Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Своге, 29.12.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВОГЕ, 3-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
при
секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 258
по описа на РС Своге за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба, предявена от ищеца - М.В.П. ***, против ответниците
Б.Б.И. и М.Б.И., представлявани от законният им представител - Б.Т.И..
Иска се да
бъде признато за установено, че не дължи
на ответниците сумата от 12 120,44 лева, представляваща издръжка, за събиране
на която е образувано изпълнително дело
№ 20167900401345 при ЧСИ Р.В. с peг. № ….
Твърди, че
по силата на влязло в законна сила на 25.07.2016 г. съдебно решение е осъдена
да заплаща на непълнолетните си деца /ответниците/ месечна издръжка в размер на
по 130 лева за всяко от тях, считано от 09.03.2015г.
Твърди, че на
02.08.2016 г., тоест незабавно след влизане на решението в сила, пълномощникът
на ответниците се е снабдил с изпълнителен лист и на 10.08.2016 г. по нейна
молба е образувано посоченото изпълнително дело.
Ищцата
твърди, че за образуваното дело е научила на 31.01.2018 г., когато й е връчена
призовка за принудително изпълнение, с изх. № 1391/16.01.2018 г., в която е
посочено, че задължението е в размер на 12 120,44 лева.
Твърди, че е
изплатила на законния представител на ответниците следните суми: На 16.12.2016 г.
- сумата от 2 600 лева, издръжка за минало време - 10 месеца, от 09.03.2015 г.
до 09.01.2016 г.; На 16.12.2016 г. - сумата от 520 лева, издръжка за минало
време - 2 месеца, от 09.10.2016 г. до 09.12.2016 г.; На 29.12.2016 г. - сумата
от 2340 лева, издръжка за минало време - 9 месеца, от 09.01.2016 г. до
09.10.2016 г.; На 02.03.2017 г. - сумата от 260 лева, издръжка от 10.12.2016 г.
до 10.01.2017 г.; На 12.04.2017 г. - сумата от 260 лева, издръжка от 11.01.2017
г. до 11.02.2017 г.; На 09.05.2017 г. - сумата от 260 лева, издръжка от
12.02.2017 г. до 12.03.2017 г.; На 6.06.2017 г. - сумата от 260 лева, издръжка
от 13.03.2017 г. до 13.04.2017 г.; На 23.08.2017 г. - сумата от 260 лева,
издръжка от 14.04.2017 г. до 14.05.2017 г.; На 03.11.2017 г. - сумата от 520
лева, издръжка от 15.05.2017 г. до 15.07.2017 г.; На 10.01.2018 г. - сумата от
520 лева, издръжка от 16.07.2017 г. до 16.09.2017 г.; На 31.01.2018 г. - сумата
от 260 лева, издръжка от 17.09.2017 г. до 17.10.2017 г.; На 31.01.2018 г. - сумата
от 260 лева, издръжка от 18.10.2017 г. до 18.11.2017 г.; На 13.02.2018 г. - сумата
от 260 лева, издръжка от 19.11.2017 г. до 19.12.2017 г.; На 13.02.2018 г. - сумата
от 260 лева, издръжка от 20.12.2017 г. до 20.01.2018 г.; На 03.04.2018 г. - сумата
от 260 лева, издръжка от 21.01.2018 г. до 21.02.2018 г.; На 03.04.2018 г. - сумата
от 260 лева, издръжка от 22.02.2018 г. до 22.03.2018 г.
Също така в
исковата молба се твърди, че договореното адвокатско възнаграждение не е реално
изплатено /вероятно се има предвид в изпълнителното производство/.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се
от упълномощен представител - адвокат М.В. Ф. – Р., който поддържа предявения
иск. Претендира присъждане на разноски, като представя списък за такива.
В срока за отговор
ответникът подава такъв чрез упълномощен представител – адвокат З.Н., която
оспорва предявените претенции. С отговора се твърди, че ищцата е осъдена да
заплаща издръжка на децата си, като поради неизпълнение на това задължение е
образувано изпълнителното дело, по което не е била призовавана поради липса на
коректен адрес. Твърди се образуване на досъдебно производство, като ищцата е
извършила плащания за да се възползва от законовата привилегия за прекратяване
на наказателното производство. Твърди се и повторно сезиране на прокуратурата
за друг период, през който не е плащана издръжка.
В съдебно заседание ответниците не се явяват. Представляват
се от упълномощения представител, който оспорва предявения иск.
От правна и
фактическа страна съдът приема следното.
Предявената
претенция е допустима.
По същество
е частично основателна.
Няма
съмнение, а и спорове, че ищцата е родител на ответниците. С решение № 108 от
02.11.2015 г., постановено по гр.д. № 53/2015 г. по описа на РС Своге, в сила
от 25.07.2016 г. е прекратен брака между ищцата и Б.Т.И., при което на втория
са предоставени за упражняване
родителски права над родени по време на брака деца – ответниците. Ищцата е била
осъдена да заплаща на ответниците по 130 лева месечна издръжка.
За
присъдената издръжка е издаден изпълнителен лист от 02.08.2016 г., въз основа
на който и молба от ответниците /действащи със съгласието на законен
представител/ е образувано изпълнително дело № 20167900401345 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СРС.
По съставена
на 19.08.2016 г. задълженията на ищцата по изпълнителното дело са в общ размер
на 6 201.57 лева, в което число сумата от 4 1`60 лева, представляваща
главница, сумата от 312.28 лева, представляваща натрупани лихви, сумата от 500
лева за разноски по изпълнителното дело - адвокатско възнаграждение, както и
начислени авансови такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 778.63 лева.
Поканата за
доброволно изпълнение е приета от ЧСИ за редовно връчена на 24.08.2016 г. на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК /при липсващи предпоставки – залепване на
уведомление/ след връщане на обратна разписка с отбелязване „преместен“ и
извод, че длъжникът не живее на адреса /към този момент според приложената в ИД
справка ищцата има постоянен и настоящ адрес по адреса на ответниците и
законният им представител/.
На
04.01.2017 г., от прокурор при РП Своге, по пр.пр. 1142/2016 г., е постановен
отказ за образуване на ДП за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено от
ищцата, след като в хода на образуваната проверка и преписка са представени
доказателства за заплащане на три суми – сума от 2 600 лева за периода от
09.03.2015 до 09.01.2016 г.; сума от 2 340 лева за периода от 09.01.2016
г. до 09.10.2016 г. и сума от 520 лева за периода от 09.10.2016 г. до
09.12.2016 г.
На
10.04.2018 г. /непосредствено преди предявяване на разглежданата искова молба
на 12.04.2018 г. първоначално пред Софийски окръжен съд/, от прокурор при РП
Своге по пр.пр. 783/2017 г. е постановен отказ за образуване на ДП срещу ищцата
за престъпление по чл. 183ал. 1 от НК,
поради установяване, че се дължи само една месечна вноска от присъдената
издръжка.
В хода на
изпълнителното производство е изготвена повторна призовка за доброволно
изпълнение след актуализиране на регистрираните адреси на ищцата. Призовката е
от 16.01.2018 г., като в нея е посочено, че общата дължима сума по
изпълнителното производство е в размер на 12 120.44 лева. Поканата е
връчена на ищцата на 31.01.2018 г., след което от нейна страна през ЧСИ са
представени дванадесет платежни нареждания за заплатени суми, с които според
молбата на ищцата по ИД са изпълнени задълженията за периода от 09.03.2015 г.
до 18.11.2017 г.
С протокол
от 15.02.2018 г. по ИД, ЧСИ е отчел като извънсъдебно заплатените суми в общ
размер на 8 320 лева, като задължението по ИД е редуцирано до сумата от
780 лева, представляваща издръжка за периода от 18.11.2017 г. до 18.02.2018 г.,
сумата от 500 лева за разноски по ИД – адвокатско възнаграждение, сумата от
897.60 лева, представляваща пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ
върху материален интерес от 9 100 лева – сбор от платените извънсъдебно
8 320 лева и дължими 780 лева за издръжка/ и сумата от 144 лева,
представляваща авансови такси.
От страна на
ищцата, с исковата молба, са представени платежни нареждания, по дати, суми и
основания за плащане както следва:
На
16.12.2016 г. за сумата от 2 600 лева, издръжка за периода от 09.03.2015 г. до
09.01.2016 г.; На 16.12.2016 г. за сумата от 520 лева, издръжка за периода от
09.10.2016 г. до 09.12.2016 г.; На 29.12.2016 г. за сумата от 2340 лева,
издръжка за периода от 09.01.2016 г. до 09.10.2016 г.; На 02.03.2017 г. за
сумата от 260 лева, издръжка от 10.12.2016 г. до 10.01.2017 г.; На 12.04.2017
г. за сумата от 260 лева, издръжка от 11.01.2017 г. до 11.02.2017 г.; На
09.05.2017 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 12.02.2017 г. до 12.03.2017
г.; На 16.06.2017 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 13.03.2017 г. до 13.04.2017
г.; На 23.08.2017 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 14.04.2017 г. до 14.05.2017
г.; На 03.11.2017 г. за сумата от 520 лева, издръжка от 15.05.2017 г. до 15.07.2017
г.; На 10.01.2018 г. за сумата от 520 лева, издръжка от 16.07.2017 г. до 16.09.2017
г.; На 31.01.2018 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 17.09.2017 г. до 17.10.2017
г.; На 31.01.2018 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 18.10.2017 г. до 18.11.2017
г.; На 13.02.2018 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 19.11.2017 г. до 19.12.2017
г.; На 13.02.2018 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 20.12.2017 г. до 20.01.2018
г.; На 03.04.2018 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 21.01.2018 г. до 21.02.2018
г.; На 03.04.2018 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 22.02.2018 г. до
22.03.2018 г.
Преди
приключване на устните състезания от страна на ищцата са представени десет
платежни нареждания, по дати, суми и основания за плащане, както следва: На 16.10.2018 г. за сумата от 260 лева,
издръжка от 29.09.2018 г. до 29.10.2018 г.; На 05.12.2018 г. за сумата от 260
лева, издръжка от 30.10.2018 г. до 30.11.2018 г.; На 05.02.2019 г. за сумата от
260 лева, издръжка от 01.12.2018 г. до 01.01.2019 г.; На 05.02.2019 г. за
сумата от 260 лева, издръжка от 02.01.2019 г. до 02.02.2019 г.; На 19.04.2019
г. за сумата от 260 лева, издръжка от 03.02.2019 г. до 03.03.2029 г.; На 19.04.2019
г. за сумата от 260 лева, издръжка от 03.03.2019 г. до 03.04.2019 г.; На 25.06.2019
г. за сумата от 260 лева, издръжка от 04.04.2019 г. до 04.05.2019 г.; На 25.06.2019
г. за сумата от 260 лева, издръжка от 05.05.2019 г. до 05.06.2019 г.; На 09.07.2019
г. за сумата от 260 лева, издръжка от 04.04.2019 г. до 04.05.2019 г.; На
09.07.2019 г. за сумата от 260 лева, издръжка от 05.05.2019 г. до 05.06.2019 г.
Остава
неизвестно защо от страна на ищцата при обозначаване основание на последните
две от цитираните платежни нареждания е посочен период за издръжка идентичен с
предходните две платежни нареждания.
Представените
от ищцата платежни нареждания не са оспорени.
При тези
факти съдът намира, че предявения иск е частично основателен, след като до
приключване на устните състезания по делото са представени платежни нареждания
за извънсъдебно погасяване на дължимите суми за издръжка, отчетени от ЧСИ по
цитираното изпълнително дело като действителни към момента на изготвяне на
втората призовка за доброволно изпълнение. Видно от приложената по делото
справка от ЧСИ Р. М., към датата на изготвяне на призовката за доброволно
изпълнение от 16.01.2018г. дължимите суми за издръжка от ищцата са в общ размер
на 10 689.60 лева, в което число сумата от 9 100 лева за неплатена
издръжка от 09.03.2015 г., сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение и
сумата от 1 089.60 лева за такси по тарифата към ЗЧСИ. В справката е
отразено, че неправилно в цитираната призовка за доброволно изпълнение е
обозначена като дължима общата сума от 12 120.44 лева.
Доколкото
липсва изменение на претенцията на ищцата съобразно това уточнение от страна на
ЧСИ съдът следва да се произнесе по предявената претенция, а именно, че не се
дължи сумата от 12 120.44 лева по изпълнителното дело и то именно към
датата 16.01.2018 г., когато е определена тази сума като дължима /макар и
неточно според уточнението от ЧСИ/.
Предвид
представените платежни нареждания съдът намира, че главницата по това описано
задължение, а именно сумата от 9 100 лева за издръжка за периода от
09.03.2015 г. до 16.01.2018 г. е погасена извънсъдебно от страна на ищцата,
поради което в тази част следва да бъде уважена претенцията. Погасяването на
задълженията за издръжка за този период е направено след приключване на
производството по издадения изпълнителен лист, поради което това са
обстоятелства по смисъла на чл. 439 от ГПК, на основание на които може да се
оспорва изпълнението, в случая чрез отрицателен установителен иск.
Останалите
суми, определени като дължими по изпълнителното дело не са предмет на съдебен
контрол по реда на исково производство с правно основание цитираната разпоредба
от ГПК. Контрол над тези суми се осъществява по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, пред друг съд и в друго по вид производство.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че присъдената издръжка е месечна
и следва да се изчислява за всеки месец, като за периода от 09.03.2015 г. до
16.01.2018 г., следва да се определи за първия месец частично, считано от 09-то
число, както и за последния – до 16-то число, при което издръжката, дължима за
този период е в общ размера на 8 898 лева.
По искането
за разноски съдът намира, че не следва да присъжда на ищцата такива, съразмерно
с уважената част от иска, след като ответниците не са причина за образуване на
изпълнителното дело, както и на настоящото.
Ищцата не е
плащала дължимата издръжка и е започнала плащания едва под угрозата на евентуално
наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Макар и със
знание, че е образувано изпълнително производство ищцата е продължила
извънсъдебните плащания на задълженията си за издръжка след месец 01.2018 г.,
като представените от нейна страна доказателства за плащания до този момент са
отчетени от ЧСИ и са редуцирани задълженията по изпълнителното дело за
дължимата издръжка, въпреки което е заведена настоящата искова молба за
признаване за установено, че не се дължат суми, които вече са отчетени като
заплатени в изпълнителното дело.
Поради това
следва да се остави без уважение цялото искане на ищцата за присъждане на
разноски в размер на 1 348.82 лева по представения списък.
Поради липса
на искане от страна на ответниците за присъждане на разноски съдът не следва да
се произнася в такава насока.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че ИЩЦАТА М.В.П., ЕГН ********** не дължи
изпълнение по изпълнителен лист от № 53 от 02.08.2016 г., издаден по гр.д. №
53/2015 г. по описа на РС Своге, и образуваното изпълнително дело №
20167900401345 при ЧСИ Р. М. с район на действие СГС, за сумата от 9 100
/девет хиляди и сто/ лева, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ИЗДРЪЖКА ОТ 130 ЛЕВА МЕСЕЧНО ЗА ВСЕКИ
ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ Б.Б.И., ЕГН ********** и М.Б.И., ЕГН **********, за периода от
09.03.2015 г. до 16.01.2018 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата
част – до пълния размер от 12 120.44 /дванадесет хиляди сто и двадесет
лева и четиридесет и четири стотинки/ лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищцата М.В.П., ЕГН ********** за осъждане на ответниците Б.Б.И., ЕГН **********
и М.Б.И., ЕГН ********** да й заплатят сумата от 1 348.82 лева,
представляваща обезщетение за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати за връчване лично на ответниците
Б.Б.И. и М.Б.И., както и на ищцата чрез адвокат Ф. – Р.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: