Решение по дело №51/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

Делото е образувано по жалба на „С.И.Г.“ООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, представлявано от С.И.С., против решение №12/06.01.2023г. на Министерския съвет на Република България , в частта относно определеното му обезщетение за отчуждени имоти , както следва :

1. ПИ с идентификатор 63255.48.27, представляващ „нива“, трета категория, находящ се в землището на с.Ружинци, със засегната площ от отчуждаването 2,477 дка

2. ПИ с идентификатор 81247.99.13, представляващ „нива“, трета категория, находящ се в землището на с.Черно поле, със засегната площ от отчуждаването 0,687 дка.

Твърди се в жалбата, че решението  е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение . Сочи се , че цените на имотите значително са се повишили от момента на закупуването им като определената цена поставя собствениците в неблагоприятно положение , тъй като последните нямат възможност да закупят същото или близко количество земя при свободно договаряне. Сочи се , че съобразно принципа на пропорционалност следва обезщетението да бъде определено към момента, когато собствеността върху имота е загубена , в който смисъл е Решение от 14.05.2020г. по делото Костов срещу България . Сочи се , че неправилно е използван редът на Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделските земи.

Иска се от съда да измени решението в обжалваната част относно определения размер на парично обезщетение за имотите му. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище сочи , че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспорва се изготвената по делото експертиза, с изключение на заключението по отношение на оценката на отчуждената част от имота в с.Черно поле , изготвен по реда на наредбата с размер на обезщетението 344 лв .

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ , чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва се изцяло заключението на вещото лице. Претендира се ю.к. възнаграждение.  Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар .

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство , оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспорва се изслушаната по делото експертиза.

Заинтересованото лице Министъра на финансите в писмено становище оспорва жалбата.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет  републикански пътища „Мездра-Ботевград“ и „Видин-Монтана“ са обявени за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1)= км 99+193 (километраж по проект), засягащ землищата на с.Ружинци , с.Гюргич, с.Плешивец и с.Черно поле на територията на област Видин , община Ружинци и др. землища на територията на област Монтана, е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план, със  Заповед № РД-02-15-14/03.02.2021г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влязла в сила, на която е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-981/31.10.2022г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обекта . Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване,всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта.Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 12/06.01.2023г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването са и части от процесните поземлени имоти , собственост на жалбоподателя, като за отчуждените части са определени и съответните обезщетения, както следва :

1. ПИ с идентификатор 63255.48.27, представляващ „нива“, трета категория, находящ се в землището на с.Ружинци, целият с площ от 6,451 дка, със засегната площ от отчуждаването 2,477 дка, за която е определено обезщетение в размер на 3617 лв.

2. ПИ с идентификатор 81247.99.13, представляващ „нива“, трета категория, находящ се в землището на с.Черно поле, целият с площ от 2,979 дка, със засегната площ от отчуждаването 0,687 дка, за която е определено обезщетение в размер на 344 лв.

Размерът на обезщетението е определен в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Бачковски консулт“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-5982/30.05.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключен договор №Д-152/20.11.2019г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за всяко едно от землищата , в които се намират процесните ПИ . Заключението е извършено след обстоен преглед и анализ на сключените сделки за процесните землища в Службата по вписвания Белоградчик .

За землището на с.Ружинци вещото лице е изготвило няколко варианта , като при всички определеното обезщетение е въз основа на пазарни аналози, които са налични за землището.   

Съобразно първия вариант вещото лице е използвало 11 относими сделки за периода 30.05.2021г.-30.05.2022г. , които сделки са сключени сделки между ФЛ и ЮЛ-търговци, като определената цена на дка е в размер на 1546,70 лв. Във вариант 2 от горните пазарни аналози е изключило сделката по Н.А. №120, тъй като цената на сделката е много близко до данъчната оценка на имота , поради което съпоставима с другите сделки е само формално приложима. Съобразно този вариант изведената цена на дка е 1681,02лв. За горния период е изготвен и вариант с включени сделки и с участието на ФЛ с регистрация в регистър БУЛСТАТ -земеделски производители, като изведената цена на дка е 1532,47 лв. Предоставени са и варианти на цена на дка за периода 05.01.2022г.-05.01.2023г. , определена въз основа на сключени сделки, при която една от страните е търговец, като цената на дка е определена за този период на 1746,42 лв , а с изключване на един от пазарните аналози като формално приложим по съображенията , изложени по-горе , е изведена цена на дка 1919,09 лв. Въз основа на единичната цена на дка при всеки от вариантите е определена цената за процесния имот в землището на с.Ружинци. Съобразно вещото лице следва да намери приложение именно вариант 2 с изведена единична цена от 1681,02 лв/дка , като при тази цена определеното обезщетение за процесния имот е в размер на 4164 лв.

Заключението е оспорено от ответника и от заинтересованите лица .

Видно от оценителния доклад осреднената пазарна цена на дка за землището е изготвена въз основа на 12 свидетелства за пазарни аналози/Н.А./ , като това са всички , установени и от вещото лице по вариант 1 , но и Н.А.№184,т.4, рег.№1320 от 30.06.2021г., в който обаче предмет на сделките са земеделски земи с различен начин на трайно ползване/ниви и пасище/, с обща придобивна цена. 

За землището на с.Черно поле вещото лице също е дало няколко варианта. За периода 30.05.2021г.-30.05.2022г. е установило само един приложим пазарен аналог, поради което е определило размера на обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи.  Съобразно същата за отчуждената част от имота на жалбоподателя е определило обезщетение в размер на 344 лв при цена/дка за имота съобразно наредбата 500 лв. За същия период при липса на сключени сделки със страна търговец вещото лице е дало за сведение и цената на сделките между ФЛ , като е установило 3 такива сделки  с единична цена на дка съответно 699,14 дка, 120,15 дка и 140,03 дка. Вещото лице е дало заключение и за сключените сделки в периода 05.01.2022г.-05.01.2023г. , съобразно поставената задача от съда по искане на жалбоподателя , като е установило три сделки: една , сключена с ЮЛ, на цена от 1800 лв/дка и две, сключени с ФЛ-земеделски производители, с цена 2300 лв/дка и 2700 лв/дка. Въз основа на тях е извело единична цена  2266,67 лв/дка , въз основа на която е определило обезщетение за частта от имота на жалбоподателя в размер на 1557 лв. 

Обезщетението , определено от административния орган за имота в землището на с.Черно поле , е в размера , посочен и от вещото лице , определен по реда на Наредбата за приложимия по ЗДС период.    

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имоти, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати.

С определение от 07.02.2023г. ответникът и заинтересовната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ са задължени най-късно в насроченото съдебно заседание да представят доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, но такива не са представени,поради което следва да се приеме , че жалбата е подадена в срока по чл. 38,ал.1 от ЗДС.

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила , но в несъответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.

Отчуждени са имоти, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение.

Стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за имота в землището на с.Ружинци и по реда на чл.32,ал.3 от ЗДС за имота в землището на с.Черно поле.  

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

„Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Видно от горните разпоредби целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки , които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите , предмет на отчуждаване, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици , а именно същите да бъдат възмездени парично с цена , близка до тази , която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти , при отсъствие на каквато и да е принуда.  

Изхождайки от горните законови разпоредби и целта на закона,  по отношение на землище с. Ружинци Съдът възприема втория вариант на заключението на вещото лице , при който стойността на обезщетението е определена на база 10 свидетелства, съдържащи пазарни аналози ,  като освен безспорно подлежащия на изключване Н.А.№184,т.4, рег.№1320 от 30.06.2021г. , съдържаш имот с различен начин на трайно ползване от процесния , не е възприето като свидетелство за пазарен аналог от приетите от административния орган, още 1 нотариален акт, относим по делото. Видно от същия, пазарната цена на имота-предмет на Н.А.№120,т.7, рег.№ 2111 от 19.10.2021г. обективира цена , близка до данъчната , и е в размер на 203,55 лв/дка . От пазарните аналози , съдържащи се в другите относими нотариални акта, възприети като действителни пазарни аналози от вещото лице , осреднената цена на дка е в размер на 1681,02 лв . Видно е , че изключеният нотариален акт от вещото лице във втория вариант на експертизата обективира като пазарна цена на дка стойност 8 пъти по-ниска от тази от осреднената цена на останалите пазарни аналози. ЗДС не изключва подобни сделки от пазарните аналози , същият  е относим такъв, но само формално отговаря на изискванията на закона и не представлява действителната пазарна цена на имота.

Предвид на горното съдът намира , че по отношение на землище Ружинци следва да бъде възприет именно вторият вариант на заключението , тъй като обективира реалната пазарна цена на имотите в землището. Действително и изключеният нотариален акт материализира пазарен аналог, относим по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС, в който смисъл са възраженията на ответника и заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ , но само формално отговаря на изискванията на закона и не води до постигане на  целите на обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение от собственика.

С оглед на горното съдът възприема именно втория вариант на заключението на вещото лице и изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, поради което стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор 63255.48.27 съдът приема, че следва да бъде определена на 4164 лв.

Видно е , че макар посочена като продажна, цената на сделката по изключения нотариален акт, е около данъчната. В противоречие на горните законови разпоредби е определянето на пазарната цена въз основа на данъчната оценка на имотите, тъй като този метод е в отклонение от основания принцип, заложен в ЗДС, обезщетението да се определя въз основа на свободните пазарни цени на имотите. Само при липса на пазарни аналози съобразно чл.32,ал.2 от ЗДС следва да се използват другите, предвидени в ЗДС способи, различни от пазарните цени на имотите със сходни характеристики в близост до отчуждавания по чл.32,ал.3 от ЗДС Настоящият случай не е такъв, тъй като видно от експертизата са налице годни пазарни аналози в случая и това са именно ползваните във втория вариант на експертизата пазарни аналози.

При наличие на достатъчен на брой пазарни аналози за определяне на справедливо обезщетение не се налага издирването на допълнителни такива като посочените от вещото лице сделки с участие на ФЛ с регистрация в регистър в БУЛСТАТ и необходимост от разширително тълкуване на закона.

Необходимостта от справедливо обезщетение е посочена и в Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл. 1 oт Πpoтoĸoл 1 във вpъзĸa c нeдocтaтъчния paзмep нa oпpeдeлeнoтo oбeзщeтeниe зa oтчyждeнитe им зeми. Видно и от същото следва да бъде пpиcъждaно тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждаваните имоти-земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва , че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

Видно от горното, водещо е не формалното приложение на закона , а целта на същия , а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

По отношение на землището на с.Черно поле следва да бъде възприето заключението , определящо обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, именно поради обстоятелството , че не са установени относими пазарни аналози за 12 месечния период , считано от възлагане на оценката, визиран в разпоредбата на §.1а,т.2 от ДР на ЗДС. Съобразно чл.32,ал.3 от ЗДС  в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи. Съобразно Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г. се касае за едно изключение от общото правило, при безспорна липса на възможност да се приложи правилото, предписано с чл. 32, ал. 2 ЗДС.

Видно от заключението за землището на с.Черно поле липсват приложими пазарни аналози за разписания в закона период, като наличните такива между ФЛ са с цената на дка около тази по приложимата наредба или значително по-ниска. Съгласно ЗДС сделките между ФЛ не са сравними пазарни аналози по закона, като за землището липсват други, дори такива , сключени с участие на ФЛ-земеделски производители, от които да се направи извод, че обезщетението, определено по реда на наредбата, не е равностойно такова. От наличните такива следва обратния извод.

Предвид горното по отношение на поземления имот в землището на с.Черно поле се установява по делото, че административният орган правилно е определил размера на дължимото обезщетение за отчуждената  част от имота на жалбоподателя, а именно: 344 лв.

Доводите за определяне на размера на обезщетението въз основа на период, различен от законоустановения, и изготвените в тази връзка варианти на експертиза , не могат да бъдат възприети. Изрично в приложимата разпоредба-§.1а,т.2 от ДР на ЗДС, е предвиден периодът, от който следва да се изследват сключените сделки, а именно в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, поради което съдът следва да приложи законовата разпоредба. В този смисъл са категорично и съображенията в Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г , като не следва обратното и от посоченото по-горе Решение по делото Костов срещу България на ЕСПЧ. Съобразно чл.34б, ал.1 от ЗДС в решението си МС следва да посочи и размера на обезщетението, като определянето на същото е предвидено да се извърши при спазване на административната процедура, разписана в закона, и съответните срокове за това, което изключва определянето на обезщетението по пазарни цени към датата на издаване на самото решение, но предвидените срокове в закона са гаранция именно за определянето му в максимално близък срок. Необходимост от наличие на процедура, която да осигури цялостна оценка на последиците от отчуждаването, включително присъждане на размер на обезщетение в съответствие със стойността на отчужденото имущество, сочи и Решение от 14.05.2020г. на ЕСПЧ по делото Костов срещу България-т.64. В практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че държавите имат право на суверенна преценка при приемане на вътрешното си законодателство, отнасящо се до регламентиране на условията, при които може да бъде предвидено лишаването от собственост в обществен интерес/Решение № 9 от 5.12.2019 г. на КС по к. д. № 8/2019 г./. Съобразно националното законодателство тази процедура предхожда решението за отчуждаване с оглед разпоредбата на чл.17,ал.5 от Конституцията на РБ . Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека няма нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, когато отнемането на собствеността е в обществена полза, направено е въз основа на закон, уреждащ процедурата, по която се извършва отчуждаването, без прекомерно забавяне и срещу справедливо и своевременно обезщетение. В тези случаи се приема, че намесата в правото на собственост чрез отнемането му е пропорционална на целта – да бъде задоволен общественият интерес.В случая оценката е изготвена в срока по чл.34а,ал.4,т.3 от ЗДС, считано от подаване на искането за отчуждаване, съобразно установените срокове в административното производство, поради което липсва основание за съда да определи обезщетението въз основа на приложими сделки от период, различен от законоустановения.

Предвид горното размерът на обезщетението следва да бъде определен по реда на чл.32,ал.2 от ЗДС във вр. с §.1а,т.2 от ЗДС въз основа на установените пазарни аналози в периода 30.05.2021г.-30.05.2022г. за землището на с.Ружинци,  и по реда на чл.32,ал.3 от ЗДС за землището на с.Черно поле, а именно:   

1. За отчуждената част от имот с идентификатор 63255.48.27,  находящ се в землището на с.Ружинци, обезщетение в размер на 4164 лв , вместо определено обезщетение от 3617 лв,  

2. За отчуждената част от имот с идентификатор 81247.99.13, находящ се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци, обезщетение в размер на  344 лв, каквото е и определеното обезщетение от административния орган.

Предвид гореизложеното жалбата е частично основателна.

Постановеното решение №12/06.01.2023г. на МС на Република България следва да бъде изменено в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор 63255.48.27,  находящ се в землището на с.Ружинци, което следва да бъде увеличено на 4164 лв.   

По отношение на определеното обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор 81247.99.13, находящ се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци, решението  е правилно , поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.  

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.1 и ал. 3 от АПК на страните не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение поради компенсация на същите , а направените разноски на жалбоподателя в размер на 550 лв , от които 500 лв, заплатени за възнаграждение за вещото лице, и 50 лв, заплатени за Д.Т., следва да бъдат частично възстановени на жалбоподателя съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата , а именно следва да бъде възстановена сумата от 275 лв. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в чиято структура е органът, съгласно §.1 ,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

                              Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение № 12/06.01.2023г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1)= км 99+193 (километраж по проект), на територията на областите Видин и Монтана“ В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждена част от имот с идентификатор 63255.48.27,  находящ се в землището на с.Ружинци, собственост на „С.И.Г.“ООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, представлявано от С.И.С., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение от 3617 лв на 4164 /четири хиляди сто шестдесет и четири/ лв.

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „С.И.Г.“ООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, представлявано от С.И.С., против Решение №12/06.01.2023г. на Министерския съвет на Република България , в частта относно определеното обезщетение за отчуждена част от имот с идентификатор 81247.99.13, находящ се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България-гр.София, да заплати на „С.И.Г.“ООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, представлявано от С.И.С., разноски по делото в размер на 275 /двеста седемдесет и пет/лв.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно.     

 

                                      СЪДИЯ: