М О Т И В И
към присъда № 191 от 01.11.2016 година, по
н.ч.х.дело № 1259/2016 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от М.С.М. ЕГН ********** против М.К.М., роден на ***
*** Загора, живущ ***, от ромски произход, български гражданин, със средно
образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** и Д.М.К., роден на *** ***,
от ромски произход, български гражданин, със средно образование, работи в
частна фирма, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 17.04.2016 година
в град Стара Загора, в съучастие помежду си, като съизвършители са причинил
лека телесна повреда на М.С.М., изразяваща се в: „Оток и кръвонасядане в
долната половина на областта на лявата скула. Кръвонасядане по кожната и
лигавичната повърхност на горната устна на устата в близост с левия устен ъгъл.
Кръвонасядане на седалището в дясно.” с което е причинена болка и страдание,
без разстройство на здравето на М.С.М. – престъпление по чл.130, ал.2, във
връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от М.С.М. против подсъдимите М.К.М. и Д.М.К. граждански иск за сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие
на претърпени болки и страдания, причинени от престъпното деяние по чл.130 ал.2
от НК. На основание чл.60 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството
на граждански ищец по делото, частния тъжител М.С.М.. Повереникът на частния тъжител
и граждански ищец адвокат С.П. ***, в съдебно заседание заявява, че поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимите, както и предявеният
граждански иск, като пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по така
повдигнатото обвинение, както и предявеният граждански иск да бъде уважен в
пълен размер. Подробни съображения за това излага в хода на съдебните прения.
Подсъдимите М.К.М.
и Д.М.К. не се признават за виновни и молят съда да бъдат оправдани, а
предявеният против тях граждански иск – отхвърлен. Излагат съображения в
обясненията си, че изложеното в частната тъжба не отговаря на истината, че по
никакъв повод не са нанасяли побой на М.С.М.. Защитникът на подсъдимите адвокат
Б.В. ***, оспорва така повдигнатото обвинение и пледира за оправдателна
присъда, като по отношение на предявеният против подсъдимите граждански иск, взема
становище, че същият следва да бъде отхвърлени, като неоснователен. В хода на
пренията излага подробни съображения защо приема за недоказана изложената в
тъжбата фактическа обстановка и предявеното с нея обвинение.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства.
Изслушана е и
съдебно-медицинска експертиза. Експерта заяви в съдебно заседание, че поддържа
представеното заключение. Последното бе прието като доказателство по делото и
не бе оспорено от страните.
В тъжбата,
частният тъжител излага следната фактическа обстановка, обуславяща формираното
против подсъдимите обвинение:
Частната
тъжителка живеела град Стара Загора, на улица „Мазалат” № 4. Съседи и били
семейството на двамата подсъдими, които живеели на улица „Мазалат” № 2. Били в
добри съседски отношения.
На 17.04.2016
година, частната тъжителка си стояла в двора на къщата и работела. По едно
време съседите й подсъдимите М.К.М. и Д.М.К. дошли в двора й и започнали да се
карат с нея и нейната снаха – свидетелката Йорданка Иванова Георгиева. Тя не
разбрала каква е причината за кавгата, но им казала да не се занимават с нас.
Тогава около 13.30 – 14.00 часа, на горната дата, двамата подсъдими влезнали в
двора на къщата й и посегнали да ударят снаха и – свидетелката Йорданка
Георгиева. Частната тъжителка застанала между снаха си Йорданка Георгиева и подсъдимите
и тогава подсъдимия Д.К. я ударил с юмрук на няколко пъти по главата, в лявата
скулна област на лицето и по устата. От ударите, частната тъжителка паднала на
земята и тогава подсъдимите започнали да я ритат по тялото. В този момент се
намесила снаха й – свидетелката Йорданка Георгиева, която избутала подсъдимите
настрана.
На следващия
ден частната тъжителка посетила съдебна медицина град Стара Загора, откъде и
било издадено СМУ на живо лице под № 20/2016 година.
Частната
тъжителка твърди, че в резултат на нанесения и побой се установило, че има оток
и кръвонасядане по лявата скулна област на лицето, кръвонасядане по горната
устна на устата, по кожата и по лигавичната повърхност и кръвонасядане по
дясното седалище, като тези травматични увреждания са и причинили болка и
страдание.
Съдът, обаче след
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така описаната от частния тъжител
фактическа обстановка не се доказа по един несъмнен и безспорен начин по
делото. Според настоящата инстанция не се доказа, че подсъдимите М.М. и Д.К. са
нанесли травматичните увреждания на пострадалата М.. В тази насока съдът се
съобрази с разпоредбата на чл.304 от НПК.
От събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 18.03.2016
година, около 14.10 часа в град Стара Загора на частния тъжител М.С.М., чрез
преглед от съдебен лекар е установено че на М. и е причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в: „Оток и кръвонасядане по лявата скулна област на
лицето. Кръвонасядане по горната устна на устата, по кожата и по лигавичната
повърхност. Кръвонасядане по дясното седалище.”, с което е причинена болка и
страдание без разстройство на здравето на М.М.. В подкрепа на това са приетите
по делото като доказателства Съдебно-медицинско удостоверение № 20-І/2016
година и Заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 346/2016
година изготвено от експерта доктор Т.Т..
Видно от цитираното
съдебно-медицинско удостоверение № 122/2014 година, М.С.М. е прегледана на 18.04.2016
година около 14.10 часа – един ден след описания в тъжбата инцидент, като
съдебният лекар д-р Т. Пасев е установил следните травматични увреждания: „Оток
и кръвонасядане по лявата скулна област на лицето. Кръвонасядане по горната
устна на устата, по кожата и по лигавичната повърхност. Кръвонасядане по
дясното седалище.”, с което е причинена болка и страдание без разстройство на
здравето на М.М.. В заключението е посочено, че описаните травматични
увреждания отговарят да са получени по време и начин посочени от прегледаната в
предварителните сведения – събаряне на земята и нанасяне на удари с ритници.
Във връзка с
изясняване на това по делото бе назначена съдебномедицинска експертиза,
изготвена от експерта д-р Т.Г.Т., от заключението на която се установява, че М.С.М.
действително е получила травматичните увреждания, описани по-горе. Експертът е
посочил, че получените травматични увреждания е напълно възможно да са получени
по време, начин и място, съобщени от пострадалата. Експертът е категоричен, че
в разглеждания случай ударите с които са нанесени травматичните увреждания не
са силни, дори изтъква че не са умерено силни, а по скоро са слаби.
От
съдебно-медицинското удостоверение и заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява единствено и само по несъмнен начин, че пострадалата М.
е получила описаните травматични увреждания. Мнението на експерта, изготвил
съдебно-медицинската експертиза, че получените травматични увреждания е
възможно да се получат по описания от частния тъжител начин, не може само по
себе си да се приеме, че обуславя доказаността на едно обвинение по категоричен
начин. Съдебно-медицинската експертиза може и в случая е дала отговора дали е
възможно травматичните увреждания да се причинят по описания от пострадалата
начин, но това не доказва авторството в извършването на дадено престъпление. В
тази насока заключението на експертизата следва да бъде съпоставено на база
всички други събрани по делото доказателства. Съдът намира, че именно на тази
база – събраните по делото доказателства не може да се възприеме по категоричен
начин, че именно подсъдимите са причинили телесната повреда на пострадалата М..
В тази връзка съдът намира, че следва да се спре поотделно, както на
обясненията на подсъдимите, дадени в края на съдебното следствие, така и на
показанията на разпитаните по делото свидетели.
В обясненията
си и двамата подсъдими отричат по категоричен начин да са нанасяли побой над
пострадалата М.. И за двамата подсъдими, процесната среща на 17.04.2016 година е
преминала по следния начин: Имало е пререкание между съпругата на подсъдимия М.М.
– свидетелката Диана Митева и пострадалата М.М. и нейната снаха – свидетелката
Йорданка Георгиева, което е прераснало в саморазправа и поради това двамата
подсъдими – първия съпруг на свидетелката Митева, втория неин син, са отишли да
разтърват и да отделят Митева от М. и Георгиева. Категорични са, че не са
удряли пострадалата, камо ли да са я ритала паднала на земята. И двамата
подсъдими твърдят че са музиканти и никога не са си позволявали да посягат на
жена. Считат че обвинението срещу тях е измислено заради пари които
пострадалата и нейното семейство са искали от тях.
От описаното
дотук се установяват две взаимно изключващи се фактически обстановки – тази,
изложена от пострадалата М., и тази, формирана от обясненията на подсъдимите.
Според първата, тази на частният тъжител М., тя е била бита, от подсъдимите
включително и с ритници. Според втората фактическа обстановка, подсъдимите
напълно отричат да са извършили побой над пострадалата М.. В последствие /ден
по късно/ пострадалата М. била прегледан от съответното медицинско лице, което
установило нанесените травматични увреждания, посочени по-горе. Във връзка с
това назначената по делото съдебно-медицинска експертиза разясни, че
травматичните увреждания, установени по тялото на М., могат да бъдат получени
по посочения от нея начин. Както бе посочено по-горе обаче, това не установява
по несъмнен начин авторството на извършеното престъпление, като в тази връзка
не може да се наложи категоричния извод, че подсъдимите М. и К. са нанесли
установените по тялото на М. травматични увреждания. Описаната от пострадалата М.
фактическа обстановка, се подкрепя от медицинската документация и назначената
експертиза. Фактът, че действително е възможно на инкриминираната датата М. да
е получила травматичните увреждания, не обуславят категоричност че това е
станало точно така. В тази насока и двамата подсъдими категорично отричат да са
автори на тези нанесени травматични увреждания. Предвид така описаните
фактически обстановки съдът намира, че следва да се спре на показанията на
свидетелите по делото, като в тази връзка ги съпостави на база вече обсъденото
съдебно-медицинско удостоверение и изготвената в тази връзка съдебно-медицинска
експертиза.
Първата група от свидетели – това са свидетелите Минка
Димитрова Иванова, Минко Иванов Минчев и Йорданка Иванова Георгиева. И тримата
свидетели бяха посочени от страна на частната тъжителка и нейната защита. И
тримата свидетели са в близка, някой и от тях и в роднинска връзка с частната
тъжителка. Свидетелката Йорданка Георгиева живее на семейни начала със сина на
пострадалата, а Минко Минчев е неин съпруг. Свидетелката Минка Иванова е близка
на семейството на частната тъжителка. Следователно и тримата свидетели може да
се приеме че са заинтересувани от изхода на делото, което дискредитира техни
показания. Показанията на тази група свидетели по своята същност не подкрепят в
цялост фактическата обстановка, изложена от частната тъжителка по делото. И
тримата свидетели описват в показанията един доста жесток побой нанесен от
двамата подсъдими на частната тъжителка, който обаче не кореспондира
установеното по медицинската документация, приета като доказателство по делото.
Свидетелката Минка Иванова твърди: „…….Имаше отоци по лицето, по устните, по
ребрата, по ръцете и по краката…..” /такива няма установени от експертите/. Според
свидетелката Йорданка Георгиева – „….Д. удря на свекървата един юмрук, събориха
я на земята и почнаха да я налагат с ритници навсякъде, удариха я по краката,
по ръцете, те крещеше………. Звъня на свекъра казах му че комшиите са набили
свекървата и да дойде веднага…..”. А свидетеля Минчев излага в показанията си,
че: „…. Беше ударена по устата, встрани отзад…. Каза ми че М.К. и Д.К. са я
били в двора на къщата …..незнам кой е бил там по време на боя. На 17.04.2016
година около 13.30 – 14.00 часа я заведох на лекар с колата.” Съдът обаче
приема, че така описания побой от страна на тези свидетели не отговаря на
установените травматични увреждания, който според експерта по делото – доктор Т.Т.
са получени от леки удари. Именно поради това и предвид на това че съдът прие,
че тези свидетели са заинтересувани от изхода на делото съдът не кредитира с
доверие показанията им. От друга страна са налице и редица противоречия в
показанията на тези свидетели относно мястото където е възникнал инцидента и
начина по който се е развил, както и кога пострадалата е заведена на лекар
/Според свидетеля Минчев това е станало на 17.04.2016 година в 13.30 – 14.00
часа тоест по време на самия инцидент описан в тъжбата, което е невъзможно/. Поради
всичко изложено до тук съдът намира, че следва да не взема предвид при
постановяване на съдебния акт показанията на тези свидетели – Иванова, Минчев и
Георгиева. От една страна предвид, роднинските и близките им отношения с
частната тъжителка, съдът приема, че те биха могли да са заинтересувани от
изхода на делото, от друга страна при тях съществуват противоречия относно възприетите
от тях събития и не на последно място описания от тях побой над частната
тъжителка не отговаря на установените по медицинската документация травматични
увреждания по тялото на М.. Ето защо съдът не кредитира с доверия показанията
на тези свидетели и не ги взе предвид при постановяване на съдебния акт.
Втората група
свидетели са: - свидетелите Златка Илиева Желева и Диана Денчева Митева.
Първата е приятелка живуща на семейни начала с подсъдимия Д.К., а втората е
съпруга на подсъдимия М.М.. Според първата свидетелка – свидетелката Йорданка
Георгиева е обиждала родителите на нейния приятел – свидетелката Митева и
подсъдимия М.М.. Разменените реплики между Митева и Георгиева са прераснали в
саморазправа и това е довело до намесата на частната тъжителка М.М.: „….
Пострадалите може би са Йорданка и Диана, защото те се скубеха…..М. беше там,
разтърваваше, но нито е удряла, нито нищо…..на другия ден синът на М. – Демир,
така го знам аз и други дойдоха пред къщата със заплахи, че ще убият всички,
баща му беше с осилка, някои с брадви и такива неща …..Този скандал го започна
Йорданка, тя е снаха на М.…….”. В този смисъл са и показанията на свидетелката
Диана Митева: „….. По едно време госпожата Йорданка става, почна кавга………..За
10 минути събра цялата махла. М. не е докосната от нас….Ние нямахме лоши
отношения с тях, но след това, като дойде снаха им /свидетелката Йорданка
Георгиева/, почнаха неприятностите. Тя си призна, че го прави за пари. Те
подадоха жалба срещу къщата, отначало 15 000 лева искаха, после
10 000 лева, да си оттеглят жалбата……”. Тези две свидетелки за близки
отношения с подсъдимите и както бе посочено по-горе описват коренно различна
фактическа обстановка по делото спрямо тази посочена от страна на пострадалата
и нейните свидетели. Съдът намира, че не следва да кредитира с доверие
показанията на тези свидетелки, тъй като те са в близки родствени отношения с
подсъдимите. Свидетелката Диана Митева е съпруга на подсъдимия М. Митева, а
свидетелката Желева живее на семейни начала с подсъдимия Д.К.. Ето защо съдът
приема, че те също може да са заинтересовани от изхода да делото.
Следващия
свидетел – това е свидетеля Гено Енев Илиев. Този свидетел е очевидец на
случилото се и не се намира в близки или родствени отношения със страните по
делото и посочените до този момент свидетели. Този свидетел е категорични в
тази насока: „Имаше голяма кавга, това беше бой нямаше. Видях че двете
семейства – това на подсъдимите и това на М. се караха помежду си….Имаше бая
хора, не само от двете семейства…..Не съм видял М. да е ударена….думи всякакви
се чуха.” Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетели с доверие. Неговите
показания са на един страничен очевидец, напълно независим от страните по
делото.
Обобщено
казано от доказателства по делото по несъмнен начин се установява че един ден
след срещата на частната тъжителка с подсъдимите, от страна на съдебен лекар са
констатирани травматични увреждания, които и според заключението на назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза може да са нанесени по начина по който
се съобщава от М., но само въз основа на това не може да се приеме за
установено, че именно подсъдимите са причинили тези травматични увреждания.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Иванова, Минчев и Георгиева, и не
ги взе при формиране на вътрешното си убеждение. Същото се отнася и до
показанията на свидетелите Желева и Митева.
С оглед на
това съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин, че именно
подсъдимите са нанесли констатираните по М. травматични увреждания по описания
в тъжбата начин. Съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, съдът признава един
посъдим за невиновен, когато не се установи по несъмнен начин, че деянието е
извършено от нето. В тази насока по смисъла на чл.303, ал.1 от НПК, една
присъда на може да почива на предположения и обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин. В разглеждания случай не се доказа по несъмнен
начин участието на подсъдимите в изпълнителното деяние при нанасянето на леката
телесна повреда на пострадалата М..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така
установеното съдът приема, че подсъдимите М.К.М. и Д.М.К. не са осъществили
нито от обективна, нито от субективна страна елементите на състава на чл.130,
ал.2, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, поради което и съдът го
оправда по така повдигнатото обвинение.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът присъди в полза на подсъдимия М.К.М.
направените от него разноски в размер на 300 лева като осъди частният тъжител М.С.М.
да му ги заплати.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът присъди в полза на подсъдимия Д.М.К.
направените от него разноски в размер на 300 лева като осъди частният тъжител М.С.М.
да му ги заплати.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител М.С.М. да заплати на
държавата по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 200 лева,
представляваща направеното възнаграждение за вещо лице по делото.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от частния тъжител М.С.М. срещу подсъдимите М.К.М. и Д.М.К. за
сумата от по 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените й с престъплението неимуществени вреди. С оглед признаването на
подсъдимите за невиновни и оправдаването им по така повдигнатото обвинение, този
граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: