№ 408
гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220201436 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Г. А., ЕГН **********, чрез пълномощника
адвокат Д. К.-А.а, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ с. К № 10455679 на ОДМВР
Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2,т.2
от с.з. с глоба в размер на 100 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на
процесуалния му представител поддържа жалбата и излага подробни
съображения за отмяна на фиша. Претендира разноски на заявеното
основание ( л.73-74).
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з., но процесуалният е
депозирал становище с искане за потвърждаване на оспорения ЕФ и
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт ( л. 69) .
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
1
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 17.02.25г., 15.31 ч., със с автоматизирано техническо средство №
00209D32F68B - било заснето движение по АМ Тракия, на км. 86+400, пред
бензиностанция ОМВ, с посока - от град Пловдив към гр. София на лек
автомобил с рег. номер ***** със скорост 158 км/ч (л. 5) при ограничение за
автомагистрала – до 140 км/ч
Установен бил собственикът на автомобила – жалбоподателя ( л. 4).
С процесния ЕФ последният е санкциониран за управление на МПС с
превишена скорост - 153 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо
отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, което, поради
възприетата му повторност и на основание чл. 189, ал.4 вр чл. 182,ал.2т.2
ЗДвП е санкционирана с глоба в размер на 100 лв.
Няма данни същата да е платена.
Няма данни за връчване на ЕФ, поради което жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимарано като автор лице .
Атакуваният ЕФ има всички законоустановени реквизити, като формата и
съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с
нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити. Респективно (и противно
на неоснователните обвинения с жалбата) - ясно сочи обстоятелствата по
извършване на вмененото и санкционирано с него нарушение - управление на
посоченото време и място на посоченото МПС със скорост, превишаваща
разрешената за този път .
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 - „Автор
на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
2
като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР 1/14г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно
стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно
лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на
адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
3
административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а
именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от стационарна (
виж на л. 26) система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65.
Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Принадлежността на
процесното устройство към точно този вид средство за измерване е
призната на база на установената дефиниция и данните в удостоверението
и протокола от периодична проверка, удостоверяващи и неговата
изправност ( на л. 9 и 10) .
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява
нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно
призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата,
както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са
действащи нормативни източници към момента на установяване
4
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
автоматично, както става ясно и от интегирираната Инструкция за работа на
АТСС ( л. 26 и сл.) . При разяснения начин на действие, липсва субективен
фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след
като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се
материализира информацията на хартиен носител ( извеждане на снимките ,
каквато е приложена и по настоящото дело) . В резултат на този процес е
изведен и приложен фотос от заснетото нарушение ( на л. 5) , който
онагледява движението на процесното МПС към момента на
заснемане/отчитане на скоростта .
Предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в
карето над фотоса са разположени относимите към нарушението параметри .
Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и
ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по
предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите
отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час,
местоположение , отстояние, налично ограничение на скоростта и
конкретният и размер . Така, налични по делото са правно-релевантните
данни, че процесният автомобил е регистриран поради движението си със
скорост от 158 км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния
уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана
до 153 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са възприети
за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия
автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложеното като веществено
доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) -
фотос/единична снимка ( виж на л. 33 гърба) , отразяваща конкретните
визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесния
автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в
която се сочи, че е станало измерването. Вярно е, че на снимката на л. 5
липсва разчитаем регистрационен номер, но такова изискване не е установено
5
от производителя ( за разлика от някои мобилни АТСС, при които изискване
на производителя е заснемане с разчитаем и ясен регистрационен номер).
Принципът на действие, който включва и идентифициране на заснетото МПС,
чиято скорост е регистрирана , е разяснен в раздел 3.2.1. и включва излъчване
на високочестотен сигнал към ( в случая) приближаващо МПС и неговото
отразяване, което се прихваща от системата. Данните от това измерване от
радара като компонент на системата се предават и проверяват ( л. 34; т.3.3 от
Инструкцията ), Вследствие на което се извеждат конкретните такива,
отразени на гърба на фотоса - виж на л. 5, гърба. . Спецификите на системата
включват и възможност , представена в описанието на продукта по т.3.1 :“ за
гарантиране разпознаването на ... МПС .. системата е оборудвана с фото
светкавица за единични снимки , което прави възможни измерванията вкл.
нощем или при лошо време“ . Тоест , мащабът на снимката се генерира от
системата и дори при светъл фон, при този далечен план, би създал
затруднение и/или невъзможност за разчитане на регистрационния номер, но
неговото разпознаване от системата вследствие наличната светкавица е
възможно и в случая данните на гърба фиша (на л. 60, гърба) , генерирани от
АТСС го доказват. Всъщност, наименованието над таблицата на гърба на
снимката ( л. 60, гръб) - „снимка с К. 10455679, 25.02.25 „ показва, че тъкмо
на тази дата 25.02.25г. снимката е снета ( по смисъла на чл. 16 от Наредбата )
на хартиен носител с данните в табличен вид на гърла, отразяващи номер,
идентичен с този на ел. фиш.
Няма изискване на производителя ( предвид Инструкцията) за отразяване
на географски координати , маркиращи местоизвършването на нарушението и
характерни за мобилните системи за видеонаблюдение. И това е напълно
логично, като се има предвид, че един път монтирана на конкретно константно
място, системата не била премествана, а действа на
конкретното,предварително избрано и ясно място. Освен това, то е отразено
като реквизит на данните по измерването - виж в карето над самия фотос на л.
5, напълно съответни на възприетото във фиша местоизвършване на
нарушението.
В същото каре се съдържа и дата на нарушението ( вкл.час и място) ,
генерирани от системата и съответни на наличните на гърба на л.5 и
съответни на тези в ЕФ, поради което твърдението в обратния смисъл в
становището ( л. 78 и сл. ) е неоснователно. Няма несъответни „дописвания“.
6
Жалбоподателят не представя връчения нему екземпляр на обжалвания от
него ЕФ, за да се провери наличието на заявените в писменото становище на
пълномощника му различие между данните в него и представения от ОД МВР
Пазарджик. Следва да се има предвид, че ползваният от МВР софтуерен
продукт във връзка с издаването на електронни фишове за налагане на глоба
за нарушения, установени с автоматизирани технически средства, може да
води да различен формат и изглед на хартиения носител на съответната
информация, но това само по себе си не води до разлика в съдържанието
особено до задължителните реквизити , установени с чл. 189, ал.5 от ЗДвП. От
друга страна, жалбоподателят е упражнил правото си на жалба и е получил
достъп до правосъдие чрез упражнявания по негова инициатива цялостен
контрол за процесуална и материално-правна законосъобразност на
санкциониращия го акт, така че неоснователно да претендира нарушено право
на защита.
Без значение е, че в атакувания ЕФ не се съдържат данни за марка и модел
на АТСС, а само индивидуализиращият го номер. От представеното на л. 10
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и представения на л. 9
протокол от проверка става ясно, че се касае до видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип MULTA RADAR SD 580.
Липсата във фиша на наименованието /типа система и конкретния модел
въобще не засяга правото на защита и възможността за осъществяване на
съдебен контрол върху него; още повече при положение, че той е посочен с
индивидуализиращия го номер 00209D32F68B.
Неоснователно е не само горното, но и възражението за липса на снимка
на измервателния уред, тъй като такава никога не е била изисквана по
отношение на стационарните системи. Освен това - и отсъствието на такъв
фотос -за различна система и респ., когато е нормативно предвидено
наличието му - никога не е приемано от трайно установената съдебна
практика за процесуално нарушение по отношение на процедурата по
установяване на нарушение от процесния вид .
Въобще, процедурата по установяване на скоростта, която се претендира,
че е нарушена и която е нормативно- установена с НАРЕДБА № 8121з-532 8
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
7
пътищата , е спазена. Неоснователни са и претенциите за нарушения по чл.
13-16 от Наредбата, доколкото почиват на предположения и голословни
твърдения, подчинени единствено на целта на защитната теза. на първо място
следва да се има предвид, че съгласно чл. 12, т.1 от Наредбата „
Стационарните автоматизирани технически средства или системи,
прикрепени към земята, се обслужват периодично от служител за „ сваляне на
заснетите изображения с данни за установените нарушения на правилата за
движение в случаите, когато няма изградена преносна среда между АТСС и
съответната структура на МВР“, а съдържанието на генерирания ЕФ
демонстрира тъкмо такъв пренос.
Представените от ОД МВР Пазарджик в административно-наказателната
преписка документи доказва, че е напълно са спазени изискванията на чл. 16
от Наредбата - 1.данните за нарушенията да се съхраняват до приключване на
административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от
АТСС, като част от електронно генерираните в съответния софтуер са
отпечатани и представени ( л. 5,6,8); информацията е била събирана и
съхранена чрез автоматизирана информационна система и се използва за
целите на административно-наказателния процес, като е ирелевантно има ли и
кои точно са технически сътрудници за нейната обработка и анализ, след като
е несъмнено, че процесният ЕФ е генериран като резултат от ползван за тази
цел софтуерен продукт, ползващ преноса на данните по установяване на
нарушението от АТСС.
Представеният фотос на л. 5 съставлява по смисъла на чл. 16, ал.3 вр.
ал.1 от Наредбата - информация, предоставена като отпечатано статично
изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен
номер ( „574“ - наличен в карето с данни над фотоса) .
Спецификите на действие на ползваната АТСС гарантират и
достоверност при измерване на скоростта на движение, освен достоверност
при идентифициране на автомобила ,по отношение на който се измерва .
Става ясно от раздел „Изчисление“ -т. 9 ( л. 60) , че МПС следва да се намира в
конкретна зона на обсега , като при приближаващ трафик, какъвто е
процесният, лекият автомобил, към момента на изчислението, следва да е
позициониран в светлата зона ( светло-оцветеното каре) на левия фотос на л.
60, както , впрочем, е позициониран и процесният автомобил на представената
8
снимка на л.5. Представените примерни снимки на л. 61,гръб, и указанията на
производителя, установяват, че ако в приближаващият трафик участва на по-
заден план друго МПС ( в същото или друга лента ) , това не засяга
достоверността на изчислението на скоростта . На представения на л. 5 фотос
действително на по-заден план се вижда друго МРС ( товарен автомобил), но
то се намира далеч зад процесното и извън зоната на изчисление ( аналогично
на примера с горната снимка на л. 60, гърба).
Внимателното запознаване с указанията на производителя ( виж на л. 60)
става ясно, че за разлика от познатите мобилни системи за видеонаблюдение
решаващ критерий за измерване/изчисление не е разстоянието между МПС и
АТСС . От решаващо значение за т.нар. ефективен радарен обхват са
настройките , според които той покрива различна площ , което , обаче, е взето
предвид при определяне на зоната за изчисление. Необходимо, като критерий
за изчисление, е да се установи по снимката наличие на МПС на пътната
лента ; като превозното средство, на което следва да се присвои измерената
скорост следва да се намира най-малко отчасти в третата четвъртина на
снимката по посока на движение и не трябва да е излязло от зоната на
изчисление- както това е илюстрирано чрез примерните схеми на л. 60 и
фотосите на л. 60, гърба. Както вече се посочи горе, процесният фотос на л. 5
е съответен на применната схема вляво долу на л. 60 и горната примерна
снимка на л.60, гръб. Следователно измерването и изчислението са
достоверни и правилно са били отнесени към установеното МПС.
Горният анализ, предпоставен в основната си част от нарочните
възражения в писменото становище на процесуалния представител на
жалбоподателя, позволява извода, че използването на процесното
заснемащото техническо средство, регистриращо извършени нарушения от
процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване
на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на
производителя на измервателния уред.
Фишът съдържа всички нормативно-установени с чл. 189, ал.5 от ЗДвП
реквизити.
Установен е бил и собственика на заснетия / регистрирания при
9
движение с превишена скорост автомобил- в лицето на посочения като такъв в
СРПМС ( на л. 4) жалбоподател, който след като е узнал ( по неустановен по
делото начин) за фиша, е подал само настоящата жалба, но не и декларация по
чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Именно тази разпоредба, както и предвиденото с
предходната ( ал. 4 на чл. 189 ЗДВП са обусловили издаването на фиша на
собственика на процесното МПС, с оглед въведената необорена по
нормативно-установения начин презумпция .
Събраните по делото доказателства обуславят извода за
съставомерност на нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, с оглед и възприетото
превишение 13 км/ч. ( приспадната техническа грешка 3%, по Закона за
измерванията).
Неправилно обаче е възприемането на нарушението като повторно с оглед
издаден ЕФ с. К № 9403587, тъй като същият е отменен с влязло в сила
съдебно решение № 229/24.11.24 по анд 792/24г. Това лишава възприетата
санкционна норма от квалифициращия елемент „повторност“, който не е в
състава на извършеното нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП, посочен правилно
като виновно нарушена норма. Затова и претенции за нарушено право на
защита в тази посока не може да има, доколкото липсата на повторност не
съставлява съществено изменение на обстоятелствата по нарушението, а само
обуславя основанието за ангажиране на по-тежка отговорност .
Отпадането на повторността води до изменение на основанието за
ангажиране на административно-наказателна отговорност с изключване на
този елемент, което е в интерес на жалбоподателя, тъй като това води до по-
леко наказание за същото по вид нарушение. В този смисъл НП подлежи на
изменение по чл. 63, ал.7 , т.1 вр. ал. 1т.4 ЗАНН като основанието за
ангажиране на отговорността е по чл. 182 , ал. 2т.2 от ЗДвП - глоба в размер на
50 лева , до който размер процесната следва да се намали. .
Основателни, при този извод на делото се явяват и двете претенции
за юрисконсултско възнаграждение и заплащане на оказаната на посоченото
основание правна помощ, претендирано в размер на 500 лева. На първо място,
против последното се прави основателно възражение за прекомерност
предвид липсата на сериозна фактическа и правна сложност по делото,
процесуалната активност - проведено е само едно открито съдебно заседание,
в което са събрани всички доказателства. Затова, по повод възражението за
10
прекомерност, възнаграждението следва да се редуцира до 300 лева (с оглед
Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22). Друга редукция се
налага поради това, че жалбата се явява частично уважена - само за ½ от
претендираната пълна отмяна на наложеното наказание глоба 100 лева, което
остойностява дължимото възнаграждението на 150 лева.
Аналогично е становището досежно претенцията на процесуалния
представител на ОД МВР Пазарджик досежно юрисконсултското
възнаграждение, с което се претендира изцяло потвърждаване на ЕФ за
наложената с него глоба от 100 лева и което, при основателност на тази
претенция, би се отмерило на 120 лева, но поради частичната му ( ½)
основателност , ще се присъди в размер на 60 лева.
По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ с. К № 10455679 на ОДМВР Пазарджик,
с който Д. Г. А., ЕГН **********, е санкциониран за извършено нарушение по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лева досежно основанието за
налагането й като
НАМАЛЯВА глобата на 50 лева по чл. 182, ал.2,т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Г. А., с ЕГН **********, да заплати на ОД МВР Пазарджик
сума в размер на 150 (сто и петдесет ) лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на Д. Г. А., ЕГН **********
сума в размер на 60 (шестдесет ) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11