№ 556
гр. Р, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р в публично заседание на тридесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100219 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по субективно съединени искове за заплащане
на обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Депозирана е искова молба от К. П. П. и Б. М. Й – П.а, с която е предявен иск
срещу „ЕС 1 – Тур“ООД за заплащане на сумата 2 000 лв. /по 1 000 лв. за
всеки от двамата ищци/ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в емоционален шок и негативни психо-емоционални преживявания,
депресивно настроение, тревожност, безпокойство и страх за посегателство
върху имота и семейството им вследствие неправомерно деяние, извършено
от ответника като превозвач.
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор
61710.609.**** по КККР на гр.Р, представляващо лозе с вилна сграда, който е
основното им жилище, че на 05.09.2024 г. съсед съобщил на първия ищец за
две жени, които видял, че излизат от имота на ищците и влизат в автобус с
бургаска регистрация, който отпътувал, че впоследствие след проверка на
записа от охранителните камери установил, че автобус, собственост на
ответното дружество паркира на отбивката непосредствено до дома на
ищците, че от автобуса излезли 10 пътнички, 6 от които използвали за
физиологичните си нужди двора на ищците и по –специално новоизлятата
бетонова плоча и мястото, на което поставят батута и басейна на дъщеря си; че
същите надничали и в сградата, в която първият ищец съхранява фирмена
техника. Също така твърди, че са изпитали шок и ужас от това, което видели,
че няколко дни след инцидента аромата от урината на пътничките се носел из
двора им, че изпитват страх и несигурност, което води до неспокоен сън, че се
притесняват от бъдещи посещения от същите лица с цел кражби; че фирмата –
превозвач може да реши да ползва имота като тоалетна и в бъдеще.
Ответникът счита иска за недопустим, като сочи, че юридическо лице не носи
отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД. Прави възражение за
местна подсъдност и счита, че искът следва да бъде разгледан от РС – Царево.
1
По същество счита иска за неоснователен.
Ответникът твърди, че водачът на автобуса не е автор на поведението, сочено
от ищеца като непозволено увреждане; че ответното дружество не носи
отговорност за действията на пътниците в автобуса; че този имот в
продължение поне на 4 месеца е бил без ограда, с открехната врата.
В депозираните по делото писмени бележки процесуалният представител на
ищеца счита иска за доказан. Конкретно счита, че по делото е установено, че
водачът е осъществил виновно и противоправно поведение, с което е допуснал
набези в чужд имот, ползвайки го като обществена тоалетна, което е довело до
нарушаване на правото на ищците на неприкосновеност на жилището,
регламентирана в чл.33, ал.1 от Конституцията на Република България, както
и че преживените от ищците стрес, безпокойство, напрежение, нарушение на
съня и неприятни емоции са в причинна връзка с това влизане в имота им без
тяхно знание и съгласие. Счита, че претендирания размер на обезщетението
съответства на степента и характера на търпените болки и страдания.
Според процесуалния представител на ответника по делото не е доказано
наличие на противоправно поведение на ответника. Счита, че няма връзка
между поведението на водача на автобуса и евентуалното влизане на пътници
в имота на ищеца, ако съдът приеме, че такова е имало. Счита, че не са
доказани твърдените неимуществени вреди, както и това, че лицата, заснети в
имота на ищците, са пътници в автобуса на дружеството.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия
закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищците К. П. П. и Б. М. Й – П.а са собственици на поземлен имот с
идентификатор 61710.609.**** по КККР на гр.Р, представляващо лозе с вилна
сграда, придобит чрез договор за покупко продажба – нотариален акт №***,
т.2 на нотатиус рег.№291 за 2019 г. Същият е със статут „лозе“ и се намира в
местността „А л“ в землището на гр.Р и в него са построени две сгради.
Видно от свидетелските показания и представените снимки, имотът е с излаз
на околовръстното шосе Варна Русе и върху сградата, построена на външната
регулационна линия, има надпис „частен имот под видеонаблюдение“.
Според същите снимки на 05.09.2024 г. около 18,20 ч. по това шосе преминал
автобус с надпис S-****. Вече в 18,23,12 този автобус е отминал имота на
ищците. На този кадър вдясно от имота има няколко човека. В 18,23,25 четири
човека са влезли през входа на двора, който е бетониран /на снимката не се
вижда врата между пътя и двора/, а в 18,23,50 двама са клекнали зад
постройката, построена на границата с външната регулационна линия, а други
двама стоят в този двор. На кадрите от 18,24,16 и 18.24.30 , 18,24,43, 18,25,05
стоят прави или клекнали или надничат в двора. В 18,25,10 на кадър към пътя
се вижда как двама човека са се отправили към имота, намиращ се от дясно на
имота на ищците. Последната представена снимка е от 18,25,12 и на нея се
виждат двама човека в двора на ищеца и други двама, които минават през
входа/изхода. Според представената снимка от Google maps през м.май 2024 г.
не е имало нито ограда, нито врата на част от външната регулационна линия
на имота.
Заснетите на кадрите хора са били видяни от свид.С С, съсед на ищците.
Според него всички те са били жени и за това, което видял, съобщил на ищеца.
Този свидетел, както и свид.П.а съобщават, че ищците живеят в този имот, че
към момента на инцидента били демонтирали оградата, т.к. правели ремонт,
който налагал влизане на бетоновоз. Също така разказват, че ищците се
2
разстроили от влизането в техния имот, подозирали, че влезлите са го
ползвали за физиологичните си нужди, т.к. в продължение на 10-20 дни се
усещала неприятна миризма. Свид С е категоричен, че е видял, че хората,
които били в имота на ищците, се качили в автобуса, който бил с бургаска
регистрация. Според свид. П.а, майка и работодател на ищеца, изживяването
на отрицателните емоции на последния по повод случилото се на 05.09.2024 г.
продължило дълго и това му пречело да се съсредоточи в работата си. Ищцата
се чувствала обидена от това поведение на преминаващите, т.к. тя поддържала
ред и чистота в дома си, още повече че това се случило на мястото, където
играела петгодишната дъщеря на семейството. Притеснявала се и да остава
сама с детето в имота, когато работата на ищеца налагала това. Според
свид.П.а порталната врата на имота била демонтирана, когато започнал
ремонта и нова била монтирана повече от месец преди заседанието от
30.07.2025 г., след приключването на този ремонт. В показанията съобщава, че
е наемател на постройката в имота, която граничи с външната регулационна
линия към улицата и я ползва като складова база за своя бизнес.
Според свид. Х Д, втори шофьор на автобуса на ответника, автобусът спира
само на бензиностанции и зони за отдих, а на отбивка – само ако има
здравословен проблем с пътник. Не си спомня на 05.09.2024 г. да е спирал на
процесното място, не помни и какви пътници е возил по маршрута Бургас –
Франция.
Според представената от АПИ информация по републикански път I-2/Е-70/ в
близост на поземлен имот с идентификатор 61710.609.**** като уширение на
пътното платно са изградени площадки за принудително спиране /аварийни
площадки/ на пътните превозни средства при км. 70+410 в ляво по
направление Шумен – Русе и при км 70+500 по направление Русе – Шумен,
като и на двете няма монтиран пътен знак Д24“Автобусна спирка“
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки исканията,
респ. възраженията на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид, твърдението на ищеца, че причинителя на вредата е ответника,
предявеният иск се явява допустим.
Предвид конкретното твърдение, че причина за настъпването на вредите, за
които се иска обезщетение е неизпълнението на задълженията на
представител на ответника да извършва превоза, в т.ч. и престоите, според
законовите изисквания, и съобразявайки, че ответникът е юридическо лице,
което действа, възлагайки работа на своите служители, правото основание на
иска е разпоредбата на чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни
действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по
повод изпълнението на възложената работа.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД възниква и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду служителите е извършил конкретното действие, какъвто е
и настоящия случай, в който е установено, че автомобилът е управляван от
служител на ответното дружество, но само ако са установени останалите
предпоставки за възникване на отговорността за непозволено увреждане.
За да бъде квалифицирано това поведение на служителя на ответното
дружество като противоправно е необходимо да се установи, че същото не
съответства на дължимото според предписанията на правния ред и порядък
3
или на публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму. По отношение
на процесното действие – спирането на отбивка, липсва забрана това да се
направи от автобус. Дори и да се приеме, че случайните превози могат да
спират на автогарите, каквото тълкуване на законовите разпоредби сочи
ищеца /подкрепен в разсъжденията си от ИА АА/, това не означава забрана да
правят това в извънредни случаи на аварийни площадки, както е направил
наетия от ответника шофьор на автобуса на 05.09.2024 г. Това поведение не
нарушава и общия принцип да не се вреди другиму, т.к. тази отбивка е част
пътното съоръжение и не се намира в имота на ищеца.
При липсата на противоправно поведение, не може да се търси вина у лицето,
извършило съответното действие.
Соченото от ищеца в исковата молба действие – спирането на отбивка в
близост до имота на ищеца, не е в причинна връзка с изживяните от ищците
отрицателни емоции по повод присъствието на трети лица в част от имота им,
т.к. липсват и твърдения и доказателства на тези лица ответникът да е
възложил някаква работа, за да носи отговорност за тяхното поведение.
Липсата на противоправно поведение и на пряка причинна връзка между
изпълнението на работата и вредоносните действия е препятствие за
възникване на отговорност по чл.49 от ЗЗД.
Тъй като правото за обезщетяване може да бъде признато само при пълно
доказване на всички елементи на гражданския деликт /виновно и
противоправно деяние, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и на фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя -
възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод
на извършването й, така предявеният иск за заплащане на сумата 2000 лв.
причинени неимуществени вреди за двамата ищци, респ. по 1000 лв. за всеки
от двамата, е неоснователен и недоказан и следва да бъдат отхвърлен.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на направените от него
разноски. Предвид възражението на ищеца във връзка с размера на
претендираните такива, а имено 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.5 от ГПК Съдът следва да прецени дали същото е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа стойност на делото. Предвид
цената на иска и провеждането само на две открити с.з., Съдът счита, че
следва да присъди по-нисък размер на разноските, а именно сумата от 800 лв.
При определяне на този размер съдът взе предвид размера на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца в размер на 600 лв. при минимално такова
по чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 500 лв. и съобрази обстоятелството, че
процесуалният представител на ответника е с дейност в населеното място, в
което е седалището на ответника, което налагаше пътувания с цел явяване в
двете съдебни заседания.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от К. П. П., ЕГН ********** и Б. М. Й –
П.а, ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Р, м.“А л“, №*** срещу ЕС 1 – ТУР
ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Царево и адрес на управление ул.“Хан
Аспарух“, №17А за заплащане общо на сумата 2000 лв. /по 1000 лв. за всеки
един от двамата ищци/ обезщетения за неимуществени вреди, претендирани
4
като такива от деликт от 05.09.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН ********** и Б. М. Й – П.а, ЕГН ********** и
двамата с адрес гр.Р, м.“А л“, №*** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕС 1 – ТУР ООД, ЕИК
********* със седалище гр.Царево и адрес на управление ул.“Хан Аспарух“,
№17А сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Р в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р: _______________________
5