№ 62
гр. Оряхово, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Ахинора Ан. Бориславова
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20221460100606 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил
Левски „ №22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК –
Пловдив против „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9,
офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., е предявен иск както следва:
- с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 и чл.22 от
ЗПК за провъзгласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№653891/15.08.2018г., сключен между страните;
- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 100.00 лева / сто лева и нула стотинки /,
представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма –
партньор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 05.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно
изплащане на сумата;
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за
потребителски кредит №653891/15.08.2018г., сключен между нея и ответното
дружество.
Сочи се, че съгласно договора ищцата следвало да върне по кредита
сума в общ размер на 1845.00 лева, при получена сума от 1500.00 лева, при
лихва от 350.00 лева, при ГПР 0%, ГЛП 23.00%, срок на кредита от 12 вноски.
Отразено е, че въз основа на чл.5 от договора, същият се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от „ Ferratum Bank „ в полза на ответното
дружество, както и, че кредиторът се задължавал да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя.
1
Твърди се, че при справка на интернет страницата на кредитора, ищцата
е установила, че освен посочената сума за главница и възнаградителна лихва,
дължи и сумата от 1155.00 лева като такса за банкова гаранция, както и, че в
договора за потребителски кредит никъде не било посочено, че по
задължението за обезпечаване на кредита се дължи такса или комисион.
Твърди се още, че ищцата е заплатила по договора за такса банкова
гаранция към фирма партньор сума в размер на 100.00 лева.
Счита се, че платената сума за такса банкова гаранция се явява
недължимо заплатена, тъй като клаузата, с която е уговорена в чл.5 от
договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.10а, вр.чл.11,
вр.чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Сочи се, че възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК, а
посочената такса банкова гаранция била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.
На следващо място е отразено, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Счита се, че с
предвиждането за заплащане на такса банкова гаранция от 1155.00 лева се
заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че безсъмнено
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следвало да са включени в годишния процент на разходите.Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за
потребителя - настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.Съгласно §1, т.1 от ЗПК, общ разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.С оглед цитираната разпоредба се счита, че
заплащането на сумата за такса банкова гаранция следвало да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на
кредитора и се заплаща от потребителя.Сочи се, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на
такса банкова гаранция в размер на 1155.00 лева, се нарушавало изискването
2
ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС№426/2014г..
На следващо място се сочи, че таксата банкова гаранция не е предвидена
никъде в процесния договор и не ставало ясно на какво изобщо основание се е
търсила от ищцата и на какво основание е заплатена сумата от 1155.00 такса
към дружество партньор.
ЗПК въвеждал императивни изисквания по повод формата и
съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори,
нарушаването на които водило до тяхната недействителност, като съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7
– т.12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.Твърди се, че договор №653891 за предоставяне на
потребителски кредит, сключен с ответното дружество е недействителен на
специалните основания по чл.22 от ЗПК.
Отразено е, че в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е било предвидено, че в
договора трябвало да се съдържат условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, а в случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял
на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като в него липсвала информация
за търсената банкова гаранция.
На следващо място се твърди, процесния договор не отговарял на
изискваният на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Сочи се, че ГПР следвало да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална
формула.Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, а в
процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР.Липсвала
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият
/.Сочи се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора
/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
т.е., в посочената величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита /, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.В настоящият случай не ставало ясно какво
точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена
дължимостта на такса гарант.Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР,
3
както и изобщо какво все включва в ГПР.Следвало да се има предвид, че ГПР
е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо.Счита се, че тези съставни елементи оставали
неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса.Не ставало ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост и на неустойка.От изложеното не можело да се направи
еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени, поради което не било ясно по какъв начин е формиран,
неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по
който се формирало годишното оскъпяване на заема.Сочи се, че след като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по
разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:договор за предоставяне на потребителски кредит
№653891/15.08.2018г., сключен между страните и справка от сайта на
ответното дружество.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.Сочат се следните аргументи:
- сочи се, че твърдението на ищеца, за нищожност на клаузата на чл.5 от
договора за кредит, съответно, че нямало основание за плащане на
възнаграждение по договора за гаранция, е неоснователно;
- неоснователно било и твърдението на ищеца, че не му е бил
предоставен погасителен план, тъй като такъв е предоставен в процеса на
кандидатстване, като ищецът е потвърдил сключването на договора за кредит
( включително с предоставен погасителен план ) по реда на ЗЕДЕУУ;
- неоснователни били и твърденията, че лихвения процент не е бил
коректно посочен в договора за потребителски кредит, съответно ГПР не е
бил посочен правилно и надвишавал пет пъти размера на законната лихва, тъй
като в него е трябвало да се включи и размера на дължимото към трето лице
по договора възнаграждение;
- сочи се, че съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит, като тази информация се предоставяла във формата на
Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ) за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно Приложение №2 от ЗПК.Твърди се, че
такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при
кандидатстването за кредит, с който се е запознал;
- сочи се, че лихвения процент, съответно ГПР, описани в СЕФ,
впоследствие са били възпроизведени в договора за кредит, сключен между
4
двете страни.Изрично било посочено в самия договор, че връщането на
кредита ставало съгласно погасителен план, предоставен на ищеца;
- неоснователно било и твърдението на ищеца, че е нарушен чл.11, т.10
от ЗПК.В тази връзка се сочи, че съгласно посочената разпоредба, в договора
за кредит следвало да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата
сума от потребителя към кредитодателя.Формирането на ГПР било
императивно установено, като същият се изчислявал съгласно посочената в
Приложение №1 към ЗПК формула.Законът не поставял условие да бъде
включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият съгласно
нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която
потребителят се задължавал да заплати.Формулата за изчисление на ГПР
включвала като елементи при изчисляване единствено главница, лихви,
разходи по кредита, погасителни вноски, като това било императивно
установено в закона и не подлежало на промяна.Именно поради тази причина
законодателят не е предвидил задължение за включване на формулата за
изчисляване на ГПР в договора, тъй като същата не можело да бъде
променяна от кредитодателя;
- съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита
включвали известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието
сключване е задължително условие за отпускане на кредита.Счита се, че
обратно на твърдяното в исковата молба, ищецът е можел да обезпечи
отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от
избрани от него физически лица.Следователно, сключване на договор за
поръчителство с „ Фератум Банк “ ( Малта ), не е било задължително условие
при отпускане на кредита;
- кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена
между потребителя и трето лице ( „ Фератум Банк “ ) в договора за гаранция,
в ГПР по кредита, но съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК не е имал право на
това.В допълнение е посочено, че тази сума не е била известна на
кредитодателя, преди кредитоискателят да избере начин на обезпечаване на
отпуснатия кредит, т.е. отново не отговарял на предпоставките за включване
в общите разходи по кредита по смисъла на параграф 1 от ДР на ЗПК, а и с
оглед житейската и правна логика.Едва след като кредитоискателят направел
своя избор и единствено в случай, че е избрал изрично обезпечение,
предоставено от „ Фератум Банк “, дължимото от него възнаграждение по
договора за гаранция ставало известно на кредитодателя.Сочи се, че волята на
законодателят при приемането на чл.19, ал.4 от ЗПК не е била да постави
кредитиращата институция в зависимост от волята на трето лице - поръчител,
който може да си договори каквото поиска възнаграждение с
кредитополучателя и това възнаграждение да има отношение към
възнаграждението на кредитора по договора за кредит.Сочи се, че правото да
се иска обезпечение на кредита е право на кредитора и това негово право не
може да бъде поставено в зависимост от уговорките между
кредитополучателя и обезпечителя.Счита се, че няма как да се приеме тезата,
5
че отношенията между кредитополучателя и третото лице и уговореното
между тях възнаграждение трябва да бъде част от размера на посоченият в
договора за потребителски кредит ГПР, съответно това възнаграждение да
бъде определящо за изчисляване на максималния размер на ГПР предвиден в
чл.19, ал.4 от ЗПК.Възнаграждението, дължимо на трето за договора за
потребителски кредит лице, нямало как да бъде включено в ГПР, поради
което не е налице надвишаване на петкратния размер на законната лихва при
изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит.
Сочи се, че включване на клаузата за обезпечение чрез „ Фератум Банк “
( Малта ) в чл.5 от договора за кредит е следствие от направения от ищеца
избор в рамките на преддоговорните отношения между страните и именно
след този избор, е бил изготвен договора, в чиито чл.5 е отразен начина на
обезпечаване задължението на ищеца.Твърди се, че ищецът е избрал да
кандидатства за кредит с опцията задължението му за връщане на отпуснатия
кредит да бъде обезпечена по определен начин, който избор е отразен в
предложения му договор, което обаче не означавало, че кредитодателят е
имал информация относно условията, при които ищецът и третото лице (
поръчител ), ще постигнат споразумение, съответно не е било ясно
уговореното между тях възнаграждение.
Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице,
различно от кредитодателя.Сочи се, че ако кредитополучателят избере да
сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, този
разход не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не влизал в общия разход
по кредита съгласно §1.1. от ЗПК.Посочената разпоредба обхващала именно
услуги, предоставяни от трето лице „ Фератум Банк “ ( Малта ), която е с
незадължителен характер по смисъла на закона;
- за неоснователно се счита твърдението на ищеца, че сключването на
договор за гаранция с „ Фератум Банк “ ( Малта ) е имало за цел единствено
начисляване на допълнителни разходи по кредита.В тази връзка се сочи, че
необходимостта от обезпечение за кредитора се явявало следствие на
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя, като
съгласно чл.16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка
във всеки отделен случай и имала за цел да гарантира финансовия риск, който
ответното дружество носи от възможността да има неизпълнение от страна на
ищеца.Сочи се, че ответното дружество има интерес от получаването на
обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от
неплатежоспособността на длъжника, като по тази причина се считат за
неоснователни твърденията на ищеца, че договарянето на обезпечение е
незаконосъобразно;
- твърди се, че ответното дружество е предоставило цялата законово
необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на
неговото формиране.Сочи се, че тази информация се предоставя във формата
на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
Приложение №2 от ЗПК, както и, че такъв СЕФ е бил предоставен на
6
електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е
запознал;
- твърди се, че предвидените разходи в СЕФ са били включени в
последствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в договора за кредит;
- сочи се, че в чл.3 от договора за кредит ясно е била посочена общата
сума, която следвало да бъде върната от ищеца, съответно по пера —
главница и лихва, поради което за ищеца е била налична и индивидуално
уговорена всяка една сума, която той е следвало да върне с оглед на
сключения от него договор за кредит, като тези стойности са били на
разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването, а именно -
при попълването на електронния формуляр на интернет страницата на
ответното дружество за отпускането на кредит, чрез предоставения СЕФ на
електронната поща на ищеца след подаване на заявката за кредит и чрез
предоставения проект на договор за кредит, който е бил надлежно одобрен от
ищеца е изпращането на код за потвърждение в този смисъл.Сочи се, че
кредитополучателят е бил уведомен за това свое задължение преди да е взел
решение за сключването на договора и е можел да направи свободна и
самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на
кредитополучателя или не.Счита се, че след като кредитополучателят е бил
уведомен предварително за това изискване на кредитора, той разполагал с
достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с
оглед на предоставената му информация за дължимите суми да сключи
договора за кредит съгласно своя избор;
- сочи се, че посоченият ГПР в договора за кредит е в съответствие с
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута.Възнаграждението за
предоставената от „ Фератум Банк “ ( Малта ) услуга за гаранция от своя
страна, не се включвала в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за
сключването на договора за кредит, не се предоставяла от кредитодателя и не
му е предварително известна, а твърденията на ищеца, че е бил принуден да
сключи договор за гаранция с „ Фератум Банк “ не отговаряли на обективната
действителност;
- ищецът е разполагал и с правото по чл.29 от ЗПК, съгласно което той е
имал субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава
обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки.Това негово право
било предвидено и в чл.9 от договора – т.е. дори да се приеме, че ищецът е
узнал едва след сключването на договора за кредит ( въпреки неколкократно
предоставяната информация ), че трябва да обезпечи кредита, използвайки
допълнителна и незадължителна възмездна услуга, той е имал на
разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без
да дължи обезщетения или неустойки, като той не е упражнил това свое
право.След като не е упражнил правото си да се откаже от договора в
предвидения в закона срок, се счита, че може да се направи обоснованото
7
предположение, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл.5 от договора
за кредит;
- неоснователно било и твърдението, че предоставяне на поръчителство
от „ Фератум Банк “ ( Малта ) е условие за сключване на договор за
кредит.Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително
ищецът е можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант (
поръчител ), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по
кредита, или да посочи поръчител, избран от него.Сключването на договор за
гаранция от кредитополучателя не е било задължително условие за
сключването на договор за кредит и не увеличавало възможностите на
кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при
предлаганите от кредитора условия.Неоснователно било становището на
ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на
договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя, тъй
като избраната възможност залягала в процесния чл.5 на договора за кредит,
който се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителя е
направил при подаването на заявка за кредит - т.е. същата уговорка се явявала
индивидуално договорена но избор на потребителя.Сочи се, че ако ищецът е
бил избрал личен гарант, то клаузата на договора е щяла да гласи:„ Кредитът
се обезпечава с поръчителство предоставено от … три имена …в полза на
Дружеството … „.
Сочи се, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като
обезпечение поръчителство от „ Фератум Банк „ ( Малта ) и след като се е
запознал с дължимите от него такси по договора за гаранция, е подал
заявлението за сключване на договор за потребителски кредит.Отразено е, че
след това ищецът е получил по имейл преддоговорна информация, в която е
посочено изрично, че за сключването на договора за кредит ответното
дружество изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез
поръчителство, заедно с проекти на договора за кредит.Отделно потребителят
получавал по електронна поща и цялата документация от „ Фератум Банк „ (
Малта ), а именно договора за гаранция и прилежащите му документи.Твърди
се, че ищецът, след като първо сам е посочил „ Фератум Банк „ ( Малта ) като
поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е
потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски
кредит при посочените условия.
Сочи се, че с оглед изложеното в отговора не била налице твърдяната от
ищеца заблуждаваща търговска практика.Счита се, че по никакъв начин и с
нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца
относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за
избор на гарант ( лично избран от ищеца ) или дължимите от ищеца суми при
всяка една от опциите, като при всяка една от стъпките за сключване на
договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците
от неговия избор;
- твърди се, че ответното дружество не се е обогатило с преведените от
8
ищеца суми по сключения от него с трето по делото лице договор за
гаранция.Сочи се, че на основание чл.16, ал.2 от ОУ към договор за
потребителски кредит, ответното дружество има право да получава и
трансферира плащания, които са предназначени за трети лица, стига да може
да идентифицира за кого е предназначено плащането.От изложените
твърдения в исковата молба било видно, че ищецът е платил по сметка на
ответното дружество и част от дължимо възнаграждение по договора за
гаранция с „ Фератум Банк “ ( Малта ).Ответното дружество имало право да
събира тези задължения и следователно имало правно основание да получи
сумата, но тя не била част от дължимите на ответника суми по договора за
потребителски кредит.Твърди се, че възнаграждението по договора за
гаранция е заплатено в полза на трето по спора лице, както и, че ответното
дружество не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за
гаранция, което означавало не само, че не е налице намерение за нарушаване
на закона от страна на ответника, но и че при уважаване на иска, ищецът би
се обогатил без правно основание за сметка на ответника;
Прави се искане предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.Претендират се и направени по делото разноски.
С отговора са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:договор за предоставяне на потребителски кредит
№653891/15.08.2018г., сключен между страните, погасителен план към
договора; преддоговорна информация / СЕФ /; ОУ; договор за гаранция /
поръчителство / и погасителен план към него.
ОУ към договора за гаранция не са представени, въпреки посочването
им като представени такива в отговора на исковата молба.
По делото от ответното дружество е приложена справка за получени от
страна на ищцата плащания.В същата е отразено, че платени суми по
договора са както следва:
- главница в размер на 1500.00 лева;
- лихва в размер на 228.22 лева;
- такса за предсрочно погасяване в размер на 07.50 лева;
Отразено е, че сумата за допълнително избрана незадължителна услуга
към „ Фератум Банк „ в размер на 726.74 лева се дължи на лицето,
предоставило услугата и по посочената от него сметка и не е задържана от
ответното дружество.
По делото от процесуалния представител на ищеца е постъпила молба –
становище от 23.01.2023г., в която се посочва, че правилно е прието от съда,
че има предявени два иска – един установителен и един осъдителен.
Прави се искане за промяна в доклада на делото по отношение на иска с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като вместо за осъждане на ответното
дружество да заплати сума в размер на 100.00 лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителна клауза по чл.5 от договора, искът
да се счита за предявен за осъждане на ответното дружество да заплати сума
в размер на 100.00 лева, представляваща дадена без основание такса за
9
банкова гаранция към фирма – партньор, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
По делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза.От
заключението на вещото лице се установява, че заявката за процесния кредит
може да се подаде с личен гарант, като се избира от кредитоискателя във
формата на заявка, която попълва.Гарантът може да бъде избрано от
кредитоискателя физическо лице или банка, партньор на ответното
дружество, като функцията му е да гарантира за изпълнението на
задълженията по договора за кредит.В снимков материал е посочен метода,
използван чрез интернет платформата на ответното дружество за отпускане
на кредити, от който се установява, че ищцата при кандидатстването за
кредит е имала два варианта за избор на гарант – гаранция от „ Фератум Банк
„ или личен гарант-поръчител.
В заключението на изготвената по делото експертиза е предоставена
хронология на електронна кореспонденция, като е посочено, че от същата се
установявало, че ответното дружество е предоставило на ищеца чрез имейл,
както следва – преддоговорна информация / СЕФ /, договор за потребителски
кредит №653891 от 15.08.2018г., погасителен план към него и ОУ.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение,
като уточнява, че по отношение на избора на гарант в сайта, в който е
кандидатствала ищцата като кредитополучател има опция за чекване, личен
гарант – поръчител, като при избор на такъв, се заплащала
такса.Кредитополучателят чрез чекване показвал желанието си да ползва
поръчител – гарант, като по този начин се определял и поръчителя – личен
гарант или гаранция от „ Фератум Банк „.
По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза.От
заключението на същата се установяват условията на договора за кредит
сключен между ответника и ищцата, а именно:
- размер на кредита – 1500.00 лева;
- брой вноски – 12;
- начин на плащане – съгласно погасителен план, който е неразделна
част от договора;
- първа падежна дата – 14.09.2018г.;
- лихва в размер на 345.00 лева при лихвен процент – 23.00%;
- ГПР – 00.00%;
- обща сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя –
1845.00 лева;
- обезпечение – кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „ Multitude Bank „ в полза на ответното дружество / чл.5 от договора.
Вещото лице е установило от информация, съдържаща се в дневно
извлечение №156/15.08.2018г. по разплащателната сметка на ответното
дружество в „ Банка ДСК „, че последното е превело по посочена от ищцата
сметка сума в размер на 1500.00 лева, представляваща главница по сключения
10
между страните договор.
От представения от ответното дружество погасителен план вещото лице
е установило падежните дати и размера на погасителните вноски за главница
и лихва, които ищцата е следвало да заплати, а именно 12 броя погасителни
вноски в общ размер на 1845.00 лева, от които 1500.00 лева за главница и
345.00 лева за лихва.
На вещото лице от ответното дружество е бил представен договор за
гаранция / поръчителство /, сключен между гаранта „ Фератум Банк „ / Малта
/ и ищцата, по силата на който гаранта е предоставил гаранция, задължавайки
се да обезпечи задълженията на ищцата, произтичащи от процесния договор
за кредит, включително и от ОУ към него.
За поетите задължения по договора за поръчителство, потребителят
дължал на поръчителя възнаграждение в размер на 1155.00 лева, платимо и
разсрочено на 12 броя погасителни вноски, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с ответното
дружество.
Вещото лице установило, че размерът на сумата, която ищцата дължи по
договора за кредит, ведно със сумата, дължима по договора за поръчителство
е в общ размер на 3000.00 лева.
Установено било от предоставената от ответника справка за изплатените
суми по договора за заем, че ищцата е заплатила по същия следните
задължения:
- главница в размер на 1500.00 лева;
- лихва в размер на 228.22 лева;
- сума за вноската за гаранция в размер на 726.74 лева;
- такса предсрочно погасяване в размер на 07.50 лева;
Или било изчислено, че в периода от 13.09.2018г. до 23.01.2019г.
ищцата е изплатила на ответното дружество обща сума по договора за кредит
и договора за поръчителство в общ размер на 2462.46 лева, от които 962.46
лева за лихва, такса поръчителство и такса за предсрочно погасяване на
кредита.
От предоставена от ответното дружество справка за плащанията, вещото
лице установило, че на 23.01.2019г. „ Фератум Банк „ / Малта / е превело на „
Фератум България „ сума в общ размер на 428.26 лева, с основание за
извършените плащания – „ действително начислена такса „.Преведената
възстановена сума представлявала разликата между дължимата такса за
гаранция по договора за кредит – 1155.00 лева и действително заплатената от
ищцата такса за поръчителство – 726.74 лева.
Вещото лице е изчислило и размера на действителния ГПР по договора
за предоставяне на поръчителство, определен след включване на
възнаграждението по договора за гаранция / поръчителство /, като е изчислил
същия в размер на 319.60%.
На вещото лице не била предоставена справка за заплатена на
15.08.2018г. от ответното дружество на „ Фератум Банк „ / Малта / сума за
11
гаранция в размер на 1155.00 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното
заключение.Уточнява, че ответното дружество е платило дължимата сума по
договора за поръчителство на „ Фератум Банк „ / Малта / на 15.08.2018г., а
именно датата на сключване на договора за кредит.Сочи се, че в ОУ на
ответното дружество е записана датата на право на потребителя да избере
вариант за поръчителство в рамките на три дни след подписване на договора
за заем, като по този начин лицето е задължено с такси още преди да е
избрало поръчител, след като дружеството заемодател е платило парите на
гаранта.
Уточнява се още, че ГПР надвишава пет пъти законната лихва и е в
размер на 319.60%.
С допълнителна молба – становище от 20.02.2023г. процесуалния
представител на ищцата на основание чл.214 от ГПК, прави искане за
увеличаване на размера на предявения осъдителен иск като увеличават
претендираната сума от 100.00 лева на 726.74 лева.С протоколно определение
от дата 23.03.2023г. съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение
в размера на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, като е
постановил същия да се счита за предявен за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 726.74 лева / седемстотин двадесет и шест
лева и седемдесет и четири стотинки /, представляваща дадена без основание
такса за банкова гаранция към фирма – партньор по договор №653891 за
предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 05.10.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 15.08.2018г., ищцата С. С. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за
предоставяне на потребителски кредит №653891/15.08.2018г. по смисъла на
чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е
предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1500.00 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор – на 12
вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, с
първа падежна дата -14.09.2018г..
Съгласно чл.3 от договора за целия период на кредита,
кредитополучателя е следвало да върне на кредитора общо сума в размер на
1845.00 лева, представляваща сбор от следните суми – сума на отпуснатия
кредит в размер на 1500.00 лева и лихва в размер на 345.00 лева, при лихвен
процент 23.00 %.
В чл.4 от договора е уговорено, че ГПР по кредита е в размер на 0,
изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия
12
разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.Предвидено било, че общия разход по кредита е 345.00
лева, включващ уговорената в чл.3 лихва.
В чл.5 от договора било уговорено обезпечение, като било предвидено,
че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „ Фератум Банк „
в полза на ответното дружество.Уговорено било, че с одобряването от
ответното дружество на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката, свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.Уговорено
било още, че със сключването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както
физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който
да бъде одобрен от кредитора в процедурата за кандидатстване за
кредит.Посочено е, че кредитополучателят декларирал, че е запознат, че
всеки одобрен от кредитора поръчител, дава еднаква възможност на
кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални
условия, за уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали
по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски
кредити, се прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на
ответното дружество.
В чл.5.1 от ОУ е предвидено, че преди сключването на договора за заем,
дружеството оценява кредитоспособността на кандидат заемателя въз основа
на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от кандидат
заемателя, и ако счете за необходимо, извършва справка в централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвани в Република България
за оценка на кредитоспособността на кандидат заемателите.Отразено е, че
дружеството може да извършва проверки в НОИ, държавните регистри,
кредитните учреждения, при телефонните оператори и др..При оценката на
кредитоспособността на кандидат заемателя, дружеството взима предвид и
предложеното от кандидат заемателя в полза на дружеството обезпечение по
заема / чл.5.2 от ОУ /.
В чл.5.3 от ОУ е предвидено, че за да повиши кредитоспособността си и
с това да повиши вероятността да бъде одобрен заема от дружеството,
кандидат заемателя може да предложи едно от следните обезпечения –
обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за
поръчителство или обезпечение, предоставено въз основа на договор за
поръчителство от поръчител, предложено от кандидат заемателя и одобрено
от дружеството физическо лице.Кандидат заемателя самостоятелно и
свободно, по свое собствено усмотрение, избира вида на предпочитаното от
него обезпечение и посочва това в молбата за заем / чл.5.4 от ОУ
/.Предложеното от кандидат заемателя обезпечение не задължава
дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от
13
кандидат заемателя заем / чл.5.5 от ОУ /.
В чл.5.6 от ОУ е предвидено, че в случай, че дружеството одобри
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката в полза на
дружеството става неотменима от страна както на заемателя, така и на лицето,
предоставило обезпечението.Отразено е, че одобрението на обезпечението от
дружеството се извършва чрез одобрението на заема, за което дружеството
уведомява заемателя.
След преценка на кредитоспособността на кандидат заемателя,
дружеството може да одобри заема и без да е необходимо заемателя да
предоставя каквото и да е обезпечение / чл.5.7 от ОУ /.
Съгласно чл.5.8 от ОУ, поръчителят или гарантът е задължен солидарно
със заемателя, като при неизпълнение на задълженията на заемателя,
дружеството има право да предяви претенциите си директно към поръчителя
и не е длъжно преди предявяването им спрямо поръчителя или гаранта, да
поиска удовлетворяването им от заемателя.
На ищцата бил предоставен и СЕФ, като от съдържанието на същия се
установяват обстоятелствата, посочени в погасителния план.В СЕФ е
отразено и описанието на обезпечението, което следва да се предостави по
договора за кредит, а именно – договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя.В графата разходи
по кредита е отразено, че лихвата по кредита се изчислява на базата на
фиксиран годишен лихвен процент от 40.61% и ГПР – 49.11%.Посочено е, че
при изчисляването на ГПР е взето предвид, че договорът за кредит ще остане
валиден през договорения период и, че кредиторът и заемополучателят ще
изпълняват задълженията си съгласно условията и сроковете, посочени в
договора.
На 16.08.2018г. между ищцата, в качеството й на клиент и „ Фератум
Банк „ / Малта /, в качеството му на гарант, бил сключен договор за
гаранция/поръчителство към договор за потребителски кредит
№653891/15.08.2018г..
Съгласно чл.1.5 от договора за поръчителство, гарантът предоставя
гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, включително и
от ОУ като неразделна част от този договор.
В чл.1.6 от договора за поръчителство е била уговорена такса за
предоставяне на гаранция / поръчителство / в размер на 1155.00 лева,
дължима от клиента за предоставената гаранция.Уговорено било таксата за
гаранция да се заплати по банкова сметка в „ Пощенска банка „ на месечни
вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за поръчителство, а именно –
на 12 броя вноски, с дата на първо плащане – 14.09.2018г. и краен срок на
издължаване на таксата – 10.08.2019г..
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
14
Представения по делото договор за договор за предоставяне на
потребителски кредит №653891/15.08.2018г., установява възникналото
заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД
между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество „
Фератум България „ ЕООД, в качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на
БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
15
посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на
ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,
т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от ЗЗП.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен
разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което съдът
намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена само
общата сума, която потребителя дължи.Следва да се отбележи, че ГПР е
посочен единствено в СЕФ, а именно – 49.11%, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва.В действителност обаче, размерите на
посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на
действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел,
тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи
задължението за заплащане на обезпечение / поръчителство / ще бъде в доста
по - голям размер, предвид обстоятелството, че предвиденият размер за
възнаграждение за поръчител е в общ размер близък до размера на
предоставения кредит, а именно 1155.00 лева.В действителност обаче, както
се установява от заключението на изготвената по делото съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно,
пълно и обосновано, размерите на посочените в договора ГПР и общо
дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от
задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се
оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на
16
обезпечение / поръчителство / е 319.60%.По този начин се получава общ ГПР,
надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава.При
това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за
предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчител в размер на 1155.00 лева е довело до съществено оскъпяване на
предоставения й кредит.Това задължение по естеството си представлява
скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване
на заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не
е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора
за кредит.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх
обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане на възнаграждение за поръчител, заобикаля
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР.При
това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на
ГПР.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на клауза,
предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички
останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността
на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е бил
поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност
да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищцата с оглед нейната търговска или професионална
дейност, в рамките на която да е сключен процесния договор.Напротив,
ищцата попада в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва
с потребителска защита.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
17
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за потребителски кредит №653891/15.08.2018г. е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.Този
договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за
действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и
за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
В случая договорът за предоставяне на поръчителство е бил сключен с
юридическо лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни
сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва
правото на регрес спрямо длъжника.
От заключението на СТЕ се установи, че заявката за кредит може да се
подаде с гарант, който се избира от кредитоискателя във формата на заявка,
която попълва, както и, че гарантът може да бъде както избрано от
кредитоискателя физическо лице, така и банка – партньор на ответното
дружество, като кредитополучателят има избор да посочи една от двете
възможности.От гореизложеното, а и изводимо от чл.6 от ОУ, при всички
случаи, предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство е било
задължително условие за сключването на договора за кредит.Следва да се
вземе предвид и характера на процесния кредит, а именно същият е от
категорията на т.н.„ бързи кредити „, при които кредитоискателят разчита да
получи паричните средства които е заявил в сравнително кратък срок, какъвто
не му се предоставя дори ако избере да предостави личен гарант поръчител,
тъй като на първо място следва да сключи договор за поръчителство с това
лице, а на второ, избраното от него физическо лице, следва да бъде одобрено
от ответното дружество.Т.е. в случая, единствената възможност за
кредитоискателя да получи заявения от него кредит в сравнително кратък
срок е да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с
юридическо лице - поръчител, посочено от кредитодателя.В последния
случай сключването на договора за гаранция се явява задължително условие
за сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит с
посочено от ответното дружество юридическо лице и то при условия, които
ищцата не може да предоговори и измени.Ако пък обаче същата се откаже да
сключи договора за поръчителство и е в невъзможност да посочи личен
гарант, заявката й за предоставяне на потребителски кредит ще бъде
анулирана.
И от приложения по делото СЕФ може да се направи извод, че кредитът
може да бъде отпуснат само при предоставяне на обезпечение – договор за
предоставяне на поръчителство или гаранция, подписан от
кредитополучателя, по избор и преценка на кредитополучателя, без изрично в
СЕФ да е посочено, че поръчителството е възмездно и за него ще се дължи
18
възнаграждение и неговия размер, както и не е посочено, че кредитът може да
бъде отпуснат и без обезпечение.Предоставянето на обезпечение по договора
за кредит е било задължително условие за сключването на договора, поради
което сключването на договора за поръчителство се е явявало задължително
условие за сключването на договора за кредит.Възможността да се откаже от
предоставянето на обезпечение при невъзможност да осигури физическо лице
- гарант, би имало за последица анулиране на заявката за кредит, респективно
до невъзможност да се сключи договор за кредит.От клаузите в договора
може да се направи извод, че поръчителството има за цел да обезщети
кредитора за вреди от евентуална неплатежоспособност на длъжника, което
обаче е в противоречие с чл.16 от ЗПК, съгласно който доставчикът на
финансова услуга сам оценява платежоспособността на потребителя и
предлага цена на кредита, съответна на получените гаранции.
Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради
което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй
като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва
каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение
и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
длъжник или не.Изискването за заплащане на таксата гаранция е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, което я прави неравноправна.
Обстоятелството, че кредитора е знаел за наличието на допълнителните
такси по договора за предоставяне на поръчителство още към момента на
сключването на договора, поради което е следвало да включи същите в ГПР
се извежда на първо място от чл.5 от ОУ, според който обезпечението
представено от гарант, следва да бъде във формата на договор за
поръчителство, т.е. сключването на последния следва да предхожда
сключването на договора за кредит.На второ място този извод съдът прави и
от заключението на вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната
експертиза, от което се установява, че в счетоводните регистри на ответното
дружество, отпуснатия на ищцата заем е отразен като обща сума от 3000.00
лева, в която сума е включена и гаранционната такса от 1155.00 лева, както и
от обстоятелството, че вноските за сумата по договора за поръчителство са
правени от ищцата по сметката на ответното дружество.Че таксата по
договора за поръчителство се е дължала по договора за кредит се установява
още и от посоченото в експертното заключение, че на 23.01.2019г. „ Фератум
Банк „ / Малта „ е превело на ответното дружество сумата от 428.26 лева,
представляваща разликата между дължимата такса за гаранция -1155.00 лева
и действително платената от ищцата такса за поръчителство в размер на
726.74 лева.Поради горното двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло.
19
От всичко гореизложено съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга за кредитополучателя,
която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която
кредитополучателя дължи възнаграждение, и то независимо от
обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на
потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е
икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на
договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за
него.Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи,
включително и на добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчителство в размер близък до размера на отпуснатия
кредит не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения –
независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.
С оглед гореизложеното искът по чл.26 от ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен.Също така следва да се отбележи, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство се
намират във взаимовръзка помежду си и последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството
на правоотношенията, което прави и договорът за поръчителство нищожен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило
в настоящия случай ищцата ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 1500.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и други
такси, предвидени в договора.Тук следва да се отбележи, че по делото не са
20
представени каквито и да е доказателства, за извършени разходи от ответното
дружество, за които се начисляват такси по тарифата.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установи, че
ищцата е направила вноски по кредита в общ размер на 2462.46 лева, от които
726.74 лева – внесени по договора за поръчителство.С оглед уважаване на
иска за нищожност на договора, тази сума се явява като платена без
основание, поради което искът по чл.55 от ЗЗД се явява основателен и
доказан по размер и същият следва да се уважи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото държавна такса
по предявените искове в общ размер на 100.00 лева, които следва да бъдат
внесени по сметка на РС – Оряхово.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. М. – процесуален представител на ищеца, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1 от ЗА.Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било
уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение за иска с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД следва да се определи с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие при
дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е
400.00 лева.В случая минималното адвокатско възнаграждение по този иск ще
е в размер на 400.00 лева.Искът за нищожност на потребителския договор
също следва да бъде оценен по гореизложените правила с оглед
обусловеността на двата иска.Съдът след като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото намира, че на процесуалния представител на
ищцата следва да се определи възнаграждение в размер на 800.00
лева.Настоящият съдебен състав счита, че така определеното възнаграждение
не е прекомерно, тъй като в случая е осъществена реална адвокатска защита -
подаване на искова молба и представителство в производството чрез подаване
на писмено становище.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за предоставяне
21
на потребителски кредит №653891/15.08.2018г., сключен между С. В. С.,
ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22 и „
Фератум България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20,
представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22,
вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Фератум България „
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и
Д.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца,
ул.“ Васил Левски „ №22 сума в размер на 726.74 лева / седемстотин двадесет
и шест лева и седемдесет и четири стотинки /, представляваща платена без
основание такса за банкова гаранция към фирма – партньор по
недействителен договор за предоставяне на потребителски кредит
№653891/15.08.2018г., сключен между „ Фератум България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и
Д.В.Н. и С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил
Левски „ №22, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 05.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9,
офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС –
Оряхово сума в размер на 100.00 лева / сто лева /, представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Фератум
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20,
представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК –
Пловдив, сума в размер на 800.00 лева / осемстотин лева и нула стотинки /,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
22