№ 241
гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх.№260015 от 06.01.2022г.
депозирана от „А.Т.“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.В.Г. срещу
Определение №260520/22.12.2021г.
В жалбата се твърди, че определението е недопустимо, а в условията на
евентуалност за неправилно, като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. В
този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се обезсили обжалваното определение, като недопустимо
и се върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата
по чл.248 от ГПК.
При условията на евентуалност се моли да се отмени Определение
№260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.№596/2202г. по описа на РС-
Веелинград, като неправилно и се постанови друго определение, с което се
измени Решение №260206/11.11.2021г. в частта за разноските.
Моли се да се отмени решението в частта, с която ответниците „К.“
ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв.Д.Ф. сумата от 694,12лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и се
постанови определение, с което се осъдят ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“
ЕООД да заплатят на адв.Д.Ф. от САК, сумата до размер от 265,76лв..
1
Моли се да се отмени решението в частта, с която ответниците „К.“
ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на РС- Велинград сумата от
200лв., разноски в производството за държавна такса и сумата от 250лв.
разноски в производството за ССЕ и се постанови определение, с което се
осъди ищцата С. Н. Г. да заплати на РС- Велинград сумата от 48лв. за
държавна такса и 60лв. за ССЕ, а ответниците „К.“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
да заплатят на РС- Велинград, сумата от 152лв. за държавна такса и 190лв. за
ССЕ.
Моли се за присъждане на разноски в настоящото производство.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. Н. Г.,
чрез процесуалния й представител адв.Д.Ф. е подаден писмен отговор с вх.
№160121/24.01.2022г. В същият се излага становище в насока, че подадената
частна жалба е недопустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се остави без разглеждане частната жалба. При условията
на евентуалност се моли същата да се остави без уважение.
Срещу обжалваното определение е постъпила частна жалба от „К.“
ЕАД.
В нея се излагат съображения в насока недопустимост и при условията
на евентуалност в насока неоснователност на подадената частна жалба.
Искането е Искането е да се обезсили обжалваното определение, като
недопустимо и се върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на
процедурата по чл.248 от ГПК.
При условията на евентуалност се моли да се отмени Определение
№260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.№596/2202г. по описа на РС-
Велинград, като неправилно и се постанови друго определение, с което се
измени Решение №260206/11.11.2021г. в частта за разноските.
Моли се да се отмени решението в частта, с която ответниците „К.“
ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв.Д.Ф. сумата от 694,12лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и се
постанови определение, с което се осъдят ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“
ЕООД да заплатят на адв.Д.Ф. от САК, сумата до размер от 265,76лв..
Моли се да се отмени решението в частта, с която ответниците „К.“
2
ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на РС- Велинград сумата от
200лв., разноски в производството за държавна такса и сумата от 250лв.
разноски в производството за ССЕ и се постанови определение, с което се
осъди ищцата С. Н. Г. да заплати на РС- Велинград сумата от 48лв. за
държавна такса и 60лв. за ССЕ, а ответниците „К.“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
да заплатят на РС- Велинград, сумата от 152лв. за държавна такса и 190лв. за
ССЕ.
Моли се за присъждане на разноски в настоящото производство.
В срок на тази жалба е постъпил писмен отговор от С. Н. Г., чрез
процесуалния й представител адв.Д.Ф.. В същият се излага становище в
насока, че подадената частна жалба е недопустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на
последната и като прецени материалите по делото, намира за установено
следното:
Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена
искова молба от С. Н. Г., против „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.10, чл.11 и чл.12 от
ЗПК и чл.143 от ЗПК, осъдителен иск по чл.55, пр.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
както е евентуални искове- конститутивен по чл.26, ал.1, вр. с ал.4 от ЗЗД, във
вр. с чл.143 от ЗПК, във вр. с чл.138 от ЗЗД и осъдителен иск по чл.55, пр.3 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Видно от Решение №260206/11.11.2021г., постановено по гр.д.
№596/2020г. по описа на РС- Велинград е прогласен за недействителен
Договор за потребителски кредит №1238492/25.02.2019г., сключен между С.
Н. Г. и „К.“ ЕАД.
Прогласен е за недействителен Договор от 25.02.2019г. за
поръчителство на задълженията по Договор за потребителски кредит
№1238492/25.02.2019г., сключен между С. Н. Г. и „А.Т.“ ЕООД, на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, като противоречащ на
добрите нрави, като е отхвърлен искът по чл.55 от ЗЗД, за осъждане на „А.Т.“
ЕООД, да заплати възнаграждение на дружеството гарант, като
3
неоснователен.
Осъден е „К.“ ЕАД, да заплати на С. Н. Г., сумата от 41,79лв.-
представляващо недължимо платена договорна лихва, както и сумата от
147,99лв.- представляващо недължимо платено възнаграждение на
дружеството- гарант, като са отхвърлени исковете над тези размери до
пълните претендирани такива от 52,70лв. за договорна лихва и 552,1лв. за
възнаграждение за дружеството гарант, като неоснователни.
Осъдени са „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, да заплатят на адв.Д.Ф., сумата от
694,12- разноски по делото, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, представляващи
адвокатски хонорар за процесуално представителство, а на РС- Велинград,
сумата от 200лв.- разноски в производството за държавна такса и сумата от
250лв.- разноски в производството за ССЕ.
Осъдена е С. Н. Г., да заплати на „К.“ ЕАД, сумата от 102,94лв.-
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение, както и на
„А.Т.“ ЕООД, сумата от 150лв.- разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност с отхвърлената част от
исковете.
Видно от подадена молба с вх.№264205/03.12.2021г. от страна на „К.“
ЕАД, чрез процесуалния му представител юриск.В.С., с правно основание
чл.248 от ГПК е поискано от страна на първоинстанционния съд да измени
решението си под №260206/11.11.2021г. постановено по гр.д.№596/2020г. по
описа на РС- Велинград, като се отмени същото в частта, с която ответниците
„К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв.Д.Ф., сумата от
694,12лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
помощ и се постанови определение с което се осъдят ответниците „К.“ ЕАД и
„А.Т.“ ЕООД, да заплатят на адв.Д.Ф. от САК, сумата до размер от 265,76лв.
Поискано е със същата молба, да се отмени решението в частта, с която
ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на РС-
Велинград, сумата от 200лв. разноски в производството за държавна такса и
сумата от 250лв. разноски в производството за ССЕ и се постанови
определение, с което се осъди ищцата С. Н. Г., да заплати на РС- Велинград,
сумата от 48лв. за държавна такса и 60лв. за ССЕ, а ответниците „К.“ ЕАД и
„А.Т.“ ЕООД, да заплатят на РС- Велинград, сумата от 152лв. за държавна
такса и 190лв. за ССЕ.
4
Постъпило е становище от С. Н. Г., чрез процесуалния й представител
адв.Д.Ф. с вх.№264311/20.12.2021г. с което е в което са изложени доводи в
насока неоснователност на искането изменени на присъденото адвокатско
възнаграждение на последната.
Видно от Определение №260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.
№596/2020г.- л.206-л.207 е оставена без разглеждане молбата на ответника по
делото- „К.“ ЕАД, за изменение на постановеното Решение
№260206/11.11.2021г. по гр.д.№596/2020г. по описа на РС- Велинград, в
частта за разноски, като намали присъдените на адв.Д.Ф. разноски за
адвокатско възнаграждение, както да намали на РС- Велинград за ДТ и ССЕ,
като неоснователна.
Видно от Определение №260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.
№596/2020г.- л.214-л.215 е оставена без уважение молбата на ответника по
делото- „К.“ ЕАД, за изменение на постановеното Решение
№260206/11.11.2021г. по гр.д.№596/2020г. по описа на РС- Велинград, в
частта за разноски, като намали присъдените на адв.Д.Ф. разноски за
адвокатско възнаграждение, както да намали на РС- Велинград за ДТ и ССЕ,
като неоснователна.
При тези данни и при извършената служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното определение не е валидно, което е основание
жалбата да не са разглежда по същество.
Действително процесуалният закон не определя с отделен текст кой
съдебен акт решение, определение или разпореждане е нищожен. Съдебната
практика приема, че нищожно е всяко решение /респ. определение/, което не
дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса
на надлежно волеизявление. Според посоченото в постановено по реда на
чл.290 ГПК, Решение №668/15.11.2010г. по гр.д. №1790/2009г. на ВКC I г.о.,
нищожно е решение на съд, когато е постановено от незаконен състав на съда,
когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато
решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята
на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост когато
съдържанието на решението противоречи на българския правов ред или
когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна
страна. В Тълкувателно решение №1/10.02.2012г. по тълк. дело №1/2011г. на
5
ОСГКТК, е прието, че в доктрината и в съдебната практика се приема, че е
нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в
ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена
форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.
Посочено е, че с подписване на съдебното решение е налице валидно
удостоверяване на правораздавателна воля на съда, а обявяването на
решението в регистъра има за последица неговата неоттегляемост и няма
отношение към валидността му.
В конкретният казус се установява, че във връзка с подадената молба от
„К.“ ЕАД, с правно основание по чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд се
е произнесъл с две определения с еднакви номера- №260520, еднакви дати- от
22.12.2021г., но на практика с различни диспозитиви, а именно в първото
определение приложено на л.206-л.207 е с диспозитив в насока, съдът оставя
без разглеждане молбата на ответника по делото- „К.“ ЕАД, а във второто
определение на л.214- 215 е в насока, оставя без уважение. Безспорен е
фактът, че и на двете определения има надлежно положен подпис от съдията-
докладчик.
В изложението в частната жалба се визират данни, че молбата на
жалбоподателят по чл.248 от ГПК е оставена без разглеждане от
първоинстанционния съд с Определение №260520/22.12.2021г., което е
постановено преди изобщо Решение №260206/11.11.2021г. да бъде връчено
на „А.Т.“ ЕООД за отговор и преди да изтече едноседмичния срок до
29.12.2021г., предоставен на „А.Т.“ ЕООД за отговор по молбата по чл.248 от
ГПК от „К.“ ЕАД, на основание чл.248, ал.2 от ГПК.
С тази довод, съдът няма основание да не се съгласи, тъй като
съобщението да молбата по чл.248 от ГПК за даване на отговор е получено на
17.12.2021г., а произнасянето на съда е от 22.12.2021г., към която дата
действително не е изтекла едноседмичния срок за отговор.
При тези данни, при наличието на два постановени съдебни акта, с
различни по смисъл диспозитиви, с положени върху тях подписи от съдията-
докладчик, с изложени доводи в частната жалба, че молбата с правно
основание по чл.248 от ГПК е оставена без разглеждане следва извод, че е
налице невалидно постановен съдебен акт, а именно Определение
№260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.№596/2020г.- л.206-л.207 с
6
оставена без разглеждане молбата на ответника по делото- „К.“ ЕАД, за
изменение на постановеното Решение №260206/11.11.2021г. по гр.д.
№596/2020г. по описа на РС- Велинград, в частта за разноски, като намали
присъдените на адв.Д.Ф. разноски за адвокатско възнаграждение, както да
намали на РС- Велинград за ДТ и ССЕ, като неоснователна, тъй като няма
ясно изразена воля от съда, която води до неговата неразбираемост и което е
основание за настоящата инстанция да прогласи така постановения акт за
нищожен.
С оглед този изход на делото, разноски не следва да се присъждат, още
повече и при валидно постановен съдебен акт такива не се дължат с оглед
естеството на производството.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.278,
ал.4 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно Определение №260520/22.12.2021г.,
постановено по гр.д.№596/2020г.- л.206-л.207, с което е оставена без
разглеждане молбата на ответника по делото- „К.“ ЕАД, за изменение на
постановеното Решение №260206/11.11.2021г. по гр.д.№596/2020г. по описа
на РС- Велинград, в частта за разноски, като намали присъдените на адв.Д.Ф.
разноски за адвокатско възнаграждение, както и да намали на РС- Велинград
за ДТ и ССЕ, като неоснователна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7