Р Е Ш Е Н И Е

№   ............

 

25.01.2021г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на шести януари през две хиляди двадесети и първа година в състав:

 

                                                                       П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

            При секретаря Д. Т.  и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2474 по описа на същия съд за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от П.Т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Западна индустриална зона УПИ 4 кв.601, представлявано от И.Е.Ц., ЕГН **********, чрез адв. Л.П. от ПАК, против наказателно постановление № 35-0001052/02.12.2020г. на Директор на РД “Автомобилна администрация” - гр.Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7а, ал. 2,  пр.3 от ЗАП и на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от ЗАП е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление от процесуалноправна страна. В заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява  се от адв. Л. П., който ангажира становище относно незаконосъобразността на наказателното постановление. 

            Ответникът по жалбата – РД “Автомобилна администрация” - гр.Плевен, редовно призовани, не се представляват както и не ангажира становище по предмета на делото. 

            Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

            ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

            РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА

 

            На 15.09.2020 г. около 14:25 часа в ОО „АА“ – гр. Плевен била извършена комплексна проверка на фирма П.Т. ЕООД, ЕИК ***, притежаваща лиценз на Общността за международен  превоз на товари № 0623, при която длъжностните лица Д.П.И. и И.Ц.М.  приели, че жалбоподателят П.Т. ЕООД, ЕИК *** извършва международен превоз с МПС с рег. № ***, като превозвачът е осъществил превоз на пътници с водач Д.А.И. на 01.08.2020, който не отговаря на изискванията за психологическа годност. 

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение бланков № 278350/15.09.2020 г. и издадено въз основа на него НП № 35-0001052/02.12.2020г. на Директор на РД “Автомобилна администрация” - гр.Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на нарушение на чл. 7а, ал. 2,  пр.3 от ЗАП и на основание чл. 96 г ал.1 пр.2 от ЗАП е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Д.П.И. и И.Ц.М.  които  съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни  и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно акт за установяване на административно нарушение бланков № 278350/15.09.2020 г. и НП № 35-0001052/02.12.2020г. на Директор на РД “Автомобилна администрация” - гр.Плевен.

НП е незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията са следните:

               Съобразно разпоредбата на чл. 7а, ал.2  от ЗАП лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3. Горепосочената разпоредба е посочена като състав на административното нарушение в издаденото НП . В съставения АУАН обаче, посочената правна квалификация е тази на разпоредбата на чл. 7а, ал.1 от ЗАП, съгласно която „Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.” Въпреки, че обстоятелственети части на АУАН и на издаденото въз основа на него НП са близки по съдържание, всяка от тях е подведена под различна правна квалификация което на практика лишава жалбоподателя от възможността да узнае за какво административно нарушение е санкциониран и да организира защитата си. А разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН в редакцията и към датата на нарушението дава право на ж-ля освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му да направи и писмени възражения по него. От тази процесуална възможност в конкретния случай ж-лят е бил лишен, което е процесуално недопустимо.

Отделно от това от процесуалноправна страна според съда е неправилно посочено както в обстоятелствената част на АУАН така и в тази на НП че „водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност”. Тук става въпрос за наличие на специални знания с които нито  проверяващите, нито АНО разполага като медицински познания. Вероятно се има предвид че самото удостоверение според проверяващите и АНО не отговаря на съответните изисквания, а не водачът, но съдът не е законосъобразно да изпада в хипотези като тълкува волята на актосъставителя, съответно на АНО.

 

На следващо място като е санкционирал ж-ля който като лицензиран превозвач е осъществил превоз на пътници с водач, който не отговаря на определени изисквания, на практика АНО е наказал същия за допустителство. По аргумент от нормата на чл.24, ал.1 от ЗАНН административно - наказателната отговорност е лична и е налице само при виновно извършено деяние, което е обявено от закона за административно нарушение. Това е основен принцип в административно - наказателното право. Изключение от него е уредено с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН, съгласно който за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. За да се приложи обаче институтът на допустителството следва чрез изрична разпоредба в специалния закон да е предвидена такава хипотеза. В случая това не е така. Нито материалноправната норма, нито санкционната разпоредба, приложени от наказващия орган, предвиждат изключение от основния принцип.  В тази връзка и юридическото лице - жалбоподател, не е санкционирано на основание специална норма, предвиждаща отговорност за това, че е допуснало осъществяване на превоз без да са спазени определени изисквания.

Поради визираните съществени според съда нарушения на процесуалните правила НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се разглежда спора по същество.

 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ    наказателно постановление № 35-0001052/02.12.2020г. на Директор на РД “Автомобилна администрация” - гр.Плевен, с което на жалбоподателя П.Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, Западна индустриална зона УПИ 4 кв.601, представлявано от И.Е.Ц., ЕГН **********, чрез адв. Л.П. от ПАК, за нарушение на чл. 7а, ал. 2,  пр.3 от ЗАП и на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от ЗАП е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв.,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: