Решение по дело №1505/2017 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 139
Дата: 22 март 2018 г. (в сила от 10 август 2018 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20175140101505
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 22.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Кърджалийски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:             

 

Председател: Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова  разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 1505 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр с чл.203 от ЗВ във вр. с чл.40 от Наредба 4 от 14.09.2014г. за присъединяване на потребителите и ползване на вода.

Постъпила е искова молба от „В и К“  ООД, гр.Кърджали, в която твърди, че има вземане към наследниците на Е.Р.М.,с ЕГН ********** – б.ж. на гр.Кърджали, починала на 31.03.2009г., която приживе имала открита партида за ползване на питейна вода и отведни канални води с абонатен номер 1023277 с адрес на ползване: гр.Кърджали, *** и по силата на Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребители на В и К оператор "В и К" ООД-Кърджали, в сила до 05.10.2014 год., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-022/09.06.2016 год., и Общите условия за предоставяне на В и К - услуги на потребители на В и К оператор "В и К" ООД, Кърджали, в сила след 05.10.2014 год., одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014 г., в качеството си на оператор, ищецът изпълнявал задълженията си за доставяне на потребителя на питейна вода, както и отвеждал отпадъчните води, като не е имало възражения от страна на ответника. Твърди се, че за времето от 27.03.2013 г. до 25.07.2017 г. по партидата на наследодателя Е.Р.М. била отчетена потребена вода на обща стойност 1002,42 лв. и издадени фактури за абонатен номер 1023277, подробно посочени в исковата молба в периода от 29.04.2013г. до 25.07.2017 г. Ответниците в качеството им на наследници изпаднали и в забава, тъй като не изпълнили задължението за заплащане на консумираната вода и отвеждането на отпадъчни води в срок. Сочи  се, че дължимото обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение за времето от 30.05.2013 г. до 14.09.2017 г. е в размер на 260,74 лв. и въпреки разговорите за доброволно изпълнение на задължението, до 15.09.2017 г. ответниците не са заплатили дължимата сума. По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до PC Кърджали било образувано ч.гр.дело №1254/2017 г. по описа на РС-Кърджали и издадена заповед за изпълнение за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 1263,16 лв., от която 1 002,42 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение за консумирана питейна вода и отведни канални води по издадени фактури за абонатен номер 1023277 и 260,74 лв., представляващи обезщетение за забавеното изпълнение на паричното им задължение за времето от 30.05.2013 г. до 14.09.2017 г. Поради влязло в сила прекратително определение № 811/08.12.2017г. в частта по отношение на наследника С.И.Н., моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Р.И.М., в качеството му на наследник по закон на Е.Р.М., бивш жител ***, починала на 31.03.2009 год., че дължи солидарно със С.И.Н. ***, сумата по издадената по ч.гр.дело № 1254/2017 г. по описа на РС Кърджали Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, в общ размер на 1 263,16 лв., от които 1002,42 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение за консумирана питейна вода и отведни канални води и 260,74 лв., представляваща обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение за времето от 30.05.2013 г. до 14.09.2017 г. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа иска и моли съда да го уважи. Допълва, че изрично в исковата молба било посочено, че потребител на услугите била Е.Р.М. - наследодател на Р.М. и С.Н., като В и К- операторът нямал възможност да разбере кой от двамата или трето лице е потребявало тези услугите, тъй като партидата се водела на общата наследодателка на Р.М. и С.Н.. Счита,че сумите са дължими солидарно от двамата наследници на Е.М., като обстоятелството, че ответникът М. представя доказателства за постоянен адрес в друго населено място, не го освобождавало от отговорността да заплаща дължимите суми за потребените В и К услуги на посочения абонатен номер. В дружеството-ищец не били налице данни за вписан отказ от наследство на наследодателката, починала през 2009г. , както и никой от наследниците не бил уведомил дружеството-оператор по силата на Общите условия, действали преди 2009г., вкл. и тези от 2014г.  промяна на обстоятелствата и не е променил партидата. Претендира разноски и представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.   

Ответникът Р.И.М. в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор, с който счита, че исковете за неоснователни и излага съображения, че в имота, находящ се в гр. Кърджали, живял до 1970 г., след което напуснал къщата на родителите си и се преместил да живее в гр. Варна. Твърди, че не бил ползвал питейна вода и отводни канални води, тъй като не бил живял в имота, поради което счита, че не дължи заплащане на сумите по исковата молба. Твърди, че след смъртта на родителите им, имотът с посочения абонатен номер се ползвал изцяло от брат му С.И.Н. и консумираната питейна вода и отводни канални води били използвани за негови нужди. Сочи, че с пълномощно № 782/08.04.2009г.  упълномощил брат си С.И.Н. да се разпорежда/продава дарява заменя/ на лица и за цена каквито прецени за удачни съсобствения им наследствен недвижим имот в гр. Кърджали, описан в Нотариален акт № 109 том I дело № 192/1957г. на PC – Кърджали, както и да получава продажната цена на описания имот. С.И.Н. заплащал за своя сметка дължимите разходи по поддръжката и стопанисването на имота с дадените му права да го представлява пред данъчните власти на РБ, като заплаща дължимите за гореописания недвижим имот данъци и такса битови отпадъци, както и всички разходи по стопанисването и поддръжката на имота. Двамата имали уговорка да заплащат всички сметки по консумирана от него питейна вода и отводни канални води, което С.Н. правел от 2007г. след смъртта на майка им. Счита, че не се явява потребител на предоставените услуги от страна на ищеца, не е потребител на питейна вода и канални води и не дължи заплащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно претенциите на ищеца за периода от 15.09. 2014г. до 15.09 2017г., за което излага съображения. Моли да се постанови решение , с което да се отхвърлят  предявените искове. В писмена молба оспорва доставянето на количествата питейна вода, описани в исковата молба и отново твърди, че не се явява потребител на предоставените услуги от страна на ищеца и не дължи заплащане. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - писмени и гласни – поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК съдът е признал за безспорно, че ответникът Р.М. е наследник на Е.М., бивш жител ***, починала на гр.Кърджали на 31.03. 2009г.; че наследодателката е имала открита партида за ползване на питейна вода с абонатен номер 1023277, с адрес на ползване гр.Кърджали, ***; че по подадено от ищеца заявление от 15.09.2017г. е образувано гр.дело № 1254/2017г. по описа на КРС, по което е издадена Заповед № 601/ 19.09. 2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено св. С.И.Н. и ответникът Р.И.М. солидарно да заплатят на кредитора "В и К" ООД, гр.Кърджали, сумата за главница 1002,42 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на консумирана питейна вода и отведни канални води за абонатен номер 1023277 с титуляр наследодателя Е.Р.М. - б.ж. на гр.Кърджали, за периода 27.03.2013г. до 25.07.2017г., 260,74 лв. - законна лихва върху главницата за неплащане в срок на задължението за периода 30.05.2013г. до 14.09.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.09.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 265,26 лв., представляваща направените по делото разноски, от която 25,26 лв. за дължима държавна такса и 240,00 лв. за адвокатско възнаграждение; че в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от Р.И.М., с което оспорва вземането на заявителя.

Установява се по делото, че ответникът е със заявен постоянен адрес *** от 26.09.2000г. и с нотариално заверено пълномощно същият е упълномощил брат си С.Н. с всички права по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда в гр.Кърджали, ***, ***, включително да заплаща дължимите за гореописания недвижим имот данъци и такса битови отпадъци, както и всички разходи по стопанисването и поддръжката на имота.        

Установява се още, че за доставената и консумирана на обект на ползване: гр.Кърджали, *** с абонатен номер 1023277 по открита партида на името на наследодателката на ответника – Е.М., починала на 31.03. 2009г., са издадени фактури на обща стойност 1002,42 лв., както следва: фактура №**********/29.04.2013г. на стойност 8,28 лв., фактура №**********/31.05.2013 г.  на стойност 8.28 лева; фактура №**********/27.06.2013 год. на стойност 8.28 лева;фактура №**********/29.07.2013 год. на стойност 11.59 лева;  фактура №**********/27.08.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.09.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.10.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.11.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/20.12.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.01.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/25.02.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.03.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.04.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.05.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/25.06.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.07.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.08.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.09.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.10.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.11.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/23.12.2014 год. на стойност 11.59 лева, фактура №**********/27.01.2015 год. на стойност 596.16 лева; фактура №**********/25.02.2015 год. на стойност 13.25 лева; фактура №**********/26.03.2015 год. на стойност 13.25 лева; фактура №**********/28.04.2015 год. на стойност 13.25 лева; фактура №**********/27.05.2015 год. на стойност 13.25 лева; фактура №**********/26.06.2015 год. на стойност 13.25 лева; фактура №**********/28.07.2015 год. на стойност 13.25 лева; фактура №**********/26.08.2015 год. на стойност 13.25 лева; фактура №**********/28.09.2015 год. на стойност 13.25 лева;  фактура №**********/24.04.2017 год. на стойност 16.70 лева; фактура №**********/25.05.2017 год. на стойност 16.70 лева; фактура №**********/26.06.2017 год. на стойност 16.70 лева; фактура №**********/25.07.2017 год. на стойност 16.70 лева.

На 20.03.2015г. ищецът е изпратил покана за доброволно плащане в 7-дневен срок на дължими суми в периода 27.03.2013г. – 27.01.2015г.,която е получена от св.С.Н. на 24.03.2015г.  

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-счетоводната експертиза,от неоспореното заключение по която, в т.ч. и разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че процесните фактури, издадени на ищеца за абонатен номер 1023277 за дължими за доставяне на вода и отвеждане на отпадъчни води в периода от 27.03.2013г. до 28.09.2015г. и в периода от 27.03.2017г. до 25.07.2017г. били на обща стойност 1002,42 лв., същите били осчетоводени по надлежния ред в дружеството – ищец; към 15.09.2017г. съществува осчетоводено задължение на Е.М. към  ищеца в размер на 1002,42 лв., произтичащо от доставка на питейна вода; по процесните фактури няма извършено плащане; дължимият ДДС бил деклариран в Справка-декларация за ДДС за съответния данъчен период и внесен в приход на Републиканския бюджет. Обезщетението за забавено изпълнение на сумата от 1002,42 лв. за времето от 29.05.2013г. до 14.09.2017г. вкл. е в размер на 260,74 лв.; обезщетението за забавено изпълнение е съобразено с чл.33,ал.2 от ОУ. Вещото лице в съдебно заседание обяснява, че по отношение на фактура № **********/27.01.2015г. на стойност 596,16 лв. старото показание от м.декември 2014г. е 358 куб.м.,а  новото показание е  718 куб.м. от 27.01.2015г. и разликата е 360 куб.м.,като експертът е прегледал карнетите с показанията на водомера и датите на отчитане. За периода от 27.03.2013г. до м.август 2015г. били записани показания, но няма положен подпис срещу показанията, а от м.септември 2015г. до 23.01.2018г. били записани служебно по 8 куб. изразходвана вода. Според служители на ищеца в конкретния случай показанията на водомера били реално отчетени, като лицето отказало подпис, а впоследствие и достъп до водомера и разликата от 358 куб.м. било възможно да се дължи и на авария. В карнетните листове от 2011г. до настоящия момент няма положен подпис срещу записаните показания, но има отбелязване, че е отказан подпис и достъп. С код 1 е обозначено, че е проверен водомерът и е засечен. До август 2015г. вкл. бил положен код 1. Код 8 е за служебни начисления – в случай на отказан достъп до водомера и е положен от м.септември 2015г. Трети код в карнетните листове не е установен от вещото лице.  

По делото са изслушани свидетелски показания. Св. С.Н. – брат на ответника, свидетелства, че с брат му  - ответникът Р.М. са наследници на майка им Е.М., която имала открита партида във „В и К“ ООД. Заплащали водата и не знаели, че трябва да уведомят ищеца, че майка им починала. Брат му Р.М. не бил ползвал вода и живеел във Варна от 1970г. Инкасаторът обяснил, че му били забранили да записва данните, след като спрели да плащат водата. Имало много голям теч през 2015г., след като служители на ищеца сменили водомера и  оттогава спрели да плащат и подали молба с приятелката му. В периода 2013г. – 2017г. обитавал имота, като живеели и в друг апартамент. Отрича да не е допуснал инкасатор до водомера. 2016г. плащал редовно. И сега не плащал.

По делото липсва спор относно възникването и съществуването на облигационното правоотношение с ищеца, факта на наследяване от ответника и св.С.Н. титуляра на откритата партида с настъпилата на 31.03.2009г. смърт на Е.М. и доставянето на вода и отвеждане на отпадъчни води от ищеца от обект на ползване: гр.Кърджали, *** за абонатен номер 1023277. Размерът на задължението е установен от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните. От показанията на св.Н. бе установено,че след 1970г. той е останал в наследствения имот,а  ответникът се е преместил във Варна и след смъртта на майка им не инициирал смяна на титуляра на партидата. Тези обстоятелства, съдът намира,че не са достатъчни за изключване отговорността на ответникът Р.М. като наследник на майка му по съществуващото облигационно правоотношение, доколкото не се установява същият да е отказал да приеме наследството, оставено от наследодателката му, предвид липсата на възражение в тази насока. Съгласно чл.60, ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая бе установено, че ответникът Р.М. и неговият брат - св.С.Н. като деца на починалата на 31.03.2009г. Е.М., са нейни наследници и при това положение наследяват по равни части съгласно чл.5, ал.1 от ЗН. В тази връзка, съдът не следва да разглежда направените от ответника в писмената молба след срока за отговор възражения за количеството, доставена питейна вода, поради несвоевременното им заявяване. Или, задължението на ответника като наследник на Е.М. за консумираната на обект: гр.Кърджали, *** питейна вода и отведни канални води в периода от 27.03.2013г. до 25.07.2017г. възлиза на 501,21 лв. По делото не са ангажирани данни за извършено плащане на задължението в срок, който съгласно Общите условия на В и К – оператора е 30-дневен срок след датата на фактуриране, а при неспазване на този срок дължи лихва. Размерът на обезщетението за забава за периода от 30.05.2013г. до 14.09.2017г. върху главницата от 1002,42 лв. е установена в размер на 260,74 лв., от която дължимата от ответника сума съобразно горното правило е в размер на 130,37 лв. 

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност :

Задължението за плащане на ВиК услуги е задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо плащанията да са с еднакъв размер – Тълкувателно решение №3/2011 от 18 май 2012 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2011 г. на ОСГКТК на ВКС. Давностният срок съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД тече от изискуемостта на вземането – в случая изискуемостта на вземането по всяка една от издадените от ищеца фактури настъпва с изтичането на тридесет дни от издаването им. При това положение, вземанията по всички фактури, чиято изискуемост е настъпила преди 15.09.2014г., т.е. три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 15.09.2017г., а именно: фактура №**********/31.05.2013 г.  на стойност 8.28 лева; фактура №**********/27.06.2013 год. на стойност 8.28 лева;фактура №**********/29.07.2013 год. на стойност 11.59 лева;  фактура №**********/27.08.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.09.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.10.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.11.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/20.12.2013 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.01.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/25.02.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.03.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.04.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.05.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/25.06.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/28.07.2014 год. на стойност 11.59 лева; фактура №**********/26.08.2014 год. на стойност 11.59 лева , общо на стойност 187,10 лв., са погасени по давност. Ето защо от задължението на ответника за главница в размер на 501,21 лв. следва да се приспадне половината от погасените по давност задължения за главница в размер на 93,55 лв., при което паричното задължение на ответника възлиза на сума в размер на 407,66 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1002,42 лв. за главница, искът следва да бъде отхвърлен.      

С оглед частичната основателност на иска за главница , частично основателен се явява и обективно съединеният иск за лихва за забава, чийто размер , определен със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при съобразяване на дела на ответника в наследството, останало от майка му и приложената погасителна давност за вземанията на ищеца до 15.09.2014г., възлиза на сума в размер на 96,10 лв. Предвид това съдът намира, че този иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения размер, а в останалата част до претендирания размер от 260,74 лв. и за претендирания преди посочената по-горе дата период вземането на ищеца за лихва за забава е погасено по давност, тъй като давностният срок за това вземане е тригодишен /чл.111 б.“в“ ЗЗД/ и тече от всеки просрочен ден – чл.114, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, давностният срок за вземането за лихва преди 15.09.2014г. е бил изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което се е погасило и правото на иск за това вземане. Поради еднаквия давностен срок вземанията за лихва са се погасили и поради погасяване на главните вземания по фактурите, чиято изискуемост е настъпила преди 15.09.2014 г. – чл.119 от ЗЗД.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски  - за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице по представения списък на разноските и съразмерно с уважената част от исковете общо в размер на  233,20 лв.

Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В същото са направени разноски в размер на 265,26 лв. – 25,26 лв. за държавна такса и 240,00 лв. за адвокатско възнаграждение, от които в тежест на ответника следва да се присъдят 105,79лв. 

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.М., с ЕГН **********,***, че същият дължи на "В и К" ООД, гр.Кърджали, ***, ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, следните суми: 407,66 лв. - главница, представляваща цената на доставената питейна вода и отведени канални води, за които са издадени фактури от 26.09.2014г. до 25.07.2017г., ведно със законната лихва от 15.09.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата над 407,66 лв. до пълния предявен размер от 1002,42 лв. и 96,10 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.10.2014г. до 14.09.2017г., дължимо върху главниците по издадени фактури в периода от 26.09.2014г. до 25.07.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата над 96,10 лв. до пълния предявен размер от 260,74 лв., за които суми е издадена Заповед № 601/ 19.09. 2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1254/2017г. по описа на Районен съд Кърджали.

ОСЪЖДА Р.И.М., с ЕГН **********,*** да заплати на "В и К" ООД, гр.Кърджали, ***, ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, направените по настоящо делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 233,20 лв. и разноски по ч.гр.д.№ № 1254/2017г. по описа на Районен съд Кърджали 105,79 лв. 

 Решението  подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия: