№ 1537
гр. Плевен, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20244430106672 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК с цена на иска 6000 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, *******, със седалище и адрес на управление: *** против ***, *******,
със седалище и адрес на управление: ***, в която твърди, че ответникът завел
срещу ищеца иск за неизпълнение на договор в РС Плевен, където било
образувано гр.д.№4909/2022г. по описа на РС Плевен. Твърди, че за
обезпечение на иска е издадена обезпечителна Заповед от 22.09.2022г. и
впоследствие на 26.09.2022г. е наложен запор на банковите сметки на
дружеството по изп. Дело №360/2022г. по описа на *** Ц.Н.. Твърди, че е
наложен запор на сумата от 19 200 лева за която претендира ответника.
Твърди, че с отговор на исковата молба по гр.д.№4909/2022г. по описа на РС
Плевен възразили за подсъдността на иска и впоследствие делото било
препратено по компетентност на РС ***. Образувано било гр.д.№518/2022г. по
описа на РС ***. Твърди, че с Решение от 13.09.2023г. по гр.д.№518/2022г. по
описа на РС *** иска на „***" ООД бил отхвърлен изцяло и решението влязло
в сила на 06.10.2023г. Твърди, че до 01.09.2024г. запора на сметката за сумата
в размер на 19 200 лева не е отменен, въпреки, че решението с влезнало в сила
и не е обжалвано. Твърди, че на 22.02.2024г. подали молба до РС -Пленен за
отмяна на обезпечителната заповед, като молбата им била препратена по
компетентност до РС ***. Твърди, че до 01.09.2024г.-. обезпечението не е
отменено. Твърди, че с Определение №326/02.09.2024г. постановено по гр.д.
№518/2022г. по описа на РС *** е отменено допуснатото обезпечение. Твърди,
че за периода 26.09.2022г. до 01.09.2024г. в резултат на запор на сметката на
дружеството на сумата в размер 19200 лева на дружеството е нанесена вреда в
1
размер на 6000 лева представляваща обезщетение в размер на законната лихва
върху блокираната сума за периода 26.09.2022г. до 01.09.2024г. Счита, че
доколкото отговорността е деликтна и при претендиране на обезщетение в
размер на законната лихва длъжникът изпада в забава и без покана то
претендира и за присъждане на законовата лихва върху сумата от 6000 лева от
01.09.2024г. до окончателното заплащане на същата. Твърди, че сумата, до
която е наложен запорът, в размер на 19200 лева, е била изискуема за периода,
за който се претендира лихвата за забава, поради което и са настъпили вреди
за ищцовото дружество от налагането на обезпечителна мярка-запор върху
вземането, представляващи лихва за забава върху размера на това вземане.
Твърди, че доколкото сумата от 19200 лева е блокирана по банковата сметка,
дружеството не можело да разполага с тези средства след налагането на
запора. Развива съображения, че изискуемостта на вземането предполага
наличието на сумата и възможността на титуляра да разполага с нея когато
намери за добре и да иска изпълнение от банката по всяко време. Счита, че
ответникът следва да понесе риска от незаконосъобразните си действия, както
и обективната, безвиновна отговорност по чл. 403, ал. 1 ГПК.
Моли ***“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Р. Д. Б. да бъде осъдено да заплати на „ *** „ ЕООД,
ЕИК ******* сумата в размер на 6000 / шест хиляди / лева представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху блокираната сума в размер на
19200 лева за периода 26.09.2022г. до 01.09.2024г., както и законовата лихва от
01.09.20241. до окончателното заплащане на сумата. Претендира направените
по делото разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Определение №
3847/20.09.2022г., постановено по ч.гр.д.№********** 4909/2022 по описа на
РС-Плевен, че ответникът по делото ***, ******* е завел иск срещу ищеца по
настоящото дело ***. Предявените искови претенции с правно основание
чл.327, ал.1 ТЗ с цена на иска 15835,08 лв. и чл.92 ЗЗД, вр.чл.309 ТЗ с цена на
иска 3364,92 лева, са били обезпечени чрез налагане на обезпечителна мярка:
Запор върху всички банкови сметки с титуляр ***, *******, със седалище и
адрес на управление: ***, ***, представлявано от В. И.-*** и В. Г. И.,
ЕГН**********, ***, ***, в следните търговски банки: „Централна
кооперативна банка“ АД до общия размер на претендираните суми- в общ
размер от 19200,00 лв./деветнадесет хиляди и двеста лева/.
2
По отношение на обезпечените искове в една част е направен отказ от
иска и производството по делото е частично прекратено, а в останалата част
искът е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, видно от приложеното
гражданско дело № 20225340100518/2022г. по описа на РС-***.
От приложеното заверено копие на изпълнително дело №
20227560400360/2022г. по описа на *** Ц.Н. се установява, че въз основа на
издадената обезпечителна заповед е наложен запор върху банковите сметки на
*** в Централна кооперативна банка АД.
От Писмо от ЦКБ АД от 27.09.2022г., *** Ц.Н. е уведомен, че *** има
открита банкова сметка, „с авоар, който не обезпечава в пълен размер
вземането по наложения запор.“
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Според разпоредбата на чл. 403, ал.1, ГПК, ако образуваното дело по
иска, по който е допуснато обезпечение, бъде прекратено, какъвто е и
настоящия случай, ответникът може да иска от ищеца да му заплати
причинените вследствие на обезпечението вреди.
Според константната съдебна практика, отговорността по чл. 403, ал.1,
ГПК е безвиновна, обективна, макар и да лежи на плоскостта на
отговорността за непозволено увреждане, тя не е деликтна, тъй като се
отличава от последната с оглед изискването за вина и по тази причина, лицето,
в полза на което съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск трябва да положи
необходимата грижа да провери допустимостта и основателността на иска.
Поради това при предявяване на иск по чл. 403, ал.1 ГПК, отговорността е за
всички преки и непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е
причинило на ответника. Тези вреди следва да са действително претърпени и
надлежно доказани от ищеца, като не е достатъчно той просто да ги твърди.
Правилото, установено с нормата на чл. 154, ал.1, ГПК гласи е , че всяка
страна е длъжна да доказва фактите , на които основава своите искания или
възражения.
По делото се установиха първите две предпоставки за уважение на
предявената искова претенция- да е наложено обзепечение на предявен иск и
3
той да е отхвърлен с влязло в сила решение, но не се доказаха останалите
кумулативно изискуеми предпоставки- вреда и причинна връзка между
допуснатото обезпечение и претърпените вреди и пропуснати ползи.
Пропусната полза е вреда от неизпълнение на задължение, в следствие на
което кредитора пропуска възможността да увеличи имуществото си, въпреки
че е имало такава възможност. Пропусната полза е онова приращение на
имуществото на кредитора, което при обикновени условия би настъпило,ако
длъжникът не беше провел противоправното си поведение. Установяването на
факта, че действително е пропусната възможността да се реализира конкретна
полза и че това е във връзка с поведението на длъжника предпоставя
установяване от страна на кредитора на обстановката, която би била, ако
вредоносното събитие не беше настъпило, както и че кредиторът би
предприел или вече е предприел поведение, с оглед реализиране на тази полза.
Кредиторът следва да установи, че именно поведението на длъжника е
причината да се пропусне ползата. Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което на имуществото на
кредитора би било, ако длъжникът беше провел законосъобразно поведение,
съпоставено с имуществото към момента на провеждане на противоправното
поведение. Пропусната полза е реална вреда и това предположение следва да
се обоснове с доказана по делото възможност за сигурно увеличение на
имуществото. Такова доказване е налице тогава, когато са доказани обективни
факти, които при обичайното развитие на дейността на кредитора позволяват
обоснован извод, че имуществото на кредитора би се увеличило. В този
смисъл ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСТГК на ВКС.
В хипотеза, в която се претендира вреда от неправомерно задържана сума
в резултат от материално незаконосъобразно обезпечение, размерът на
вредата е съизмерима със законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. За да се
уважи такъв иск следва да се докаже, че не е имало пречка кредиторът да
изтегли тази сума и да оперира с нея освен запора, тоест следва да се докаже,
че той е можел да разполага с нея и само наложения запор го е препятствал да
стори същото. В хипотеза на неправомерно задържана сума – запорирано
вземане по банкова сметка, се дължи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съизмерими като минимален размер с размера на
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Невъзможността на ищеца да ползва тази
сума е съизмерима с размера на законната лихва, защото се касае за парично
4
вземане. Съдебната практика е безспорна по отношение на характера на
хипотезата на чл.403, ал.1 ГПК - ако наложената обезпечителна мярка е запор
на вземане към трето лице, то при претендирани вреди – законна лихва върху
запорираното вземане, е необходимо ищецът да докаже, че то съществува и е
изискуемо./ решение по чл.290 ГПК № 101 от 05.08.2013 г., по т.д.№
1029/2012 г. на І т.о./ Съобразено гореизложеното, както и възприетото в
трайната съдебна практика разрешение по приложението на чл.322, ал.1 ГПК/
отм./, разпоредба, аналогична на чл.403, ал.1 ГПК, израз на която е решение
№ 29 от 04. 02. 1998 г., по гр.д.№449/97 г. на петчленен състав на ВКС и др.,
според което търсената по този ред отговорност е безвиновна, обезпечителна,
но специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална
регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото
правило на чл.51, ал.1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и
непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с
неоснователно допуснатото обезпечение. Горното е дало основание на ВКС в
РЕШЕНИЕ № 156 /18.12.2017 година на второ отделение, Търговска колегия
по т.дело № 449 /2017 да приеме в отговор на формулирания правен въпрос, че
вредата в хипотезата на чл.403, ал.1, пр.1 ГПК е съизмерима, като минимален
размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за
периода, като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение.
Запорът върху банковата сметка изважда от разпоредителната власт на
титуляра сума в размер на запорираното. Има забава на плащането на сумата
поради наложения запор. Това препятства възможността на кредитора да я
ползва по предназначение и това води до понесена вреда под формата на
пропусната полза, минималния размер на която е съизмерим със законната
лихва. Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД въвежда необоримата презумпция, че
при парично задължение, независимо от произхода му, гарантираната
подлежаща на обезщетяване вреда, която ищецът е освободен от задължение
да доказва по размер и която е винаги законната лихва, освен ако размерът на
вредите е по-голям и който ще подлежи на доказване.(В този смисъл Решение
№ 156/18.12.2017 г. по т.д. № 449/2017 г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; ; Решение №
101/05.08.2013 г. по т.д. № 1029/2012 г. на ВКС, І-во Т. О., Решение
№281/04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О.; Решение №
432/27.12.2011 г. по гр. д. № 1380/2011 г. на ВКс, ІІІ-то Г. О., постановени по
5
реда на чл. 290 от ГПК).
В случая ищецът не доказа, че действително е била запорирана налична
сума по банкова сметка, която да не е могъл да използва в периода на
наложеният обезпечителен запор. С Писмо от ЦКБ АД от 27.09.2022г., ***
Ц.Н. е уведомен, че *** има открита банкова сметка, „с авоар, който не
обезпечава в пълен размер вземането по наложения запор.“
На ищеца му е указано двукратно на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не
сочи доказателства за размера на претърпяната вреда, но въпреки, че носи
доказателствената тежест, както и дадените указания, ищецът не е ангажирал
доказателства за това. Видно е, че от ангажираните доказателства не се
установява размер на авоар по банкова сметка на ищеца, разпореждането, с
който да е било препятствано единствено от наложения запор, поради което
искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен в
предявения си размер от 6000 лв.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ответникът има право на разноски, но по делото липсват доказателста за
направени такива и не е направено искане за присъждане, поради което съдът
не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, *******, със седалище и адрес на
управление: *** против ***, *******, със седалище и адрес на управление:
***, иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК с цена на иска 6000 лв.,
представляващи обезщетение в размер на законната лихва върху запорирана
сума в размер на 19200 лева за периода 26.09.2022г. до 01.09.2024г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6