РЕШЕНИЕ
№ 18038
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110113844 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по отношение
на ответниците Ч. М. С., с ЕГН: ********** и М. М. С., с ЕГН: **********, двамата с адрес
/адрес/, че дължат на ищеца следните суми:
1. Ответника Ч. М. С. дължи сумата от 214,35 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, ведно със законна
лихва от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 38,25 лева (тридесет и
осем лева и 25 стотинки) за периода от 15.09.2021г. до 30.11.2023 г., сумата от 5,01 лева (пет
лева и 01 стотинка), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.01.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1,21 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г. до 30.11.2023 г.
2. Ответника М. М. С. дължи сумата от 214,35 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, ведно със законна
лихва от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 38,25 лева (тридесет и
осем лева и 25 стотинки) за периода от 15.09.2021г. до 30.11.2023 г., сумата от 5,01 лева (пет
лева и 01 стотинка), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.01.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1,21 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г. до 30.11.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на процесния имот.
1
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като
излага съображения за неоснователност. Твърдят, че претенциите на ищеца са погасени чрез
плащане, извършено въз основа на издадена по ч.гр.д.№18812/2022г. на СРС, 69 състав,
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като платения период се припокрива, с изключение
на дължимото за м.04.2022г. Молят съда да прекрати делото, евентуално да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника Ч. С., редовно призован, се явява лично. Поддържа писмения отговор и
моли съда да отхвърли исковете.
Ответника М. С. не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 1914/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми, дължими разделно – по 1/6 ид.ч. от всеки
от ответниците, а именно: сумата от 1286,09 лева (хиляда двеста осемдесет и шест лева и
09 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация
**********/аб. № ******, ведно със законна лихва от 10.01.2024 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 229,47 лева (двеста двадесет и девет лева и 47 стотинки) за
периода от 15.09.2021г. до 30.11.2023 г., сумата от 30,08 лева (тридесет лева и 08 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.01.2024 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 7,30 лева (седем лева и 30 стотинки) за периода от
15.01.2021г. до 30.11.2023 г.. С възражения от 07.03.2024 г. и 05.11.2024г., ответниците са
оспорили вземането с мотив, че не дължат.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 18812/2022 г. по описа на СРС, 69
състав, е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството
ищец е била издадена заповед за изпълнение за следните суми, за всеки от ответниците, а
именно: 223,63 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за
имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, ведно със законна
лихва от 07.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г.
до 22.03.2022 г. в размер на 44,07 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 3,67 лв., ведно със законна лихва за периода от 07.04.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.05.2049г. до 22.03.2022 г. в размер на 0,78 лв. В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в т. 12 е посочено, че претенцията за
главница е за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. Длъжниците са заплатили задълженията
в срока по чл. 414а ГПК и съдът е прекратил делото с Определение от 11.11.2022г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в гр. София, се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със
2
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.“ ООД и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 29.05.2003г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети главни отчети, приемо-предавателен протъокол и изравнителни
сметки, представени от „Т.“ ООД.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., съобщение към фактура №
**********/31.07.2022г., справка за задължения на абонатен № **********.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че ответниците са собственици на по 1/ 6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, който факт е обявен за безспорен между страните. В този смисъл по
отношение на тях е налице пасивна материална легитимация по иска по чл.153 ЗЕ, като
собственици на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. В този смисъл съдът
намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника съществува облигационно
правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чието
съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. По делото са
представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от отоплителните
сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за абонатен № 97337,
под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от ответниците,
поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 1318,56 лв. /съобразно отразеното във фактури №
**********/31.07.2021г. на стойност 402,76 лв. със срок за плащане 14.09.2021г. и фактура
№ **********/31.07.2022г., на стойност 915,80 лв., със срок за плащане 14.09.2022г.,
приложени на л.28-31 от делото/, като отговорността на ответниците е по 1/ 6 от това
задължение или сумата от по 219,76 лв.
Възражението на ответниците, че са заплатили тази сума, във връзка с издадена по
ч.гр.дело № 18812/2022 г. на СРС заповед за изпълнение, съдът намира за неоснователно.
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
18812/2022 г., заповедта е издадена за неплатена топлоенергия за периода 01.05.2018г. до
30.04.2020г., а предмет на настоящото производство са задължения за периода 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., който е различен. Съдът не следва да обсъжда направеното от ответниците с
молби от 29.09.2025г. възражение за настъпила погасителна давност, доколкото същото е
извън срока по чл. 131 ГПК и възможността за това е преклудирана.
С оглед гореизложеното, съдът намира предявените искове за сумата от 214,35 лева
за основателни и следва да се уважат изцяло.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за
3
периода от 15.09.2021г. /след датата на срока за плащане по фактура
№**********/31.07.2021г./ до 30.11.2023 г., която сума, съобразно служебните изчисления на
съда възлиза на сума в размер на 229,63 лв. (или сумата от 98,51 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.21г.- 30.11.23. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2021г.главница от 402,76 лв. и сумата от 131,12 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.22г.- 30.11.23.г. върху дължимата по фактура
**********/31.07.2022г., главница от 915,80 лв.). Или съобразно притежаваните от
ответниците ид.ч. двамата дължат сумата от по 38,27 лв. Или исковете следва да бъдат
уважени изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т.“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 1914/2024 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че всеки от ответниците следва да бъде осъдени да заплати
на ищеца разноски в размер на по 137,50 лв., от които сумата от 100 лв. за внесена държавна
такса и 37,50,52 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не са претендирали разноски, поради което такива не следва да им бъдат
присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч. М. С., с ЕГН: **********, с
адрес /адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 214,35 лева (двеста и четиринадесет лева и 35 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/,
инсталация **********/аб. № ******, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
10.01.2024 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 38,25 лева (тридесет и
осем лева и 25 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021г.
до 30.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед №2131/18.01.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1914/2024 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5,01 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
10.01.2024 г. до изплащане на вземането и иска за сумата от 1,21 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г.
до 30.11.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. С., с ЕГН: **********, с
адрес /адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 214,35 лева (двеста и четиринадесет лева и 35 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/,
4
инсталация **********/аб. № ******, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
10.01.2024 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 38,25 лева (тридесет и
осем лева и 25 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021г.
до 30.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед №2131/18.01.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1914/2024 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5,01 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
10.01.2024 г. до изплащане на вземането и иска за сумата от 1,21 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г.
до 30.11.2023 г.
ОСЪЖДА Ч. М. С., с ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 137,50 лева (сто
тридесет и седедм лева и 50 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 1914/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА М. М. С., с ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 137,50 лева (сто
тридесет и седедм лева и 50 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 1914/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 1914/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5