Р
Е Ш Е Н И Е
гр.С.,
17.12.2019гг.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Първи брачен въззивен състав, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаряКристина Първанова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифова
гр.дело № 5794 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258-273 ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие,
във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН.
Образувано
е по въззивна жалба подадена по реда на
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/, във връзка с §
1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН от С.И.Н. ***, против
Решение №48355 от 13.10.2018г., постановено по гражданско дело № 43621/018г.,
по описа на Софийският районен съд,
Трето Гражданско отделение, 149-ти състав, с което съдът оставя без уважение молбата на С.И.Н. , за издаване на заповед за
съдебна защита срещу С.В.В. и отказва да
ИЗДАДЕ на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на С.И.Н. срещу С.В.В. .
Въззивницата С.И.Н. , твърди, че атакуваното решение се явява
изцяло неправилно и необосновано. Постановено
при неправилна преценка на доказателствата събрани пред първата
инстанция. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
Решение, като незаконосъобразно, и вместо това да постанови Решение по
същество, като издаде заповед за съдебна защита срещу С.В.В. Въззивницата редовно призована
не се яви лично в съдебно заседание и не
се представлява.
Ответникът по жалбата
(въззиваемата страна в настоящото производство)- С.В.В. , редовно призован се явява лично и се
представлява от адв.Ж. от САК.
Въззиваемият заявява, че въззивната жалба е неоснователна, незаконосъобразна и
необоснована и моли въззивния съд да остави същата без уважение. Сочи, че
обжалваното решение е правилно, и законосъобразно, и изцяло съобразено с
нормите на материалния закон и процесуалните правила, както и със събраните
доказателства по делото, като моли първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила.
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 ГПК, във връзка с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Софийски
градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното дело е образувано е по молба вх. №8000379/03.07.2018г.,
по чл.8, т.1 ЗЗДН във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН, на С.И.Н. , представлявана от
адв. С.от САК, с искане за защита от домашно
насилие, респективно за издаване на заповед за защита по ЗЗДН в нейна полза срещу бившият
и съжителстващ С.В.В. .
В молбата пред първоинстанционният
съд се излагат, фактически твърдения за
осъществено физическо насилие на 29.06.2018г.,
в квартален ресторант в кв.“С.“в гр.С., по повод на възникнала разправа между
молителката и ответника С.В.В. във връзка с искането и да прекрати фактическото
съжителство и всякакви личностни взаимоотношения с него, последният и нанася
удари в лицето и в областта на гърдите.
От събраните пред
първоинстанционият съд доказателства-разпит на свидетели, /св.К., Д., И.И.А./ не
се установява, че С.В.В. попода в ръга
на лицата по чл.3 т.2, предл.2 от ЗЗДН.
Първоинстанционният съд приема, че нито
един от изслушаните свидетели не е очевидец, на твърдяното от молителката
физическо насилие , осъществено от С.В. на 29.06.2019г., в гр.С. в квартален
ресторант в кв.“С.“.
Първоинстанционият съд приема, че в
конкретния случай не са събрани доказателства относно твърдяните от молителката
обстоятелства за упражнено от ответника
физическо насилие, което да е от категорията на предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие.
Твърдяните в молбата обстоятелства, както и
изложеното от молителката в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН са достатъчни по смисъла на
чл. 18, ал. 1 от ЗЗНД и правилно и обосновано първоинстанционният съд е
предприел мерки за защита с цел охрана
интересите на пострадалата.
Правилно
първоинстанционният съд е приел и кредитирал показанията на разпитаните
свидетелки. Приел е че показанията са обективни и логични и кореспондират на останалите доказателства по делото.
Въззиваемият /ответник пред
първата инстанция/ С.В.В. , чрез адв.А.П. от САК/, оспорва всички твърдения на
молителката, но не представя нови доказателства и доказателства различни от обсъдените пред
първата инстанция.
Безспорно установено е , че въззиваемият
на посочената дата е бил с молителката, но не са представени доказателства от които да
се установи, че имено на 29.06.2018г., е осъществил състава на чл.2, ал.1 от ЗЗДН
спрямо молителката.
Въззивният съд в рамките на своите
правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на
преценка съобразно дадените му процесуални правомощия, приема следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Домашно насилие може да бъде установено при
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място -
осъществен от съответно лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от
формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и
установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място - наличие между двете лица на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Допълнително
процесуално изискване е молбата за защита да бъде подадена в едномесечен срок
от твърдяния насилствен акт-чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Предвид изяснената по делото фактическа
обстановка, след преценка на доказтелствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна по изложените в
нея оплаквания.
Въззивната
инстанция възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството,
че С.В.В. не попада в кръга на лицата лицата по чл.3 т.2, предл.2 от ЗЗДН,
както и , че на 29.06.2018г., въззиваемият В. е
осъществил състава на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо молителката Н..
Пред
въззивната инстанция не се представиха доказателства, които да водят съда към
изводи, различни от тези, направени от първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл.272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на СРС в обжалваното
решение и го потвърждава като законосъобразно и правилно.
По разноските.
При този изход на делото и на основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС) С.И.Н.
*** с ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева.Следва да се остави
без уважение искането на въззивницата за осъждане за направените разноски от нея
пред въззивната инстанция.
С оглед на изхода от спора е направено
е и искане от въззиваемият за присъждане
на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция от 900 лева и за пред
първоинстанционият съд 900 лева. Искането
не е подкрепено с доказателства за реално направени разходи / за извършено
плащане и в двете инстанции в размер на по 900 лева за адв. А.П. и адв.Ж.,
преупълномощен от адв .А. П. за въззивната инстанция. Липсва Договор за правна защита и съдействие . Представено е пълномощно и
разписка за от адв.П. за получена сума от 900 лева за адвокатско възнаграждение
за пред въззивна инстанция, поради което на въззиваемият следва да се присъди
направен разход за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция в
размер на 900 лева с оглед на изходза на спора.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , Първи брачен въззивен състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №48355 от 13.10.2018г., постановено по гражданско дело №
43621/018г., по описа на Софийският
районен съд, Трето Гражданско отделение, 149-ти състав, с което съдът оставя без уважение молбата на С.И.Н. , за издаване на заповед за
съдебна защита срещу С.В.В. и отказва да
ИЗДАДЕ на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на С.И.Н.
срещу С.В.В., като правилно и
законосъобразно .
ОСЪЖДА С.И.Н.
с ЕГН ********** *** , да
заплати по сметка на Софийски градски
съд Държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА С.И.Н. с ЕГН ********** *** , да заплати
на С.В.В. с ЕГН **********направените
разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17,
ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационни обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.