№ 50
гр. Ямбол, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330101210 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД срещу Р. П. Й., с която желае да се признае за установено, че Р. П. Й. с
ЕГН **********, с адрес град Я., ул."***, дължи на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД - гр.София сумата от 4137.69лв./четири хиляди сто тридесет и седем
лева и шестдесет и девет стотинки/, от които: главница- 2741.77лв., договорна
лихва-910.21лв.за периода 21.01.2020г. до 02.12.2021 г. и лихва за забава -
485.71лв. за периода от 21.01.2020г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, представляващи неизпълнено задължение по Договор за
потребителски паричен кредит № *** от 10.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК в съда-17.03.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Сочи, че вземането произтича, от сключен на 10.07.2019г. Договор за
потребителски паричен кредит № *** от 10.07.2019г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Р. П. Й. с ЕГН ********** -
кредитополучател, по силата на който Кредиторът е отпуснал на
Кредитополучателя паричен кредит в размер на 5360.80лв. (пет хиляди триста
и шестдесет лева и осемдесет стотинки). Кредитополучателят се е задължил
да погаси задължението си на 36 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване - 21.06.2022г. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 14,99% Твърди, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят
1
не е погасял в срок и в необходимия размер месечните си вноски съгласно
договора. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита /главница и лихви/, на осн. чл.13 (2) от Договора кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, като на длъжника е връчено уведомление за
предсрочна изискуемост на 02.12.2021 г.
Сочи, че на 19.10.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК
*** и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК ***, по силата на който задължението на
Р. П. Й. с ЕГН **********, произтичащо Договор за потребителски паричен
кредит № *** от 10.07.2019г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Твърди, че за извършената цесия ответницата е уведомена, като на същата
било връчено уведомление за цесия на 02.12.2021 г. Моли, на основание
чл.235 ал.З ГПК съдът да приеме, че ответникът е надлежно уведомен втори
път и с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение
към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея по делото, Р. П. Й. с ЕГН **********, получава уведомлението
изходящо от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" АД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става
надлежно уведомена за извършената цесия.
Твърди, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до
Районен съд Ямбол за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
17.03.2022г. Претендирна е сумата 4137.69лв./четири хиляди сто тридесет и
седем лева и шестдесет и девет стотинки/, от които: главница- 2741.77лв.,
договорна лихва-910.21лв. и лихва за забава - 485.71лв. Образувано е частно
гражданско дело № ***г. по описа на Районен съд Ямбол, по което дело е
издадена заповед за изпълнение за претендираната сума. Срещу издадената
заповед ответникът е подал възражение, че не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение.
Горното е породило правния интерес от предявяването на настоящият
иск.
Моли, да им бъдат присъдени разноските по заповедното и по
настоящото гражданско дело.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
2
ответницата, с който сочи че не оспорва факта, че е сключила договор за
потребителски кредит с УниКредит Булбанк АД . Оспорва факта, че е била
надлежно уведомена за извършената цесия , т.к. не е получила документи за
това. Заявява, че е извършвала плащания по съответният договор за кредит ,
но в един момент е изпаднала в финансови затруднения и временно е
преустановила плащания по погасяване на задължението.
Моли за постановяване на съдебно решение , като се уважи исковата
претенция до размера в който действително се дължи от страна на
ответницата, като разликата до така предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Моли и за присъждане и на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на исковата си претенция ищеца е представил сочения от
него договор за потребителски кредит № *** сключен на 10.07.2019г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Р. Й. П. – кредитополучател при
описаните от ищеца условия, както и общите условия към него на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Приложен у е погасителен план с
последна падежна дата 21.06.2022г.
Видно от представения индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 19.10.2021г. „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ ЕООД необслужвани от
длъжниците вземания съгл. Рамков договор от 11.12.2020г. видно от
Приложение № 1 към Договора за цесия под № 166 фигурира договора на
ответницата. Представено е и потвърждение за извършване на цесията на
осн.чл.99 от ЗЗД. Ищеца е представил пълномощно дадено му от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с права по чл.99,ал.3 от ЗЗД да уведомява
всички длъжници за извършената цесия. Ищецът от своя страна е
преупълномощил „Адвокатско дружество-Иванов и Денев“ с правата дадени
му „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Така от адвокатското
дружество са изпратили до ответницата писмо изх.№ ***г. за извършената
цесия и за дължимостта по кредита. Видно от обр.разписка писмото е върнато
като непотърсено.
От приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установява, че в
3
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № ***г. срещу длъжникът Р. П. Й. за сумата от 2 741,77лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва за период от
17.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата 910,21лв., представляваща
договорна лихва за период от 21.01.2020г. до 02.12.2021г.,, сумата 485,71 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 21.01.2020г. до 17.03.2022г.,
както и държавна такса в размер на 82,75лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 180,00лв. Заповедта е била връчена на длъжника на 24.03.2022г.,
като на 30.03.2022г. ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК. С
разпореждане № ***г. съдът е указал на заявителя „ЕОС Матрикс“ ООД, че
може да предяви установителния си иск в едномесечен срок, за което е
уведомен на 12.04.2022г., като 05.05.2022г. същият е депозирал исковата си
молба в съда, в законоустановения срок.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която дава следното заключение: На 10.07.2019г. „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е превел по договор за потребителски паричен кредит №
***/10.07.2019г. сума в размер на общо 5000.00лв., чрез превод към „УКФ“ –
вътрешен трансфер на 469,90лв. и по сметка на Р. П. Й. – 4530,10лв. За
периода 21.07.2019г. – 30.06.2021г. по договор за потребителски паричен
кредит № ***/10.07.2019г. е внесена сума в размер на общо 3857,40лв., с
които са погасени главница от 2649,39лв. и възнаградителна лихва от
1125,70лв. Според изчисленията на експертизата , описани в Таблица №1 от
същата, към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 02.12.2021г.
и към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.03.2022г.,
размерът на неиздължената сума по договор за потребителски кредит №
***/10.07.2019г. е 2884,07лв., от които: главница от 2711,41лв.,
възнаградителна лихва за периода 21.07.2021г. – 21.06.2022г. от 172,66лв. За
периода 2.01.2020г. – 30.06.2021г. е начислена и платена лихва за забава в
размер на 81,02лв. Размерът на лихвата за забава, изчислена върху
падежиралата, просрочена и неплатена главница, от датата, следваща падежа
на всяка непогасена вноска, като се съобрази посоченото в т.4.1, както и
датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 02.12.2021г. , е 124,27лв.
За периода 21.01.2020г. – 21.06.2021г. начислената, падежирала и платена
договорна лихва е в размер на 668,08лв. За периода 21.07.2021г. –
02.12.2021г. падежиралата и неплатена договорна лихва е в размер на
4
109,82лв. Като се има предвид, че на 02.12.2021г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, непогасената договорна лихва за периода 21.07.2021г. –
02.12.2021г. е в размер на 172,66лв. Съдът изцяло възприема заключението на
експертизата, като обективно и компетентно дадено.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422,ал.1 от
ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , чл.79,ал.1 ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД ,
чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на
ответника – направените възражения в отговора си.
По делото се установи от представените писмени доказателства факта
на сключен Договор за потребителски паричен кредит № *** от 10.07.2019г.
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответницата, вземането по
който е било цедирано надлежно на „„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Страните по
цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни
задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. По делото не са
представи доказателства това уведомяване на е достигнало до ответницата.
Към исковата молба са приложени уведомления за извършено
прехвърляне, които с връчването на исковата молба са достигнали до
длъжника – ответницата по делото лично. Същото съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника / решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т.
5
о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I
т.о./. Предвид изложеното съдът приема, че цесията е съобщена на
ответницата в хода на делото, поради което и вземанията се преминали в
патримониума на цесионера. С оглед на това съдът приема, че ищецът –
цесионер се е легитимирал като кредитор на ответницата, с получаване на
документите по делото, като от този момент прехвърлянето е породило
действие за длъжника - ответницата по иска.
От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза
безспорно се установиха задълженията на ответницата по сключеният
договор за заем и техния размер. Не се представиха доказателства за
извършено плащане по така установените задължения, поради което същите
са дължими.
От това неоспорено заключение на ССчЕ, се установи че ответницата
дължи неизплатена главница в размер на 2711,41лв., договорна лихва от
172,66лв. и мораторна лихва в размер на 124,27лв., до които размери исковете
се явяват основателни и доказани, а за разликата до размера на предявените
исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Съобразно приетото в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело
№ 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК
дължи произнасяне и по разноските направени в исковото и в заповедното
производство. Според представения списък на разноските ищецът е направил
такива по настоящото производство от 200лв. за експертиза и 82,75лв. за
държавна такса. По заповедното производство е направил разноски от
82,75лв. за държавна такса и от 180лв. за адвокатско възнаграждение. При
този изход на делото ответницата дължи на ищеца направените по делото
разноски по съразмерност от 205,58лв., а в заповедното - 191,03лв.
Ответницата е направила разноски за адвокат от 500лв., съобразно
представения договор за правна защита и съдействие. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът й дължи разноски от 136,47лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
6
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Р. П. Й. с ЕГН
********** от гр.Я., ул.“*** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК ***, представлявано от Р. И. М. –
Т. – управител , сумата от 2711,41лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № ***/ 10.07.2019г., ведно със законната лихва считано от 17.03.2022г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д. № *** по описа
на ЯРС за 2022г., като искът за разликата до 2741,77лв. отхвърля, като
неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Р. П. Й. с ЕГН
********** от гр.Я., ул.“*** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД договорна
лихва в размер на 172,66лв. за периода 21.01.2020г. – 02.12.20121г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № ***г. по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2022г., като искът за
разликата до 910,21лв. отхвърля, като неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Р. П. Й. с ЕГН
********** от гр.Я., ул.“*** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД мораторна
лихва в размер на 124,27лв. за периода 21.01.2020г. – 17.03.2022г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № ***г. по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2022г., като искът за
разликата до 485,71лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. П. Й. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД направените
разноски по настоящото дело от 205,58лв., както и направените разноски в
заповедното производство от 191,03лв.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да заплати на Р. П. Й. направените
по делото разноски в размер на 136,47лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7