№ 1044
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20221100900788 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Е.С.“ ЕООД срещу „Застрахователно дружество Е.“ АД
при условията на обективно евентуално съединяване искове: 1) осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 50 537,50 лв. – мораторна неустойка за периода от 01.05.2019г. до
19.11.2020г., дължима съгласно чл. 3.4 от договор от 16.04.2018г. за неизпълнение в посочения
период на задълженията на ответника за плащане на възнаграждения по договора, дължими за
периода от 01.05.2019г. до 09.08.2019г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата 50 537,50 лв. – неустойка, дължима съгласно чл. 10.3 от договора от 16.04.2018г. поради
прекратяването му от ответника с едностранно предизвестие по реда на чл. 6.2 от договора; 3)
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 593,29 лв. – лихви за забава,
изтекли в периода от 01.05.2019г. до 29.04.2022г. върху вземанията на ищеца за възнаграждения по
договора от 16.04.2018г., дължими за периода от 01.05.2019г. до 09.08.2019г.
С влязло в сила решение по т.д. №1891/2020г. на СГС, ТО, VI-17 с-в със задължителна за
страните и съда по настоящото дело сила на пресъдено нещо по чл. 297 и 298 ГПК е установено, че
дължимите от ответника възнаграждения по процесния договор от 16.04.2018г. за периода от
01.05.2019г. до 19.11.2020г., върху които ищецът претендира неустойки и лихви с исковете по
настоящото дело, възлизат на общата сума 31 587,10 лв., а след частичното им погасяване с
плащане от ответника на сумата 4 800,00 лв., извършено на 20.11.2020г. в хода на производството
по т.д. №1891/2020г. на СГС, ТО, VI-17 с-в, възлизат на общата сума 26 787,10 лв., присъдена с
решението по цитираното дело.
С клаузата на чл. 3.4 от процесния договор от 16.04.2018г., заявена като основание на
предявения по настоящото дело главен осъдителен иск за неустойка, е предвидено, че за всяко
забавено плащане по договора ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 0,3% на ден.
1
Неизпълнението на задълженията на ответника за плащане на възнагражденията по
договора за периода от 01.05.2019г. до 09.08.2019г., което е установено със сила на пресъдено нещо
с цитираното решение по т.д. №1891/2020г. на СГС, ТО, VI-17 с-в, покрива хипотезата на клаузата
на чл. 3.4 от същия договор и съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД поражда задължение за ответника за
плащане на уговорената неустойка за периода на забавата за изпълнение на главните задължения по
договора.
В забава по отношение на всяко от главните задължения за възнаграждения по договора,
дължими за периода от 01.05.2019г. до 09.08.2019г., ответникът съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД е изпадал
след изтичане на определения в чл. 3.2 от договора срок, а именно до 30-то число на месеца,
предхождащ месеца, за който е уговорено плащане на възнаграждението.
Дължимата съгласно чл. 3.4 от процесния договор неустойка за неизпълнение на главните
задължения на ответника за възнаграждения по договора за периода от 01.05.2019г. до 09.08.2019г.
в установения им с решението по т.д. №1891/2020г. на СГС, ТО, VI-17 с-в общ размер от 31 587,10
лв., изчислена съобразно периодите на забава по отношение на всяко месечно възнаграждение
(така както са посочени в справката по чл. 366 ГПК към исковата молба) за общия период от
01.05.2019г. до 19.11.2020г., за който е предявен искът за неустойка по настоящото дело, възлиза на
общия размер 50 537,50 лв., претендиран от ищеца с предявения иск.
Възраженията на ответника, че клаузата за неустойка по чл. 3.4 от процесния договор е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, освен че са бланкетни (основани на общите
постановки относно нормативно предвидените обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции на неустойката, но без конкретни съображения за противоречие на съдържанието на
клаузата с тези функции), са и неоснователни – нито размерът на уговорената неустойка, нито
останалата част от съдържанието на клаузата за неустойка, нито съдържанието на останалите
клаузи на договора дават възможност за извод за обстоятелства, които да изключат приложението
на принципа на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД относно съгласието на страните за уговаряне на
процесната неустоечна клауза и обвързващото ги действие на това съгласие съгласно чл. 20а, ал. 1
ЗЗД.
Възраженията на ответника за погасяване по давност на предявеното вземане за неустойка
също са неоснователни, тъй като от началната дата на периода, за който ищецът претендира
неустойка с предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД (01.05.2019г.), до датата на
подаване на исковата молба (29.04.2022г.), която прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
изтекъл период от време, който е по-кратък от предвидения в чл. 111, б. „б“ ЗЗД тригодишен
давностен срок за погасяване на вземанията за неустойки.
По изложените предявеният в производството главен осъдителен иск за присъждане на
неустойка по чл. 3.4 от процесния договор се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния
му предявен размер, като при този изход на делото съдът не дължи произнасяне по предявените
евентуални искове, но с оглед заявената от ищеца претенция и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК дължи да
присъди в тежест на ответника и разноските, които ищецът е направил за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ******* да заплати на „Е.С.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ******* на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 50 537,50 лв. – мораторна
неустойка, дължима съгласно чл. 3.4 от договор от 16.04.2018г. за неизпълнение в периода от
01.05.2019г. до 19.11.2020г. на задължения за плащане на възнаграждения по договора, дължими за
периода от 01.05.2019г. до 09.08.2019г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 8 021,50 лв. –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3