№ 22441
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110125295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 251 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца „.........а“ АД с искане за тълкуване на
постановеното на 31.10.2024 г. решение по отношение на главницата, доколкото съдът е
приел, че главницата е погасена по давност в цялост, а в същото време е признал за дължима
част от лихвата. В условията на евентуалност е направено искане на основание чл. 250 ГПК
за допълване на решението като се признае за установено, че Б. Л. П. дължи на „.........а“ АД
главница в общ размер на 5000 лева, съответстваща на призната за дължима договорна
лихва.
В подадена молба ответницата счита искането за тълкува, респ. за допълване за
неоснователно, доколкото съдът се е произнесъл по всички предявени искове и отхвърляйки
иска за главница е недопустимо съдът да ревизира съдебния си акт.
Молбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок
от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Според чл. 251, ал. 1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се
разглеждат от съда, който го е постановил, а съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК
страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При
непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от
съединението искове или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет.
С решението си по делото съдът е признал за установено по предявените от
„.........а“ АД срещу Б. Л. П. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Б. Л. П. дължи на
„.........а“ АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1
3471,70 лева – договорна лихва за периода 19.01.2014 г. – 16.11.2022 г., натрупана по
Договор за издаване на кредитна карта № ....... г., сумата от 37,50 лева - законна лихва за
периода 17.11.2022 г. - 13.12.2022 г. и 60 лева – разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 68231/2022 г. на СРС, 82 състав, като е отхвърлил иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за главницата по Договор за издаване на
кредитна карта № ....... г. в размер на 5000 лева, искът за мораторна лихва в размер на
2918,85 лева за периода 06.02.2014 г. – 19.12.2016 г. и искът за договорна лихва над сумата
3471,70 лева до пълния претендиран размер от 10514,30 лева и за периода 19.01.2014 г. –
14.12.2019 г. като погасени по давност. В мотивите на съдебното решение съдът е счел
сумите, формиращи главницата, за погасени по давност изцяло, тези за мораторна лихва в
размер на 2918,85 лева за периода 06.02.2014 г. – 19.12.2016 г. и тези за договорна лихва в
размер над сумата 3471,70 лева до пълния претендиран размер от 10514,30 лева за периода
19.01.2014 г. – 14.12.2019 г.
Действително съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла, но съдът е приел, че в случая главницата е погасена по давност изцяло, но се
дължат суми за договорна и законна лихва, които с оглед датата на предявяване на иска,
респ. заявлението по чл. 417 ГПК не са погасени по давност.
Съдът не може да допълни решението си като признае за установено, че Б. Л. П.
дължи на „.........а“ АД главница в общ размер на 5000 лева, доколкото е формирал
диспозитив по отношение на главницата и е недопустимо ревизирането му от същия съд и
достигане до различен извод.
Воден от горното, СРС, 82 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 22.11.2024 г. на „.........а“ АД за тълкуване на
основание чл. 251 ГПК, а в условията на евентуалност за допълване на основание чл. 250
ГПК на решение от 31.10.2024 г. по гр. д. № 25295/2023 г. на СРС, 82 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2