Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3 9 6
гр. Пловдив, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Илияна Йорданова като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5544/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-004115/03.06.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Х.Г.А. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП с бланкетни аргументи за нарушенията на процесуалните правила и
материалния закон.
Въззиваемата страна
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив взема формално становище за
законосъобразност на НП в писмото за изпращането на преписката. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 10.05.2019 г.
около 22:32 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ****, собственост на П.И. с ЕГН **********.*** до табелата в посока с.
Драгойново се намирал свидетелят А.С., *** в сектор Пътна полиция към ОД на МВР
Пловдив, заедно с А.С. – негов колега, които изпълнявали служебните си
задължения по спазване на правилата за движение по пътищата и планирана
специализирана полицейска операция. Намирали се в служебния автомобил и се
движили с него. Забелязали лек автомобил „Фолксваген Голф“, чийто водач след
като забелязал полицейската кола, потеглил с рязко движение. Понеже С.
управлявал служебната кола и забелязал поведението на водача, се усъмнил в
съществуването на нередност. Затова тръгнал след него, достигнал го и подал
светлинен и звуков сигнал. Спрели го, установили водача като жалбоподателя и
понеже им лъхнал на алкохол, го тествали за употреба. Пробата от дрегер 7510 с
фабр. № ARDM-0247
отчела 0,83 промила алкохол в издишания от него въздух. Водачът казал, че изпил
2-3 ракии и тъй като колата му била на майстор, който му се обадил, че е
поправена, е трябвало да си я вземе.
Издаден бил талон
за медицинско изследване № 0010138, в който водачът посочил, че приема
показанията.
За установеното на
място нарушение бил съставен АУАН бл. № 019810 от 10.05.2019 г., в който е
квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Водачът не бил отведен
до медицинското заведение, за да даде кръвна проба, тъй като служителите нямали
задължение при показания под 1,2 на хиляда да извършват това.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което му била наложена глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точни на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.С. –
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за
изследване № 0010138 от 10.05.2019 г., писмо за преминали последваща проверка анализатори
на алкохол в дъха, разпечатка от паметта на дрегер алкотест 7510 с фабр. № ARMD0247, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Разпитан в съдебно
заседания свидетелят С. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него, като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава,
каквато е констатирана на мястото на деянието и възприета лично от свидетеля.
От друга страна свидетелят в подробности посочва действията си по преследване
на нарушителя, по спирането му, поведението му, когато видял полицейския автомобил
и мириса на алкохол, както и положителната проба с дрегер над допустимите
норми.
Показанията на свидетеля
С. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни.
Показанията му са в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона
за изследване и разпечатката от паметта на средството за измерване н алкохол в
кръвта и не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен
източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган
е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за положителна
проба след тествана за употребата на алкохол. Обжалваното НП е издадено от
оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната
заповед на Министъра на вътрешните работи.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Х.А. като водач на МПС „Фолксваген Голф“ с ДК
№ ****, собственост
на П.И., на 10.05.2019 г. около 22:32 часа в . Православен, общ.
Първомай на ул. „3-та“ до табелата в посока с. Драгойново е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта, установена след химическа
експертиза в параметрите между 0,8 и 1,2 на хиляда и въведена в НП с параметри 0,83
промила. Затова му издаден талон за медицинско изследване № 0010138 от същата
дата.
Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и
категорично е бил установен с положителна проба за алкохол първо в дъха, която
е била над допустимата и в границите между 0,8 и 1,2 на хиляда при управлението
му на МПС. Полицейският служител – свидетелят С. е категоричен в показанията си
и жалбоподателят е имал видимо нетрезвен външен вид и мирис на алкохол.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 1 предвижда отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни
точки не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна
юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните точки -
конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на
наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за
извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на
съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването
на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде да
управлява МПС под въздействието и след употреба на алкохол може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за
живота и здравето на останалите участници в движението, и е искал настъпването
на последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че е пил алкохол.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за лице, което управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба
във фиксиран размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието
съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият
орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид,
каквото съдът намира, че е настоящото. Затова и наказанието се прие за
справедливо.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 19-1030-004115/03.06.2019
г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Х.Г.А. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.