държава].

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу [държава]. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателката.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си ст.юрк.Л. Г., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез РУ – Харманли с вх.№271000-9332/09.10.2024 г. и молба, подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№4209/10.10.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-35131/10.10.2024 г., А. М. А., [държава], е поискала закрила от [държава].

Чужденката е била регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-35131/10.10.2024 г. като А. (собствено име) А. (бащино име) М. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Х., с постоянен адрес в [населено място], обл.Х., етническа принадлежност – к., религия – м., с., без професия, с основно образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, братята, сестрите и съпруга на чужденката, като е вписано, съпругът е в [държава], а останалите са в [държава].

С писмо рег.№УП-35131/15.10.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от А. М. А. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-128/08.01.2025 г. (рег.№УП-35131/09.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.[държава] на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-35131/20.11.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А. М. А., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденката заявява, че била родена [населено място], обл.Х.. Разказва, че съпругът й бил [държава] от 7 години и имал закрила. Не искала да ходи при него, а искала той да дойде тук при нея. Сключили граждански брак в началото на 2024 г., пред съда. Сочи, че напуснала [държава] през септември 2024 г., нелегално за [държава]. Пристигнала в [държава] на 9 октомври 2024 г., нелегално.

На въпроса защо е напуснала държавата си по произход отговаря: „Напуснах [държава] защото съпругът ми не може да дойде в [държава] и не можем да живеем заедно. Когато напусках страната си в М. Б. нямаше сражение, но до нас има летище и постоянно имаше падащи ракети. И. ни бомбардираха. Селото ни и районът бяха под контрола на редовната армия. Месец преди да напусна страната си имаше бомбардировки. Понякога и к. се бият срещу редовната армия. Селото ни се намира на север от Х., към [държава]. Не знам селото ни на колко километра е от Х., нито знам дали е близко до т. граница.“.

Интервюираната декларирала, че не е бил арестувана или осъждана в държавата си по произход или в друга държава, не е имала проблеми заради принадлежността си към к.ската етническа група, не е имала проблеми заради изповядваната от нея религия м.-с., не е членувала в политическа партия, не била заплашвана.

Заявява, че не искала да се връща в [държава], не желаела да отиде и в [държава], защото там икономическото положение не било добро.

След представено пред ДАБ решение на Ш. съд в [населено място], относно „Утвърждаване на брак и зестра“ по дело с ищец А. М. А., на 10.03.2025 г. е било проведено второ интервю с чужденката. В хода на същото тя е посочила, че е сключила граждански брак на 03.03.2024 г., и когато сключвала брака съпругът й не бил в [държава], това се случило между нейния баща и бащата на нейния съпруг. Тя не присъствала в общината при сключването на брака. Не се била виждала със съпруга си, говорила с него само по телефона. За да й извадят документ за брак трябвало да посочи, че е бременна.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-35131/17.03.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №2672/21.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. А. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 01.04.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, която е запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 08.04.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед ос.нованията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденката не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателката данни в бежанската й история и обстановката в страната й на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденката да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Изложените от последната твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната й по произход [държава]. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни доводите в жалбата, че административният орган не е изяснил фактите от значение за спора и необосновано не е възприел относими към личното положение на молителката в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителката и с държавата й по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденката с Регистрационен лист рег.№УП-35131/10.10.2024 г. същата е регистрирана като с. гражданин, с постоянен адрес в [държава], [населено място], обл.Х., а в проведеното с нея интервю тя потвърждава тази информация.

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателката факти са преценени по отношение на [държава], като държавата й на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността й към определена социална група. Самата заявителка сочи в интервюто, че е напуснала [държава] заради това, че не е могла да се събере със съпруга си там.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната й по произход същата не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията й не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителката не е твърдяла да е била заплашвана лично в страната си на произход, спрямо нея да е упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от нея религия – м., с., или етническата й принадлежност – к., са достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в случая от нейна страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

В решението административният орган е обсъдил и заявените от кандидатката за статут твърдения, че е сключила брак с мъж, който от 7 години живеел в [държава], като мотивирано е поставил под съмнение изявленията й за сключен брак, а също е посочил, че на молителката е дадена възможност да отиде законно при съпруга си в [държава], но тя не е пожелала, защото искала той да дойде при нея в [държава].

От страна на жалбоподателката не се твърди също така в държавата си по произход да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ информация, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 29.01.2025 г. След извършения анализ на информацията, е достигнал до заключение, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава], като взел предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на страната, предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Изложеното в справката насочвало на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. Видно било, че много хора се завръщали в родината си и по родните си места. Налагал се извода, че в страната на произход на молителя не бил наличен въоръжен конфликт, при който насилието да било на толкова високо ниво, че да съществувала разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че не бил налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид информацията за обстановката в [държава] се налагал изводът, че търсещата закрила не била изложена на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу нейния живот поради наличие на въоръжен конфликт. Завръщането в родното й [населено място], обл.Х., било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там тя могла да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че цялото й семейството останало да живее в [населено място], [държава]. Обстоятелството, че най-близките й хора не са напуснали страната и продължават да живеят там, обосновавало ниската вероятност те да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, което следвало да важи и за кандидата за закрила.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката група „Х. Т. а Ш.“ (Hayat Tahrir al-Sham, HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите А. (Х.) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат А. (Х.), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в [държава] – Х.. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлизат в Д., а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия с. режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „ХТШ“ обявява обща амнистия. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност.

В справката е изложено също, че на 7 януари 2025 г. са възобновени след падането на режима на Б. А. международните полети от летището в Д.. Посочено е, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. Същевременно според справката, в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценка на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 с. са се завърнали обратно в [държава]. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход.

Предвид така установеното в цитираната по-горе справка, настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателката би се изложила на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителката да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденката да понесе тежки посегателства. В проведеното с нея интервю заявителката не посочва да е имала взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото й положение предполагат същата да спада към рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираните справки на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително е представена Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава].

В справката е посочено, че на 18 февруари 2025 г., след провеждането на преговори, С. сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото с. правителство, и че ръководените от С. сили и С. съвет се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото правителство.

Посочено е обстоятелството, че ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропускателните пунктове в цяла [държава], като продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане и да оказва подкрепа на разселените лица чрез подкрепяни от Комисариата обществени центрове. Посочено е също, че към 3 април 2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024 г. около 372 550 с. са преминали обратно в [държава] от съседни страни, а по отношение на вътрешното разселване, към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. По отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025 г. временният президент А. а Ш. обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата. През март 2025 г. е приета и конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период и към настоящия момент продължава да се работи за възстановяване на реда.

Въз основа съдържанието на така представената справка не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в [държава] в негативен аспект. Видно е, че смяната на властта в [държава] настъпва в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива.

От изложените в справката данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за въоръжени сблъсъци не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

Въпреки че административният орган е формирал заключенията си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателката, съдът приема, че правилно искането на същата за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А., [държава], срещу Решение №2672/21.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.