Решение по дело №1620/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 233
Дата: 24 юли 2022 г.
Съдия: Мария Маркова Берберова Георгиева
Дело: 20212150101620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. гр.Н., 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101620 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.и.К.“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д.З. против Т. Х., гражданин на Норвегия, роден на
**********г., с адрес в Р.Б.: гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. 1,
вх. F, ет. 5, ап. F23.
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.и.К.” ЕАД и страна по
валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ваканционно селище „М.Д.“,
блок *, вх. *, е *, а **, със заведена партида в базата данни с аб.№ *****. Твърди се, че
в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ответника притежава качеството „потребител“ във възникналото
облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на
придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4,
предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет-страницата
на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за
1
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Излага се, че при
осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен
в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“,
когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си
устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти,
имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора
два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в
законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали
отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и
пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да заплати задълженията по издадените
фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят
дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от
първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № ********** от
26.11.2018г. на стойност 41,04 лв. и фактура № ********** от 25.11.2019г. на стойност
55,92 лв., сумите по които не били заплатени в 30-дневен срок от издаването на всяка
от тях. Излага се, че върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от
момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на
23,03 лв., считано от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба -
01.12.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди Т. Х. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 96,96 лева, дължима по
издадени фактури за периода от 26.11.2018г. - 25.11.2019г., с отчетен период по
фактури 17.10.2017г. - 12.11.2019г., сумата в размер на 23,03 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 27.12.2018г.
до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират
присъждане на разноски. Представят писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител - адв.Д.И. К. от АК-Б., с който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Сочи се, че не са представени
убедителни доказателства за коректното отчитане на изразходваното количество вода,
както и за липсата на технически повреди на тръбопровода, които могат да доведат до
2
разходване на вода, за която абоната не отговоря. Обръща се внимание от особения
представител, че към настоящият момент няма връзка с ответната страна и не е наясно
дали живее постоянно на посочения в исковата молба адрес. Предвид изложеното
заявява, че няма да сочи доказателства и да прави доказателствени искания, както и че
не възразява по представените доказателства с исковата молба.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Завяват, че
поддържат исковата молба и допълнително подадената такава. Представят
доказателства за собствеността на ответника върху процесния имот. Оспорват
възраженията на особения представител на ответника за липсата на убедителни
доказателства за коректно отчитане на изразходената вода. Правят искане за допускане
на съдебно-техническа експертиза. Излагат становище по същество, с което молят да
се уважат исковите претенции, като им се присъдят направените по делото разноски.
Назначеният на ответника особен представител не се явява в съдебно
заседание. Депозира молба, с която моли съда да постанови решение, съобразно
изложеното в отговора на исковата молба и събраните доказателства. Не сочи нови
доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответната страна, т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността
си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект,
представляващ - Апартамент, находящ се в на адрес: гр. С.В., местност „Ю.п.п.“,
жилищна сграда „М.Д.“, бл. 1, вх. F, ет. 5, ап. F23, с абонатен № *****. На следващо
място следва да докаже, че през процесният период ответника е имал качеството
потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на имота и
партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 432 от 08.04.2022г.,
постановено по настоящото дело /л.44-45 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр.Н., общ.Н., обл.Б..
3
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответникът е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в Апартамент, находящ се в на адрес: гр. С.В.,
местност „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. 1, вх. F, ет. 5, ап. F23 е представения по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. №
***, дело № *** от ***. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие - РС-Н. /л.
53/, както и справка от Службата по вписвания /л. 11/. Като собственик, същият
притежава качеството потребител на ВиК услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство /л. 7/, съдържаща показанията на
отчетеното количество вода по партида с абонатен № *****, с титуляр Т. Х.. От
справката извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1651/233) са
правени следните отчитания: за периода 17.10.2017г. - 30.10.2018г., при което са
дадени данни от клиента, за периода 31.10.2018г. - 27.03.2019г., когато е начислено
служебно количество на потребена вода, както и за периода 28.03.2019г. - 12.11.2019г.,
при което водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество. От
приложените по делото фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура №
********** от 25.11.2019г. /л. 20 - 21 вкл./ се установява, че посочените количества
били остойностени за посочените периоди. Наред с това по делото са представени
протоколи за достъп до водоснабдения обект от 10.04.2017г., 12.11.2019г., 12.06.2020г.,
4
23.03.2021г., 21.07.2021г. и от 13.09.2021г. /л. 54 - 59 вкл./. С оглед на гореизложеното
се установява, че до водоснабдения имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“,
жилищна сграда „М.Д.“, бл. 1, вх. F, ет. 5, ап. F23, с абонатен № *****, е доставено
фактурираното количество вода.
В този смисъл, неоснователни са и възраженията на ответната страна, свързани с
това, че не са представени убедителни доказателства за коректното отчитане на
изразходваното количество вода, както и за липсата на технически повреди на
тръбопровода, които могат да доведат до разходване на вода, за която абоната не
отговаря. По делото няма никакви доказателства да е възниквал спор или ответникът
да е подавал заявление, свързано с изправността по смисъла на чл. 33 и чл. 34 от
Наредба № 4/2004г.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в претендирания
размер общо в размер на 96,96 лева, ведно със законната лихва върху тази част,
считано от датата на подаване на исковата молба - 01.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 27.12.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 01.12.2021г., възлизащи общо в размер на 23,03
лева.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 150 лева и юрисконсултско възнаграждение –
100 лева.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Х., гражданин на Норвегия, роден на **********г., с адрес в
Р.Б.: гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. 1, вх. F, ет. 5, ап. F23 да
заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Б., ул. „Г.В.В.“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в
размер на 96,96 лева /деветдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. С.В.,
местност „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. 1, вх. F, ет. 5, ап. F23, дължима по
издадени фактури за периода от 26.11.2018г. - 25.11.2019г., с отчетен период по
5
фактури 17.10.2017г. - 12.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 01.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 23,03 лева /двадесет и три
лева и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците,
дължимо за периода от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Т. Х., гражданин на Норвегия, роден на **********г., с адрес в
Р.Б.: гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. 1, вх. F, ет. 5, ап. F23 да
заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Б., ул. „Г.В.В.“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в
размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща заплатени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6