РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20232120204839 по описа за 2023
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на В. С. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: .... против Наказателно постановление №
23-0769-002082/04.10.2023 г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас,
с-р “Пътна полиция” Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г, с което
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт,
подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен
процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Не ангажира доказателства. Прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, се явява надлежно
1
упълномощен представител. Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.09.2023 г. около 08:03 часа, в гр. Бургас, на ул. „Морска“ до №40,
жалбоподателят управлявал .лек автомобил, „Волво С 40“, с рег. Номер ....
като при извършена проверка отказал да бъде изпробван за наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер дръг тест 500.0, с
фабр. № ARLB-0021. В 10:00 часа на водача били връчени талон за изследване
№ 0183751 и 7 бр. холограмни стикера №а082537.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са
установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца.
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на
него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя
е връчен препис т.е. началото на административно - наказателното
производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и
НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити. От датата на нарушението – 26.09.2023г. до датата на
уведомяване на жалбоподателя за съставеното против него НП, е изминал
период около година, като за допуснатото нарушение, относителната
преследвателна погасителна давност е три години. Съдът не откри формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно - наказателното производство. Твърденията на защитата в
2
тази насока, съдът намира като защитна теза, с цел оневиняване и избягване
на административно наказателна отговорност.
В съдебно заседание, актосъставителят потвърждава изложеното в
АУАН и в НП. Показанията му са последователни и непротиворечиви,
подкрепят се от събраните по делото доказателства, поради което Съдът
намира, че показанията му, следва да бъдат кредитирани.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба наркотични вещества и
техни аналози. Това нарушение, според настоящата инстанция е подведено
правилно към уреждащата го правна норма, както в акта от актосъставителя,
така и в наказателното постановление от административно – наказващият
орган.
За да приеме съдът, че е бил налице такъв отказ, от страна на
жалбоподателя, се ползваха обективните и кредитирани показания на
актосъставителя, от писмените доказателства по делото – АУАН – ползващ се
и с доказателствената си сила, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от
ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства
констатации, талон за изследване и докладна записка до ОД МВР Бургас.
Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не се ангажираха
каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата, които
са описани в АУАН и в НП и които съдът прие, че са се случили в обективната
действителност. Обстоятелството дали лицето е било употребило наркотични
вещества и техни аналози или не е без значение за съставомерността на
административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП, така както е без
значение и това, че на отказалия пробата с техническо средство за наркотични
вещества и техни аналози водач е бил издаден талон за медицинско
изследване. При всички случаи на отказ от извършване на проверка с
техническо средство, съответното длъжностно лице от службата за контрол /в
случая това е служителят на Сектор „Пътна полиция” гр. Бургас/ е длъжно да
издаде талон за медицинско изследване, с оглед извършване на лабораторни
изследвания за установяване употребата на алкохол у водача на моторното
превозно средство / чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г./. С
3
издаването на талон за медицинско изследване, не се елиминира възможността
за осъществяване на състав на административно нарушение, по см. на чл. 174,
ал. 3 от ЗДВП, изразяващо се в отказ на водач на моторно превозно средство
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества и техни аналози.
Административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДВП е пълно и
коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от актосъставителя,
така и от административно – наказващия орган. Нарушителят е бил наясно
още от самото начало на административното производство за вмененото му за
извършено нарушение и това, че наказващият орган е цитирал в обжалваното
наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174, ал. 3 от ЗДВП,
не поставя нарушителя в състояние на невъзможност от разбиране на
вмененото му за осъществено административно нарушение – доколкото и в
описателната част на наказателното постановление са изложени всички
обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и
субективна страна на процесното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП.
Правилно, според съдебния състав е приложена и санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДВП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.
Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са
конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не
би могъл да промени същите в насока за евентуалното им намаляване. Няма
допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на нормата на чл.
174, ал. 3 от ЗДВП и като нарушена и като предвиждаща съответната за
уреденото нарушение санкция, доколкото това е предвиден от самия
законотворец подход, в една и съща разпоредба да са уредени и елементите от
състава на нарушението и предвиденото наказание, намиращ приложение и
при много други административни нарушения по ЗДВП.
Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното,
съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за
постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано в тази част,
поради което, следва да бъде потвърдено.
4
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава
на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно -
наказателна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което жалбоподателят следва да заплати на АНО
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-
002082/04.10.2023 г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, с-р
“Пътна полиция” Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. против В.
С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: .... с което за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН ********** да заплати на АНО направените по
делото разноски, в размер на 100 / сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5