№ 257
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502385 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 402/16.01.2020 г. по гр.д. № 9662/2017 г. на СГС, І-15 състав е
осъдено Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД да заплати на В. Б. В. и
на Д. Б. В., в качеството им на правоприемници на починалата ищца Н. Т. Т.:
-на основание чл. 226 от КЗ (отм.): сумата от 200 000 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени от Н. Т. Т. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в следствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на
12.10.2015 г., по причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил
„Мерцедес" с peг. № ***, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2015 г. до
окончателното й изплащане КАТО искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 500 000 лева;
-на основание чл. 226 от КЗ (отм.): сумата от 2195,70 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени от Н. Т. Т. имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение и престой в хоспис в следствие на претърпяно застрахователно събитие,
настъпило на 12.10.2015 г., по причина на противоправното поведение на водача на
лек автомобил „Мерцедес" с peг. № ***, ведно със законната лихва, считано от
12.10.2015 г. до окончателното й изплащане КАТО искът е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 4391,39 лева.
Срещу първоинстанционното решение са депозирани въззивни жалби и от двете
страни.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД е депозирал въззивна жалба вх. №
1
19182/13.02.2020 г., с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която
исковете са уважени, като поддържа, че същото е незаконосъобразно и необосновано.
Поддържа, че СГС в противоречие с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД е
определил размера на имуществените и неимуществените вреди на ищеца. Съдът не
обсъдил конкретно обективно съществуващи факти, като вложил съдържание различно
от разбирането за справедливост. Определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 400 000 лева, намалено с 50% съпричиняване не
съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди.
Първоинстанционният съд неправилно определил и степен на съпричиняване 1/2.
Намира че ищцата, като пешеходка, нарушила редица разпоредби на ЗДвП и имала
изключителен принос за настъпване на ПТП (90%), тъй като за водача не съществувало
задължение и обективни причини да намали скоростта в района на ПТП. Моли да бъде
отменено обжалваното решени и да бъда постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Ищците са депозирали насрещна въззивна жалба вх. № 47128/02.06.2020 г., с
която обжалват първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до размер
на 400 000 лева за неимуществени вреди и до 4 391.39 лева за имуществени вреди.
Считат, че първоинстанционният съд правилно е оценил претърпените имуществени и
неимуществени вреди, но неправилно е приложил съпричиняване в размер ½. Съдът
приел, че ищцата съпричинила вредоносния резултат като предприела движение по
пътното платно в нарушение на чл. 113 ЗДвП. Такова възражение обаче ответникът не
бил правил. Ответникът бил твърдял само нарушения на чл. 108 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП.
В случая чл. 113 ЗДвП бил и неприложим, тъй като ищцата не пресичала пътното
платно, а се движела попътно по него. Установено било по делото още, че наличният
банкет е бил неизползваем. Не се доказало и нито едно от твърдените от ответника
нарушения на ЗДвП. Дори да се приемело, че е налице причинна връзка между
поведението на ищцата и ПТП, то определеният процент съпричиняване от 50% бил
силно завишен. Установените нарушения на виновния водач били повече и по-тежки, а
освен това изискванията спрямо него за осигуряване безопасността на движение били
завишени спрямо пешеходците. Съобразно съдебната практика следвало да се приеме
съпричиняване в размер 1/10. Молят да бъде отменено първонистанционното решение
в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени до 400 000 лева за
неимуществени вреди и до 4 391.39 лева за имуществени вреди.
В насрещната въззивна жалба е изразено и становище за неоснователност на
въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ АД.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на
ищците от ответника, с който той я оспорва изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
2
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Н. Т. Т. е твърдяла в исковата си молба, че на 12.10.2015 год. в гр. ***,
на ул. “Обединена“ между № 109 и № 111, е била блъсната от лек автомобил
„Мерцедес Ц270“, с рег. № ***, управляван от Д. А. И.. За извършване на деликта,
водачът на лекия автомобил бил признат за виновен с решение на наказателния съд,
влязло в сила на 7.11.2016 год. В резултат от инцидента ищцата пострадала сериозно:
тя загубила съзнание след удара, била откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в много
тежко състояние, с данни за аспирация на кръв, разкъсно-контузна рана с ламбо и
дефект в дясната челна област, натичане на кръв от външен слухов проход и от
носните ходове. След проведени изследвания, тя била дигностицирана със следните
травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана в
дясната челна област на главата, кръвонасядания и охлузвания по носа, кръвонасядания
по клепачите на очите, счупване на носните кости, счупване на лицевия скелет по типа
Лефорт 2, счупване на основата на черепа в двете предни и средни черепни ямки,
кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка – теменно-тилно, травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки в дясно високо челно и двустранно теменно-тилно,
контузия на мозъка по основата на десния челен дял и тилно, кръвонасядане в лявата
гърда, дълбоко охлузване на петия пръст на дясната ръка, счупване на костите на
лявата предмишница и левия лакът, счупване на костите на лявата раменна кост
(хумерус), кръвонасядания на дясното и лявото коляно и на лявата подбедрица,
фрактура на стените на максиларните синуси и на ръбовете на орбитите, травматична
руптура (разкъсване) на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, травматично
кръвотечение на двата ушни прохода, нестабилна форма на ангина пекторис,
плеврален излив в ляво, пневмония в ляво, посттравматичен психоорганичен синдром,
дискоординационен синдром. Тя била интубирана и поставена на апаратна вентилация;
впоследствие била трахеостопирана, като й била поставена канюла за период от около
две седмици. След лечение в клиника по неврохирургия ищцата постъпила в клиника
по травматология за оперативно лечение на фрактурите, а след това била приведена за
лечение в кардиологична клиника с липсващо дишане в лявата гръдна половина, с
отворена фрактура на антебрахиума, декубитални рани на двете пети, с левостранен
плеврален излив, начални възпалителни промени на белия дроб, с нестабилна форма
на ангина пекторис. Ищцата била лекувана и в клиника по вътрешни болести, поради
установения възпалителен процес в лявата гръдна половина. На 23.11.2015 год. ищцата
била изписана от болницата. В резултат от получените травми, животът на ищцата бил
поставен в опасност, а посттравматичния психоорганичен синдром и
дискоординационен синдром оставили трайни последици върху здравето й – тя
забравяла, не помнела и не познавала близките си, проявявала агресия към себе си и
към околните. Това наложило да бъде поставена под ограничено запрещение. Животът
на ищцата се променил изцяло. В продължение на месеци тя била обездвижена, не
можела да се грижи сама за себе си. Наложило се настаняването й в хоспис поради
специфичните грижи, които трябвало да й бъдат оказвани. Всичко това причинявало
дискомфорт на ищцата, чувство за зависимост и усещане, че е в тежест. Променила се и
психиката й – тя станала силно раздразнителна, потисната, с честа смяна на
настроенията, лесно се разплаквала и изпитвала чести приливи на безпокойство и
страх, както и панически атаки.
Ищцата е твърдяла, че гражданската отговорност на виновния водач била
застрахована при ответното дружество, което следвало да я обезщети за претърпените
от нея вреди. Вредите, настъпили за ищцата от произшествието били имуществени и
3
неимуществени. Имуществените вреди били в размер на 4941.26 лева (съобразно
уточнителна молба от 19.09.2017 г.) и се изразявали в направени разходи за лечение,
както следва: сумата 17.78 лева по фактура № 1781/2.11.2015 г., сумата 40.60 лева по
фактура № **********/13.11.2015 г., сумата 77.48 лева по фактура №
**********/2.11.2015 г., сумата 850 лева по приходен касов ордер № 85/23.11.2015 г.,
сумата 850 лева по приходен касов ордер № 92/23.12.2015 г., сумата 132.03 лева по
консумативен лист от 23/12/2015 год., сумата 15 лева по фактура №
*********/24.1.2016 г., сумата 128.12 лева по консумативен лист от 26/1/2016 г.,
сумата 289.72 лева по консумативен лист от 08/3/2016 г., сумата 150.50 лева по
консумативен лист от 21/4/2016 г., сумата 208.68 лева по консумативен лист от
25/5/2016 г., сумата 217.52 лева по консумативен лист от 19/6/2016 г., сумата 227.27
лева по консумативен лист от 20/7/2016 г., сумата 181.20 лева по консумативен лист от
20/9/2016 г., сумата 247.17 лева по консумативен лист от 17/11/2016 г., сумата 199.62
лева по консумативен лист от 19/12/2016 г., сумата 174.90 лева по консумативен лист
от 17/1/2017 г., сумата 133.70 лева по консумативен лист от 21/2/2017 г., сумата 133.70
лева по консумативен лист от 15/3/2017 г., сумата 116.40 лева по консумативен лист от
22/4/2017 г. Неимуществените вреди се изразявали в претърпени болки и страдания,
физически и психически травми от произшествието и неблагоприятни последици в
ежедневието й и живота й и тях ищцата е оценила на сумата 500 000 лева. Искала е
ответникът да бъде осъден да й заплати посочените суми, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на ПТП.
Ищцата Н. Т. е починала по време на процеса, на 23.03.2018 г., поради което с
определение от 01.06.2018 г. на нейно място са конституирани наследниците й по
закон: В. Б. В. (син) и Д. Б. В. (дъщеря).
Ответникът ЗАД Армеец АД е оспорвал предявените искове. Оспорвал е
механизма на произшествието. Направил е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, която имала поведение, противоречащо на
задълженията й на пешеходец – тя се намирала на пътното платно, на място,
непредвидено за пешеходци, навлязла внезапно в пътното платно, а евентуално
предприела пресичане на необозначено за целта място, като нарушила задълженията
си по чл.108 и чл.114 от ЗДвП. Ищцата нарушила посочените две разпоредби, тъй като
се движела по пътното платно на нерегламентирано за целта място, навлязла на
пътното платно внезапно и неочаквано, като е представлявала за водача на МПС
внезапно възникнала опасност; при навлизането си на пътното платно ищцата не се
съобразила с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната
скорост на движение. Оспорвал е причинно-следствената връзка между уврежданията,
описани в исковата молба и произшествието. Оспорвал е ищцата да е претърпяла
твърдените неимуществени вреди. Ответникът е оспорвал и размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като неотговарящ на принципа
на справедливост. Не е оспорвал наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с водача на лекия автомобил. Молил е искът да бъде отхвърлен или
обезщетението намалено.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
4
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застраховка
„Гражданско отговорност“ за процесния лек автомобил, виновното и противоправно
поведение на водача Д. И., получените във връзка с това травми на ищцата Н. Т..
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от първоначалната
ищца неимуществени и имуществени вреди, включително в тази връзка се поддържа
направеното възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, като се
спори и по размера на нейния принос.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, разпитани са
свидетели и е са изслушани няколко заключения на СМЕ и САТЕ.
За установяване на механизма на ПТП по делото е разпитан свидетелят Д. А. И..
Свидетелят посочва, че помни процесното ПТП. На 12.10.2015 г. сутринта тръгнал на
училище с лекия автомобил на баща си. Валяло дъжд, имало локви по пътя, било около
7:00 часа сутринта. В района на ПТП нямало улични лампи, било тъмно. Платното за
движение било с по две пътни ленти във всяка посока, асфалтова настилка без
маркировка, нямало тротоар. Твърди, че е карал с около 40-50 км/ч. На около 10-15 м.
пред колата забелязал движещ се силует с лице срещу автомобила, след което рязко
променил посоката пешеходецът навлязъл навътре на пътното платно, предполага, че е
искала да заобиколи препятствие. При промяната на посоката свидетелят веднага
натиснал спирачка, но инцидентът станал. Свидетелят излязъл от автомобила и
позвънил на телефон 112. Ударът настъпил на предно стъкло от дясната страна. Не
помни дали е завъртял волана. Не помни в коя от лентите за движение е управлявал
автомобила. Не помни дали пострадалата е носела чадър, била е облечена с тъмни
дрехи. Не може да каже дали е вървяла или тичала. Не помни разположението на
тялото след удара.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от доц. А. А. въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания, който е
посочил, че произшествието е настъпило около 7:20 часа, в средата на
развиделяването, при достатъчна видимост. Челното стъкло на автомобила има
счупване с център 30 см. от дясната колона и на 28 см. от долна страна на стъклото,
като в зоната на счупването са намерени защипани коси (съгласно протокола за оглед).
Експертът посочва, че единствено мястото на счупването носи информация за
скоростта на автомобила и тази скорост е била около 60 км./ч. Мястото на удара на
пешеходката по дължина на пътя е на около 23 метра преди петното от кръв върху
терена или на около 22 м. преди избрания ориентир – началото на моста над канала, а
по широчина – на около 3,3 м. вляво от десния край на платното за движение. Опасната
зона за спиране на автомобил „Мерцедес“ при движение със скорост 60 км/ч е 46 м., а
при 50 км/ч – 36 м. При неограничена видимост за водача на процесния автомобил към
момента, в който пешеходката е предприела промяна в посоката на движение от дясно
наляво спрямо движението на автомобила водачът на автомобила, чрез своевременно
задействане на спирачките, е имал възможност да предотврати удара и ПТП
(отстоянието от местоудара при скорост от 60 км./ч. е съответно 62 м. и 47 м., а при
скорост от 50 км./ч. е 52 м. и 39 м.), ако пешеходката е вървяла с бавен или спокоен
ход. При бърз ход и при тичане ударът е бил непредотвратим за водача (отстоянието от
местоудара при скорост от 60 км./ч. е съответно 36 м. и 26 м., а при скорост от 50 км./ч.
5
е 30 м. и 22 м.. При бърз ход ударът би бил предотвратим при скорост на автомобила
до 35 км/ч. Тъй като пешеходката първоначално се е движила в десния край на
платното, където дори и при пълна тъмнина късите светлини на фаровете осветяват
напред до 75 м., но поради дъжда се приема до 60 м., изводите на вещото лице са
меродавни и за условията на пълна тъмнина. Отбелязано е, че водачът е реагирал за
аварийно спиране, когато лекият автомобил е бил на около 13 м. преди мястото на
удара, т.е. при всички случаи със закъснение. В съдебно заседание експертът допълва,
че не е имало обособено място за движение на пешеходци – банкетът е бил затревен и
не е могъл да се използва за движение при дъжд.
От заключението по приетата КСМАТЕ, изготвено от д-р М. Г. – специалист
съдебна медицина и деонтология, инж. С. А. – двигатели с вътрешно горене и
автомобили и инж. К. Г. - двигатели с вътрешно горене и автомобили се установява, че
съобразно с получените травми към момента на удара Н. Т. е била с дясна странична
част на тялото си към удрящата повърхност на автомобила. Положението на тялото на
пострадалата, при липса на други данни, в последната фаза на удара, съответства на
пресичане от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила. Лекият
автомобил се е движил в условия на светло време в дясната част на пътното платно в
посока гр. Монтана, а пешеходката се е движила в обратна посока в дясната част на
пътното платно, считано за посоката на автомобила на разстояние не по — малко от
3,5 - 4,0 м вляво от десния край на улицата. При възприемане на идващия насреща й
лек автомобил, пешеходката извършва движение, като променя посоката си на
движение наляво към десния край на улицата (за нея – левия). При това движение
пешеходката към момента на удара е била разположена с дясната част на тялото си към
автомобила, което за момента съответства на пресичане отляво надясно спрямо
посоката на движение на автомобила. В следващата фаза на удара, при възкачване
върху предния капак, тя е достигнала до челното стъкло ориентирана с лице към него.
В съдебно заседание експертите допълват, че предприемайки движение наляво спрямо
посоката на движение пешеходката е предприела нещо като „спасително движение“,
т.е. не към средата на пътното платно а към банкета. Поради тази причина в момента
на удара тя се е движела в посока наляво, застанала с дясната част на тялото към
автомобила. Това съответства на движение от ляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Т.е. пешеходката не е пресичала пътното платно надлъжно, а
се е завъртяла на 90°, виждайки автомобила. Движението й е бил в лентата за движение
на лекия автомобил. Ширината на пътното платно е 10,5 м., поради което 3,5 – 4 м. се
явява малко повече от 1/3 от широчината на пътното платно, мерено от дясно наляво,
което е в пътната лента за движение на автомобила.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. В. Б. и
В. П. П.. Свидетелката Б. посочва, че е сестра на съпруга на ищцата. Преди инцидента
ищцата работела, въпреки пенсионирането си. Сутринта е отивала на работа. След
събуждането й от кома в болницата тя била неадекватна, не познавала близките си,
само лежала и гледала, не ги чувала. След проведената физиотерапия започнала да се
придвижва с проходилка. Когато започнала да се придвижва по този начин близките й
взели решение да преустановят престоя й в хосписа. Свидетелката сочи, че дори след
изписването си от хосписа ищцата не е познавала близките си. Искала непрекъснато да
яде без да може да контролира какво количество ще изяде. През деня ищцата седяла
сама в дома си, оставяли й храна. Започнала да излиза на двора. Три месеца по-късно
започнала да разпознава близките си. Около Нова година 2017-2018 г. ищцата се
влошила, започнала да лежи, нямала сили да стане от леглото. Не чувала и с нея не
можело да се разговаря. Отговаряла на елементарни въпроси. Била неадекватна, според
свидетелката. При престоя в дома си се оплаквала от силни болки и искала да й се
6
купуват обезболяващи. Ищцата се нуждаела от помощ за поддържане на хигиена,
вземане на медикаменти.
Свидетелката П. посочва, че работи в хоспис „***“. Познава ищцата от 30
години, живеели в един квартал в гр. ***. В хосписа ищцата постъпила в състояние,
при което не движела ръце и крака, не говорела, не се движела, ръката й била счупена.
Имала рани на гърба, които след третиране завехнали. Престояла там около година и
половина. Година и няколко месеца била на легло, персоналът я обслужвал, сменяли
памперси. Тя не говорела и не си отваряла очите, отказвала да контактува. След
първата година започнала да казва по една-две думи. На въпроси на свидетелката: „Н.,
познаваш ли ме?“ ищцата не отговаряла. Не можела да върти глава, била скована.
Четири пъти седмично й правели рехабилитация. При движение на счупената ръка
изпитвала силна болка. Посочва, че ищцата била слаба – около 60 кг., но по време на
престоя започнала да се храни добре и надебеляла. В началото не познавала и децата
си, след година и няколко месеца започнала да ги разпознава. След година и два-три
месеца ищцата започнала да става и с помощ да ходи до тоалетна, но продължили да
използват памперси. Хранели я хората от персонала, защото не можела да улучи устата
си. Болните се къпели от санитарите два пъти седмично. За около два месеца ищцата се
пооправила, започнала сама да се храни, да ходи до тоалетна. След това напуснала
хосписа. Според показанията на свидетелката ищцата била тиха и спокойна жена, все
бързала и тичала за някъде. По време на престоя ищцата не се оплаквала, освен от
болка в ръката (сама си махнала гипса) и че от време на време й се „замотава“ главата.
По делото са приети пет съдебномедицински експертизи, като в приетата
комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена при пълнота на
доказателствения материал от д-р Х. М. – неврохирург, д-р Д. Р. М. – специалист
вътрешни болести и кардиология и д-р М. Т. пулмолог, са участвали и вещи лица
неврохирург и пулмолог, чиито първоначални заключения съвпадат по съдържание с
изводите в комплексната експертиза.
Вещото лице д-р М. А., специалист УНГ, дава заключение за наличие, от
оториноларингологична гледна точка, на травматични увреждания, определени като
такива с остър характер и в тежка степен застрашаващи живота на потърпевшата, а
именно: Състояние след контузия на мозъка. Посттравматичен субарахноидален
кръвоизлив. Фрактура на фронталната черепна кост. Фрактура на базата на черепа
(предна и средна). Недислоцираща фрактура на носните кости и костите на
максилата. Контузно-разкъсна рана във фронталната област на черепа. Острите
оплаквания персистират в рамките на 2-3 седмици след травмата, но поради
придружаващите заболявания те хронифицират и имат пристъпен характер, като могат
да продължат и с години. Според вещото лице е налице е пряка причинно-следствена
връзка между констатираните увреждания и процесното ПТП. Представените фактури
за разходи за лечение кореспондират с посочените диагнози и състояние на
потърпевшата. В съдебно заседание вещото лице допълва, че при фрактура на черепа
се получава намаление на слуха, което не е само от руптура на тъпанчевата мембрана,
но и от увреждане на слуховия нерв.
Вещото лице травматолог д-р Б. Б. посочва, че наред с посочените травматични
увреждания – Тежка черепно-мозъчна травма. Счупване на носните кости. Счупване
на лицевия череп, основата на черепа и предните и средни черепни ямки. Кръвоизлив
под твърдите и меките мозъчни обвивки. Тежка контузия на мозъка , ищцата е
получила и увреждания на опорно-двигателния апарат, изразяващо се в открито
пунктиформено счупване на костите на лявата предмишница и левия лакът, счупване
7
на лявата раменна кост, кръвонасядания на лявата предмишница и лявото коляно,
множество мекотъканни увреждания по главата, тялото и крайниците. Тези
увреждания са крайно тежки и са локализирани в различни анатомо-топографски
области. Довели са до затруднения на движенията на левия гоен крайник за срок около
6 месеца. Поради тежката ЧМТ и последвалите сърдечно-съдови и белодробни
усложнения ортопедите са взели решение фрактурите на лява раменна кост и на лява
предмишница да бъдат лекувани чрез наместване под мониторен контрол и
стабилизиране на костните фрагменти чрез гипсова имобилизация. Неоперативното
лечение е продължило значително по-дълго от обичайното, като гипсовата
имобилизация на лявата мишница е свалена в края на втория месец, а на лявата
предмишница – в края на третия месец. Започнала е рехабилитация. Лечебният период
на пълно зарастване на фрактурите е продължил 6 месеца, като фрактурите на лява
предмишница са зараснали за по-дълъг период с остатъчна деформация. Ищцата е
търпяла болки и страдания за срок от шест месеца, като най-интензивни те са били през
първите два месеца. Разходите за лечение се определят като правомерно извършени.
Преди ПТП ищцата е страдала от аденом (доброкачествен тумор) на левия бъбрек,
артериална хипертония, исхемична болест на сърцето. Претърпяната злополука е
усложнила състоянието й. След изписването й от „Пирогов“ е била настанена в хоспис.
Поради настъпилата тежка мозъчна атрофия от ЧМТ пострадалата е престанала да
познава близките си и да прави преценка за действията си, поради което е била
поставена под запрещение.
В Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Х.
М. (неврохирург), д-р Д. М. (специалист вътрешни болести и кардиология), д-р М. Т.
(пулмолог), експертите посочват, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: мозъчна контузия тежка степен, травматичен кръвоизлив
в меките мозъчни обвивки, фрактура на челната кост на черепа, фрактура на
черепната основа – предна и средна черепна ямка двустранно, неразместена
фрактура на носни коти, фрактура на горна челюст тип Льо Фор 2, контузия и
разкъсно-контузна рана в челната област на главта, охлузване на носа, фрактура на
лява раменна кост, открита фрактура на лява предмишница. Вещите лица посочват,
че за първи път от инцидента при лечение в кардиологичната клиника се вижда
плеврален излив в левия костодиафрагмален синус. Плевропневмонията най-вероятно е
продукт на продължително интензивно лечение, принудително залежаване и сринат
имунитет. В резултат от получените травматични увреждания при процесното ПТП в
хода на лечебния и възстановителен период при ищцата се развиват тежки
многоорганни усложнения: аспирацио сангвинис, дихателна недостатъчност (ДН) ІІІ
степен, шоков бъбрек, реактивен хепатит, плевропневмония вляво с дихателна
недостатъчност ІІІ степен, ширококомплексна тахикардия, задържаща се тежка
дихателна недостатъчност ІІІ степен, посттравматичен психоорганичен мозъчен
синдром. Спешна медицинска помощ и лечение на пострадалата е осъществено в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” - София. Лечението е проведено в реанимационни условия,
при продължително апаратно дишане. Извършени са необходимите консултации и
изследвания, вкл. КТ мониторинг на травматичните мозъчни увреждания. За нуждите
на продължителната ИБВ и медикаментозно обезболяване и седиране е извършена
трахеостомия. В хода на лечението, след спиране на седацията постепенно се отчита
подобрение в неврологичния статус - пациентката е в съзнание, без латерализираща
двигателна симптоматика, спонтанно дишане през трахеостомна канюла. На 02.11.2015
г. е деканюлирана, без прояви на дихателна недостатъчност. Изписана на 05.11.2015 г.
и насочена за продължаване на лечението в Травматологична клиника. Поради
настъпили кардиологични и белодробни проблеми лечението на пострадалата е
продължено в Клиника по кардиология и Клиника по вътрешни болести към същата
8
болница - до 23.11.2015 г. В клиника по кардиология е проведено медикаментозно
лечение и водносолеви разтвори за период от 06.11.2015 г. до 13.11.2015 г. Към този
период ищцата е била елементарно контактна, объркана, дезориентирана,
брадипсихична, без груба неврологична симптоматика. Лечението на пострадалата е
продължено в хоспис „***“. По време на престоя в хосписа тя е била с двигателен и
психически дефицит, което изисква обслужване с чужда помощ и постоянни грижи.
Терапията е комплексна с лекарствени средства и двигателна рехабилитация.
Медикаментозното лечение е с кардитоници, хипотензива, диоретици,
съдоразширяващи, обезболяващи и др. Към м. март 2016 г. ищцата е била в ясно
съзнание, контактна, познавала е близките си и е реагирала адекватно при среща с тях.
Отговаряла забавено на въпроси, конфабулира. По данни от медицинските документи
ищцата е движела активно 4-те крайника, запазен юмручен, върхов захват и опоненция
на палеца. Констатирани са леко ограничено отвеждане и повдигане на лявата ръка,
която е деформирана в долната трета на предмишницата след неоперирана фрактура.
Локомоторна атаксия. Контролира тазовите резервоари. Към тази дата е документиран
и Посттравматичен психоорганичен синдром. След изписване от хоспис „***“
лечението на Н. Т. е провеждано в домашни условия. За периода от 22.03.2018 г. до
23.03.2018 г. е проведено лечение в Клиника по вътрешни болести, Отделение по
кардиология, при УМБАЛ ”Св. Анна”. Приета е в много тежко състояние с
изключително тежка декомпенсирана ДН, трудно съвместима с живота. Отразено е, че
в горното състояние със съмнения за БТЕ - кардиогенна форма Н. Т. е екзитирала на
23.03.2018 г. въпреки адекватното, комплексно лечение в реанимационни условия. В
Хоспис „***” за периода от 23.11.2015 г. до 16.04.2017 г. ищцата е била на
медикаментозна терапия. Здравословното й състояние през целия този период е
останало тежко, с минимално подобрение в неврологичния и психичен статус.
Нуждаела се е от постоянни грижи и подкрепа, трудно подвижна е. В резултат на
претърпените травматични увреждания ищцата е претърпяла особено интензивни
болки и страдания за срок от 30 дни, значителни до 3 месеца и умерени до 12 месеца.
Възстановителният процес при черепномозъчни травми с характер на процесната
обичайно продължава до 2-3 години и преминава през определени в клиничен и
патоморфологичен аспект периоди. Наличието на съчетани травми на опорно-
двигателния апарат, белодробни и кардиологични усложнения допълнително
затрудняват оздравителния процес и удължават срока на възстановяване. В резултат на
ПТП ищцата е получила тежки телесни и психически увреждания, които са променили
изцяло начина й на живот. Преустановила е работа. Не е можела да се грижи сама за
себе си, за своите дела и да живее без чужда помощ, което е наложило настаняването й
в хоспис „***“. Поставена е под частично запрещение. Издаден е ЕР на ТЕЛК №
0189/017 от 24.01.2018 г., с което на Н. Т. Т. се определя 100% трайна
неработоспособност с пожизнен срок. Според експертите е налице причинно-
следствена връзка между преживяното ПТП и получените от ищцата увреждания и
последващи усложнения. От приложените по делото медицински документи не са
регистрирани медицински прегледи на Н. Т. Т., от които да може да се прецени, какво е
било здравословното и състояние преди инцидента. От приложената епикриза от
клиника по кардиология на УМБАЛСМ ’’Пирогов” при Н. Т. са установени
ехокардиографски данни за хипертрофична кардиомиопатия, което индиректно е
свързано с вероятна предхождаща артериална хипертония, за което няма категорични
документални данни, според вещите лица. От проведената селективна коронарография
е установена гранично-сигнификантна стеноза на дясната коронарна артерия, което е
анатомичен израз на исхемична болест на сърцето. Няма документални данни, които да
потвърждават наличието на симптоми на исхемия. Следователно артериалната
хипертония и исхемичната болест на сърцето вероятно са протичали безсимптомно,
9
тъй като заболяванията са хронични и тяхното установяване се явява обикновено по-
късно от тяхното възникване. Ритъмното усложнение, настъпило по времето на
лечение във връзка с процесното ПТП, не може да насочи вещите лица за
съществуването на тахиаритмия преди 12.10.2015 г. Артериалната хипертония и
атерогенезата са в основата на възникването на исхемична болест на сърцето и
левокамерната хипертрофия, с последващо ремоделиране на сърцето и възникване на
сърдечна недостатъчност. Според вещите лица на лечение на тези заболявания
ускорява настъпването на сърдечна недостатъчност. Декомпенсирано белодробно
сърце настъпва при състояния свързани с повишаване на налягането в системата на
белодробната артерия (бронхо-белодробни заболявания, травми на гръдния кош и
белия дроб, пневмоторакс, белодробен тромбоемболизъм и други). Артериалната
хипертония не е в причинна връзка с декомпенсирано белодробно сърце. В съдебно
заседание вещите лица уточняват, че от справката на НЗОК няма данни за
хоспитализация на ищцата преди ПТП, а от приложения картон също, поради което
няма официален документ, потвърждаващ наличие на исхемична болест на сърцето
преди катастрофата. Това е хронично заболяване, което не възниква за един ден и най-
вероятно пациентката го е имала, но то е протичало безсимптомно. Същите са изводите
и за артериалната хипертония. Според вещите лица не може да се каже, че престоят на
ищцата в хоспис „***“ е допринесъл за утежняване на състоянието й. Там тя е
престояла повече от година, като се е наблюдавала тенденция към бавното й
подобрение, макар да не е възстановена. Процесът на възстановяване е продължил
близо година в домашни условия, под грижите на близките си.
Видно от Решение № 471/03.11.2016 г. по гр.д. № 237/2016 г. на СОС, с него Н.
Т. Т. е поставена под ограничено запрещение.
По делото са представени и описаните в уточнителна молба от 19.09.2017 г.
фактури за медицински разходи на ищцата.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият
състав намира следното:
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
10
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази установените с писмени доказателства и няколко СМЕ и
КСМАТЕ увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
психически болки и страдания на първоначалната ищца, техния вид, интензитет и
продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца
при ПТП – 65 г. – възраст, която се характеризира с все още динамичен начин на
живот, а в случая се установява, че ищцата е била енергична, работеща жена;
обстоятелството, че ежедневието на ищцата е било рязко променено; че е получила
множество травми, довели до временна опасност за живота й, както и няколко
фрактури на черепа, на носа, на ляв горен крайник; че е лекувана в болница повече от
месец, като е била постоянно на легло, в началото интубирана в реанимация; че около
три месеца е търпял много силни болки и умерени до година след ПТП; че повече от
година е била предимно на легло и с памперси; че около две години е имала нужда от
чужда помощ за елементарни ежедневни нужди, включително хигиенни;
обстоятелството, че фрактурите на лява ръка са възстановени за срок от шест месеца,
след което е останала деформация на ръката, която несъмнено е предизвиквала болки;
трайно загубената 100% работоспособност, невъзможността дълго време да познава
близките си и психическите увреждания, резултат от получения посттравматичен
психоорганичен синдром и дискоординационнен синдром, в следствие на което е
поставена под ограничено запрещение; продължителността на основния лечебен и
възстановителен период предвид черепно-мозъчната травма и усложненията от
травмите – около три години, преди изтичането на които ищцата е починала;
обстоятелството, че търпените болки и страдания са прекъснати от настъпилата на
23.03.2018 г. смърт, която следва да бъде съобразена на основание чл. 235, ал. 3 ГПК;
лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към
2015 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от
ищцата неимуществени вреди от ПТП е 200 000 лева. Ето защо е основателно
възражението на застрахователя, че определеният от първоинстанционния съд размер
от 400 000 лева е завишен и най-вече не е съобразен с продължителността на
търпените болки и страдания от страна на Н. Т..
С представените по делото фактури и касови бонове от една страна, а от друга,
предвид заключенията на вещите лица медици, че описаните в тях медикаменти са
относими и необходими за лечението на ищцата, настоящият състав намира, че по
делото се установяват имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в
причинна връзка с ПТП в общ размер на 4 941.26 лева.
Застрахователят е поддържал пред настоящата инстанция направеното пред
първата инстанция възражение за съпричиняване, с твърдения, че
първоинстанционният съд е приел твърде занижен процент на същото (50%), с искане
неговият процент да бъде увеличен от въззивната инстанция до 90%. Настоящият
състав намира, че следва да разгледа направеното възражение за съпричиняване във
връзка с конкретните факти от поведението на ищеца, сочени от застрахователя, а
именно, че ищцата се движела по пътното платно на нерегламентирано за целта място,
навлязла на пътното платно внезапно и неочаквано, като е представлявала за водача на
МПС внезапно възникнала опасност, а евентуално предприела пресичане на
необозначено за целта място и при навлизането си на пътното платно ищцата не се
11
съобразила с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната
скорост на движение В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – така напр. с
решение № 134/18.11.2020 г. по т.д. № 1422/2019 г. на ВКС, II т.о. е даден следният
отговор на поставен касационнен въпрос: Не може обезщетението за неимуществени
вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е
направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни
действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на
вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в
процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия или
бездействия.” .
По отношение на направените конкретни фактически твърдения на ответника за
конкретно противоправно поведение на ищцата в причинна връзка с вредите от ПТП,
настоящият състав намира следното:
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник.
Не се установява от доказателствата по делото ищцата да е навлязла на пътното
платно внезапно и неочаквано, като е представлявала за водача на МПС внезапно
възникнала опасност, нито при навлизането си на пътното платно ищцата да не се е
съобразила с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната
скорост на движение. Напротив, от свидетелските показания на водача Д. И. се
установява, че ищцата се е движела срещу него, т.е., когато той я е видял тя вече е била
навлязла на пътното платно и е вървяла по него срещу посоката на движение на
виновния водач. Показанията на свидетеля не се опровергават от никое друго събрано
по делото доказателство, включително от заключенията на САТЕ. Неоснователно е
предвид това и евентуалното твърдение на застрахователя, че ищцата е пресичала на
нерегламентирано за целта място, доколкото посоченото от водача нейно движение
срещу него не предполага пресичане, а вървене по пътното платно по неговата
дължина. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че е неоснователно оплакването
на наследниците на първоначалната ищца, че СГС се е произнесъл по съпричиняване
поради нарушение на чл. 113, ал. 2 ЗДвП без такова да е правено от застрахователя.
Последният, макар изрично да не се е позовал на нарушение на чл. 113 ЗДвП е
направил твърдения за пресичане от ищцата на необозначено за целта място, което е
хипотезата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП. Както бе посочено обаче, настоящият състав не
намира за установено ищцата да е извършила това нарушение.
Настоящият състав намира обаче, че от събраните доказателства се установява,
че ищцата се е движела по пътното платно на нерегламентирано за целта място и в
12
нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП. Това на първо място следва от показанията на
водача Д. И., а на следващо място следва от установеното чрез САТЕ и КСМАТЕ, че
пешеходката се е движила на не по-малко от 3.5-4 м., а ударът е настъпил на около 3.3
м. вляво от десния край на платното за движение, гледано в посоката на движение на
лекия автомобил, при ширина на платното около 11 м. (10.70 м. според протокола за
оглед). Вещите лица са пояснили в съдебно заседание, че внезапната смяна на посоката
й на движение, за която говори свидетелят е била чрез обръщане на 90 градуса наляво
и опит за „спасителна маневра“ към левия край на пътното платно, гледано в нейната
посока на движение. Следователно, пострадалата ищца се е движела правилно срещу
посоката на движение на МПС, но не се е движила възможно най-вляво, както изисква
нормата на чл. 108, ал. 2 ЗДвП, а почти в средата на пътното платно. Няма данни по
делото причина за това да е наличие на някакво препятствие, включително няма данни
за наличие на локва, която да се простира на повече от три метра навътре по платното
за движение и което препятствие ищцата да се е налагало да заобиколи. Това поведение
на ищцата несъмнено е в причинна връзка с ПТП, защото ако тя се бе движила най-
вляво удар не би настъпил, тъй като предвид мястото на удара, лекият автомобил се е
движел в лявата част на дясната лента за движение, гледано в неговата посока на
движение.
Предвид посоченото, настоящият състав намира, че в посочения смисъл е
основателно възражението за съпричиняване поради нарушение от ищцата на нормата
на чл. 108, ал. 2 ЗДвП, но е неоснователно оплакването, че СГС е приел твърде нисък
размер на принос от страна на ищцата. Напротив, основателно е възражението на
наследниците на ищцата за завишен размер на този принос. При съобразяване тежестта
и броя на нарушенията на всеки един от участниците в ПТП от една страна, а от друга,
обстоятелството, че пешеходците са винаги по-уязвими участници в движението,
поради което законът възлага на водачите по-голяма отговорност и изрично
задължения за внимателно отношение към пешеходците (чл. 116 ЗДвП), настоящият
състав намира, че приносът на пешеходката е 40%. Неоснователно е поддържаното от
наследниците на ищцата, че приносът е само 10% - ищцата грубо е нарушила
посоченото по-горе правило, като не само не се е движела най-вляво, но се е движела
почти в средата на пътното платно, с което в значителна степен е допринесла за
настъпване на ПТП. С посочения процент следва да бъде намалено дължимото й се
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, съотв. дължат им се 2 974.76
лева за имуществени вреди и 120 000 лева за неимуществени вреди.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която на В. Б. В. и Д. Б. В. – наследници на първоначалната ищца Н. Т. Т., е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сума над 120 000 лева до 200 000
лева. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която искът
за имуществени вреди е отхвърлен за сума над 2195,70 лева до 2 974.76 лева и да им
бъдат присъдени още 779.06 лева. В останалата му част обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни съобразно защитения материален интерес.
Ищците не са направили такива. Същите обаче са представлявани безплатно от
адв. Р.М. видно от представените пред САС договори за правна помощ от 26.05.2020 г.,
която е направила искане да й бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. При защитаван интерес от 202 195.70 лева за всеки ищец минималното
възнаграждение с ДДС е в размер на 6688.69 лева, от които съобразно защитения
13
материален интерес й се дължат 2 034.03 лева за всеки ищец или общо 4 068.06 лева.
Застрахователят е направил разноски за държавна такса в размер на 4 043.91
лева, от които му се дължат 2 814.16 лева. Същият е защитаван от юрисконсулт, на
когото съдът определя юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в
размер на 200 лева, от които му се дължат 139.18 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
адв. М. е присъдено възнаграждение над 3690.15 лева до присъдените 5576.56 лева,
както и в частта, в която застрахователят е осъден да заплати държавна такса по сметка
на СГС над 4919 лева до 8087.83 лева.
На застрахователя следва да бъдат присъдени допълнително разноски пред СГС
в размер на 488.70 лева
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 402/16.01.2020 г. по гр.д. № 9662/2017 г. на СГС, І-15
състав в частта, в която искът по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на В. Б. В., ЕГН **********,
IBAN BG*** и на Д. Б. В., ЕГН **********, IBAN BG***, в качеството им на
правоприемници на починалата ищца Н. Т. Т., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от Н. Т. при ПТП на 12.10.2015 г. е уважен за сума над 120 000 лева до
200 000 лева, както и в частта, в която искът по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) В. Б. В., ЕГН
********** и на Д. Б. В., ЕГН **********, в качеството им на правоприемници на
починалата ищца Н. Т. Т., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Н. Т. от същото
ПТП е отхвърлен за сума над 2 195.70 лева до 2 974.76 лева и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на В. Б. В., ЕГН ********** и на Д.
Б. В., ЕГН **********, в качеството им на правоприемници на починалата ищца Н. Т.
Т., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Н. Т. при ПТП на 12.10.2015 г. за
сума над 120 000 лева до 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. Б. В., ЕГН
********** и на Д. Б. В., ЕГН **********, в качеството им на правоприемници на
починалата ищца Н. Т. Т., ЕГН ********** допълнително сумата 779.06 лева –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Н. Т. при ПТП на 12.10.2015 г., на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва от 12.10.2015 г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 402/16.01.2020 г. по гр.д. № 9662/2017 г. на СГС, І-15
състав в частта, в която на адв. Р.М. е присъдено възнаграждение над 3690.15 лева до
присъдените 5576.56 лева, както и в частта, в която застрахователят е осъден да
заплати държавна такса по сметка на СГС над 4919 лева до 8087.83 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 402/16.01.2020 г. по гр.д. № 9662/2017 г. на СГС,
І-15 състав в останалата обжалвана част.
14
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Р.М. от САК
с личен № 18***, гр. ***, ул. „***“ № 1, ет. 4, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата
от 4068.06 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение пред САС.
ОСЪЖДА В. Б. В., ЕГН ********** и Д. Б. В., ЕГН **********, да заплатят на
ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* сумата 2 814.16 лева – разноски пред САС и
139.18 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС, както и сумата 488.70 лева
– допълнително разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15