№ 5537
гр. С., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110153120 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422
ГПК.
Образувано е по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу Д. Г. П., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 811,48 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 01.11.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 150,13 лв. – мораторна лихва за периода
16.10.2020 г. – 18.10.2022 г., 26,10 лв. – стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.09.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 01.11.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 5,82 лв. – мораторна лихва за периода
31.10.2019 г. – 18.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 59390/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент, находящ
се в гр. С., ж.к. „Р.-К.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, има качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
1
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ ООД /
предишно наименование „Б. Б.“ ООД/, съобразно сключения между
посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че
е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва
наличието на облигационни отношения между страните. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл.
116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
Безспорно е между страните и не се нуждае от доказване, че към
правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно
2
издание на посочената дата.
Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху
държавно място от ЖСК „К.“, бл. **, м. Р.-К., С., № 110, том XIX, дело №
3411/1991 г. от 27.03.1991 г. /на л. 113/ се установява, че Е. Д. П.а е придобила
собствеността върху следния недвижим имот: ап. 21, находящ се на 7-ми етаж,
вх. А, в сграда на ЖСК „К.“, бл. **, на ул. „П.“, м. „Р.-К.“, гр. С..
Видно от удостоверение за наследници изх. № 125/22.11.2024 г.,
издадено от община Горна Малина, с. Осоица /на л. 164/, Е. Д. П.а е починала
на 12.07.2010 г., като е оставила след смъртта си ответника Д. Г. П. за
единствен наследник по закон.
По делото не се твърди и не се доказва ответникът да е извършил отказ
от наследството на Е. Д. П.а. Напротив, от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2010 г. /на л. 18/ е видно, че
ответникът се е разпоредил с ¼ ид.ч. от наследения от Е. Д. П.а ап. 21,
находящ се на 7-ми етаж, вх. А, в сграда на ЖСК „К.“, бл. **, на ул. „П.“, жк.
„Р.-К.“, гр. С.. С това разпоредително действие ответникът конклудентно е
приел наследството на майка си Е. Д. П.а.
При гореописаните доказателства настоящият състав намира за
установено, че през процесния период ответникът Д. Г. П. се е легитимирал
като собственик на ¾ ид.ч. от описания в исковата молба имот.
По делото се установява, че за сградата се извършва услуга топлинно
счетоводство, за което е взето решение по протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост в ж. к. "Р.", бл. **, вх. А и Б и е
сключен договор от 13.09.2002 г. между "Б. Б." ООД и представител на
етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от 1 година, но в чл. 24 е
предвидено изрично, че договорът се удължава автоматично с още една
календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока му. По делото не
са налице данни за прекратяване на договора, поради което съдът приема, че
същият е действал и през процесния период, като по делото са налице
доказателства, че третото лице - помагач е извършвало дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, на което етажните
собственици не са се противопоставили.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията до 17.07.2012 г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42
ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
3
понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът
приема, че ответникът е имал през процесния период качеството на
потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на
собственик на ¾ ид.ч. от имота, което се установява от приетите нотариални
актове и удостоверение за наследници.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът в качеството си на
собственик на ¾ ид.ч. от имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди
4
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да
заплаща ¾ от стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота
за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било
прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго
лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с "Т. С." ЕАД с трето за
спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на
ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение №
0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед изричното
искане на ответницата с подаването на заявление - декларация за промяна на
партидата на нейно име, в качеството й на собственик на имота през
процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
(СТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се установява, че:
За процесния имот през процесния отоплителен период м.10.2019г.-
30.04.2021г. ФДР е фирма „Б." ООД . За процесния период няма начислявана
ТЕ за отопление на имот. ФДР е посочила информация за трайно
отсъединяване на 4 броя отоплителни тела в имота от вътрешната
отоплителната система в жилищната сграда в изготвените формуляри за отчет,
които са предоставени на вещото лице.
За процесния период начислявана ТЕ за отдадена от сградна инсталация
е в съответствие с нормативната база За процесния период няма начислявана
ТЕ за отопление на общи части.
За процесния период 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. начисляваната ТЕ за
5
БГВ е както следва: за периода 01.05.2019г. до 30.04.2020г., в т.ч. за период от
26 работни дни - 3 броя лица - 10,920 куб.м и 0,94650 МВтч; водомер
********* - 35 куб.м и 2,83361 МВтч; водомер ******* - 17 куб.м и
1,37191 МВтч. За периода 01.05.2020г. до 30.04.2021г., в т.ч. водомер
********* - 8 куб.м и 0,71093 МВтч; водомер ******* - 7 куб.м и 0,60836
МВтч ; за водомер ********* служебно, поради недостоверно показание за
периода от 23.07.2020г. до 30.04.2021г. - 28,20 куб.м и 2,40894 МВтч.
СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с
Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007г. и измененията към нея и
Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването.
През процесния период във фактурите изготвени от „Топлофикация -
С."ЕАД няма начислявана такса мощност.
От фирма „Б." ООД са изготвени Индивидуални справки за използвана
топлинна енергия за отчетни периоди 01.05.2019г.- 30.04.2021г. и са посочили
сума за изравняване за периода както следва: 01.05.2019-30.04.2020г. сума за
връщане -917,38 лв; 01.05.2020-30.04.2021г. сума за връщане -307,90 лв; за
процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. има сума за връщане в
размер на - 1225,28 лв .
Размерът на сумите за потребена ТЕ през процесния период за
отопление на сградна инсталация , за имот и за БГВ са Общо 1317,95 лв
Съгласно справка за дялово разпределение от „Т. С." ЕАД дължимата сума за
услугата дялово разпределение-главница за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г. е в размер на 34,80 лв.
За процесния период м.01.05.2019г.-30.04.2021г. начислените суми за ТЕ
са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР
изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между
начислената и дължимата сума: връщане или доплащане съгласно
действащите нормативни документи.
Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда
на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334/06.04.2007г. и измененията и допълнения
от 1.0б.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топ- лоснабдяването.
Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към
чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в посочените Наредби.
Общият топломер в абонатната станция се състои от разходомерна част,
електронен блок и датчици. Метрологичната проверка се прави на всеки две
години, като се демонтира уреда и се проверява в метрологична лаборатория
лицензирана от ДАМТН. Поставят се холограмни лепенки на електронния
блок и на двата датчика /единия включен към подаващата гореща вода от ТЕЦ,
а другия включен към връщащата вода към ТЕЦ/удостоверяващи от кога до
кога важи метрологичната проверка.
От ТР „Земляне" са представени Протоколи и Свидетелства от метроло‐
гични проверки на топломера , а именно: протокол за проверка на топломер в
процесната абонатна станция на 21.06.2018г.-демонтаж на топломер с
6
фабричен №******** и монтаж на 26.06.2018г. на същия топломер, т.е. на
топломер с фабричен №********; свидетелство за проверка №****** от
22.05.2018г. на топломер Тип SHARKY-typ 775 с фабричен №******** с
Резултат от проверката: съответства на одобрения тип, издадено от А. Б. АД -
метрологична лаболатория за проверка на топломери и водомери.
Вещото лице подчертава, че през 2019 г. и 2020 г. „Т. С. “ ЕАД не е
имала сключен договор с фирма за извършват на метрологични проверки на
уредите за търговско измерване в АС (топломери и водомери). Поради това в
конкретния случай т-р № ******** е преминал периодична метрологична
проверка в м. 06. 2018 г. и след това в м. 04. 2021 г. През този период
топломерът в АС, топлозахранваща ж.к. „Р. ", бл. **, не е свалян и е отчитал
ежемесечно реално изразходваното от блока количество топлинна енергия.
Некоректност в отчитанията му не са установени. От горните документи е
видно, че посоченият топломер за процесния период е преминал на
метрологични проверки през 2 годишен период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Размерът на дължимите суми за топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. е 1 229,45 лв.
Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от
ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота,
отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло
заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално
доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия
период.
Относно начисляването на топлинна енергия са представени от третото
лице - помагач с молба от 23.10.2024 г. и индивидуалните справки за
отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., и от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
От експертизата се установява също, че дяловото разпределение на
топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания, а
претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са
изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и
действащите през процесния период цени.
По повод на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, следва да се посочи, че сградната инсталация е обща собственост
на етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.
е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на
цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
7
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е на стойност в общ размер на 1317,95 лв.
По делото са приети и писмени доказателства (изравнителни сметки и
фактури), от които се установява, че през процесния период за имота е
начислявана топлинна енергия за отопление на същия и за сградна
инсталация.
По делото е изслушана и ССчЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и е прието от съда. От това заключение се установява, че на
25.06.2021 г. е извършено частично плащане в размер на 236,00 лева.
От ответникът своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.11.2022 г., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК - то в случая от 01.11.2022 г. давността е прекъсната, като в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 25.08.2019 г. (с
прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.
(вземането за м. 07.2019 г. е станало изискуемо на 15.09.2019 г.), или
непогасени по давност са вземанията за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021
г.
От заключението по СТЕ се установява, че стойността на ТЕ, доставена
до имота на ответницата в периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на
1 229,45 лв., от която сума следва да се приспадне платената на 25.06.2021 г.
сума в размер на 236,00 лв., за непогасения по давност период се дължи
8
главница за ТЕ в размер на 966,45 лв.
Ответникът следва да отговаря за ¾ от дълга, т.е за 724,84 лв.
Ищецът е предявил претенцията за 811,48 лв., поради което искът за тази
главница следва да се отхвърли за разликата над 724,84 лв. до 811,48 лв., както
и за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 01.11.2022 г. до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими
в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето
на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор,
на основание на чл. 162 ГПК, съдът приема, че мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 88,78 лв., поради което
претенцията следва да бъде уважена отхвърлена за разликата над 88,78 лв. до
предявения размер от 150,13 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи -
клиентите заплащат на продавача - "Т. С." ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
9
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга за дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Т. С." ЕАД и при наличните
доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния
период действително е извършвана услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, е установен по основание. Предвид началото на периода, за
който се претендира цена на услуга за дялово разпределение - м. 09.2019 г.,
няма вземания, които да са погасени по давност. Не се установяват и
плащания от страна на ответника. Следователно се дължи възнаграждение за
целия процесен период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 26,10 лв.,
който не е оспорен по делото и се установява от извлечението от сметки, и
искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.11.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като
разноски се претендират само от ищеца.
Ответникът е представляван от особен представител.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 823,15 лв. - от общо 991,75 лв.
(86,75 лв. - държавна такса, 300 лв. депозит за СТЕ, 300 лв. – депозит за ССчЕ,
200 лв. - депозит за особен представител, 5 лв. – такси за СУ и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
10
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на
делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от общо 47,62 лв. - от общо
57,37 лв. (19,87 лв. - държавна такса и 37,50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете. Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от "Т. С." ЕАД, ЕИК **********, срещу Д. Г. П. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК Р. К., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С., искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД, че Д. Г. П.
дължи на „Т. С.“ ЕАД:
Сумата от 724,84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент 21, в гр. С., ж.к. "Р.-
К.", бл. **, вх. *, ет. *, за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 01.11.2022г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
724,84 лв. до предявения размер от 811,48 лв., както и за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.
Сумата от 88,78 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 16.10.2020г. до 18.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
88,78 лв. до предявения размер от 150,13 лв.
Сумата от 26,10 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 09.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 01.11.2022г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 11.11.2022 г. по частно гражданско дело № 59390 по описа на съда
за 2022 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т. С."
ЕАД срещу Д. Г. П. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимостта на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия в размер 5,82 лв. за периода от
31.10.2019г. до 18.10.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.11.2022 г. по частно гражданско
дело № 59390 по описа на съда за 2022 г.
ОСЪЖДА Д. Г. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК Р. К., бл. **, вх.
*, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С., да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
**********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 47,62 лева -
разноски за ч. гр. д. № 59390/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, и сумата от
11
823,15 лева - разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на "Д." ООД, ЕИК **********,
/предишно наименование „Б. Б.“ ООД/ като трето лице - помагач на страната
на ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12