Номер 22410.09.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 04.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело №
20205400500307 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.269 и следващите от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 4043 от
21.05.2020година на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" ГР.СМОЛЯН,срещу решение №316 от
21.04.2020година,постановено по гр.д.№46/2020година по описа на
Смолянски районен съд, с което е осъден жалбоподателя да заплати на А. К.
К. , ***, с адрес гр.Рудозем, ул.”Беломорска” №34 сума в размер 1616,34
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за периода от 13.01.2017г.- 13.01.2020г.,получени в
резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата от 1616,34 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда 14.01.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер 203,86 лева -
обезщетение за забава за 13.01.2020г., както и са възложени в тежест на
ответника направените съдебни разноски по делото в размер на 500,00 лева.
С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло,
като се правят оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на
материалния закон, изразяващо се в незаконосъобразност и необоснованост.
1
Изразено е несъгласие с приетото от СРС наличие на празнота на
специалната нормативна уредба - ЗМВР и издадените въз основа на него
наредби, относно преобразуване/преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневен и приема,че следва да ес приложат по аналогия
разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и издадената въз
основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата
(НСОРЗ) относно уважаване иска с правно основание чл.178. ал.1. т.З от
3MВP и чл.9. ал.2 от НСОРЗ. Излага оплаквания, че няма изложени мотиви
относно приложението посочената разпоредба,тъй като не касае служителите
на МВР. Позовава се на разяснения МТСП, съгласно които преизчисляването
па нощния труд към дневен е неправилно и счита,че не се прилага дори за
всички категории и служители, чийто статут се урежда от КТ, когато
нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време е
еднаква, не се полага в случаите, когато работодателят е установил еднаква
продължителност на дневното и нощното работно време,каквато
продължителност е установена и служителите по ЗМВР.Позовава се на
разясненията на на МТСП от 6.10.2019 г. във връзка с чл. 9 от НСОРЗ,както и
на писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП.Твърди,че получените
часове в повече при преизчисляването ни дневния и нощния труд създават
неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Счита,че извънреден
труд би бил налице само ако работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време.Позовава се писмената
консултация на проф.д. ю. и. В.М. от 27.09.2019г. ,съгласно която за
нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187
ал. I и 3 ЗМВР е трудно приложима чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията па работната заплата ( НСОРЗ, обн.ДВ.бр.9 от 2007 г.,изм. и
доп.),съгласно коя то при подневно отчитане на работното време и при работа
на смени,чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от
тази на дневното трудовото възнаграждение ,заработено по трудови норми, се
увеличава с коефициент,равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. При сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. При сумирано изчисляване па
2
работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми с
коефициент равен на отношението между часовете, получен и след
превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените
часове през месеца или установения друг период.
Жалбоподателят твърди,че тази разпоредба е непригодна за прилагането
й към държавните служители в МВР,тъй като не са налице нейните
предпоставки - подневно отчитане на работното време; работа на смени;
продължителност на нощно работно време, по- малка от продължителността
па дневното; трудово възнаграждение заработено по трудови норми.Счита
също така,че само при кумулативното наличие и на посочените предпоставки
може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно бреме, а в
конкретния случай от посочените четири необходими предпоставки не са
налице две. В чл. 187,ал.1 и 5 ЗМВР дневното и нощното работно време са с
една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови
норми за определяне размера на трудовото възнаграждение но чл. 247 и 250
КТ.С оглед характера на служебното правоотношение на въззиваемия и
създадената организация на работа в МВР, разпоредбите на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ са неприложими спрямо неговото служебно правоотношение, което
нрави неоснователна претенцията му по главния и акцесорния иск.Позовава
се на практика по постановени решения № 405/04.11.2019г. по вьззивно
гр.д. №548/2019r. (в сила от 04.11.2019г.) на Русенски окръжен съд, със същия
предмет на спорното право № 1352/2019г., 1645/2019г., №1960/2019г.,
№1990/2019г., №2131/2019г., №2251/2019, № 2152/2019, № 2 356/2019г. на
Районен съд – Плевен.
Моли окръжният съд да отмени атакуваното решение.Претендира
направените разноски пред двете инстанции,включително възнаграждение за
юрисконсулт, за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна А. К. К. , депозиран чрез пълномощника му адв.М.Орманова, с който
се оспорва въззивната жалба.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят
не изпраща процесуален представител.
3
Въззиваемият редовно и своевременно призован не се явява и в
писмена молба-становище адв.Мая Орманова поддържа неоснователност на
въззивната жалба и предлага атакуваното решение да бъде
потвърдено.Претендират се и направените разноски пред настоящата
инстанция.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба,писмения отговор, прецени доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се оспорва между страните, а и видно от представените и приети
писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение,
по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът, сега
въззиваем работи при ответника по служебно правоотношение на длъжност
със статут на държавен служител, по силата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР , с
място на работа в Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Рудозем и
заемана длъжност младши оперативен дежурен, което служебно
правоотношение не е прекратено.
Според неоспореното от страните заключение на вещото лице по
назначената и изслушана от районен съд съдебно-икономическа експертиза
се установява,че за периода 13.01.2017 г. - 13.01.2020 г. положените от ищеца
общо 1554 часа нощен труд са му заплатени на основание Заповеди № 8121з-
791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните
работи, издадени на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1
„За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч.
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0,25 лв.“.
Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им
по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната
заплата” – чл.9, ал.2 е 1776 часа според заключението по ССчЕ.
При това, разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването
им по Наредбата е 222 часа. Вещото лице е отчело, че извънредният труд за
служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
4
месечно възнаграждение. Извънредният труд не може да надвишава 280 часа
годишно, а за служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, – 70 часа
на отчетен период. Дава заключение, че общата сума на неначислените и
неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода 13.01.2017 г.
до 13.01.2020 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и
организацията на работната заплата” за А. К. К. е 1616,34 лева.
Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен
период върху сумата на разликата между положения нощен труд и
преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на
работната заплата”, изчислен от 1-во число на месеца, следващ тримесечието,
за което се отнася, до 13.01.2020г. е 203,86 лева, подробно отразен в
Приложение 1, к.7 в таблица към заключението.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред
СмРС по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при
преизчисляване на положен нощен труд през периода 13.01.2017 г. до
13.01.2020 г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва
и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение
за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до
начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд –
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за стуктурата
и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в
ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно
5
правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в
граничен полицейски участък Златоград по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от
ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 24-часови смени, като е полагал труд през
нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислява
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – по дневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал.5 от същата разпоредба работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за
служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд,
според ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи според чл.198,ал.9 от ЗМВР.
За процесния период действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Преди това е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г.,
6
когато е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г., обнародвано в д.в. бр. 59 от 29.07.2016г. , а преди нея
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.д.в. бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014г, отм., д.в. бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 в трите
наредби са идентични и съгласно даденото разрешение при работа на смени
е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143. В № 8121з-
776/29.07.2016г., приложима към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане
на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота. Липсата на такава
норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата. При наличие на такава непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 за целия претендиран период.
Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във
въззивната жалба, че в действащата за процесния период № 8121з-
776/29.07.2016г., не се съдържа текст, който да предвижда при заплащането
на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен
труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да
се равняват на 8 часа дневен труд, то такова разрешение би довело до
7
лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги
поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители и служителите по трудово правоотношение, които получават
такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и
чл.261 от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от
КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на
дължимото възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение. Исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание, а по размер се явява доказана до посочената в заключението
на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза , сума от на
1556.48 лева, която се явява дължима от въззивника, както и претендираните
акцесорни вземания за мораторна лихва в размер на 224.88 лева дължима
считано от последния ден от месеца,следващ този за тримесечието, за което
се отнася до датата на предявяване на иска-27.11.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-27.11.2019г. до
окончателното й изплащане.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, в обжалваната му осъдителна част, който
следва да бъде потвърден.
В обобщение, решението, като правилно, следва да бъде потвърдено, а
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
деловодните разноски за настоящото производство в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение по представения списък, договор и пълномощно
на л. 36 от делото на ОС.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд, в настоящия си
състав
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316/21.04.2020 г., постановено по гр.дело №
46/2020 г. съгласно описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на
МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” №
46, представлявана от главен комисар Светлан Кичиков да заплати на А. К.
К. , ***, с адрес гр.Рудозем, ул.”Беломорска” №34 направените разноски за
въззивното производство в размер на сумата 500(петстотин) лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9