Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 4 декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка Василева и
с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като разгледа докладваното от
съдия Върбанова к.а.н.д № 329 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Денистил
2010“ чрез адв. М.Б. против решение № 377 от 29.05.2019 г., постановено по АНД
№ 638/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено НП № 18-001330/11.03.2019г.,
издадено от директора на Д”ИТ”-Русе ,с което за нарушение на чл.63 ал.2 КТ на
основание чл.414 ал.3 КТ е наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира
се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП в обжалваната
му част.
Ответникът
по касационната жалба – Д“ИТ“-Русе,чрез процесуалния си представител
–ст.юрисконсулт С. С. взема становище по жалбата, като я счита за
неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по чл.63 ал.2 КТ. Приел е от фактическа страна за
безспорно установено, че на датата на проверката 04.02.2019г. към 11ч. лицето Е.Я.
е било допуснато до работа без да й е връчено копие от уведомлението по чл.62
ал.3 КТ за сключения договор,заверено от ТД на НАП. Този извод извел от
съдържанието на попълнената от работника декларация, че е започнала работа
същият ден в 9.00ч. и има сключен трудов договор, от електронния дневник на
касатора, представен в с.з.,че е подадено уведомление с ел.подпис в 11,45ч. и
от приетото уведомление от НАП същият ден в 14,47ч.,съгласно справка за приети
и отхвърлени уведомления. Отхвърлил е възражението за маловажност на случая по
чл.415в КТ.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода
на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност, са установени и удостоверени.
При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал и обсъдил
посочените от страните доказателства, които обсъдил изключително подробно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми,
обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е доказано
–работодателят е бил длъжен да не допуска до работа служителя преди да му връчи
заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 КТ. Приел е за
неоснователно възражението, че към момента на проверката не е бил сключен
трудов договор. Изложил е подробни съображения относно индивидуализация на
наказанието и липсата на предпоставки по чл.415 в ал.2 КТ.
Мотивиран така, РРС е потвърдил
изцяло наказателното постановление.
В касационната жалба се твърди
незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат същите доводи,
наведени във въззивната жалба, на които Районният съд е дал мотивиран отговор в
решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС, изложени в
оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим
съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението
на РРС, което е предмет на касационната проверка. В допълнение следва само да
се посочи, че нормата на чл.63 ал.2 КТ е категорична, че работодателят е бил длъжен да не
допуска до работа служителя преди да му връчи заверено от ТД на НАП копие от
уведомлението по чл. 62 ал.3 КТ, а в случая работника е бил допуснат до работа
безспорно без връчено заверено уведомление за регистриран трудов договор. Нещо
повече работодателят е длъжен да не допуска до работа и лице без сключен в
писмена форма трудов договор, което също е наказуемо по същия ред нарушение.
При извършената служебна проверка на
решението, съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав
намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 377/29.05.2019г.,
постановено по АНД № 638/2019г. на Районен съд Русе
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.