Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 428 19.11.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на
прокурор Консантин Тачев като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 487 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД
със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Тачо Даскалов“ № 5,
подадена чрез пълномощника му адв. Х.Х. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, за
присъждане на обезщетение в размер на 500лв., за претърпени от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД
гр. Раднево имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 53-00-588/
11.10.2018г., издадено от Директора на Областно пътно управление - Сливен към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с Наказателно постановление №
53-00-588/ 11.10.2018г., издадено от Директора
на Областно пътно управление – Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, му е била наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., за нарушение
на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б“ от Закона за пътищата. „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е обжалвало
наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 4 от
03.01.2019г., постановено по АНД № 1356/ 2018г. по описа на Районен съд – Сливен,
Наказателно постановление № 53-00-588/ 11.10.2018г. е било отменено, като неправилно
и незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното
постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство
по АНД № 1356/ 2018г. по описа на Районен съд – Сливен, е упълномощил адвокат и
съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 840 лева, съгласно
договор за правна защита. Поддържа, че направените разходи за заплащане на
адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото от Директора на
Областно пътно управление - Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София
Наказателно постановление № 53-00-588/ 11.10.2018г. С оглед на което претендира
на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 500лв.,
която сума представлява част от направените разходи за адвокатско
възнаграждение /в размер на 840 лева/, за претърпени в резултат на съдебно
установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.
Ответникът
– Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез процесуалния си представител
по делото, в представения писмен отговор
оспорва предявения иск като недоказан по основание и по размер. Поддържа, че не
са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност. Твърди, че не са доказани по безспорен и несъмнен
начин направени от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение във
връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното
представителство в съдебното производство, както и че направените разноски за
адвокатско възнаграждение не представляват вреда – пряка и непосредствена
последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По
съображения за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от гл. т на действителната фактическа и правна сложност на
делото, оспорва исковата претенция и по размер, като счита, че в случай че
искът бъде приет за основателен от гл. т. съществуването на материалноправните
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде уважен при присъждане на
обезщетение в размер на определения в чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатското
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение
че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде изцяло
уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено обезщетение в
претендирания от ищеца размер.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление /НП/ № 53-00-588/ 11.10.2018г., издадено от Директора на Областно
пътно управление – Сливен при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, на
„НЕСИ ОЙЛ“ ООД е била наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., за
нарушение на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б“ от Закона за пътищата. По жалба на „НЕСИ
ОЙЛ“ ООД против наказателното постановление е образувано АНД № 1356/ 2018г. по
описа на Районен съд – Сливен. С влязло в сила Решение № 4 от 03.01.2019г. по
посоченото дело, Наказателно постановление № 53-00-588/ 11.10.2018г. е било
отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Видно
от приложените по АНД № 1356/ 2018г. по описа на Районен съд – Сливен Договор
за правна защита от 16.10.2018г. и пълномощно, „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е възложило и
упълномощило адв. Х.Х. ***, да изготви жалба и да осъществи процесуално
представителство по образуваното АНД във връзка с обжалването на Наказателно
постановление № 53-00-588/ 11.10.2018г., при договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 840лв.
По
допустимостта на иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София наказателно постановление - т.е исковата молба
е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото
наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на
нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност,
постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в
рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер
дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод
изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни
постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е
и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска –
исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е
отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се
твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. Ето защо
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи
на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, е основателен, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения
иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк.
дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по
налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна
дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена
дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен
ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно
установено, че с Наказателно постановление № 53-00-588/ 11.10.2018г., издадено
от Директора на Областно пътно управление – Сливен към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, на ищеца „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е била наложена имуществена
санкция в размер на 3 000лв., за нарушение на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б“ от
Закона за пътищата. Наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 4 от 03.01.2019г., постановено по АНД № 1356/ 2018г. по описа на Районен съд
– Сливен. С постановената отмяна на издаденото срещу „НЕСИ ОЙЛ“ ООД наказателно
постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две
предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията.
В случая имуществените вреди, обезщетение
за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и
съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 53-00-588/
11.10.2018г., издадено от Директора на ОПУ
– Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София и процесуалното
представителство в съдебното производство по АНД № 1356/ 2018г. по описа на
Районен съд – Сливен. За да се приеме, че „НЕСИ ОЙЛ“ ООД действително е направило
такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските
за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По
аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора
за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е
договорено и дали същото е заплатено. Противно
на твърденията на ответника, договорът за правна защита, част от заплатеното по
който договор адвокатско възнаграждение се претендира за обезвреда в настоящото
съдебно производство по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е бил представени по АНД №
1356/ 2018г. по описа на Районен съд – Сливен, поради което неоснователно е
възражението на процесуалния представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, че документът за извършените разходи е представен извън рамките и след
приключването на съдебното производство, за което се отнася. Видно от приложените по АНД № 1356/ 2018г. по
описа на Районен съд – Сливен пълномощно и Договор за правна защита и
пълномощно от 16.10.2018г., „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е възложило и упълномощило адв. Х.Х.
*** да изготви жалба и да осъществи процесуално представителство по
образуваното АНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление №
53-00-588/ 11.10.2018г. Съгласно отбелязването в договора за правна защита,
договорено е възнаграждение в размер на 840лв., платимо в брой, като е
удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 840 лева
изцяло е заплатена от клиента т.е от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД, в деня на подписването на
договора. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското
възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е
платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част
има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването
в Договор за правна защита от 16.10.2018г., че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 840 лева е платено от клиента – „НЕСИ ОЙЛ“ ООД,
удостоверява направените от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД разходи за адвокатска защита в
производството по АНД № 1356/ 2018г. по описа на Районен съд – Сливен.
Доколкото тези разходи се свързват с намаление на имуществения патримониум на
ищеца, то същите следва да се разглеждат като имуществена вреда за лицето, по
отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че
незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност
и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на
третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което
отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът
намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените
от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита от 16.10.2018г.
и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е
била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното
производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от
ищеца „НЕСИ ОЙЛ“ ООД на адвокат да осъществи процесуалното му представителство
и защита по образуваното АНД № 1356/ 2018г. по описа на Сливенския районен съд във връзка с обжалването на НП № 53-00-588/
11.10.2018г., издадено от Директора на ОПУ – Сливен при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София и съотв. заплащането на договореното за това
адвокатско възнаграждение в размер на 840лв., пряко се свързват с
незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са
обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на
привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че
ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е
задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на
адвокатско възнаграждение от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД, не е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният
акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение
за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с
обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора
колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени
пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.
Исковата
претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Действително,
съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора
колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата от гл. т на обоснованост и справедливост
на размера на адвокатското възнаграждение т.е да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300лв. В случая с Наказателно постановление №
53-00-588/ 11.10.2018г., издадено от Директора на ОПУ - Сливен към Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е била наложена имуществена
санкция в размер на 3 000лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита от 16.10.2018г. в производството по АНД № 1356/ 2018г.
по описа на Районен съд – Сливен /840лв./, надхвърля минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във
връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /възлизащо в размер на 440 лева/.
Но в случая с предявения иск се претендира като обезщетение за претърпени
имуществени вреди от отмененото с влязло в сила съдебно решение като
незаконосъобразно наказателно постановление, не цялото договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева, а само част от него.
Претендираната като обезщетение сума в размер на 500 лева е справедлива и
обоснована и не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, вкл. от гл.т на правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, както и на предмета и обема на осъществената правна
защита /изготвяне на жалба и процесуално представителство/ и извършените
процесуални действия Ето защо не може да се приеме, че в случая институтът на
обезщетението от непозволеното увреждане се използва като инструмент за
неоснователно обогатяване.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че по предявения от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД иск е установено и доказано кумулативното
наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 500 лева, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност -
отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление № 53-00-588/ 11.10.2018г., поради което исковата претенция се
явява доказана по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважена.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него
разноски, като Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София бъде осъдена да заплати
на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД гр. Раднево сумата от 410 лева, представляваща внесена
държавна такса в размер на 50 лева и 360 лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита от 25.06.2019г.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, пл.
„Македония“ № 3, ЕИК *********, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на
„НЕСИ ОЙЛ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Тачо
Даскалов“ № 5, ЕИК *********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД гр. Раднево имуществени вреди
вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение
Наказателно постановление № 53-00-588/ 11.10.2018г., издадено от Директора на
Областно пътно управление - Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /11.07.2019г./,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, пл.
„Македония“ № 3, ЕИК *********, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на
„НЕСИ ОЙЛ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Тачо
Даскалов“ № 5, ЕИК *********, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: