РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Добрич, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. Иванова
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно
дело № 20213230200611 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. Д., ЕГН: ********** срещу НП №
1717а-128/18.01.2021г. на Директора на ОДМВР - Добрич, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 209а, ал 1 от ЗЗ, на основание чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на
300лв. С жалбата се моли Наказателното постановление, като
незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата на
основанията, посочени в нея.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в
жалбата намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в
1
законоустановеният 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална
легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следната фактическа
обстановка:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган,
в присъствие на жалбоподателя и съдържа задължителните реквизити по
чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при
констатиране на нарушението. НП е издадено в рамките на
законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от компетентен
административнонаказващ орган и съдържа задължителните реквизити по
чл.57 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
От фактическа страна:
На 27.12.2020г., около 21.00ч., в гр. Добрич свидетелите Р. М. К. и М. Д.
Д. – униформени полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич, при
изпълнение на служебните си задължения забелязали, че в магазин „ Табако
шоп Джъмбо „, находящ се в гр. Добрич, по ул. „ Отец Паисий „ се намират
лица, които не използват защитни маски за лице или други средства,
покриващи носа и устата в съответствие с т. 7 от Заповед на Министъра на
здравеопазването рег. № РД-01-675/25.11.2020г. Двамата свидетели влезли в
магазина и установили, че едно от тези лица е Д. В. Д..
Предвид констатираното нарушение, св. К., оправомощен със Заповед
рег. № 357з-557/24.03.2020г. на Директора на ОДМВР гр. Добрич / виж
Становище л. 8 / в присъствието на жалбоподателя и св. Д. образувал
процесното административнонаказателно производство, като съставил на
27.12.2020г. процесния АУАН, с който вменил на Д. В. Д. административно
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. АУАН бил надлежно връчен на
жалбоподателя.
На 18.01.2021г. било издадено и обжалваното НП № 1717а-128, в което
АНО възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка, вменил на
2
жалбоподателя административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и на
основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ му наложил административно наказание „
глоба „ в размер на 300лв.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло
кредитираните от съда: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Р. М. К. и М. Д. Д., както и приобщените към доказателствения
материал по делото писмени доказателства и доказателствени средства:
АУАН, съставен на 27.12.2020г., НП № 1717а-128/18.01.2021г., издадено от
Директорът на ОДМВР гр. Добрич и Становище на Директора на ОДМВР гр.
Добрич. По своята същност и насока гласните доказателства се явяват
еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи за
съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства.
Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно
осъществено от него административно нарушение, съставомерно по текста на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който регламентира налагане
на административно наказание при нарушаване или неизпълнение на
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ
предвижда при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата
хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63 от ЗЗ Заповед № РД-01-
675/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването са били въведени
противоепидемични мерки на територията на Р. България през периода
27.11.2020г. до 31.01.2021г. В т. 7 от акта на министъра на здравеопазването е
посочено, че „всички лица, когато се намират в закрити обществени места,
в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
3
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които
се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3.“ Именно това е и противоепидемичната мярка, която
жалбоподателят не е изпълнил. В § 1а от ДР на ЗЗ е дефинирано понятието
„обществени места“, според което това са местата, които са обществено
достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на
собствеността или правото на достъп. Затова правилно е реализирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наложената
санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали,
предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл. 3, ал. 1
от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. Ал. 2 на чл. 3 от ЗАНН
съответно предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е последвала по-
благоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо
нарушителя. След 27.12.2020г., а и до момента, не е отпаднала
административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение
на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в
зависимост от динамиката в страната.
Липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай.
Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо
настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения,
които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими
и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
4
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 1717а-128/18.01.2021г. на Директора на
ОДМВР - Добрич, с което на Д. В. Д., ЕГН: ********** за нарушение по чл.
209а, ал 1 от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено
административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от
уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5