РЕШЕНИЕ
№ 2246
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330118142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
против П. Т. Й. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
за които е издадена Заповед № 5980/03.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11125/2021 г. на Районен съд
– Пловдив, ХIII граждански състав, както следва: за сумата от 2 161, 40 лв. –
главница по договор за кредит № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, сумата от 328, 96 лв. – договорна лихва за периода от
15.01.2020 г. до 09.01.2021 г. и сумата от 217, 68 лв. - обезщетение за периода
от 16.01.2020 г. до 01.06.2020 г., вземанията по който са прехвърлени с
Приложение № 1 от 22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2021 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Приложение
№ 1 от 22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2020 г., с което са му прехвърлени вземанията на
предишния кредитор (цедент) - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по
сключения между него и П. Т. Й. договор за кредит № ***. Ищецът бил
1
надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането.
Поддържа, че е направен опит за изпращане на уведомление до длъжника
чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се връщала в цялост. По
изложените съображения прилага уведомлението като приложение към
исковата молба за връчване на ответника. По силата на сключения договор за
потребителски заем в полза на ответника била предоставена за временно и
възмездно ползване сумата от 2 000 лв. срещу насрещно поетото от последния
задължение да върне предоставения му финансов ресурс на 12 месечни
погасителни вноски. Твърди, че в клаузите на договора е установено, че
кредиторът финансира такса ангажимент от 70 лв., поради което в полза на
кредитополучателя била заплатена по банков път сумата от 1 930 лв. Твърди,
че главницата от 2 161, 40 лв. е формирана от стойността на кредита от 2 000
лв. и сумата от 161, 40 лв., представляваща размера на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“. Сочи, че падежът на първата
непогасена вноска е настъпил на 15.01.2020 г., а крайният падеж на
плащанията – на 15.12.2020 г. Сочи, че длъжникът е преустановил
плащанията по заема. По изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
исковото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответникът П. Т. Й. не е депозирал в законоустановения за това срок,
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила препис от исковата молба по
месторабота на основание чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго
лице, съгласно да приеме съобщението (така Определение № 7 от 05.01.2017
г. на ВКС по ч. т. д. № 2496/2016 г., II т. о., ТК), като в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
С разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, постановено на 04.01.2022 г.,
ответната страна изрично е уведомена за задължението си да уведоми съда,
ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил
намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се
прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2
ГПК. Същевременно с получаване на разпореждането ответната страна е била
предупредена и за възможността против нея да бъде постановено
неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в
правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответната страна е била редовно призован за съдебното заседание,
проведено на 16.06.2022 г., като е получила призовката отново по
месторабота.
Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в
2
съденото заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на
исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в
негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото и заповедното производство –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 104, 16 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането
на държавна такса в размер от 54, 16 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 154, 16 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД по отношение на П. Т. Й., ЕГН **********, с адрес ***, че
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, е носител на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 5980/03.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
11125/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ХIII граждански състав, както
следва: за сумата от 2 161, 40 лв. – главница по договор за кредит № ***,
3
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 328, 96 лв. –
договорна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 09.01.2021 г. и сумата от 217,
68 лв. - обезщетение за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2020 г., вземанията
по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 22.04.2020 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.07.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. Т. Й., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 104, 16 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 11125/2021
г. на Районен съд – Пловдив, ХIII граждански състав и сумата от 154, 16 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 18142/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4