Р Е Ш Е Н И Е № 260576
гр.Пловдив, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2634/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД «Пожарна
безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 260345/12.08.2020г. по гр.д. № 1395/2020г.,
на Районен съд – Пловдив VІІІ гр.с., с което е осъдена Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, представлявана от Директора Н.С.
Н., със съдебен адрес:***, да заплати на П.Д.Ч., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***,
офис 318, Адвокатско дружество „С. и Д.“, адв. В.С., сумата 1 400,09 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 1 644, 78 часа нощен труд, приравнени на
дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.10.2016 г. -
30.09.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от
29.01.2020 г., до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и необосновано. Сочи се, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон – прилагане на чл.9,
ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като не е
обсъдена връзката с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен и извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а не обратното.
Сочи се практика на съдилищата в обратна посока на решението. Иска се отмяната
му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените разноски по
делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната стана.
В срок не е постъпил
отговор на въззивната жалба от П.Д.Ч..
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена
е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск от въззиваемият П.Ч. с правна квалификация чл.178 ал.1
т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187 ал.5 т.2 и чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, че ищецът П.Ч. *** на
длъжност „***“ в РД „ПБЗН“ Пловдив при ГД ПБЗН - МВР. В периода 01.10.2016г. -
30.09.2019г., същият е полагал нощен труд в размер на 1 442 часа, след
приравняването им на дневен труд с коефицент 1,143 стават 1648,20 часа, като
разликата от 206,20 часа представлява положен извънреден труд в размер на
1 424,07 лева.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно е приложението
на материалния закон – прилагане на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, като не е обсъдена връзката с чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден
труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, а не обратното.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
в която е липсвало
изрично правило за преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 и 6,00 ч. с коефициент
1,143. Липсата на такова
правило в Наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не
следва да се извършва.
Съгласно разпоредбата на чл.188
ал.2 от ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00
и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ
нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при
петдневна работна седмица е
до 35 часа, а
нормалната продължителност
на работното време
през нощта при петдневна работна
седмица е до
7 часа. Тези
норми на КТ са част
от въведената със същия
специална закрила на нощния
труд, поради което
следва да намерят
приложение и по
отношение на държавните
служители от МВР по силата
на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително в
чл.187 ал.3, изр.4 от ЗМВР е предвидено,
че при работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта
между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове
не следва да надвишават
средно 8 часа
за всеки 24 часов период. Посочената разпоредба следва да се
тълкува в смисъл, че разрешава
полагането на труд между
22,00 и 6,00 ч.
за работещите на смени
служители на МВР
и е доразвитие на
правилото на чл.187 ал.1 от ЗМВР,
установяващо 8- часов
работен ден за служителите на МВР и
по отношение на тези от тях, които работят на смени. От
съдържанието й обаче не може да се направи
извод, че същата
предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на
МВР през деня и през
нощта, т.е. че приравнява по отношение
на тях нощния на дневния
труд, тъй като това би
поставило същите в
неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и
би било в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал.2
от ЗМВР приложение по
отношение на служителите на МВР
на уредената в КТ
специална закрила на нощния труд.
При това положение при сумирано
изчисляване на работното време за
работещите на смени
служители на МВР
следва да се приложи
изрично уредения в
общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/ принцип
за превръщане на
нощните часове в дневни
с коефициент 1,143 равен
на отношението между
нормалната продължителност на дневното
и нощното работно
време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ето
защо исковата претенция е доказана по основание и по размер, видно от приетата
СИЕ, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски по делото в полза на въззиваемия Ч.
по делото не се присъждат, защото същият не е искал такива. Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260345/12.08.2020г. по гр.д. № 1395/2020г., на Районен съд –
Пловдив VІІІ гр.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.