№ 1357
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209054 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Х. Б., с ЕГН **********, чрез адв. Ст. Г. от
САК, против наказателно постановление (НП) № 23-4332-006103 от
11.04.2023 г., издадено от началник група в Отдел "Пътна полиция" при
Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 50а
от ЗДвП.
В жалбата процесуалният представител на жалбоподателя оспорва
фактическа обстановка, като твърди, че същата е неправилно установена, тъй
като доверителят му е навлязъл на разрешителен сигнал, като обстановката е
позволявала преминаването му през кръстовището, включително и спрямо
напречно намиращите се превозни средства. В тази връзка се посочва, че
автомобилът на другия участник в ПТП е навлязъл в кръстовището с
несъобразена скорост без да се съобрази с обстановката в кръстовището,
поради което счита, че е проявил невнимание към пътната обстановка. С оглед
на това, процесуалният представител счита, че погрешно в НП е посочено, че
жалб. Б. е възпрепятствал напречно движещия се автомобил – на другия
участник в ПТП. Твърди се и недоказаност на административнонаказателното
обвинение. В жалбата се навеждат доводи за процесуална
незаконосъобразност. Като нарушени се посочват разпоредбите на чл. 57, ал.
1
1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Счита, че неправилно е приложена санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като същата предвижда санкция
за неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението. В тази връзка се навеждат твърдения за ограничено
право на защита на санкционирания субект. На последно място се оспорва
компетентността на наказващия орган, тъй като липсват доказателства, от
които тя да бъде установена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява процесуален представител – адв. П., преупълномощена от адв. Г.,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление,
тъй като доверителят й е спазил правилата за движение на ЗДвП. Претендира
присъждане на разноски, представя списък и договор за правна защита и
съдействие.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно призован,
не изпраща представител и не взема становище по основателността на
жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 01.03.2023 г. свид. А. С., заедно с колегата си Д.Г. посетили сигнал за
ПТП на кръстовището образувано от бул. „Генерал Данаил Николаев“ и бул.
„Мадрид“. Направили оглед на местопроизшествието, като Д.Г., на длъжност
„мл. автоконтрольор“ в ОПП-СДВР съставил протокол за настъпилото ПТП и
скица към него, като при съставянето му взел предвид попълнените от
участниците в ПТП писмени декларации – свид. К. С. и жалб. Б..
На 01.03.2023 г. А. С., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-
СДВР, съставил против жалбоподателя Б. акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, № 923502, в който приел за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП, като приел за
установени следните обстоятелства: „На 01.03.2023 г. в 18:39 часа, жалб. Б., в
качеството си на водач на товарен автомобил, марка/модел „Нисан Навара“ с
рег. № ****А, собственост на „Годо електроникс“ ЕООД, управлявал същото в
гр. София, по бул. „Генерал Данаил Николаев“, с посока на движение от ул.
„Черковна“ към ул. „Боян Магесник“ и на кръстовището с бул. „Мадрид“
навлиза на разрешен сигнал на трисекционната светофарна уредба, работеща в
автоматичен режим, като обстановката в кръстовището не позволява
преминаването му, с което възпрепятства напречното движение и става
причина за ПТП с напречно движещия се отдясно на разрешен сигнал на
светофара лек автомобил, марка/модел „Рено Клио“ с рег. № ****.“ Препис от
АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу негов подпис на същата дата, като
в графата за възражения било отбелязано единствено „имам възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, срещу АУАН са постъпили писмени
2
възражения, в които се съдържат твърдения, сходни с тези изложени в
депозираната жалба пред съда.
Въз основа на съставения АУАН и при идентично възпроизвеждане на
фактическата обстановка, на 11.04.2023 г., Г.Б. – началник група в ОПП-СДВР,
издала обжалваното НП № 23-4332-006103/11.04.2023 г., с което на основание
чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Б. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания от съда свидетел А. С. (актосъставител) и свид. К.
С., и надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свид. С., като намира същите за
последователно, непротиворечиво и логично структурирани. От тях се
установява, че той е актосъставител, както и това, че протокола за ПТП и
скицата към него са съставени по данни от участниците в ПТП, съдържащи се
в попълнените от тях писмени декларации, въз основа на които е възприета и
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. В показанията си посочва, че
АУАН е съставен след като са получили информация от дежурната част, че на
записите на камерите се вижда извършено нарушение от страна на жалб. Б..
Въпросните видеозаписи не са приобщени в хода на производството, което
възпрепятства съда да провери истинността на показанията в тази им част,
поради което приема, че в тази им част същите са недостатъчно
информативни, тъй като от тях не се разбира какво точно се вижда, а и свид.
С. не е възприел непосредствено тяхното съдържание.
Съдът кредитира частично показанията на свид. С., като намира, че
същите следва да бъдат кредитирани с доверие по отношение на времето и
мястото на извършване на деянието, както и за посоката му на движение. По
отношение на обстоятелствата, които са довели до ПТП, в които той твърди,
че жалб. Б. е преливал лентите и го е засякъл, съдът намира, че същите са в
противоречие както с изложените в жалбата твърдения на жалбоподателя, така
и с останалите събрани по делото писмени доказателства, поради което не
прие с доверие показанията в тази част. Доколкото по делото не са събрани
други доказателства и не са установени и разпитани свидетели-очевидци на
нарушението, съдът намира, че констатираните противоречия не могат да
бъдат преодолени, а достоверността на показанията, депозирани от свид. С. не
може да бъде проверена, поради което съдът отказва да ги кредитира в тази им
част.
За изясняването на обстоятелствата по делото способстват събраните
писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените
материали по делото, последователни са и не си противоречат, поради което
съдебният състав ги кредитира в цялост.
3
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да
провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във връзка със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в
предвидената от закона писмена форма и при спазване на установените в чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. При съставяне на АУАН са
спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Съобразено е и изискването
на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен на жалбоподателя
лично срещу подпис. Съобразена е и нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и
тази на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, като са описани всички фактически
обстоятелства, които обосновават съставомерност на извършеното
нарушение.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя за неприложимост на
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗДвП като
намира, че именно тя се явява приложима, доколко жалбоподателят Б. е
санкциониран за неизпълнение на задължение, вменено с разпоредбата на чл.
50а от ЗДвП, която урежда правило за преминаване през кръстовище, което е
регулирано със светофарна уредба, какъвто е и процесният случай.
Разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП забранява навлизането в кръстовище
дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в
кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение. Това означава, че от обективна страна
следва да се установи, че е бил подаден разрешаващ сигнал на светофара и че
в кръстовището е била създадена такава обстановка, при наличието на която
навлизането би довело до спиране в кръстовището или възпрепятстване на
напречното движение. По делото не се явява спорно обстоятелството, че жалб.
Б. е навлязъл в кръстовището при разрешителен сигнал на трисекционната
светофарна уредба. Неговата административна отговорност е била ангажирана
за това, че е навлязъл при такава обстановка, която го е принудила да
възпрепятства напречното движение. Именно това е и спорното
обстоятелство. По делото е разпитан свид. С., който е очевидец на случилото
се, но от неговите показания не се установява такава обстановка в
4
кръстовището, която да е принудила жалбоподателя да възпрепятства
напречното движение. Напротив, според свид. С. колите са се изтегляли
нормално. Съдът е изискал от Столична община да предостави видеозаписи от
камерите в кръстовището, посредством които да се установи каква е била
действителната обстановка, но предвид срока за съхранението им, който е 25
дни, съгласно приложения по делото писмен отговор, съдът е бил поставен в
невъзможност да ги приобщи по делото. В депозираните възражения срещу
АУАН е било направено доказателствено искане за приобщаването им в
предсъдебната фаза на производството – в момент, към който все още са били
съхранявани, но същите не са били приобщени по преписката. Предвид това,
съдът намира, че извършеното нарушение се явява недоказано, с оглед на това,
че не може да се установи по категоричен начин дали обстановката в
кръстовището е била с такъв характер, че да принуди жалбоподателя Б. да
възпрепятства напречно движещите се МПС. При това положение, деянието
му се явява обективно несъставомерно, а материалният закон – нарушен. Това,
от своя страна, налага отмяна на наказателното постановление.
Налице е нарушение и на процесуалния закон, доколкото не е направено
пълно и точно описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е
извършено нарушението – нарушения на чл. 42, т. 4 и 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
съответно. Това е така, тъй като се твърди и в двата акта, че обстановката в
кръстовището не позволявала преминаването му, с което е възпрепятствано
напречното движение и това е причината за ПТП, същевременно липсва
каквото и да е описание на тази обстановка. Тази липса възпрепятства
жалбоподателя да упражни ефективно правото си на защита, тъй като на
практика липсват обстоятелства, които той да опровергава. Освен това прави
невъзможен съдебния контрол относно фактите - твърдяната обстановка в
кръстовището наистина ли не позволява преминаването му и това ли е
реалната причина за настъпилото ПТП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния
представител на оспорващия възнаграждение от 400 /четиристотин/ лева,
който е минимално определеният в наредбата за това процесуално
представителство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-006103/11.04.2023 г., с
5
което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП на Б. Х. Б., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адв. С.
Д. Г. от САК сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на жалб. Б. Х.
Б..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6