Решение по дело №209/2025 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 158
Дата: 23 юли 2025 г.
Съдия: Евелина Карагенова
Дело: 20254140100209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Павликени, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20254140100209 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от адв. Ц. Д. от ВТАК като пълномощник на М. Ц. Д. от
гр. П. по предявени обективно съединени облигационни искове против „Би Енд Джи
Кредит“ ООД гр. С.. В исковата молба е посочено, че между ищцата и ответника е сключен
договор за кредит №***_*** от 05.12.2022г за сумата от 800лв главница с лихва от 86.80лв.
при лихвен процент 36.29%, ГПР 45.20% за връщане на 6 месечни вноски като в раздел VI
чл.10 ал.3 от договора е посочено, че общо дължимата сума е 1461.12лв., като е начислена
парична сума от 229.74лв. за бързо разглеждане на кредита и 344.58лв. за експресно
обслужване на кредита като ако погасителните вноски не се изплащат в срок, към общата
сума се прибавят и разходите по част III т.4.6 от СЕФ-разноски от кредитора до 20лв./месец,
както и всички разноски по принудителното събиране на вземането. Удържана й е сума от
16.80лв. застрахователна премия и реално усвоената от ищцата сума е 783.20лв., а
предсрочно погасената на 17.01.2023г сума от ищцата е 1036.98лв.
На 01.03.2024г между страните е сключен договор за кредит №***_*** за сумата от
1200лв, с лихва от 264.60лв. при лихвен процент 38.49%, ГПР 42% за връщане на 12
месечни вноски като в раздел VI чл.10 ал.3 от договора е посочено, че общо дължимата
сума е 2740.20лв., като е начислена парична сума от 510.24лв. за бързо разглеждане на
кредита и 765.36лв. за експресно обслужване на кредита като ако погасителните вноски не
се изплащат в срок, към общата сума се прибавят и разходите по част III т.4.6 от СЕФ-
разноски от кредитора до 20лв./месец, както и всички разноски по принудителното събиране
на вземането. Реално усвоената от ищцата сума е 1200лв., а предсрочно погасената на
29.03.2024г сума от ищцата е 1717лв .
На 16.04.2024г между страните е сключен договор за заем №***_*** за сумата от
1200лв, с лихва от 358.24лв. при лихвен процент 39.04%, ГПР 45.83% за връщане на 16
месечни вноски като в раздел VI чл.10 ал.3 от договора е посочено, че общо дължимата
сума е 3215.52лв., като е начислена парична сума от 662.88лв. за бързо разглеждане на
кредита и 994.40лв. за експресно обслужване на кредита като ако погасителните вноски не
се изплащат в срок, към общата сума се прибавят и разходите по част III т.4.6 от СЕФ-
1
разноски от кредитора до 20лв./месец, както и всички разноски по принудителното събиране
на вземането. Удържана е сума от 67.20лв. застрахователна премия и реално усвоената от
ищцата сума е 1132.80лв., а предсрочно погасената на 25.04.2024г сума от ищцата е 1212лв.
На 10.05.2024г между страните е сключен договор за заем №***_*** за сумата от
800лв, с лихва от 176.44лв. при лихвен процент 38.49%, ГПР 43.05% за връщане на 12
месечни вноски като в раздел VI чл.10 ал.3 от договора е посочено, че общо дължимата
сума е 1827.60лв., като е начислена парична сума от 340.44лв. за бързо разглеждане на
кредита и 510.72лв. за експресно обслужване на кредита като ако погасителните вноски не
се изплащат в срок, към общата сума се прибавят и разходите по част III т.4.6 от СЕФ-
разноски от кредитора до 20лв./месец, както и всички разноски по принудителното събиране
на вземането. Реално усвоената от ищцата сума е 800лв, а кредитът е погасен на 11.09.2024г
с плащане на три вноски по 150лв. и една вноска от 910лв.
Счита, че договорите противоречат на закона и морала и са сключени при
неравноправни условия, клаузите не са индивидуално уговорени, а са сключени при ОУ при
предварително определени от ответника договорни клаузи и ищцата не е имала възможност
да повлияе върху съдържанието им. Твърди, че са нарушени чл.143 ал.1 от ЗЗП, чл. 11 ал.1
т.10 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен общо, чл.19 ал.4 от ЗПК-ГПР е по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва, определена от МС, чл.22 от ЗПК вр.чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК-
лихвения процент е посочен общо, разходите , чл.10а ал.2 от ЗПК относно уговорените
услуги за бързо разглеждане на искането за кредит и експресно обслужване, както и част III
т.4.6 от СЕФ относно разноските. Сочи, че договорите са недействителни и потребителят
дължи на кредитора само главницата по договора, а всичко над тази сума следва да се върне
тъй като кредиторът го е получил без основание. Моли съдът да постанови решение и да
осъди ответника да заплати на ищцата недължимо платени суми както следва: по договор за
потребителски кредит №***_*** от 05.12.2022г сумата от 253.78лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, по договор за
потребителски кредит №***_*** от 01.03.2024г сумата от 517лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, по договор за потребителски
кредит №***_*** от 16.04.2024г сумата от 79.20лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, по договор за потребителски кредит
№***_*** от 10.05.2024г. сумата от 575лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира за направени разноски по
делото.

В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор. Твърди се ,че исковете са
неоснователни и недоказани. Твърди, че исковете са неоснователни. Сочи, че
допълнителните действия в договорите не са част от ГПР и че ищцата сама е пожелала
допълнителните услуги в СЕФ. През 2018г КЗП е съгласувала типовия договор за кредит и
ОУ, а в края на 2024г приключили последваща съгласувателна процедура на документите за
кредит и същите не съдържат неравноправни клаузи. В СЕФ е посочена лихвата за всяка
една вноска по кредита, а дружеството не прилага референтен лихвен процент в ПрО.
Доброволното действие на „Бързо разглеждане“ и „Ескспресно обслужване“ не са свързани
с усвояването и управлението на кредитите. Моли да се отхвърлят предявените искове.
Претендира за направени разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира, че са предявени 4бр обективно съединени облигационни искове по чл.55
ал.1 от ЗЗД, вр чл.22,вр чл.11 ал1,т.9 и т10 , чл.19 ал.4 от ЗПК, вр чл. 23 от ЗПК, вр чл.10а
ал.2 от ЗПК .
Ответникът по делото е небанкова финансова институция по чл.3 ЗКИ, който може да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
2
или други възстановими средства и има качеството на кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от
ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своя професионална дейност и се явява потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от
ЗПК.
По делото безспорно е установено, че между страните са сключени 4бр договори за
потребителски кредити:
- №***_*** / 05.12.2022г за сумата от 800лв главница с лихва от 86.80лв. при лихвен
процент 36.29%, ГПР 45.20% за връщане на 6 месечни вноски като в раздел VI чл.10 ал.3 от
договора е посочено, че общо дължимата сума е 1461.12лв., като е начислена парична сума
от 229.74лв. за бързо разглеждане на кредита и 344.58лв. за експресно обслужване на
кредита като ако погасителните вноски не се изплащат в срок, към общата сума се
прибавят и разходите по част III т.4.6 от СЕФ-разноски от кредитора до 20лв./месец, както и
всички разноски по принудителното събиране на вземането. Удържана й е сума от 16.80лв.
застрахователна премия и реално усвоената от ищцата сума е 783.20лв., а предсрочно
погасената на 17.01.2023г сума от ищцата е 1036.98лв.
- №***_***/01.03.2024г за сумата от 1200лв, с лихва от 264.60лв. при лихвен процент
38.49%, ГПР 42% за връщане на 12 месечни вноски като в раздел VI чл.10 ал.3 от договора
е посочено, че общо дължимата сума е 2740.20лв., като е начислена парична сума от
510.24лв. за бързо разглеждане на кредита и 765.36лв. за експресно обслужване на кредита
като ако погасителните вноски не се изплащат в срок, към общата сума се прибавят и
разходите по част III т.4.6 от СЕФ-разноски от кредитора до 20лв./месец, както и всички
разноски по принудителното събиране на вземането. Реално усвоената от ищцата сума е
1200лв., а предсрочно погасената на 29.03.2024г сума от ищцата е 1717лв
- №***_*** /16.04.2024г за сумата от 1200лв, с лихва от 358.24лв. при лихвен
процент 39.04%, ГПР 45.83% за връщане на 16 месечни вноски като в раздел VI чл.10 ал.3
от договора е посочено, че общо дължимата сума е 3215.52лв., като е начислена парична
сума от 662.88лв. за бързо разглеждане на кредита и 994.40лв. за експресно обслужване на
кредита като ако погасителните вноски не се изплащат в срок, към общата сума се
прибавят и разходите по част III т.4.6 от СЕФ-разноски от кредитора до 20лв./месец, както и
всички разноски по принудителното събиране на вземането. Удържана е сума от 67.20лв.
застрахователна премия и реално усвоената от ищцата сума е 1132.80лв., а предсрочно
погасената на 25.04.2024г сума от ищцата е 1212лв.
- №***_***/10.05.2024г за сумата от 800лв, с лихва от 176.44лв. при лихвен процент
38.49%, ГПР 43.05% за връщане на 12 месечни вноски като в раздел VI чл.10 ал.3 от
договора е посочено, че общо дължимата сума е 1827.60лв., като е начислена парична сума
от 340.44лв. за бързо разглеждане на кредита и 510.72лв. за експресно обслужване на
кредита като ако погасителните вноски не се изплащат в срок, към общата сума се
прибавят и разходите по част III т.4.6 от СЕФ-разноски от кредитора до 20лв./месец, както и
всички разноски по принудителното събиране на вземането. Реално усвоената от ищцата
сума е 800лв, а кредитът е погасен на 11.09.2024г с плащане на три вноски по 150лв. и една
вноска от 910лв.
Ответникът не спори тези обстоятелства. Спорно е дали договорите съдържат
неравноправни клаузи, водещи до недействителността им и дали се дължат претендираните
от ищцата суми. Сключените договори по своята правна характеристика и съдържание
представляват договори за потребителски кредит, поради което за тях важат разпоредбите на
ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12
и ал.2, мл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен като липсата
на всяка една от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22
от ЗПК-изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване
3
на договора с последица, че заемателят дължи връщане само на чистата сума по кредита,
без да връща лихва и други разходи.
Изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е че договорът трябва да съдържа ГПР по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислен към момента на сключване на договора за
кредит като се вземат предвид допускания, използвани при изчисляването му по
определения в Приложение 1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита-настоящи и бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на
ГПР и общо дължимата сума по кредита. В посочената величина на ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Налице е нарушение на тази
разпоредба, тъй като и в четирите договора за кредит, посочени по-горе кредиторът се е
задоволил единствено с посочване на общата като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР като липсва ясно разписана методика на формиране ГПР-кои
компоненти включва и как се формират посочените в договорите ГПР, няма яснота и как е
формиран фиксирания годишен лихвен процент по тези договори: как точно се съдържа и
как е изчислена лихвата по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползваните
от него потребителски кредити . Целта на тази разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обосноват
избор дали да сключи договора. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договорите по см на чл.11 т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния потребител относно
цената и икономическите последици от сключването на договорите за потребителски
кредит. Същевременно посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита, водещо до неравноправна клауза
за общия размер на сумата, която следва да плати потребителя по смисъла на чл.4 параграф
1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Горепосочените договори са типови/еднообразни/ като потребителят не е имал възможност
да влияе в тяхното съдържание, в клаузите им, т е да има възможност за индивидуално
уговаряне на клаузите по договорите, което води до неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
По четирите договора е предвидена клауза за възнаграждение на извършваните от
кредитодателя услуги „Бързо разглеждане искането за кредит“ и „Експресно обслужване по
кредита“. Те са присъщи на занятието на кредитодателя действия по администрирането на
финансовия продукт и противоречат на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК. Тези услуги
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договорите, посочени
по-горе, по предоставяне на кредита, връщането му ведно с договорна/възнаградителна
лихва, а тези уговорки касаят действия кредитодателя по оценка на кредитоспособността на
потребителя, заобикаля се разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването на
тези такси и изискването за заплащането им от потребителя не представлява плащане на
услуга, а прикрива разходи по кредитите, с които се надхвърлят ограниченията за
максималния размер на ГПР, касае се за скрити разноски по кредита под формата на
предоставени допълнителни услуги, които се явяват неравноправни клаузи по чл.143 от ЗПК.
Клаузите в договорите за такси за бързо разглеждане на кредита и експресното му
обслужване противоречат на чл.10а ал.2 от ЗПК, с която се забранява на кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредитите.
Също и противоречат на чл.10а ал.4 от ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събрат такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно
определени с договора за потребителски кредит. В случая не е изпълнено това условие.
4
Клаузите за тези такси по горепосочените договори не са ясно е точно разписани какво
точно се разбира под бързо и обикновено разглеждане на кредита, под експресно и
обикновено обслужване на кредита. Заобикаля се ограничението на чл.33 от ЗПК като се
въвеждат допълнителни плащания по кредита за действия по усвояване на кредита.
Противоречието със законовите разпоредби води нищожност на договорните клаузи,
предвиждащи дължимост на тези такси. Тези претендирани такси противоречат на закона и
добрите нрави.
С оглед гореизложеното съдът намира, че сключените договори за потребителски кредити
№№***_*** от 05.12.2022г, ***_*** от 01.03.2024г,***_*** от 16.04.2024г, ***_*** от
10.05.2024г се явяват нищожни, съдържащи неравноправни клаузи, водещи до начална
недействителност и следва потребителят да дължи единствено чистата сума по съответните
кредити: по договор №***_*** от 05.12.2022г-783.20лв., по договор №***_*** от
01.03.2024г- 1200лв, по договор №***_*** от 16.04.2024г-1132.80лв., по договор №***_***
от 10.05.2024г- 800лв.
По договор ***_*** от 05.12.2022г се доказа, че ищцата е погасила задълженията си по
него със заплащане на сума от 1036.98лв., неоспорено от ответника. Следователно е
заплатила повече от дължимото в размер на 253.78лв. Претенцията на ищцата по този
обективно съединен иск се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена. По
договор №***_*** от 01.03.2024г се доказа, че ищцата е погасила задълженията си по него
със заплащане на сума от 1717лв., неоспорено от ответника. Следователно е заплатила
повече от дължимото в размер на 517лв. Претенцията на ищцата по този обективно
съединен иск се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена. По договор
№***_*** от 16.04.2024г ищцата е погасила задълженията си по него със заплащане на
сума от 1212лв, неоспорено от ответника. Следователно е заплатила повече от дължимото в
размер на 79.20лв. Претенцията на ищцата по този обективно съединен иск се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена .По договор №***_*** от
10.05.2024г2024г ищцата е погасила задълженията си по него със заплащане на сума от
1360лв / 3Х 150лв+910лв/ , неоспорено от ответника. Следователно е заплатила повече от
дължимото в размер на 560лв. Претенцията на ищцата по този обективно съединен иск се
явява частично основателна и доказана и следва да бъде уважена до този размер, като до
претендирания размер 575лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
/ общо ищцата е заплатила повече от дължимата чиста сума по кредитите поради наличие на
неравноправни клаузи в договорите 1409.98лв. при начална липса на основание и тази сума
следва да бъде върната на ищцата , тъй като с нея ответникът се е обогатил неоснователно и
следва да бъде отхвърлена исковата претенция за разликата до претендираната обща сума от
1425лв като неоснователна и недоказана в тази част/.

С оглед изхода на делото следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се присъдят
разноските на ищеца съразмерно уважената част на исковата претенция. Ищцата е
направила разноски за платена ДТ в размер на 200лв., съобразно уважената част от исковата
претенция следва ответникът да заплати на ищцата 197.89лв. направени разноски
съразмерно уважената част на исковата претенция по посочената от ищцата банкова сметка.
Претендира се и адвокатско възнаграждение. По делото е представено пълномощно без да
е посочена уговорена или заплатена сума и списък за разноски по чл.80 от ГПК за
претендирано адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т 2 от ЗА. Съгласно тази
разпоредба ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение като сумата следва да се присъди в негова полза. Този размер за един иск
съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г за възнагражденията за адвокатска
работа би следвало да е 442.50лв. Въпреки, че са предявени 4 обективно съединени иска,
защитата на ищцата е представена общо като за един, тъй като исковете са с идентичен
5
предмет, на едно и също правно основание. Съдът взе предвид и материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото, качеството на предоставената услуга, броя на
проведените съдебни заседания, участието на адвоката в делото: предявяване на искова
молба, участие в 1 съдебно заседание, представяне на писмено становище, малък брой на
писмените доказателства. Съдът се съобрази с практиката в решение от 05.12.2006г по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004г на СЕС, съгласно която делегирането на
частноправен субект –Висшия адвокатски съвет-на правомощия по определяне на
минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата на
свободна конкуренция съгласно чл.101 и чл.102 от ДФЕС и по този начин се отнема правото
на съда да съобрази спецификите на делото и да присъди разумен размер на направените
разноски, В този смисъл е и решение от 28.07.2016г по дело С-57/2015г на СЕС, при което
се допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони
по изключение от този режим. Съдът намира, че при определяне на размера на адвокатско
възнаграждение не е обвързан с определените в Наредба 1/2004г за възнагражденията за
адвокатска работа минимални възнаграждения и определя адвокатско възнаграждение при
отчитане на реалната фактическа и правна сложност на делото, броя на исковете с
идентичен предмет, определя адвокатско възнаграждение за участието на адвоката по
настоящото дело в размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1 от
09.07.2004г за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 442.50лв.Следва
ответникът да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата тази сума
по посочената от него банкова сметка.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С. пк ***, район *** ул. ***, представлявано Б. К. Б. и С. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д.
с ЕГН ********** от гр. П. ул.*** сумата 253.78лв./ двеста петдесет и три лева и седемдесет
и осем стотинки/ , получена без основание по договор №***_*** от 05.12.2022г.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С. пк ***, район *** ул. ***, представлявано Б. К. Б. и С. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д.
с ЕГН ********** от гр. П. ул.*** сумата 517лв./ петстотин и седемнадесет лева/ , получена
без основание по договор № ***_*** от 01.03.2024г.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С. пк ***, район *** ул. ***, представлявано Б. К. Б. и С. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д.
с ЕГН ********** от гр. П. ул.*** сумата 79.20лв./ седемдесет и девет лева и двадесет
стотинки/, получена без основание по договор № ***_*** от 16.04.2024г.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С. пк ***, район *** ул. ***, представлявано Б. К. Б. и С. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д.
с ЕГН ********** от гр. П. ул.*** сумата 560лв./ петстотин и шестдесет лева /, получена без
основание по договор № ***_*** от 10.05.2024г, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата до 575лв. като неоснователна и неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С. пк ***, район *** ул. ***, представлявано Б. К. Б. и
С. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. П. ул.*** сумата 197.89лв./ сто
деветдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ направени разноски съразмерно
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“
ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С. пк ***, район *** ул. ***,
представлявано Б. К. Б. и С. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ на адв Ц. С. Д. от ВТАК със служебен
6
адрес гр. В. Т. ул.***, личен № *** сумата 442.50лв./ четиристотин четиридесет и два лева
и петдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищцата М. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. П. по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

7