РЕШЕНИЕ
№ 260063 30.10.2020
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на десети
септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Н.М.Б.
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от с. М.Б.
гр.д.№ 597 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, против А.С., ЕГН **********,***. Твърди
се, че на 20.09.2007г., между страните бил сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в
размер на 5000 лв., със срок за издължаване- 36 месеца. За предоставянето на
заема, страните са се договорили, че Кредитополучателят заплаща възнаградителна лихва, обективирана
в чл.1, ал.2 от Договора и раздел III от Общите условия, неразделна част от
последния. С подписване на гореописания Договор, Кредитополучателят се задължил
да погасява задължението си, с месечни вноски, с падежна дата- всяко 20- то
число на текущия месец. Сочи се, че след отпускането на кредита, в Банка ДСК
били постъпвали суми за погасяване на същия, като от м. Август 2017г. минимални
суми за револвиране не били постъпвали за погасяване
на лихви и такси, поради което правото на ползване на кредита се спирало. Към
датата на предявяване на иска била допусната забава в плащанията в продължение
на 4 последователни месеца, като не били платени 6 броя редовно падежирали минимални вноски за револвиране,
както следва: 21.08.2017 г.- 88,46 лв., 20.09.2017 г.- 177,23 лв., 20.10.2017
г.- 265,34 лв., 20.11.2017 г.- 221,80 лв., 20.12.2017 г.- 308,64 лв., 20.01.2018
г.- 395,25 лв. Предвид на това се моли да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 2713,17 лева- главница, договорна/възнаградителна лихва в размер на 1945,05 лв., дължима за периода от 21.08.2017г до 29.11.2018г., санкционираща лихва в размер на
5,32 лв., дължима за периода от 16.11.2018г до 29.11.2018г.,
както и законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. С последваща молба се конкретизира, че сумите
се претендират не основание предсрочна изискуемост, а на основание настъпил
краен падеж на 18.09.2019 г.
В
срокът по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, с който се оспорват предявените претенции. Изразяват
се възражения относно формата на договора, като се твърди, че същата е бланкетна. Липсвала индивидуализация на длъжника с
посочване на три имена, срок на договора, падеж на месечните вноски, размер на
лихвата, вид на издадената карта. Прави се възражение за погасяване на
задълженията по давност. Навеждат се доводи относно номера на договора, който
не съвпадал с този, посочен в представеното като доказателство извлечение от
сметки. Твърди се, че липсва яснота относно посочените в исковата молба като
основание текстове на чл.30, чл.31, чл.42 ал.2 и чл.44 от Общите условия.
Заявява се, че липсват доказателства преди сключването на договора да е
предоставен безплатно, на хартиен или друг траен носител (включително
електронна поща) цялата необходима информация, свързана с кредита във формата
на Стандартен Европейски формуляр, проекта на договора за кредит, предварително
подготвени и разписани условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размер на лихвения процент, падеж и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Сочи се, че в бланковият договор има текст с шрифт по-малък от 12,
с който шрифт били попълнени и приложенията. В договора липсвало посочване на
срок на заема, размер на месечна вноска, ГПР, дата на погасяване, какъв е
дневния лихвен процент на договорното възнаграждение, какво възнаграждение е
готов да заплати при револвинга, както какъв би бил
общо дължимия револвинг, както и общия размер на
задължението. В този смисъл, на основание чл.22 ЗПК, поради противоречие с
чл.10, чл.11, ал.1, т.7, 9, 10, 11, 12 от ЗПК договорът бил недействителен.
Твърди се и че възнаграждението било по- високо от допустимото и не бил
съобразено с чл.21, ал.2.
Съдът, като взе предвид
становището на страната, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79,
ал.1, чл.86 ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ.
Видно от приложеният по делото договор от 20.09.2007г., същият бил сключен между ищеца и ответницата
с предмет- издаване и обслужване на кредитна карта
с предоставяне на револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, достъпът до който
се осигурява чрез карта, в размер
на 5000 лв.
В условията за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ
кредит на Банката /Условията/, е посочено, че лихвения процент е в размер на 14.95% годишно, като се предвижда и санкционираща
лихва 5%. Уговорен е срок на валидност на
кредитната карта- 1 година, срок за ползване на кредита- без краен срок за
погасяване, падежна дата- 10-то число на месеца при карта MasterCard, и 20-то число при карта VISA. Приложени са общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит /ОУ/, като в чл.42, ал.2 на
същите е посочено, че при нереволвиране на 4 поредни
месечни вноски, правото на ползване на кредита се преустановява и върху цялото
задължение, формирано на падежната дата, се начислява санкционираща лихва.
Визирано е и в чл.44, че при нарушаване от страна на клиента на други условия
по договора, Банката има право да превърне кредита в изискуем.
По делото бе изготвена съдебно- счетоводна експертиза,
вещото лице по която даде заключение, че датата на първото теглене от АТМ е
31.03.2008 г., а последното извършване на покупка с картата е 19.07.2016 г. В този
период от време експертът сочи, че ответникът бил усвоил сумата от общо
20582.57 лв., като по картата, до 27.10.2017 г. била постъпила сумата от общо
24281.98 лв., а на 26.01.2018 г.- сумата от 396 лв.
С оглед на така изложеното, съдът намира следното:
Не се спори между страните, че е бил сключен соченият по-
горе договор, по който С. е усвоил сумата от общо 20582.57 лв. От страна на
особеният представител на последния бе направено възражение за бланкетност на договора. Действително в представеният
договор няма посочени съществени клаузи, като месечна падежна дата, срок на
договора, размер и вид лихва, начин на връщане. Тези уговорки са направени в
представените Общи условия и Условия. Същите, обаче, не съвпадат със сочените в
исковата молба твърдения. Така например ищецът сочи, че договорът е със срок 36
месеца, като последното подновяване било на 18.09.2016 г. Такава договореност
обаче не се съдържа нито в договора, нито в сочените ОУ и Условия. Видно от
чл.8 от ОУ, срокът за ползване на кредита е посочено, че е уговорен в
Условията. В т.V на същите е посочено „без краен
срок на погасяване“, със срок на валидност на картата- 1 година. В този смисъл
нито един от представените документи, на които се основава вземането, не
предвижда срок на договора, още по- малко такъв от 36 месеца. С оглед на това и
предвид обстоятелството, че от страна на банката бе направено последващо изявление, че сумите се претендират на основание
настъпил краен падеж на вземането, само на това основание претенциите следва да
бъдат отхвърлени. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
следва извода, че е налице последващо уговаряне на
краен падеж. Дори липсват и доказателства, налагащи тезата, че е настъпило предсрочно
прекратяване на договора, респективно настъпване на първоначално твърдяната предсрочна
изискуемост на вземанията. Сочената като крайна дата- 18.09.2019 г. не
кореспондира с така представените договор, ОУ и Условия, в които краен падеж не
е уговарян. Ето защо и поради ненастъпване на това условие, всички вземания не
следва да се считат за изискуеми, което прави безпредметно изследването на
техния размер, както и останалите наведени от ответника възражения.
С оглед изложеното
съдът намира предявените претенции за неоснователни поради липса на изискуемост
на същите на соченото от ищеца основание- настъпил краен падеж на плащане. Кредиторът не разполага с иск за непогасени месечни
вноски, тъй като вземанията по договора биха
били изискуеми при
изтичане на неговия краен срок,
а такъв не е уговорен, респективно не е настъпил. Само за пълнота следва да се
отбележи и обстоятелството, че в договорът не се сочи какъв е и вида на
картата, за който е сключен, с оглед различията на месечната падежна дата,
сочена в Условията.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
против А.С., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2713,17 лева- главница по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 20.09.2007 г., договорна/възнаградителна лихва в размер на 1945,05 лв., дължима за периода от 21.08.2017г до 29.11.2018г., санкционираща лихва в размер на
5,32 лв., дължима за периода от 16.11.2018г до 29.11.2018г.,
както и законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
На адвокат А.С.Д. да се заплати сумата от 300 лв.
възнаграждение за положения труд като особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: