Определение по дело №218/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 168/15.12.2010 година, постановено по Г. д. № 1642/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд, родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство между Б. К. К. от Г. К. и И. З. З. от Г. К. малолетно дете Й.И.З., род. на **.**.****г. са предоставени на майката Б. К. К.. С решението, на бащата И. З. З. е дадена възможност да взема и вижда детето Й.И.З. всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 до 19.00 часа, както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става от дома на майката. С решението И. З. З. е осъден да заплаща на малолетната Й.И.З., Ч. нейната майка и законна представителка Б. К. К. ежемесечна издръжка в размер на 75 лева, считано от 04.10.2010 година до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава на всяка просрочена вноска; както и да заплати на малолетното дете Й.И.З., Ч. неговата майка и законна представителка Б. К. К. издръжка за минало време за периода от 04.10.2009 г. до 04.10.2010 г. в общ размер на 720 лева, като исковете за издръжка над уважените до пълните им предявени размери са отхвърлени като неоснователни. В полза на Кърджалийски районен съд е присъдена държавна такса в общ размер на 136.80 лева.

С определение № 170/13.01.2011 година, първоинстанционният съд е допълнил решение № 168/15.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 1642 / 2010 година, с което е осъдил ответника И. З. да заплати на ищеца Б. К. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от И. З. З. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която му е дадена възможност да вижда и взема детето Й.И.З. всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 до 19.00 часа, както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става от дома на майката. В тази му част решението се обжалва като неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че поради непосочване на настоящия адрес на майката в решението, било невъзможно както изплащането на присъдената ежемесечна издръжка на детето, така и определения от съда режим на лични отношения с него. Така постановеният режим на лични отношения с дъщеря му Й.З. не бил в интерес на нормалното й психическо и физическо развитие, тъй като не бил съобразен с ниската възраст на детето и обстоятелството, че ще се налага пътуване за осъществяване на режима на свиждане. В този смисъл моли да бъде изменен режима на свиждане и лични отношения, като детето остава с приспиване в събота срещу неделя при бащата и се посочи адресът, от който следва да го взема и връща. Моли решението на съда да бъде изменено в този смисъл. С писмено становище в съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си с направеното искане за изменение на решението в обжалваната му част. Представя допуснато ново писмено доказателство.

Отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил от ответника Б. К. К.. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Страната Д. „С. П.” – Г. К., О. „. на Д. изразява общо становище, че е в интерес на детето родителските права да се упражняват от майката, като на бащата се определи подходящ режим на лични отношения и свиждане с детето.

Окръжният съд, за да се произнесе взе предвид:

Първоинстанционият съд е сезиран със спор относно родителски права по реда на чл. 127 СК.

Установено по делото е, че страните са родители на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете Й.И.З., род. на **.**.**** година; че от м.септември 2009 година са във фактическа раздяла и детето живее и се отглежда от майката Б. К. К.. Установено е също, че постоянният й адрес е в Г. К., а настоящият такъв в Г. Х.. През времето на фактическата раздяла майката не създавала трудности на бащата да взема и вижда детето, когато бащата пожелае.

При тези данни по делото съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Основание за възлагане упражняването на родителските права и определяне на мерките за лични отношения с другия родител e интересът на детето. В конкретния случай, от значение за определяне на посочените мерки, респ. обуславят интереса на детето, са следните обстоятелства: родителите са се разделили преди навършване на едногодишна възраст от детето, последната предполагаща нужда от непосредствена и непрекъсната майчина грижа, която от своя страна е създала изключителна привързаност на детето към майката; детето и понастоящем е на ниска възраст – ненавършени три години, при която е невъзможно да се обясни на детето задължителния характер на постановените мерки за лични отношения; през времето на фактическа раздяла между родителите преките ежедневни контакти на бащата с детето са преустановени и такива са били осъществявани само при желание на бащата да вижда детето. С оглед на тези обстоятелства съдът намира за неоснователно искането на въззивника режимът на лични отношения с детето да бъде изменен, като детето остава с преспиване при него в съботния срещу неделния ден. На този етап, интересът на детето изисква режимът на лични отношения с детето да остане така, както е определен от първоинстанционния съд. Изложените съображения от икономически характер от въззивника с оглед необходимостта да пътува, за да се вижда с детето, по-скоро касаят неговия интерес, а не този на детето.

Искането на жалбоподателя за посочване на местонахождението на дома на майката, от което да става вземането и връщането на детето, въззивният съд намира за неоснователно. Посочването на административния адрес на майката не е елемент от съдебното решение, тъй като той е променлива величина и е въпрос по изпълнението на решението. Този адрес може да е постоянният адрес на майката или настоящият такъв. Изключително нейно задължение при изпълнение на решението е посочването на адреса, от който ще става вземането и връщането на детето и неизпълнението на това задължение е обвързано със съответните негативни последици за нея. Посочването на такъв адрес впрочем е неотносимо и към изплащането на издръжката от бащата, което става или Ч. съответни способи по изпълнително дело, или пряко по банкова сметка на детето.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде потвърдено.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 168 от 15.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 1642 / 2010 година, по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.