РЕШЕНИЕ
№ 4365
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110124705 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ......... ......., чрез адв. М.,
срещу „........... ЕООД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление гр. .................
представлявано от управителя ................ за прогласяване нищожността, на основание чл. 26
ЗЗД, вр. с чл. 143, във вр. с чл. 144 ЗЗП, на чл. 5 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит ................, сключен между страните и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 100,00 лв., представляваща частичен иск от 2310,00 лв.,
недължимо платени по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 09.05.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че на 12.11.2020г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит №947011, по силата на който ответника е
предоставил на ищеца сумата от 3000 лв. за срок от 12 месеца, при ГЛП 23 %, годишен
процент на разходите- 49.11%.
Съгласно чл.5 от посочения договор, заема се обезпечавал с поръчителство,
предоставено от „................“ в полза на ответника. Сочи се, че след усвояване на кредита
ищеца установил, че следва да заплати още сумата от 2310 лв., представляваща обезпечение
с поръчителство.
Излагат се съображения, че клаузата на чл. 5 от Договора за кредит е нищожна,
уговорена в противоречие с добрите нрави и във вреда на ищеца, неотговаряща на
изискването за добросъвестност, тъй като със същата се цели заобикаляне ограниченията на
чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чрез въвеждането на такса за
обезпечение с поръчителството предоставено от и в полза на дружеството заемодател, в
лицето на ответника.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения за неоснователност, като посочва, че при кандидатсвтане и
1
отпускане на кредит през интернет страницата на ответника, кредитополучателя сам избира
дали да посочи личен гарант или да се възползва от допълнителна услуга- предоставяне на
гаранция от Фератум банк, с оглед на което излага и съображения, че посочената клауза е
индивидуално уговорена с ищеца. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е постъпилo
писменo становище, с което същия моли съда да уважи иска. Претендира разноски по
списък.
Ответника се представляват от адв. Ц., който поддържа писмения отговори и моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък.
С определение от 19.02.2024г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез увеличаването
му до размера от 1610,88 лв.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146, вр. с чл. 143 ЗЗП, за
прогласяване нищожността на клузата на чл. 5 от сключения между страните Договор за
предоставяне на потребителски кредит №947011/12.11.2020г. и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1610,88 лв., представляваща
недължимо платена по процесния договор сума.
По иска с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП:
Процесният договор за заем е потребителски - страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от „..................“ в полза на дружеството - ответник. Страните
не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство
предоставено от ...................“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен
договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Това се
установява и от приетия по делото Договор за гаранция (поръчителство) от 12.11.2020г.,
сключен между ищеца и „.................“ (стр.50 от делото). От приетото по делото заключение
по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установява, че електронната система на ответника „........... ЕООД за
кандидатстване за отпускане на паричен заем, не допуска подаване на заявка ако
потребителят не посочи поръчител (дружеството „Фератум Банк“) или физическо лице,
което обаче следва да бъде одобрено от кредитора. Съдът намира, че електронната система
за кандидатстване за отпускане на паричен заем, не съдържа информация относно
продължителността на т.нар. проверка на „платежоспособността“ на физическото лице
посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т.нар. „платежоспособност“. От
изложеното следва, че избор на т. нар. „гарант“ „Фератум Банк“ се извършва именно чрез
платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника „........... ЕООД.
По делото не е спорно, а и видно от Договора за гаранция (поръчителство) от 12.11.2020г.,
задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на
2772,00 лева. От заключението на вещото лице по приетата ССЕ се установява, че
заплатеното възнаграждение за обезпечение (гаранция) е в размер на 1610,88 лв. (стр.4 от
ССЕ), като ГПР е в размер на 328,06 процента, след като се вземат предвид всички
начислени суми- усвоената сума от 3600 лв., договорна лихва от 826 лв. и възнаграждение за
обезпечение от 2772 лв.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и
2
публично достъпния Търговски регистър на.................... се установява, че едноличният
собственик на капитала на ответника „........... ЕООД е лицето .................. като същото лице е
и единият от собствениците на ............... / променено наименование на Ferratum
Bank/.Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
ТЗ.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т.1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем
е в размер на 3600 лева, а от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че включвайки и разхода по договора за поръчителство, ГПР по процесния
договор възлиза на 328,06 %. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР
надхвърля 50 %. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която
води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК). Съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за
общ разход. И предвид, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор
не са включени всички действителни разходи, то е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора за поръчителство в общата
сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са
нищожни. Съдът намира, че посредством сключването на договор за поръчителство се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен
процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата
сума, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя
по ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите за него икономически последици
от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР, е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК (В този см.Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, III
ГО, Решение № 261440/4.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение №
3321/21.11.2022г. по в. гр. д. № 8029/2021 г. на СГС). Доколкото не е спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК.
3
От друга страна, съдът счита, че по отношение на атакуваната разпоредба на чл. 5 от
договора, предполагаща предоставянето на обезпечение, следва също да бъде посочено
изрично в договора, че възнаграждението по нея следва да се включи в ГПР. Действително,
за кредитополучателя съществува възможност да избере дали това да е предложено от него
физическо или юридическо лице, или предложеният от кредитора поръчител .................“, но
това не променя факта, че дължимото в тази връзка възнаграждение (такса за предоставяне
на гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР в
случаите, в които лицето, кандидатстващо за кредит е избрало за поръчител „...................
Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че има въобще подобен разход, с
изричното му включване в ГПР, е в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК, което води до
неравноправност на тази клауза от договора.
С оглед гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание, при
начална липса на такова /на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/. Платеното подлежи на връщане,
поради което и този иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 530,00 лв., от които 130,00 лв. за дължима държавна такса и 400,00 лв. за депозит
за вещо лице. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА, ДПЗС и представен списък по
чл. 80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, с .................представлявано от управител адв. Д. М. М., сумата от 1680,00
лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне
на потребителски кредит №№........г., сключен между Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
......... ....... и „........... ЕООД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление гр.
.............., представлявано от управителя ...............
ОСЪЖДА „........... ЕООД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление
гр. ................., да заплати на Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ......... ......., сумата от
сумата от 1610,88 лв. (хиляда шестстотин и десет лева и 88 стотинки), представляваща
платена без основание сума по чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит
№№................г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване
на исковата молба- 09.05.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „........... ЕООД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление
гр. ...................., да заплати на Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ......... ......., сумата от
сумата от 530,00 лв. (петстотин и тридесет лева), представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „........... ЕООД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление:
гр. .............., да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № ......... с адрес: гр. ................ представлявано от
управителя адв. Д. М. М., сумата от 1680,00 лв. с ДДС (хиляда шестстотин и осемдесет
лева с ДДС), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца Б. И. Г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде осъден ищеца да му
заплати направените по делото разноски.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5