№ 646
гр. Б., 20.06.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Марина
Николова
при секретаря Гергана
Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 454
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „БОЛЕРО“ ЕООД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: ***, с управителя П.Ж.К., чрез адв. Д.С. от
БАК срещу Заповед № 172/17.01.2023 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност
зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б., с
която е наредено на жалбоподателя да премахне
незаконен строеж: Плътна ограда с
приблизителна височина 1,80 м - 2,00 м., изпълнен по южната, западната и северната граница на
УПИ V-196, кв.24 по плана на ж.к. „И.“, гр. Б., с
административен адрес: бл.101, ж.к. „И.“, гр. Б..
Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че
по констативен акт № И-5/05.08.2022г. в законоустановеният срок от съобщаването
му, са депозирани в община Б. възражение с вх. № 70-00-9471/24.11.2022г., към
което са представени и преписи на Ситуация към част „Архитектура“ на одобреният
проект във фаза ТИП; Разрез „Югоизток“ /Фасада „Югоизток“/ към част
„Архитектура“ на одобреният проект във фаза ТИП; Разрез „Югозапад“ /Фасада
„Югозапад“/ към част „Архитектура“ на одобреният проект във фаза ТИП,
Конструктивно заключение за изпълнението на оградата по съответния строеж на
„Смесена сграда с магазин за хранителни стоки в партера и подземен гараж“,
находящ се в УПИ V, кв. 24 по плана на к-с „И.“ гр. Б., както и Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 204/22.11.2016г., издадено от и.д. Началник отдел
КСВЕ при община Б., посредством които се удостоверява, че изпълнената на място
плътна ограда е част от одобреното общо застроително решение в УПИ V, кв. 24 по
плана на к-с „И.“ гр. Б., негова собственост, като административен орган без
никакви адекватни мотиви и в нарушение на чл.35 от АПК, е заявил, че с тези
доказателства не се внасят нови факти и обстоятелства от значение за откритото
административно производство. На следващо място, се заявява, че процесната
ограда фигурира и е част от цитираната по-горе одобрената проектна
документация, като съгласно чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ последна хипотеза, само в
случаите на чл.48, ал.9 от ЗУТ, т.е. в отклонение на изискванията на ал.5 и
ал.7 на чл. 48 от ЗУТ (какъвто не е настоящият случай), строителството на
огради се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален
архитектурен проект, а в случаят плътната ограда е много по-ниска от 2,20м. и
следователно за нея се представя единствено конструктивно заключение
/становище/ за изпълнението й. Жалбоподателят се позовава на издаденото
Разрешение за строеж № И- 44/07.11.2013г. от Гл. експерт АС при ТД „И.“, община
Б. за строеж „Смесена сграда с магазин за хранителни стоки в партера и подземен
гараж“, находящ се в УПИ V, кв. 24 по плана на к/с „И.“ гр. Б., представляващ
ПИ с идентификатор 07079.501.196 по КК на гр. Б., издадено въз основа на
одобрени инвестиционни проекти от 07.11.2013 г., като сочи, че съгласно чл.148,
ал.8, изр. първо от ЗУТ, одобреният инвестиционен проект е неразделна част от издаденото
разрешение за строеж и тъй като в случая плътната ограда е разрешена, следва да
се съобрази именно одобрения инвестиционен проект, доколкото в пълнота какво
всъщност е разрешено да се изгради в поземления имот, се установява при
цялостна съпоставка с одобрените и издадени строителни книжа, а не само и
единствено със записаното в самото разрешение за строеж. Сочи се, че в самата
бланка на разрешението за строеж не може да се опише всяка една строителна
дейност, която се разрешава, поради което и в тези случаи, приложение намира
именно повелята на чл.148, ал.8 изр. първо от ЗУТ и процесната ограда би била предмет
на отделно разрешаване, само в случай, че се изпълнява на регулационните
граници на имота по равно в съседните имоти, за което би следвало да се
представи и съгласието на собствениците на съседните имоти, в които би се
разположила част от нея. Според жалбоподателя, предвид факта, че оградата е
предвидена, видно от одобрения инвестиционен проект да се изпълни изцяло в
очертанията на имота, тя не е предмет на отделно разрешаване, а е част от
цялостната концепция за застрояване на имота, за което застрояване е одобрен
инвестиционен проект, въз основа на който, а не на част от него, е издадено и
Разрешение за строеж № И-44/07.11.2013г. от Гл. експерт АС при ТД „И.“, община Б.,
в което, както и никъде другаде няма запис плътната ограда да не се изпълнява.
На последно място, се заявява, че за цялостното застрояване на имота, е
проведена и процедурата по реда на чл.177, ал.3 и сл. от ЗУТ за въвеждане в
експлоатация, видно от представеното Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ 204/22.11.2016г., издадено от и.д. Началник отдел КСВЕ при община Б., като в
удостоверението не е записан отделен обект/строеж „Плътна ограда“, защото,
както е посочено и в цитирания констативен акт и в оспорената заповед - същата
е строеж от VI-та категория и съответно тя не
подлежи на въвеждане в експлоатация, съгласно чл.178, ал.2 от ЗУТ. Твърди се,
че факта на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация при
реализирана плътна ограда удостоверява съответствието на изпълненото
строителство с одобрените проекти, следователно и след като плътната ограда е
изпълнена в хода на строителния процес, същата е част от общото застроително
решение в имота, съобразно одобреният инвестиционен проект и не представлява
незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. В заключение се излагат аргументи за
липсата на житейската и правна логика да се правят големи разходи за
изграждането на оградата, ако същата не фигурира в одобрените инвестиционни
проекти, което би поставило в несигурност въвеждането в експлоатация и
ползването на основното застрояване, като се иска от съда да отмени оспорената
заповед и да се присъдят направените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и
своевременно призовани се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства и съдебно-техническа
експертиза. Моли за присъждане на направените разноски, за което представя
списък. Депозира и писмени бележки в предоставен от съда срок, в които излага и
съображения за липса на съответствие между описания в заповедта строеж и този,
установен на място.
Ответникът - зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Б. предоставя административната преписка по издаване
на оспорената заповед и допълнителни писмени доказателства. В съдебно
заседание, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Намира заповедта за издадена
от компетентен орган в границите на компетенциите му, с посочени в нея
фактическите и правни основания за издаването й. Сочи,
че след направена справка в архивите на общината служителите са
констатирали, че не се съхраняват разрешения за строеж и одобрено конструктивно
становище за процесната ограда, предмет на настоящото производство, поради
което са издали административен акт и е последвало издаване на заповедта. В
заключение е поискано жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна
и недоказана, а заповедта на административния орган да бъде потвърдена.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.02.2022 год. в Община Б.
постъпило и било регистрирано с вх. № 24-00-248/04.02.2022 год. писмо от
Регионално дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), в което се
съобщавало за постъпил сигнал по електронната поща относно възпрепятстван
достъп до евакуационен изход от подземен гараж на жилищна сграда бл.101, ж.к. „И.“,
гр. Б..
Във връзка с така постъпилото писмо на 16.02.2022 год. служители на отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ при Община Б. извършили проверка на място и по документи, като
съставили Констативен протокол № И-9/16.02.2022 г., в който посочили, че в УПИ V-196, кв.24 по
плана на ж.к. „И.“, гр. Б., поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.501.196 по
КК на гр. Б. - частна собственост е изпълнен строеж: „Смесена сграда с магазини
за хранителни стоки в партера и подземен етаж“ - сграда с идентификатор
07079.501.196.11 с административен адрес: бл.101, ж.к. „И.“, гр. Б.. За строежа
е одобрен технически инвестиционен проект на 07.11.2013 г. от Главни експерти
на Община Б. и е издадено Разрешение за строеж №И-44/07.11.2013 г. от Главен
експерт „АС“, Община Б.. Издадено е Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№204/22.11.2016 г. от Началник отдел КСВЕ, Община Б.. От юг, запад и север
имота е ограден с плътна ограда с приблизителна височина 1,80 м. - 2,00 м.,
като в западната ограда има монтиран метален портал, а в източната част на
северната ограда има монтирана бариера. На приблизително 20,00 м. от западната
ограда в източна посока между плътната ограда и жилищната сграда е монтирана
метална преграда с приблизителна дължина 4,00 м. и височина приблизително 1,80
м. По този начин е ограничен достъпа към двора от изток. В заграденото дворно
пространство попада единият евакуационен изход от подземния гараж.
До дружеството са изпратени няколко съобщения за
изискване на писмени доказателства, като със становище вх. №
24-00-248/5/04.07.2022 год., управителят на „БОЛЕРО“ ЕООД е изразил позицията
си за липса на извършено нарушение, респ. е помолил да не се продължава
процедурата с издаване на констативен протокол.
На 05.08.2022 год., служители на отдел „Устройствено
планиране и архитектура“ при Община Б. съставили Констативен акт № И-5/05.08.2022
г., в който изложили констатациите за получените сигнали в Община Б.,
извършената проверка на място и по документи, както и съставения Констативен
протокол № И-9/16.02.2022 г., като приели, че се касае за строежът VI категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 12 от Наредба №1 от
30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В констативния акт
като възложител и собственик на имота било посочено
дружество „БОЛЕРО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Христо Ботев“ №70,
представлявано от П.Ж.К. - управител, съгласно справка от Кадастралния регистър
на недвижимите имоти, а като извършител и консултант строителен надзор/технически ръководител било посочено, че няма
данни. Било отразено, че не са представени строителни книжа и документи. При
описанието на строежа било посочено, че при огледа на място е констатирано, че по южната, западната и северната
граница на УПИ V-196, кв.24 по плана на ж.к. „И.“,
гр. Б., ПИ с идентификатор 07079.501.196 по КК на гр.Б. е изпълнена плътна
ограда, като строежа представлява зидария от газобетонни блокове с височина
приблизително от 1,80 м до 2,00 м. Като установено нарушение било отразено, че
процесната ограда е изпълнена без разрешение за строеж.
Констативният акт е връчен на управителя на „БОЛЕРО“ ЕООД на 17.11.2022 г.,
като дружеството е уведомено за образуваното административно производство по
реда на чл.225а от ЗУТ и за възможността да възрази срещу констатациите в акта
в седмодневен срок от получаването.
Дружеството се е възползвало от предоставената му от закона възможност
и е подало възражение с вх.№ 70-00-9417/24.11.2022 год., към което е приложило
и писмени доказателства, както следва: копие
на издаденото от Началник отдел КСВЕ, Община Б. Удостоверение за въвеждане в
експлоатация №204/22.11.2016 г. за “Смесена сграда с магазин за хранителни
стоки в партера и подземен гараж“, копие на Конструктивно заключение за
изпълнението на оградата, копие на ситуация към част „Архитектура“, Фасада
„Югоизток“, Фасада „Югозапад”.
Въз основа на документите в преписката и като е приел,
че с подаденото от дружеството възражение и приложените към същото документи не
се внасят нови факти и обстоятелства от значение за откритото административно
производство, зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Б. е издал оспорената Заповед № 172/17.01.2023 год., с която на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. чл.225, ал.2, т.2 във вр. чл.223, ал.1,
т.8 от ЗУТ и Заповед № 2894/06.10.2021г. на Кмета на Община Б. е наредил на жалбоподателя да премахне незаконен
строеж: „Плътна ограда с приблизителна височина 1,80 м - 2,00 м., изпълнен по южната, западната и северната граница на
УПИ V-196, кв.24 по плана на ж.к. „И.“, гр. Б., с
административен адрес: бл.101, ж.к. „И.“, гр. Б.. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 07.03.2023г., видно от отбелязването върху представеното от
ответника писмо изх. № 24-00-248/8/19.01.2023 год. (л.15), а жалбата, сезираща
Административен съд - Б. е подадена чрез административния орган на 08.03.2023
год.
В хода на настоящото съдебно производство по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя е допусната съдебно-техническата
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото.
По първия, зададен на експерта въпрос, касаещ начина на изграждане и размерите
на процесната ограда, за която е издадена оспорената заповед, становището на
вещото лице е, че оградата е плътна, изпълнена като зидария от бетонови оградни
блокчета с размери 15/20/40см върху ивичен стоманобетонен фундамент
с Н=20см с размери - височина и дължина измерени на място , както следва:
Участък - север. L= 39,70м, Височина Н~1,50м,
симетрично разположени колони от бетонови елементи с „шапка" Височина
Н~1,70м.; Участък - юг, L= 51,10м,
Височина Н~1,50м, симетрични разположени колони от бетонови елементи с
„шапка" Височина Н~1,70м. и Участък - запад, L = 19,10м,
Конструкция-фундамент h фунд.~0,20м.,
зидария от бетонови блокчета завършена с „шапка" Височина Н~2,00м, с
монтиран метален портал с отвор 3,50м. Посочено е, че спрямо Конструктивното
заключение - оградата е съобразена с него и от конструктивна гледна точка е
устойчива и стабилна.
По втория въпрос със съдържание: „Изпълнената на място
ограда фигурира ли в приложената проектна документация, одобрена на
07.11.2013г. и послужила за издаване на Разрешение за строеж №И-44/07.11.2013г.
от главен експерт АС при ТД „И.”, Община Б. ?”, вещото лице е посочило, че
четенето по приложените архитектурни чертежи - Ситуация (с печат на проектант и
консултант), разпределение „Партер”, Напречен разрез „А-А”, фасада „Югоизток”,
разрез „Югозапад” (с печат на одобрил от Община Б.) дават основание за проектно
предвиждане на плътна ограда с височина 2,00 м. по границата на поземления имот
от трите страни - южната, западната и северната граница на УПИ V-196, кв.24 по плана на ж.к. „И.”. Те са част от
проектната документация, одобрена на 07.11.2013г. и послужила за издаване на
Разрешение за строеж №И-44/07.11.2013г. от главен експерт АС при ТД "И.",
Община Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата
на дружеството са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него
е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния
14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което съдът счита жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед
№ 172/17.01.2023 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б..
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ или на части от тях.
Съдът приема, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в обема на правомощията му, предоставени със Заповед № 2894/06.10.2021г. на Кмета
на Община Б., която е представена на 12-13 от
делото и е цитирана в оспорения акт.
Заповедта е издадена и при спазване на процесуалния
ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, в изискуемата от закона
писмена форма, съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за
нейното издаване и всички реквизити по чл.59, ал. 2 АПК.
Не се установи да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила при нейното издаване.
Съгласно чл.225а, ал.2, изр.първо от ЗУТ, заповедта по ал.1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2. От
приложения констативен акт № И-5/05.08.2022 год., съставен от служители при Община Б., се установява, че така
указания ред е спазен. Съдът намира, че доколкото „БОЛЕРО“ ЕООД се е запознало със съдържанието на констативния акт и
е упражнило правото си на възражение, не е нарушено по никакъв начин правото на
защита на дружеството и не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Не е налице неяснота относно строежа
като е посочена категорията на същия - VI категория и той е ясно
индивидуализиран в оспорената заповед – „Плътна
ограда с приблизителна височина 1,80 м - 2,00 м., изпълнен по южната, западната
и северната граница на УПИ V-196, кв.24 по плана на ж.к. „И.“, гр. Б., с
административен адрес: бл.101, ж.к. „И.“, гр. Б.“, като е посочено, че негов собственик и възложител е „БОЛЕРО“ ЕООД,
ЕИК: *********, представлявано от П.Ж.К.. В мотивите на заповедта е описано и
какво представлява строежа - зидария от газобетонни блокове с височина приблизително
от 1,80 м до 2,00 м., като предвид така даденото описание, съдът намира, че не
е налице сочената в писмената защита от процесуалния представител на
жалбоподателя неяснота. Не е налице и несъответствие между описания в заповедта
строеж и този, установен от вещото лице, в хода на изготвената по делото
експертиза.
Относно съответствието на оспорения административен
акт с материалноправните разпоредби на ЗУТ следва да се отбележи следното:
За да бъде издадена заповед по този ред е необходимо
да са налице следните материалноправни предпоставки - да е налице обект, който
да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на
извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл.161, ал.1 ЗУТ. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и
приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния
административен орган.
В случая, видно от описанието на
процесния строеж в констативния акт и оспорената Заповед, се касае за „Плътна ограда с приблизителна височина 1,80 м - 2,00 м., изпълнен по южната, западната и северната граница на
УПИ V-196, кв.24 по плана на ж.к. „И.“, гр. Б., с адрес:
гр.Б., ж.к.„И.“, бл.101,” което представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от
ЗУТ, VI- та категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.6 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и чл. 12 от Наредба №1 от
30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, за които факт по
делото не е налице спор.
Съгласно чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ "не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени
имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите
по чл. 48, ал. 9 от с. з.
Съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ, за конкретно изброени строежи, след които и тези по ал.1, т.7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж, а единствено – проектно решение на
инженер-конструктор с указания за изпълнението им.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само, ако са разрешени съгласно този закон.
По отношение липсата на одобрено Конструктивно
становище или заключение и на разрешение за строеж съдът приема следното:
От страна на жалбоподателя не са представени
доказателства, съгласно изискването на
чл.147, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ, за наличие на разрешение за строеж за
процесната ограда и на одобрено Конструктивно становище или заключение, тъй
като представеното по делото такова е без печат на одобрил от Община-Б./л.26/.
Съдът намира за неоснователни възраженията, изложени
в жалбата, че изпълнената плътна ограда е
част от одобреното общо застроително решение в УПИ V, кв. 24 по плана на к-с „И.“
гр. Б., като същата фигурира и е част от одобрената проектна документация,
както и че в самата бланка на разрешението за строеж не може да се опише всяка
една строителна дейност, която се разрешава.
Действително, видно и от заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице е заключило, че четенето
по приложените архитектурни чертежи - Ситуация (с печат на проектант и
консултант), разпределение „Партер”, Напречен разрез „А-А”, фасада „Югоизток”,
разрез „Югозапад” (с печат на одобрил от Община Б.) дават основание за проектно
предвиждане на плътна ограда с височина 2,00м. по границата на поземления имот
от трите страни - южната, западната и северната граница на УПИ V-196, кв.24 по плана на ж.к. „И.”, както и че спрямо
Конструктивното заключение - оградата е съобразена с него и от конструктивна
гледна точка е устойчива и стабилна.
Самото наличие обаче на конструктивно заключение, без
печат на одобрил от Община Б. и предвиждането на плътна ограда в проектната
документация по издаденото Разрешение за строеж №И-44/07.11.2013 г. от Главен
експерт „АС“, Община Б. за обект “Смесена сграда с магазин за хранителни стоки
в партера и подземен гараж“, не е достатъчно, за да се приеме, че е спазена
разпоредбата на чл.147, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ, регламентиращ изискването за извършването
на такъв вид строеж - плътни огради на
урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с
изключение на случаите по чл.48, ал.9, да се изисква
разрешение за строеж без да се одобряват инвестиционни проекти, а становище на
инженер-конструктор с указания за изпълнението
им.
Още с определението на съда за насрочване на делото на
страните е указана доказателствената тежест, като в настоящото съдебно
производство, жалбоподателят не е ангажирали доказателства, които да
опровергаят констатациите на административния орган. Приетите
по делото доказателства и установените с тях факти кореспондират помежду си и
действително доказват наличието на проектно предвиждане на плътна
ограда, но не и издадено за същата Разрешение за строеж, каквото е изискването
на разпоредбата на чл.147, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ.
При липсата на разрешение за строеж, правилно оградата
е квалифицирана като незаконен строеж - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Съдът счита, че в случая по
делото не е спорно обстоятелството, че процесният строеж не е търпим, тъй като не са налице предпоставките, установени в
нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че
са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, строежът следва да е изградена до
07.04.1987 г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при
втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3, като в хипотезите
на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е декларирана пред одобряващите органи до
31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ,
съгласно ал.3. В хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството
следва да е извършено преди 31 март 2001 г. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012
г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва приложението на §16 от ПР за ЗУТ в
трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти период
за обявяване на строежите за „търпими“ и се отнася до строежите, изградени през
периода след изтичането на срока по §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 год.
Следователно, за да е търпим един строеж и да не подлежи на премахване той
следва да отговаря на следните няколко кумулативно дадени условия, а именно: да
е построен в посочените по-горе четири периода, да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по
устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега
действащите такива, като законът изисква кумулативното наличие на посочените
условия, за да се приеме строежът за търпим.
В конкретния случай, жалбоподателят твърди, че
оградата е изпълнена по време на изграждането на строежа, разрешен с Разрешение
за строеж №И-44/07.11.2013 г. от Главен експерт „АС“, Община Б., следователно е
изпълнена след 07.11.2013 год., от което следва извод, че процесната ограда не
е построена в посочените по-горе четири периода, т.е. не е налице първата
предпоставка, като изследването на останалите предпоставки се явява ирелевантно
за правния спор.
Съдът намира за неоснователно възражението за допуснато
нарушение на чл.35 от АПК - норма, която
задължава административния орган да издаде административния акт, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В
случая, въпреки предоставената на жалбоподателя възможност, същият не е изнесъл нови факти и обстоятелства от значение
за административното производство, каквото например би било представяне на Разрешение за строеж за процесната плътна ограда, а е предоставил писмени доказателства, касаещи строителството на „Смесена сграда с магазин за
хранителни стоки в партера и подземен гараж“ - друг
строеж, различен от процесния, поради което административният орган правилно е заключил, че
жалбоподателят не е изнесъл нови факти и
обстоятелства от значение за административното производство и е издал
процесната заповед при изяснена фактическа обстановка.
Неоснователно е и възражението, касаещо твърдението, че процесната ограда би била предмет на отделно
разрешаване, само в случай, че се изпълнява на регулационните граници на имота
по равно в съседните имоти, тъй като в разпоредбата на чл.147, ал.1, т.7 и ал.2
от ЗУТ такова разграничение не е направено и визираните разпоредби /чл.147,
ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ/ са относими към плътните
огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до
2,20 м, с изключение на случаите по чл.48, ал.9
/какъвто страните не спорят, че не е настоящия/,
без значение от факта дали се изпълняват на регулационната граница или в
очертанията на имота.
Що се касае до съдържанието, предпоставките за
издаване и законосъобразността на визираното от жалбоподателя Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 204/22.11.2016г. на строеж “Смесена сграда с магазин
за хранителни стоки в партера и подземен гараж“ (подземен
гараж за 29 /двадесет и девет/ бр. автомобили, складови помещения, магазин за
хранителни стоки на две нива, 7 /седем/ бр. офиси, 24 /двадесет и четири/ бр.апартаменти
и 5 /пет/ бр. ателиета в сутерена, партера, жилищните и терасовиден етажи;), издадено от и.д. Началник отдел КСВЕ при община Б.,
то следва да се посочи, че същото не е предмет на настоящото производство и не
следва да бъде обсъждано от съда.
Настоящият съдебен състав намира, че не дължи
произнасяне и по възражението за наличие, респ. липса на житейската и правна
логика в поведението на жалбоподателя.
Съдът приема, че обжалваният акт не
противоречи и на целта на закона, доколкото с него се цели да бъде премахнат
един незаконен строеж, какъвто е установен.
Във връзка с всичко изложено по-горе
следва да се заключи, че безспорно е установен строеж, за който не са
представени строителни книжа по см. на чл.148 от ЗУТ, не е търпим и неподлежащ
на премахване, поради което изложените в жалбата възражения се явяват
неоснователни, а заповедта, с която е наредено премахването му е издадена от компетентен административен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и в съответствие с материалният закон и неговата цел. Предвид
горното, съдът намира, че жалбата срещу оспорената заповед се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК,
Административен съд Б., XVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БОЛЕРО“ ЕООД, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление: ***, с управителя П.Ж.К., чрез адв. Д.С. от
БАК срещу Заповед № 172/17.01.2023 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност
зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: