Решение по дело №11785/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1522
Дата: 29 декември 2021 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20211110211785
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1522
гр. С., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110211785 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АЛ. Р. Х. от гр. С., ж.к.»... В» бл.1, ет.11, ап.67
против Наказателно постановление № 334011/28.03.2018 г., издадено от
заместник кмет на Столична община на основание Заповед № СОА16-РД-09-
1060/04.08.2016 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 53
и чл.13, б.“б“ от ЗАНН за нарушение на чл. 18, т. 1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ и чл.
35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 /двеста/ лева, с която моли съда да бъде отменено атакуваното НП.
В жалбата се излагат аргументи, че наказателното постановление,
предмет на обжалване никога не е било връчвано на жалбоподателя. Твърди
се, че АУАН е съставен на друго лице, както и че в хода на административно
–наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
1
Въззиваемата страна –Столична община, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт ВЛ. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Сочи, че извършването на нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, поради което
отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да потвърди като
правилно и законосъобразно издаденото наказателно постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение бл.№
0334011/15.03.2018 г., съставен от св.Г. ДР. СТ. на длъжност контрольор по
редовността на пътниците към Център за градска мобилност било
констатирано, че А.Р. Г. ( с посочени в акта ЕГН, № на лична карта и адрес в
гр.С.) на 15.03.2018 г. в 12:13 часа пътувал в гр. С. в Тб 1 с инв.№ 12684,
като след спирката на ул.»Васил Кънчев» бил проверен от контрольори по
редовността на пътниците и било установено, че пътува без редовен превозен
документ. Впоследствие същият отказал да си закупи предложената му от
контрольорите карта за еднократно пътуване.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 18, т. 1, б.”а”, „б”, и
„в”, както и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО. Актът бил
предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го
подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН също не е било депозирано писмено
възражение срещу акта и жалбоподателят не заплатил цената на карта за
еднократно пътуване
Въз основа на така съставения АУАН заместник-кметът на Столична
община, на основание Заповед № СОА16-РД-09-1060/04.08.2016 г. издал
срещу АЛ. Р. Х. атакуваното наказателно постановление, с което при
идентичност на описанието на нарушението и неговата правна квалификация,
на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 200 лева, на основание
чл. 53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН.
2
От приложеното към материалите на административно-наказателната
преписка копие от известие за доставяне е видно, че наказателното
постановление е било изпратено на адреса на жалбоподателя – гр. С., ж.к.“...
В“, бл.1, ап.67 на 31.08.2018 г., като на 03.09.2018 г. пратката била върната с
отбелязване, че адресатът е непознат.
На приложеното към материалите на делото копие от наказателно
постановление № 334011/2018 г. липсва направено отбелязване относно
датата на връчването му на нарушителя, респ.датата на която АНО е приел,
че същото е влязло в сила.
С възлагателно писмо изх. номер СОА21-ДИ11-393/06.01.2021 г.
събирането на наложената на жалбоподателя глоба било възложено на ЧСИ
Ангел Петров, рег. номер 849 в регистъра на КЧСИ, където било образувано
изпълнително дело. От доказателствата по делото не се установява на коя
дата АЛ. Р. Х. е бил уведомен за образуването на изп.дело, респ. е получил
покана за доброволно изпълнение, като същият е депозирал жалбата си срещу
издаденото НП на 04.08.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява безспорно от
приобщените по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН към
доказателствения материал на делото писмени доказателства, както и
гласните доказателствени средства –показанията на свидетеля –
актосъставител С.. Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.,
възприемайки ги като обективни, безпротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото. От същите безспорно се установява, че на
процесната дата контрольорите по редовността на пътниците са извършвали
съвместна проверка на пътниците в посоченото в АУАН превозно средство на
масовия градски транспорт, при която са установили инкриминираното
нарушение. Контрольорите по редовността на пътниците нямали правомощие
на изискват личните документи на нарушителите, което се извършвало от
придружаващите ги полицейски служители, с което обстоятелство св.С.
обясни пред съда допуснатата техническа грешка във фамилията на
нарушителя в съставения АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По процесуалната допустимост на жалбата:
От събраните по делото писмени доказателства не се установява как
административно –наказващият орган е приел, че наказателното
постановление е влязло в сила – не се установява нито дата на връчването му,
нито твърдяният от АНО начин на връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
3
Приложено е копие от писмо на Столична община, район „Подуяне“ от
04.04.2019 г. до „ЦГМ“ЕАД, от което се установява, че 30 броя наказателни
постановления, включително и обжалваното НП не са били връчени.
Приложено е и копие от известие за доставяне, от което се установява, че
наказателното постановление е било изпратено на адреса на жалбоподателя
Х.– гр. С., ж.к.“... В“, бл.1, ап.67 на 31.08.2018 г., като на 03.09.2018 г.
пратката била върната с отбелязване, че адресатът е непознат.
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления- чл.58
от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН,
като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК,
доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и
за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда
начина на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу
подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира
правото на нарушителя да узнае за какво нарушение е ангажирана неговата
отговорност и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното
постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис
в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност,
приравнена на редовно връчване на НП- ако нарушителят не е намерен на
посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването.
Съгласно чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и
книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са
предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв на
домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение
да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването.Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки,
4
поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен,
и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58,
ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на
посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава
на този адрес.
В процесния случай е извършено само едно уведомяване на известния на
АНО домашен адрес на нарушителя, като при това положение не може да се
приеме, че нарушителят е бил надлежно уведомен, че следва да „потърси“
коментираната пощенска пратка. Освен това не са налични доказателства, от
които да се направи обоснован извод, че нарушителят е променил адреса си,
като новият му адрес е неизвестен.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че не са били
налице предпоставки за връчване реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съответно
извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната жалба
- подадена в срок и процесуално допустима.
Ето защо съдът следва да разгледа жалбата, с която е сезиран.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След извършването на служебна проверка съдът намира, че АУАН е
съставен от оправомощено лице по смисъла на чл.34, ал.1 и ал.2 от
НРУПОГТТСО /отм./ въз основа на Заповед № РД-09-3/25.01.2016г.
Настоящият състав счита, че обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му – съгласно
чл.35,ал.5 от НРУПОГТТСО /отм./ В случая то е издадено от зам.кмета на
СО, видно от приложената Заповед №СОА16-РД09-1060/04.08.2016г.
В конкретния случай АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и
точно, така че нарушителят е в състояние да възприеме фактическите и
5
правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си.
Настоящият съдебен състав намира възражението в жалбата, че АУАН е
съставен срещу друго лице, а не срещу жалбоподателя, за неоснователно.
Освен с трите си имена (с погрешна фамилия) нарушителят е
индивидуализиран и с ЕГН, № на лична карта и адрес, поради което за съда
не възникват каквито и да е съмнения, че се касае именно за жалбоподателя
АЛ. Р. Х.. В тази връзка следва да се вземе предвид, че основните правно –
индивидуализиращи белези на физическите лица са трите имена, дата и място
на раждане, пол, гражданство и ЕГН. В случая допуснатата нередовност в
АУАН относно фамилията на нарушителя е преодоляна в издаденото
наказателно постановление, поради което съдът намира, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да ограничи правото на защита на
нарушителя и да е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт.
На следващо място, според съда в случая са налице предпоставките на
чл.80, ал.1, т.5 от НК вр.чл.11 от ЗАНН за прекратяване на
административнонаказателното производство, поради изтекла давност.
Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на
наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли посочените срокове, като според ал.2 давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е.
от влизане в сила на наказателното постановление, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността започва да тече нова давност. В чл.82, ал.3 от ЗАНН е уредена
хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в
сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по чл.82, ал.1 от ЗАНН.
Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение
е на дата 15.03.2018 г., като макар от доказателствата по делото да не се
установява точната дата, на която нарушителят е узнал за издаденото срещу
него наказателно постановление, съдът приема, че това е 04.08.2021 г.-
датата, на която е била депозирана жалбата срещу същото, поради което към
настоящия момент НП не е влязъл в сила акт и административно-
6
наказателното производство все още е висящо.
Понеже наказателното постановление не е влязло в сила, то и сроковете
по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само
хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
Не е налице прекъсване на давността с връчването на НП, тъй като
същото е извършено след изтичане на срока по чл.80, ал.1, т. 5 от НК
(15.03.2021 г.). Настоящият съдебен състав намира цитираната правна норма
за приложима в административно- наказателното производство по аргумент
на по –силното основание. Щом подобен институт е приложим за деяния с по
–висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, то
същият на още по –силно основание е приложим и по отношение на деяния
със значително по –нисък интензитет на обществена опасност, каквито са
административните нарушения. Следва да се има предвид, че за изтичане на
абсолютната давност по смисъла на чл.81, ал. 3 от НК се следи само, когато се
установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл.80, ал.1 от НК.
Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния
случай, предвид изричното препращане, визирано в чл.11 от ЗАНН към
уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в
ЗАНН има непълнота.
С оглед вида на наложеното в случая наказание „глоба“, приложима е
именно хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение
на три години, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК,
от довършване на деянието, което в конкретния случай е – 15.03.2018 година.
След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност, наказателното постановление
следва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде
прекратено, без да се обсъждат релевантните за изхода на спора въпроси.
При този изход на делото неоснователно е искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна, направено на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което
същото следва да се остави без уважение. В конкретния случай, с оглед
изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който
7
обаче до приключване на съдебните прения не е поискал присъждането им,
поради което и съдът не длъжи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл.3 и ал.3 от
ЗАНН вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 334011/28.03.2018 г., издадено от заместник кмет на Столична община на основание Заповед № СОА16-РД-09-1060/04.08.2016 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН за нарушение на чл. 18, т. 1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, на
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 11785/2021
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8