№ 110
гр. Плевен, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20234430100020 по описа за 2023 година
Постъпила е молба от Л. А. Г. *** Г., която се твърди, че с ответникът
живее в едно домакинство от осем години, а от август 2022г. са сключили
граждански брак. Твърди се, че на 30.12.2022г, след запой съпругът на
молителката М. Г. е упражнено домашно насилие върху молителката,
изразяващо се отправяне на обиди и нанасяне на побой - удари с юмруци.
Вечерта на същия ден, след като съпругът и заспал, молителката избягала от
общото им жилище и отишла при майка си. На следващия ден М. Г. започнал
да звъни по мобилния телефон на майка й непрекъснато. На 02.01.2023 г.
лично отишъл на адреса на майката на молителката, поради което и били
сигнализирани органите на 01 РУ МВР гр. Плевен.
Със заповед за незабавна защита №3 от 06,01,2023 г. съдът е задължил М.
*** Г., ЕГН **********, от г***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Л. А. Г., ЕГН **********, от г***, и е забранил на М. *** Г.,
да приближава Л. А. Г., на по-малко от 50 /петдесет/ метра, както и
жилището, което обитава в ***, за срок до влизане в сила на съдебното
решение по настоящото гражданско дело.
В съдебно заседание молителката се явява лично. Моли се съда да уважи
молбата, като се предостави защита от домашно насилие.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, явява се лично и с
1
пълномощник. Оспорва молбата и твърденията за извършени актове на
домашно насилие спрямо молителката. Счита описания акт за недоказан,
като моли съда да отхвърли молбата като неоснователна. Претендира
направените по делото разноски.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН защита по този закон може да
търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг.
Следователно молбата се явява допустима - подадена в съответствие с
изискванията досежно активната и пасивна процесуална легитимация и при
спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради
което следва да се разгледа по същество.
По основателността на депозираната молба.
Плевенски районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 от
ГПК/ и закона /чл. 5 от ГПК/, намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
1 съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
Безспорно по делото е /от служебно изисканото удостоверение за
родствени връзки/, че отв. М. Г. е съпруг на молителката.
От служебно изисканото свидетелство за съдимост на ответника се
установява, че същият е осъждан двадесет и седем пъти за престъпления
против собствеността, реда и общественото спокойствие, транспорта,
правосъдието.
От служебно изисканата справка за наложени мерки по ЗЗДН и по ЗЗ се
установява, че спрямо ответника по молбата няма налагани такива.
От изисканата справка от ***, е видно, че ответникът по молбата не се
води на диспансерно наблюдение.
2
По делото е приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която не
съдържа описание на твърдения като осъществен акт на домашно насилие,
нито е посочена конкретна дата, на която е осъществен.
От изискана справка Първо РУ ОДМВР- Плевен, 2 бр.информационни
карти за извършени посещения от служители на Първо РУ ОДМВР Плевен на
02.01.2023г. се установява, че на процесната датата служители на реда са
посетили адреса на Ан*** – майка на молителката. В графата „взето
отношение“ е налице отбелязване „Възникнал скандал. Непотвърден“
От показанията на св. *** (майка съм на четирите деца на ответника) се
установява, че с молителаката живеят в един и същи дом. Като същите са в
добри отношения. Посочва, че на 30 декември 2022 г. свидетелката е била в
Германия и е разговаряла с молителката до 4 часа сутринта. Поводът бил, че
дъщерята на свидетелката имала рожден ден. През това време посочва, че
молителката и ответникът били заедно. Свид. Радева посочва, че молителката
не се е оплаквала от осъществено насилие спрямо нея от ответника. Знае, че е
налице влошаване на отношенията между страните. Установява се, че след
като свидетелката се е прибрала от Германия на 10 януари 2023 г.,
установила, че Л. Г. е напуснала общото домакинство без да знае поради
каква причина.
От показанията на св. Георги Чакалов - приятел на М., се установява,
че отношенията между страните са били влошени, поради съмнения за
изневери от страна на молителката. Свидетелят споделя, че на 30.12.29022 г.
бил в гр.Славяново, като в 22.30 вечерта, посетил ответника. Последният му
споделил, че молителката била избягала, като излязла през прозореца на
къщата. В показанията си свидетелят посочва, че не знае каква е причината
молителката да напусне общото домакинство.
С оглед установените факти по делото, съдът счита, че молбата е
недоказана.
Молителката не ангажира доказателства в насока, че същата е
претърпяла акт на домашно насилие от ответника по описания в молбата и в
уточнителната молба начин, време и място. Не се установи чрез главно и
пълно доказване, което беше в тежест на молитлката, че ответникът е
3
упражнил домашно насилие върху молителката, изразяващо се отправяне на
обиди и нанасяне на побой - удари с юмруци на 30.12.2022 г.
Съгласно чл. 13, ал.2, т.3 и ал. 3 и ал.3 от ЗЗДН, декларацията от
молителя по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените
в нея обстоятелства
В този смисъл и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН следва да съдържа
данни за извършено домашно насилие. Същата се разглежда като част от
доказателствената съвкупност, а когато е съпоставена с други доказателства
(т.е. на молителя, които доказателства подкрепят изложеното в декларацията
или на ответника, които доказателства, опровергават твърдението на
молителя), тя губи своята стойност, т.е. за да може съдът да предостави
защита, посочената декларация следва да се явява единствено основание без
да са ангажирани други доказателства.
В настоящия случай представената декларация не съдържа описание на
осъщественото домашно насилие, поради което и същата губи своето
предназначение, съгласно ЗЗДН, а именно да служи като писмено
доказателство, относно акта на извършване на домашно насилие спрямо
молителката.
Съдът с Определение № 115 от 04.01.2023г. и с Определение № 90 от
06.01.2023г. е дал изрични указания на молителката да представи по делото
попълнена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. Същата не е представила
такава, както и не ангажира никакви други доказателства в подкрепа на
изнесените в молбата и твърдения за осъществено домашно насилие.
С оглед на изложеното, съдът счита молбата за недоказана и като такава
неоснователна. Същата следва да бъде отхвърлена
По разноските:
С оглед изхода на делото молителката Л. Г. следва да понесе тежестта
относно сторените от ответника разноски, които се установяват в размер на
700,00 лева, заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор з аправна защита
и съдействие, поради което следва да бъдат присъдени в полза на ответника
М. Г..
4
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на молителката. В този смисъл Л. Г. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Л. А. Г., ЕГН **********, от г***, против М.
*** Г., ЕГН **********, от г***, с правно основание на молбата чл. 2 от
ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН **********, да заплати на М. *** Г., ЕГН
**********, от г***, направени от него разноски по делото, сумата от 700 лв.
(седемстотин лева), на основание чл. 78, ал.3 от ГПК .
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН и чл. 16 от "Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК" Л. А. Г., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Плевен сума в размер
на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за
производството по делото.
Решението може да се обжалва пред Плевенски районен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на съответното
РУ-ОДМВР по адреса на двете страни за сведение.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва на съдията
докладчик за произнасяне на издадената заповед за незабавна защита.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5