Решение по дело №14061/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5308
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20183110114061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    

   № 14061

 

                                            гр. Варна,  28.11.2019год.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ  в  съдебно заседание  на  шестнадесети октомври  през две хиляди и  деветнадесета    година, в състав: 

 

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

 

при участието на секретаря Галя Дамянова  , като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 14061   по описа за 2018 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявеният иск е  с правно основание чл.  415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „С.б.с." АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Н. П., ЕГН ********** и С. Х. Б., ЕГН **********, сумата от  67,50 лв., представляваща незаплатена от М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сума по Договор за продажба на изплащане № *********/19.05.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „С.б.с." АД в качеството му на поръчител на „А.Б." ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума

.Моли да му бъдат присъдени  направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: 

   На 28.05.2018 г. ищецът депозира пред PC - гр. Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане същият да бъде осъден да заплати на „С.б.с." ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. Х. Б. и Г. Н. П., сумата от 67,50 лева.

На основание подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 8176/2018 г., по описа на PC - Варна.

В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение на основание чл.414 от ГПК.

На основание чл.422 ГПК вр. чл.415 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на вземането си.

Основания на които се претендира вземането за главница в размер на 67,50 лв.:

Договорни отношения между страните.

"А.Б." ЕАД ( с предишно наименование „М." ЕАД ) е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги.

За осъществяването на тези дейности, дружеството развива и съпътстващи търговски дейности.

На 19.05.2017 г. между "А.Б." ЕАД, ЕИК * (Продавач) и М.П.К. е сключен Договор за продажба на изплащане № ********* (Доказателство № 1 : Договор за продажба на изплащане № *********/19.05.2016 г.)

На основание т.1 и т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът - М.П.К. е закупил и е станал собственик на устройство Handset Sony Xperia М4 Aqua Black със сериен номер: 356579072982468.

Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на „А.Б." ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора.

Поради неплащане в срок на две месечни вноски, договора между „А.Б." ЕАД и ответника М.П.К. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане № *********.

Непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 67,50 лв., е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.

На 07.11.2014г. между „А.Б." ЕАД, ЕИК * и „С.б.с." АД, ЕИК *, е сключен Договор за поръчителство. (Доказателство № 3: Договор от 07.11.2014г. сключен между „А.Б." ЕАД и „С.б.с." АД).

На основание т.З от Договора за поръчителство „С.б.с." АД се задължава в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А.Б." ЕАД Договор за продажба на изплащане.

Поради неплащане на дължимата сума от страна на М.П.К. по Договор за продажба на изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за поръчителство от 07.11.2014г., „С.б.с." АД в качеството си на Поръчител уведомява длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А.Б." ЕАД. (Доказателство № 8: Уведомление от „С.б.с."АД на осн. чл.143 от ЗЗД).

Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „С.б.с." АД заплати на „А 1" ЕАД на 13.02.2018г. сумата от 67,50 лева, представляваща дължимата сума от М.П.К.. ЕГН ********** по Договора за продажба на изплащане от 19.05.2016 г. В този смисъл „С.б.с." АД в качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към ответника М.П.К., ЕГН ********** в размер на 67,50 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № *********/19.05.2016 г.

Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.  Оспорва изцяло предявеният срещу него иск от "С.б.с." АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 67.50 лева - главница по Договор за продажба на изплащане №*********/19.05.2016г., сключен между М.К. "А.Б." ЕАД /с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД/, за която сума се твърди, че е заплатена от ищеца "С.б.с." АД *** ЕАД въз основа на Договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението 28.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 14061/2018 г. по описа на ВРС.

Възражения срещу иска и по твърденията в молбата: Не оспорва, че между него и „М." ЕАД е сключен договор за продажба на изплащане № ********* от 19.05.2016 г. В началото на м.май 2018 г. служител на „Мобилтел", сега „А.Б." ЕАД го уведомява по телефона, че има задължение по прекратения с тях договор, посочен по-горе, които следва да заплати в едномесечен срок. Ето защо на 22.06.2018 г. отива в офис на дружеството и заплаща сумата от 103.44 лева за което представя фискален бон. Категорично оспорва вземането на ищеца по делото "С.б.с." АД, тъй като е заплатил всички свои задължения към кредитора „М.", сега „А.Б." ЕАД на 22.06.2018 г. Заявява, че такова не съществува. В издадената заповед за изпълнение е посочено, че основанието за вземането на кредитора е договор за поръчителство от 07.11.2014 г., а сключения между него и „М." договор е от 19.05.2016 г. Ищецът е посочил основание за вземането, преди да възникне самото задължение към  „М." по договор № ********* от 19.05.2016 г.

Оспорва твърденията, че не е заплатил вноските за м.11.2017 г. и м.12.2017 г., както и следващите до края на договора. Ищецът не е посочил конкретните задължения по размер с посочване на падежа за плащане и издадените за тях фактури, за да се приеме, че е възникнало задължение за плащане с настъпил падеж. Видно от приложение №2 към договора, представляващ погасителен план няма вноски с падеж м.11.2017 г. и м.12.2017 г., следователно такова задължение не съществува.

Оспорва твърденията в молбата и в уточняващата молба, че договорът е прекратен на 22.11.2017 г. преди изтичане 125 дена за спиране на достъпа на абоната.

Оспорва твърденията в молбата и в уточняващата молба, че предсрочната изискуемост на задължението е настъпила на 22.11.2017 г.

Заявява, че не е уведомяван от ищеца като поръчител за настъпила предсрочна изискуемост на вземането му по договора за поръчителство. Задължението към кредитора "А.Б." ЕАД е погасено преди да е уведомен за направеното от поръчителя плащане на осн.чл.143, ал.2 ЗЗД за което представя служебна бележка, издадена от „*1" ЕАД. В този случай длъжникът не отговаря пред поръчителя. Последният може да иска връщане на онова, което кредиторът недължимо е получил. Моли съда да отхвърли предявеният срещу него  иск като изцяло неоснователен и недоказан по размер като осъди ищеца да му заплати разноски за производството по договор за правна защита.

В случай на уважаване на иска възразява срещу размера на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца на осн.чл.78, ал.5 ГПК, като счита същото за прекомерно предвид цената на иска и моли да се намали до размера на 100 лева /50 лева за заповедно производство и 50 лева за исково производство/.

На страната  на ответника и на осн.чл.219 ГПК е конституирана  като подпомагаща страна "А.Б." ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление *** съдебно заседание страните поддържат исковата молба и отговора на исковата молба. Трето-лице помагач , редовно призовано не се явява в съдебно заседание.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр. д №8176/2018 г. по описа ВРС се установява, че по повод заявление, подадено от „С.б.с.”АД е издадена Заповед, с която съдът е разпоредил М.П.К., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на  „С.б.с.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***,сумата от 67,50 лв., главница, съставляваща платен от поръчителя „С.б.с.“ АД, ЕИК *, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г. с „М.“ ЕАД, сбор от неплатените вноски на М.П.К., ЕГН **********, с адрес *** към „М.“ ЕАД, ЕИК *, по договор за продажба на изплащане № *********/19.05.2016 г. на устройство  Handset Sony Xperia M4 Aqua Black сумата от 2,31 лв. – мораторна лихва за забава за периода от  13.02.2018 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване заявлението в съда-28.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания както и сума в общ размер на 385 лева, от които: 25 лева – заплатена държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение.

В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът  депозира писмено възражение, с което е оспорил вземането с твърдения за недължимост. По този повод с Разпореждане  от 20.08.2017год. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  23.08.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на оспореното вземане.

С определение №4557/ 04.04.2019год., поради оттегляне на иска е прекратено производството по отношение на акцесорния иск за лихва в размер на 2.31лв. за периода от 13.02.2016год. до 28.05.2018год. и по отношение на това вземане обезсилена заповедта  за изпълнение , издадена в производството по ч.гр.дело №8176/2018год. на ВРС.

Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор за продажба на изплащане № ********* сключен  между „М.”ЕАД, като продавач, и ответника като купувач, се установява, че по силата на така сключения договор продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху апарат устройство Handset Sony Xperia М4 Aqua Black със сериен номер: 356579072982468.

 На основание  т.4 от Договора, купувачът е заплатил първоначална вноска в размер на 13.50 лв. и следвало да заплати още 23 месечни вноски в същия размер или обща договорена цена от 324лв. Съгласно клаузата на т.10.2.1 от Договора, купувачът се задължил да заплаща сумата, дължима за вещта, съгласно условията на договора и погасителния план, представен с ИМ - Приложение №2 към Договор за продажба на изплащане. В т.12.3 от Договора страните са постигнали съгласие, че при неплащане в срок на най-малко 2/две/ последователни месечни вноски от страна на купувача всички суми, дължими до края на срока на Договора стават  изискуеми от датата на  издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на  посочения във фактурата срок.

 По делото е приет договор  от  07.11.2014 г. между „М.”ЕАД и ищеца„С.б.с.”АД , по силата на който ищецът  в качеството си на поръчител се задължил да отговаря пред „Мобилтел” за задълженията на абонати, сключили  Договор за продажба на изплащане с Мобилтел. Съгласно договора, максималната отговорност  на „С.б.с.”АД   като поръчител е ограничена до размера на дължимата цена на крайното устройство по съответния Договор за продажба на изплащане, намалена с първоначалната вноска. Съгласно т.21 този договор се сключва за срок от една година.

Съгласно анекс към договор от 07.11.2014год. от 15.03.2016год. договорът за поръчителство е продължен с една година , считано до 07.11.2016год.

По силата на анекс /л.36/ срокът на договора за поръчителство  е продължен от 07.11.2016год. до 07.11.2017год.

Впоследствие с анекс, приет на л.37 от делото договорът за поръчителство се продължава с три месеца, считано от 07.11.2017год.

Изменения на клаузите по договора за поръчителство, относно уведомяването на абонатите, реда и съхраняването на документацията по уведомяването са уредени с анекс , приет от л.30 до л.33 от делото.

По делото е представено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на задължение, адресирано до ответника, с което ищецът „С.б.с.”АД го е уведомил, че по силата на Договор от 07.11.2014 г., сключен между „М.”ЕАД и „С.б.с.”АД, вземанията на М. по процесния договор за продажба на изплащане № ********* са гарантирани чрез поръчителство от „С.б.с.”АД. Посочено е, че към датата на изпращане на писмото са налице просрочия от страна на ответника и сключеният с Мобилтел договор за продажба на изплащане е прекратен, като всички суми, дължими до края на срока му са станали предсрочно изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. Ответникът е уведомен, че дължимите суми с в размер на 67.50 лв. и за тях е издадена фактура № ********* от 19.05.2016 г. Отправена е покана за плащане на сумите към М. в срок до 22.01.2018 г., като на основание чл.144 от ЗЗД „С.б.с.”АД бъде уведомен за извършеното плащане. Ответникът е уведомен, че при неплащане от негова страна в указания срок, на основание чл.143 от ЗЗД задължението по договора ще бъде платено от „С.б.с.”АД, в качеството на поръчител по договора за продажба на изплащане и ще встъпи в правата на кредитора М. до размера на задължението. От приложеното известие за доставяне/ обратна разписка/ е видно, че уведомлението не връчено . В разписката с х е отбелязан реквизит „преместен“.

С уведомление изх.№ 2974 от 15.03.2018 г., издадено по т.2.2.6 от Договора от 07.11.2014 г. за целите на регресен иск, М. ЕАД е потвърдило, че на 13.02.2018 г. „С.б.с.”АД, в качеството си на поръчител по договора от 07.11.2014 г. е заплатило на „М.”ЕАД сума в размер на 67.50лв., представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане №********* от 19.05.2016 г., като длъжник по договора за продажба на изплащане е  М.П.К..

Към доказателствата по делото е приета, представената от страна на ответника служебна бележка, издадена от А.Б. ЕАД ***. Съгласно тази бележка , същата  е издадена на г-н М.П.К. в уверение на това , че като физическо лице към 10.09.2018год. няма задължения към компанията и договорът е прекратен.

Представен от страна на ответника и приет по делото и фискален бон/л.70/. Видно от този бон на 22.06.2018год. ответникът е направил в полза на А.Б. ЕАД плащане в размер от 103.44лв. С това плащане са платени задължения по документ № *********/27.11.2017год. в размер на 3.49лв.  и документ №********* от 22.11.2017год. за сумата от 99.95лв.

Приобщен към доказателствата по делото е приемо-предавателен протокол №130 от 06.12.2017год. за предадена и приета справка по т.2.2.3 към договор за поръчителство от 07.11.2014год. , съдържаща списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори , гарантирани чрез поръчителство от СБС. Видно от съдържанието на справката съществува и процесното вземане в размер от 67.50лв.

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по ССч.Е. Заключението на ВЛ съдът цени като обективно и компетентно дадено. От заключението на ВЛ  се установява следното:

 

Предсрочна изискуемост по Договор за продажба на изплащане № *********/19.05.2016 г. е настъпила на 22.11.2017 г., така както е описано в Раздел II. Констативно-съобразителна част.

Договор за продажба на изплащане № *********/19.05.2016 г. е прекратен на 22.11.2017 г.

Погасените от М.К.П. суми по процесния договор са описани в Раздел II. Констативно-съобразителна част, Таблица 1. Общ размер на погасената сума: 243.00 лева.

Поръчителят „С.б.с.”АД *** размер на 67.60лв.

  При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване, че в полза на ищеца „С.б.с.”АД, съществува вземане срещу ответника  в претендирания размер от 67.50 лв. - предмет на заповед изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №8176/2018 г., която длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.

 Искът  е обоснован с регресното право на „С.б.с.”АД, който в качеството си на поръчител по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗД съгласно Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., е заплатил на „Мобилтел”ЕАД сумата от 67.50лв, дължима от ответника по Договор за продажба на изплащане от  19.05.2016год.

Съгласно разпоредбата на чл.143,ал.1 от ЗЗД, поръчителят който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск, като той има право и на законната лихва върху заплатените суми от деня на плащането.

Договорът за поръчителство не е съглашение между длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Законът не изисква съгласие за длъжника за поемане на поръчителство. В тази насока е налице съдебна практика на  ВКС с Решение № 1647 от 3.12.1984 г. по гр. д. № 803/1984 г. на I г. о. и Решение № 351 от 12.06.1995 г. по гр. д. № 2635/1994 г. на V г. о. Т.е. облигационната връзка при договора за поръчителство възниква с постигане на съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го приема за поръчител, като това съгласие между кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено. Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. Престацията е предварително определена, известна и договорът е комутативен. Позовавайки се на правната характеристика и същност на договора за поръчителство и доколкото не съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, но в тежест на ищеца е да установи в процеса, че между него, като поръчител и кредитора е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение от този вид и то към момента на сключване на процесната сделка.

За да уважи съдът предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място наличието на валидно възникнало правоотношение между ответника и "Мобилтел" ЕАД по цитирания Договор за продажба на изплащане  № *********/19.05.2016 г., на второ място - наличието на поръчителство от страна на ищеца спрямо задължения на абонати към "М." ЕАД, в категорията на които попада и ответника, и  на трето място - наличието на задължения (вкл. размер, основание, вид) на  ответника към "Мобилтел" ЕАД, които ищецът е заплатил в качеството му на поръчител. Ответникът от своя страна следва да докаже релевираните от него възражения за недължимост, поради заплащане на дълга преди получаване на уведомление от страна на поръчителя.

По първото обстоятелство (валидно възникнало правоотношение между ответника  и "Мобилтел" ЕАД по цитирания Договор за продажба на изплащане № *********/19.05.2016 г.) не се спори между страните по делото, това обстоятелство се установява и от приетия по делото договор , ведно с погасителен план към него. Фактът , че процесното задължение е съществувало от страна на ответника към мобилния оператор се установява и заключението на ВЛ по ССч.Е.

От приетия по делото договор за поръчителство , ведно с анекси към него се установява, че към датата на сключване на Договора за продажба на изплащане № ********* от 19.05.2016 г., ищецът и "М." ЕАД са били обвързани от договора за поръчителство, по силата на който ищецът обезпечава изпълнението на задължения на абоната със сключения договор за продажба на изплащане, действащ към датата на процесната сделка, но  не и към датата на погасяване  на  задължението на ответницата към "М." ЕАД-13.02.2018год.Съгласно анекс , приет на л.37 от делото се установява последната между страните договореност, относно удължаването на срока, съгласно който срокът на договора се продължава с три месеца, считано от 07.11.2017год. т.е. считано до 07.02.2018год. Т.е. към датата на извършеното плащане, ищецът е нямал качеството на поръчител. Същото е направено без основание, тъй като към датата на извършването му не е налице действащ договор за поръчителство.Тъй като процесното изпълнение , чрез плащане на сумата от 67.50лв. е извършено след като ищецът е загубил качеството си на поръчител, то ищецът няма как да встъпи в правата , които кредиторът има срещу длъжника./чл.146 от ЗЗД/.

С оглед горното и без да изследва обстоятелствата по уведомяване на длъжника за извършеното от страна на ищеца изпълнение и доколко възраженията на ответника за плащане са му противопоставими, настоящият съдебен състав постановява решение с което отхвърля иска.

Водим от горното съдът постановява решение с което отхвърля иска и вписва, че решението е постановено при участието на трето лице помагач – „А.Б.“ЕАД.

С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на проц.представител на ответника следва да се присъдят разноски за предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.1 ,т.3 , предложения ,второ от ЗА в размер от 300лв.

 Мотивиран от горното, съдът

 

            Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ  иска на „С.б.с." АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Н. П., ЕГН ********** и С. Х. Б., ЕГН ********** срещу М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***,за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от  67,50 лв., представляваща незаплатена от М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сума по Договор за продажба на изплащане № *********/19.05.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „С.б.с." АД в качеството му на поръчител на „А.Б." ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението по ч.гр.д.№ 8176/2018год.  до окончателно заплащане на дължимата сума, на основание чл.  415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗД.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието , като трето-лице помагач на страната ответника , на "А.Б." ЕАД, ЕИК: *.

 

 ОСЪЖДА С.б.с." АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Н. П., ЕГН ********** и С. Х. Б., ЕГН ********** да заплати на адв. В.П. от ВАК с личен №*, сумата в размер от  300лв. адв.възнаграждение ,  на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл.38,ал.1 ,т.3 , предложения ,второ от ЗА

 

 РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                  /Р.ХРИСТОВА/