Решение по дело №221/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Й. М. Д., [държава], непридружен непълнолетен, действащ чрез назначения си на основание чл. 25, от ЗУБ особен представител – адв. Л., насочена против Решение № 104 от 08.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС.

В жалбата се твърди, че са налице основания за отмяна на оспореното решение по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и 5 от АПК .

Излагат се доводи, че фактическите основания посочени в оспорваното решение не обосновават извода, че са довели до изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта. Издаденото решение не било съобразено с фактическото положение и не бил спазен основният принцип на истинност, прогласен в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от АПК, съгласно който административният акт не се основавал на действителните факти от значение за случая, като и на преценка на всички факти и доводи.

От решението и административната преписка не ставало ясно на кои доказателства административния орган се позовава, за да издаде оспорваното решение. Последното било лишено от мотиви и било неясно.

Наред с това се сочи, че от данните по делото може да се направи извод, че в [държава] продължават военните действия, които застрашават и поставят в опасност живота и здравето на жалбоподателя, който е от „уязвима група“, като непридружен непълнолетен.

Освен това при провеждане на процедурата по молбата за закрила на жалбоподателя, според последния, било допуснато нарушение на административно производствените правила, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Административният орган бил игнорирал факта, че причините за напускане на жалбоподателя на страната му по произход били свързани с напрежение, породено от войната в [държава]. Оспорващия счита, че като не е обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, административният орган е произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В решението бил налице преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални не следвало да се приемат като надлежна мотивировка на постановения административен акт, което било достатъчно за отмяна на същия.

Решението противоречало и на материалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Преследването, както и рискът на едно лице не били абстрактни категории. Те следвало да се преценяват в контекста на конкретната ситуация, в конкретната държава на произход. Административният орган изобщо не бил направил изследване на настоящата ситуация с правата на човека и сигурността в [държава], поради което останало неизяснено на основата на какви критерии и какви източници е събрана информация, въз основа на която административният орган е формирал заключение, че за оспорващия не съществува опасност при завръщането му в [държава].

 

Неправилно административният орган преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които можело да се направи извод за опасение от преследване.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, същия твърди, че в държавата си по произход, е изложен на реална опасност от тежки посегателства. Обстановката в [държава] продължавала да е опасна и можело да бъде квалифицирана като обстоятелство за предоставяне на хуманитарен статут, попадащо в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В случая се изисквала и преценка, дали търсещия закрила може да се окаже в състояние на крайна нищета в държавата по произход, без да може да задоволи своите потребности от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото и психическото му здраве и би довело до влошаване на положението му, несъвместимо с човешкото достойнство, според критериите по т. 92 и т. 93 от Решение на СЕС от 19 март 2019г. по преюдициално дело С-163/17.Описаните характеристики на обстановката в [държава], обуславяли необходимостта от преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В тази връзка в обжалваното решение липсвали мотиви, като бланкетно било посочено, че на са налице предпоставки за приложението на посочената норма.

По подробно изложените в жалбата съображения моли за отмяна на решение № 104 от 08.01.2025г. на председателя на ДАБ при МС и връщане преписката за ново разглеждане.

Ответникът - Председател на Държавната агенция по бежанците към МС, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена с вх. № 44044 от 30.07.2024г. жалбоподателят под името Й. М. Д. е поискал закрила от Република България. Тъй като молителят не разполагал с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация с рег.№44044/30.07.2024г. по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Й.(собствено) Д(бащино) М. (фамилно), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], неженен. Попълнен е и регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила е бил записан като Й. М. Д., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, неженен, религия – ***, етническа принадлежност – ***, без образование, без професия.

С писмо с рег.№УП-44044/31.07.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД, в РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

С писмо с рег.№М-15242/26.09.2024г. на ЗА директора на специализирана дирекция “Миграция“ в ДАНС е посочено, че ДАНС не възразява на Й. М. Д. да бъде предоставена закрила в Република България.

С Решение № 1611 от 06.08.2024г. на Председателя на НБПП за особен представител на жалбоподателя на основание чл. 25, ал.1 от ЗУБ е назначена адв. Г. С..

С Решение № 24-207-11702 от03.09.2024г. на Председателя на НБПП адв. С. е заменена с адв. Л., като представител на детето.

На 07.11.2024г. с кандидата за закрила е проведено интервю, резултатите от което са отразени в нарочен протокол. По време на интервюто жалбоподателят е посочил, е роден на [дата]. в [населено място], обл.Х.до К. и е живял там до идването си в България. Баща му е в [държава], а останалите му роднини са в Турция. Напуснал [държава] през м. август 2024г.- заедно с брат си А., който е в София и заедно с майка си и сестрите си отишли в Турция. Не останал там, а вместо това през м. август 2024г. влязъл в България. Заявил, че е помагал на баща си в земеделието, не е бил арестуван или осъждан в [държава], не знае какво е политическа партия, той и семейството му не са имали проблеми заради това че са ***и, нито заради религията им, не са имали проблеми с официалните власти в страната си, не му е оказвано насилие, не е бил член на политическа партия, не е бил член на въоръжена групировка . Не искал да се върне в [държава] защото ще го убият. Баща му и майка му го изпратили тук. Там имало война и нямало сигурност, нито пари. Не знаел кой управлява района им, но къщата им била разрушена и ги карали да вземат оръжие. Не знаел кога е била разрушена. По време на интервюто с чужденеца са присъствали определеният му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ, социален работник и преводач.

На 26.11.2024г. е изготвен и социален доклад от старши социален работник в ОЗД при ДСП , [населено място].

С решение № 104 от 08.01.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Й. М. Д. на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ.

Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установявало за кандидата за закрила да са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не се установява спрямо него да е било предприемано преследване по смисъла на ЗУБ. Административният орган е приел, че липсвали и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Нямало опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, поради което спрямо молителя не били налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че молителя е бил принуден да напусне [държава] поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Позовавайки се на справки за [държава] е прието, че са налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава] и е налице съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Не били налице и предпоставките за предоставяне на закрила по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Съобразен е и принципа за висшия интерес на детето, като е възприето, че в най-добър интерес на последното е да расте и да се възпитава от совите родители.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на Й. М. Д. на 27.01.2025г. а жалбата е подадена на 30.01.2025г. (видно от поставения регистрацинен номер), следователно същата е депозирана при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Изхожда от активно легитимирана страна – адресат на решението, отправена е до местно компетентния административен съд и е насочена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. Не се установява нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Не се установява нарушение от категорията на съществените и касателно процедурните изисквания на Закона за закрила на детето. Спазени са изискванията на чл.25, ал.1 – ал.5 от ЗУБ.

Съдът намира за неоснователно оплакването за нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по см. на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му на произход – [държава]. Ето защо съдебният състав намира за неоснователно оплакването, че административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо нея да е упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д., както и информацията в приложените по делото справки от 29.01.2025г. и от 03.02.2025г. на ДАБ. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая не се установява в [държава] жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание ли нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”. Правилно бежанската история на кандидата е изследвана в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година(приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.

Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка ЦУ -1852 от 27.08.2024г. и Справка МД-02-124 от 12.12.2024г. и двете на Директор дирекция“Международна дейност“ при ДАБ и е цитирал част от съдържащите се в справките данни в акта си.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Т.е., от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденецът като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. По делото е приложена справка вх.№ ЦУ-1852 от 27.08.2024г. От същата е видно,че състоянието в провинция Х., където е живял оспорващия преди да напусне страната си, е продължавало да бъде сложно към датата на постановяване на обжалвания акт. Същевременно видно е от информацията в справка вх. № МД-02-124 от 12.12.2024г., касаеща територията на [държава] като цяло, че към постановяване решението на органа обстановката в страната по произход на молителя не би могла да се определи като ситуация на безогледно насилие. Макар да е оставала сложна, то не са били налице ситуации, в които конфликтът да е достигал нива, при които съществува реален риск непълнолетния чужденец да понесе тежки посегателства. Жалбоподателя твърди, че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Баща му продължава да живее в [държава] и доколкото липсват твърдения за обратното - необезпокоявано. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същата да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимите справки на Дирекция „МД“ при ДАБ.

Както вече бе посочено, в началото на м.декември досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д.. Този общоизвестен факт не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е назначен премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025г. – М. Б.. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Д. е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Същото така бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Към настоящия момент вече се работи за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, БТВ, Нова, Vesti.bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на Агенция Ройтерс. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini.bg и др.). В тази насока, видно е от най-актуалната справка за [държава] от 29.01.2025г., че според ВКБООН в периода 8-29 декември 2024г. 58 400 души са се завърнали в [държава]. В същата справка е отразено и че към 02 януари 2025г. в бюлетин на ВКБООН се посочва, че от 8 декември 2024г. насам близо 115 000 сирийци са се завърнали обратно в страната. В справката от 03.02.2025г. е обективирано, че към 23.01.2025г. според ВКБООН от 08.12.2024г. насам било 210 000 сирийци са се завърнали обратно в страната. Същевременно видно е от най-новата информация от общодостъпни източници от 05.01.2025г. (dir.bg), че съгласно изявления на немски официални лица (германският министър на вътрешните работи) Федералната служба за миграцията и бежанците ще преразгледа и отнеме предоставената закрила в Германия, ако хората вече не се нуждаят от такава, тъй като ситуацията в [държава] се стабилизира.

Тук е мястото да се посочи, че на основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираните от органа справки, както и впоследствие представените такива са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което ги е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в тях. Наред с това в самите справки конкретно са посочени международните източници, в които съответната информация е била отразена.

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над [държава] от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на Израел, че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава], с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Видно е от приложените по делото най-актуални справки за [държава] от 29.01.2025г. и 03.02.2025г., че политическата и икономическата ситуация в [държава] се подобрява, както и условията на живот и безопасност. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие.

Предвид това, обоснован се явява изводът на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а напротив - налице е хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ.

Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Както правилно е посочено в обжалваното решение от основополагащо значение в случая е принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. В случая най-висшият интерес на детето е защитен - спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено със при участие на представители на отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“, [населено място]. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024г. постановено по адм.дело № 3843/2024г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството – така Решение № 9134 от 23.07.2024г. по адм.дело № 2062/2024г. на ВАС. Съответно при наличие на установена по делото възможност за вътрешно разселване в [държава], то детето завръщайки се в [държава] където живее неговият баща, би могло да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия.

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. М. Д., [държава], непридружен непълнолетен, насочена против Решение № 104 от 08.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.