№ 4869
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110148058 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове: както следва: иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 4871,79 лв. (в това число и 10 лв. ликвидационни
разходи), представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 19.08.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на искова молба; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 740,30 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.02.2020 г. до
18.08.2021 г.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД ищецът ЗАД "" АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасен и необозначен
водооточен канал с метална решетка и циментов капак на ул. „Йовковци“ № 39 в гр.
София, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил –
лек автомобил "" с рег. № .............., на стойност 4861,79 лв. – изкривени десен праг,
предна дясна врата и преден десен калник. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът СО като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита,
че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума, както и за сумата в размер на 10 лв. –
ликвидационни разходи, поради което претендира същата, ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба до погасяването. Претендира на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 740,30 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 18.02.2020 г. до 18.08.2021 г. Претендира разноски по
производството.
1
Ответникът – СО, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП, както и наличието на пътна неравност на твърдяното място. Навежда твърдения,
че при определяне на застрахователното обезщетение не е взето предвид овехтяването
на автомобила към датата на ПТП, поради което оспорва иска по размер. Твърди, че е
налице съпричиняване от страна на водача, поради несъобразяване на поведението му
с условията на пътното платно, поради което в условията на евентуалност моли за
намаляване размера на обезщетението. Не оспорва факта, че към твърдяната дата на
ПТП ищецът е имал качеството на застраховател по застраховка „Каско“ с предмет –
процесния автомобил, както и че ищецът е заплатил посоченото в исковата молба
застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди. За възникване на регресното
вземане в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил със срок
на застрахователно покритие - от 06.06.2019 г. до 05.06.2020 г., че на 13.01.2020 г.
застрахователят е изплатил на извършилия ремонта сервиз ТА ЕООД сумата в размер
на 4861,79 лв. за настъпило застрахователно събитие – попадане на застрахования
автомобил в необезопасен и необозначен водооточен канал с метална решетка и
циментов капак на ул. „Йовковци“ № 39 в гр. София, вследствие на което са причинени
следните щети на автомобила - изкривени десен праг, предна дясна врата и преден
десен калник, че отговорни за поддържането на процесния пътен участък, общинска
собственост, са служители на СО.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Н. СТ. ЯН.. Свидетелят сочи, че в началото на лятото на 2019
г. е претърпял ПТП с управлявания от него лек автомобил "". Същото е реализирано в
гр. София, ул. „Йовковци“, като свидетелят Я. е преминал с управлявания от него
автомобил през отводнителна канавка с поставен бетонов блок върху нея, вследствие
на което бетоновият блог се е повдигнал и е ударил автомобила, като му е причинил
щети в дясната част.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите по
отношения на процесния автомобил – изкривени десен праг, предна дясна врата и
преден десен калник, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 19.06.2019
г. застрахователно събитие – преминаване на автомобила през метална решетка на
отводнителен канал, вследствие на което решетката е пропаднала и циментов блок,
2
който се е намирал в дясната част на отводнителния канал, се е повдигнал и е нанесъл
щети на превозното средство. Според вещото лице, стойността на причинените щети
по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 4542,35 лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен
от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на на
извършилия ремонта сервиз ТА ЕООД сумата в размер на 4861,79 лв., който е по-
голям от размера на действителните вреди – 4542,35 лв. (стойността на щетите по
автомобила по средни пазарни цени, съгласно САТЕ). Налице е основание за
възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
неравността до премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за
суброгация срещу ответника.
Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-голям от
размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът следва
да бъде уважен за сумата в размер на 4552,35 лв. – действителната стойност на щетите
по средни пазарни цени - 4542,35 лв., както и сумата в размер на 10 лв. – обичайни
разходи за определяне на застрахователното обезщетение, като бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 4871,79 лв.
По делото не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение от
страна на водача на увредения автомобил, поради което и възражението на ответника
за съпричиняване е неоснователно.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД:
За основателност на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава – в случая отправена покана от страна
на ищеца до ответника за заплащане на регресното задължение.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг по
регресното вземане на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Задължението на СО към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (в този случай моментът
3
на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат). Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
Не се спори между страните, че ищецът е изпратил регресна покана до ответника
за заплащане на застрахователно обезщетение, получана от представител на ответника
на 10.02.2020 г. Следователно, ответникът е изпаднал в забава, считано от 18.02.2020 г.
(седем дни след получаване на поканата, доколкото в поканата е посочено, че
кредиторът е предоставил 7-дневен срок за доброволно изпълнение), поради което и на
основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 18.02.2020 г. до 18.08.2021 г. дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на 692,97 лв. (изчислена от съда на основание чл. 162
ГПК) върху главницата в размер на 4552,35 лв. Ето защо искът с правно основание чл.
86 ЗЗД следва да се уважи за размера от 692,97 лв. представляваща лихва за забава
върху главницата в размер на 4552,35 лв. за периода от 18.02.2020 г. до 18.08.2021 г.,
като искът следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 740,30 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 509,27 лв., представляваща разноски по производството
съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 6,54 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете.
Сумата в размер на 30 лв., представляваща платен от ищеца депозит за разпит на
свидетел, не следва да се възлага на в тежест на ответника, тъй като депозитът не е
усвоен за заплащане на разноски на свидетеля, съответно – подлежи на възстановяване
на ищеца, в случай че същият отправи искане в тази насока.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, ЕИК ......................, с адрес: гр. ........................, да заплати на „ЗА“
АД, ЕИК ......................., с адрес: гр. ........................., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от
КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 4552,35 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на искова молба – 19.08.2021 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение и обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение за
претърпени щети, вследствие настъпило застрахователно събитие - на 19.06.2019 в гр.
......................., лек автомобил „Тойота“ с рег. № .............., застрахован при ищеца по
застраховка „Каско” - застрахователна полица № ........................., управляван от Н. СТ.
ЯН., е преминал през метална решетка на отводнителен канал, вследствие на което
решетката е пропаднала и циментов блок, който се е намирал в дясната част на
отводнителния канал, се е повдигнал и е нанесъл щети на превозното средство -
увредени десен праг, предна дясна врата и преден десен калник на МПС, и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 692,97 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата в размер на 4552,35 лв. за периода от 18.02.2020 г. до 18.08.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл.
49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД до пълния предявен размер от 4871,79 лв., както и
4
иска за лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 740,30 лв.
ОСЪЖДА СО, ЕИК ......................, с адрес: гр. ........................, да заплати на „ЗА“
АД, ЕИК ......................., с адрес: гр. ........................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер нa 509,27 лв., представляваща разноски по производството съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗА“ АД, ЕИК ......................., с адрес: гр. ........................., да заплати
на СО, ЕИК ......................, с адрес: гр. ........................, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 6,54 лв., представляваща разноски по производството съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5